(Възстановена публикация от декември 2019)
За да разнообразим зимните дни и да имаме с какво да прокараме всички тези коледни сладки.
Един от ярките ми зимни спомени преди години е греяната ракия. Острият мирис на алкохол и горена захар, сините пламъчета, когато температурната разлика е достатъчна, че да подпали ракията... и парещия й вкус, когато станах на възраст, в която официално можех да пия алкохол. Но така и не станах фен на греяната ракия. То аз и негреяна не я харесвам. При поводи обикновено в чашата ми има само глътка, колкото да се чукнем за здраве. Затова и дълго време отбягвах греяното вино, което гледах по коледните базари зимата на първите ми години във Франция. Докато не го опитах, когато бяхме с приятели на базара в Страсбург преди сума ти години... и го намерих за страшно вкусно. Оттогава не пропускам зима, без някоя и друга чаша, а от няколко години си го приготвям и вкъщи.
Тази година (пак на коледен базар в Елзас) пробвах и варианта с бяло вино, и даже ми се видя по-вкусен, отколкото с червено. Естествено, почти веднага след като се върнахме, побързах да го приготвя вкъщи. За да останем в района, ползвах вино от типичния за Елзас сорт Силванер, но всяко друго добро вино ще свърши работа. Тъй като виното е с лек плодов аромат, добавих и малко круша, за да го подсили и подчертае.
750 мл доброкачествено бяло вино
4 тънки резена круша
2 пръчки канела (около 10 см всяка)
2 зърна карамфил
5-6 зърна пипер Кампот – по желание (може да се замени с 1-2 зърна черен пипер)
2 бр. зездовиден анасон
3 с.л. кафява захар тип "мусковадо"
Виното се сипва в тенджера, добавят се резените круша, захарта и подправките. Загрява се на тих огън до завиране. Отдръпва се от огъня, покрива се и се оставя ароматите да се разтворят и поемат от виното за 30 минути. Загрява се на тих огън почти до завиране. Сервира се горещо.
**********************************************************************************
Vin blanc chaud
Pour changer du vin rouge et pour bien accompagner tous les biscuits de Noël.
Un des souvenirs d'hiver de mon enfance est la version bulgare du vin chaud, mais avec de l'eau de vie locale (la "rakia"). L'odeur perçant d'alcool et sucre caramélisé, les flammes bleues quand le liquide est suffisamment chaud pour flamber... et le gout très fort quand j'ai grandi suffisamment pour boire de l'alcool de façon légale. Mais je n'ai jamais été un grand fan de la rakia chauffée. Ceci dit, je ne suis pas une grande fan da la version froide non plus. Et comme je n'aime pas la rakia chaude, j'évitais également le vin chaud dans les marchés de Noël pendant mes premières années en France. Jusqu'au jour où j'ai bu un verre de vin chaud au marché de Noël de Strasbourg et j'étais conquise. Depuis, j'en prends au moins un verre tous les ans, et depuis quelques années, je le prépare même à la maison.
Cette année (toujours à un marche de Noël en Alsace) j'ai découvert la version de vin blanc chaud et je la trouve même meilleure que celle du vin rouge. Forcément, je me suis empressée de tester la recette dès notre retour à la maison. Pour ma version du vin, j'ai pris un Sylvaner, pour rester en Alsace, mais tout autre bon vin blanc ferait l'affaire. Et comme le Sylvaner avait un léger goût fruité, je l'ai souligné avec quelques rondelles de poire.
Ingrédients :
750 ml de vin blanc de bonne qualité (Sylvaner pour ma part)
4 tranches fine de poire
2 bâtons de cannelle (environ 10 cm chaque)
2 clous de girofle
5-6 graines de poivre rouge de Kampot (optionnel) ou 1-2 graines de poivre noir
2 étoile de badiane (anis étoilé)
3 càs de vergoise
Mettre le vin dans une casserole, rajouter le sucre, les tranches de poire et les épices. Faire chauffer à feu doux jusqu’à l’ébullition.
Retirer du feu, couvrir et laisser infuser pendant 30 minutes. Réchauffer au feu doux, sans faire bouillir. Servir bien chaud.
Comments