Tuesday, 15 September 2015

Студена доматена супа / Soupe de tomates froide




[БГ] Една студена супа, докато лятото и доматите все още не са си отишли.

[FR] Une soupe fraiche, tant que l’été n’est pas encore parti et les tomates n’ont pas quitté les étales.


Когато прочетете списъка с продуктите твърде вероятно ще възкликнете „ама това си е почти гаспачо!”. И ще сте много прави. С разликата, че тук няма краставица, чесън или, не дай си боже, хляб, както срещнах в някои рецепти. Всъщност, досега съм се сблъсквала на няколко пъти с гаспачото в по-традиционния му вариант и досега в нито един от случаите, не ми е харесало. Не изключвам и варианта да съм попадала все на лошо приготвено такова... всъщност, с моя късмет сигурно съм попадала все на лошо приготвено такова. Едновременно с това забелязах и тенденцията почти всяка студена зеленчукова супа да се нарича „гаспачо” (в различните сайтове с рецепти, имам предвид, включително и от моя милост), дори и когато е от тиквички и грах. Да не говорим за светотатството, наречено „гаспачо от краставици и кисело мляко”. Я не закачайте таратора!

Та, в редките случаи, когато една студена супа се нарича „студена супа”, рецептата има повече шансове да привлече вниманието ми, отколкото ако носи андалуския привкус в заглавието си. Затова като видях рецепта за „студена супа от жълти домати”, когато температурите навън удряха 30 градуса, помислих, че е време да разнообразя репертоара от таратор вкъщи. Вкусът е интересен, леко накиселяващ, ароматен покрай подправките (би носила още на мащерка и/или босилек) и доста освежаваща. Пък и се приготвя за има-няма 10 минути.

Сега, жълтите и оранжевите домати са глезотия, но ги имаше на пазара и реших да им отделя подобаващо внимание. Рецептата би станала и с червени, но може би ще се наложи да се добави щипка захар за балансиране на киселинността, понеже жълтите домати са с по-мек вкус. Супата е много подходяща за пикник или парти, понеже може лесно да се порционира, но тогава може би ще се наложи да внимавате с количеството лук.


Продукти:
(за 4 порции, рецептата е с модификации от сп. Saveurs, брой 221, 2015 година)
6 средноголеми жълти/оранжеви домата
1 червена чушка (по желание, може и да се пропусне)
1 глава лук шалот
250 – 300 мл пилешки или зеленчуков бульон
3 с.л. зехтин
2 с.л. винен оцет
1 ч.л. мащерка
Щипка лют червен пипер

Доматите и чушката се измиват и почистват от дръжките. Чушката се обелва от тънката ципа и нарязва на 4, като едното от парчетата се оставя настрана. Доматите се нарязват на едро и се поставят в купата на блендер, заедно с останалата чушка и нарязаният на едро шалот. Добавят се мащерката, зехтина и оцета, подправя се с лютия пипер и черен пипер на вкус. Смила се до хомогенна консистенция и разрежда с бульона до желаната гъстота. Ако супата е много кисел, може да се добави малко захар за омекотяване. Оставя се за няколко часа в хладилник.

Сервира се студена, поръсена със струйка зехтин, малко босилек или мащерка и няколко  дребни кубчета от останалата чушка.


Quand vous lirez la liste des ingrédients vous allez sans doute vous dire « mais c’est une sorte de gazpacho ! » et vous auriez sans doute raison. A la différence qu’il n’y a pas de concombre, ail ou pire, du pain rassis comme j’ai vu dans certaines recettes. Bon, je dois avouer j’ai eu l’occasion de gouter le gazpacho dans sa version plus traditionnelle à plusieurs reprises, mais aucune dégustation ne m’a plu. Je n’exclue la possibilité de n’avoir gouté que des préparations pas bonnes du tout… au fait connaissant ma chance, j’ai du gouter surtout des préparations pas bonnes du tout. En même temps, je me suis rendu compte, en regardant des recettes diverses et variés sur le net (sur mon blog y compris), que l’on avait tendance de nommer presque chaque soupe froide « gazpacho », même si c’est une soupe à la courgette et aux petits pois… voire le sacrilège de « gazpacho au yaourt et concombres » (chez moi, c’est une soupe bulgare froide qui n’est pas mixée du tout, donc bas les pattes !).

Ainsi, une recette de soupe froide, intitulée simplement « soupe froide » a toutes les chances d’attirer mon attention par rapport à une avec consonance ibérique dans le nom. Voilà pourquoi, quand j’ai vu la recette de « soupe froide aux tomates jaunes » quand les températures à l’extérieur frôlaient les 30°C, j’ai décidé de changer de la soupe froide bulgare au yaourt et concombres susmentionnée. Le gout est intéressant, frais, un peu aigrelet et assez parfumé (même si à mon opinion, elle pourrait supporter davantage de thym ou basilic). De plus, la soupe est préparée en 10 minutes chrono !

Bon, j’avoue que les tomates jaunes et oranges sont peut-être un peu difficiles à trouver, même si j’ai eu la chance de pouvoir les acquérir chez mon maraicher. Je pense que la recette marcherait toute aussi bien avec des tomates rouges, mais dans ce cas, je rajouterais une pincée de sucre pour équilibrer le gout, car les tomates jaunes son un peu plus douces que les rouges. La soupe conviendrait aussi pour un piquenique ou une fête, car elle est facilement portionnable, mais dans ce cas, attention à la quantité d’oignon !

Ingrédients
(pour 4 parts, la recette est adaptée du magazine Saveurs, n°221, 2015)
6 moyennes tomates jaunes/oranges
1 poivron rouge (optionnel)
1 échalote
250 – 300 ml de bouillon de volaille ou légumes
3 càs d’huile d’olive
2 càs de vinaigre de vin (xerès)
1 càc de thym
Une pincée de piment d’Espelette

Laver les tomates et le poivron et enlever les pédoncules et les graines du poivron. Eplucher le poivron et le découper en 4, réserver un des morceaux.

Découper les tomates en gros dès et les mettre dans un blender avec le poivron et l’échalote grossièrement hachée. Ajouter le thym, l’huile d’olive et le vinaigre, le piment d’Espelette et quelques tours de moulin à poivre. Mixer jusqu’à obtenir une consistance homogène. Diluer avec le bouillon selon les préférences (une soupe plus ou moins épaisse). Si la soupe est un peu trop acide, ajouter une pincée de sucre pour l’adoucir. Garder au frigo pendant quelques heures.

Servir la soupe bien froide, parsemée d’un peu de basilic, quelques petits dès de poivron et un file d’huile d’olive.

3 comments:

Dani said...

Преди доста години, когато не бяхме чували за гаспачо
у нас доматената супа по това време на годината я
обичахме студена!
Сега и аз правя студени супи и много ни харесват!
Чудесно предложение, Мира!
Хубава сряда от мен!

Мъх said...

Ако трябва да съм честна, гаспачото или поне това , което съм опитвала, не е моята супа. Но щом не е била и твоя, а сега Е, значи и аз мога да и дам шанс;) Снимките са чудни!

Mira said...

Дани, и аз обичам студена доматена супа, ама не смляна, а с картоф, морков, домат, както си му е реда :). Затова и подхождах с известно недоверие към гаспачото и подобните :). Но май ще се спогодим и с тях.
Мъхче, мерси :)
Хубава нова седмица!

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...