Thursday, 1 November 2018

Аз и Париж / Moi et Paris






В началото мислех да озаглавя този пост „Париж ще е винаги Париж“, по името на песента на Морис Шевалие, но асоциацията на текста (песента е написана през 1939 година) е доста сериозна и тъмна, за да се свърже с лекотата на темата на моя текст.


Тези дни се навършват 20 години, откакто дойдох във Франция и където трябваше да остана само временно. Тогава не си давах сметка за две неща. Първо, ще остана доста повече от временно и, второ, че това е началото на една дълга история между мен и Париж. Тоест, по-скоро от мен към Париж, защото на Париж, предполагам, му дреме на Айфеловата кула за мен.

Аз, обаче, харесах този град. И досега го харесвам, независимо от критиките, че е мръсен, пренаселен, скъп, туристически, надменен, надценен и доста чуждоултурен. В него се чувствам на мястото си. Тук се запознах с ПП, тук родих дъщеря си, тук работя, тук мога да се разхождам и да откривам нови места, тук се виждам с приятели. 


За тези 20 години, и аз и Париж се променихме, къде за добро, къде за лошо, празнувахме, тъжихме, обичахме. Да видим какво ще ни донесат следващите двадесет.
А дотогава, ще пускам снимки.


Au début je pensais intituler ce post « Paris sera toujours Paris », d’après la chanson éponyme de Maurice Chevalier. Mais je me suis dit que son texte (la chanson est sortie en 1939) est assez sérieux et sombre et l’association ne sera pas très adaptée à la légèreté du sujet de mon billet.


Ces jours-ci, ça fera 20 ans depuis que je suis arrivée en France, où j’étais censée être de passage. A cette époque je ne savais pas deux choses importantes. Primo, que mon passage allait durer si longtemps, et, secundo, que c’était le début d’une longue histoire. L’histoire est entre Paris et moi, ou plutôt moi vis-à-vis de Paris, car je crois que Paris s’en moque de mon existence.


Néanmoins, j’ai aimé cette ville. Et ce, malgré toutes les critiques qu’elle est sale, trop peuplée, chère, trop touristique, hautaine et surestimée. Moi, je m’y sens bien et à ma place. Ici j’ai rencontré PP, ici j’ai donné naissance à ma fille, ici je travaille, ici je me balade pour découvrir de nouveaux endroits, ici je rencontre mes amis.


Pendant ces 20 ans, Paris et moi, nous avons changé, parfois en bien, parfois en mal, nous avons célébré, nous avons pleuré, nous avons aimé. Voyons ce que les 20 prochaines années nous réservent.
En attendant, je vais continuer à poster des photos.




















4 comments:

Dani said...

Както се казва "няма нищо по-постоянно от временното" :)
Винаги се наслаждавам на снимките ти от Париж, защото много
го обичам като град.
Толкова отдавна му се насладих...
Радвам се за вашите "отношения"

Tatyana Dimitrova said...

Много хубави снимки :)Поздрави!

Sonya Serafimova said...

Мира, щастливка си ти, че си намерила своето място, където да се чувстваш У дома, извън родината! А Париж е прекрасен през твоите очи! Продължавай все така да ни радваш със снимките си оттам. И честита ви годишнина на теб и Париж!
Целувки!

Mira said...

Дани, Таня, Соня, много ви благодаря!
Поздрави и приятна седмица!

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...