Thursday, 28 May 2015

Фонтенбло с ягоди / Fontainebleau aux fraises




[БГ] Замък. С ягоди. Стига, бе!
[FR] Château. Aux fraises. Et puis, quoi encore ?

По всяка вероятност името „Фонтенбло” ви е познато заради замъка, тръгнал от Средновековието, минал през Ренесанса по времето на Франсоа I и достигнал особен разцвет при Наполеон и Първата империя. И замъкът има всички причини да бъде познат – голям, добре запазен, с мебелировка и украса и с красива градина.


Името на десерта е доста по-малко познато. Самата аз се сетих за него преди няколко седмици, когато нашият приятел, който живее в Германия, ни дойде на гости за първомайските празници. За съжаление времето беше толкова студено и дъждовно, че замислените разходки из природата се провалиха с гръм и трясък и трябваше да търся варианти на закрито. Тогава се сетих за замъка Фонтенбло, който се намира на около 50 километра от вкъщи.  Впоследствие, като се замислих, май всеки път водим този наш приятел по замъци. Следващият път ще трябва да сменя плочата. Ама какво да правя, след като в околностите има замъци под път и над път? Та, отидохме до Фонтенбло под смръщено небе и проливен дъжд в момента, в който стъпихме в градината. С две думи, не беше нашият ден.


Няколко дни по-късно, докато преглеждах снимките, се сетих, че освен замък, има и десерт, наречен „Фонтенбло”. Потърсих съставките и рецептата, и добре направих, понеже по това време излязоха и първите ягоди на пазара.
Предполага се, че десертът Фонтенбло е създаден в края на XVIII век, в една от мандрите на града, където са събирали млякото от различните доставчици. Тъй като хората пристигали с каруци по калдъръмената улица, млакото в гюмовете почвало да се избиви и на повърхността му се образувал тънък и въздушен слой сметана. В мандрата събирали тази сметана, добавяли я към прясно сирене и продавали създадения по този начин специалитет.

В рецептата се използва прясно сирене, наречено „фесель” (faisselle), по името на кошничката, в която се отцежда. По структура напомня нещо между извара и гъсто кисело мляко (долу на снимката), а на вкус е леко кисело и подхожда както на сладки, така и на солени комбинации. В няколко рецепти срещнах, че може да се замени с добре отцедено кисело мляко, рикота или cottage cheese. Препоръчвам киселото мляко да е добре изцедено, за да може да се получи хубав мус.



Самият десерт е свеж и лек (на вкус, но не и на калории) и толкова ни хареса, че две седмици по-късно го направих отново. Едновременно с това ме накара да проям отново този тип прясно сирене, а Камбанката – ягоди. Какво повече да иска човек?


Продукти:
(за около 6 чаши с вместимост 300 мл, рецептата е базирана на тази и тази)
300 г отцедено прясно сирене (или пълномаслено кисело мляко)
300 мл високомаслена течна животинска сметана (от хладилник)*
60 г захар
1 шушулка ванилия
500 г ягоди
(* ако използвате цедено кисело мляко, може да намалите малко количеството сметана, за да не се получи много рядък крем)

Прясното сирене/млякото се оставя да се отцеди в тензух, кърпа или бурканчето от предната вечер.

Купата, в която ще се разбива сметаната се поставя поне за 30 минути в хладилник, заедно с бъркалките на миксера. За да може сметаната да се разбие добре, трябва да е на студено (ако е топло в стаята, може дори да разбиете сметаната върху купа с лед).

Ягодите се измиват и почистват от дръжките. Отделят се няколко по желание за украса, а останалите се нарязват на дребни кубчета. Отцеденото сирене/кисело мляко се прехвърля в купа. Шушулката ванилия се разцепва по дължина с върха на нож и семенцата се изстъргват и добавят към сиренето, заедно със захарта. Разбърква се добре с шпатула.

Течната сметана се сипва в студената купа и за няколко минути се разбива на мек сняг. Добавя се на три пъти към сиренето и ванилията и се разбърква внимателно, за да не спадне. Получава се пухкав крем.

Ягодите се разпределят на дъното на чашите. Отгоре се разпределя кремът (може да го прехърлите в пош за по-лесно) и украсява с останалите ягоди. Оставя се за 1-2 часа в хладилник, но не повече – желателно е да се сервира няколко часа след приготянето му (на другия ден се отделя течност на дъното на чашата).


Je me suis souvenue de ce dessert au début du mois quand notre ami qui habite en Allemagne est venu nous voir pendant les jours fériés. Comme, malheureusement, la météo n’était pas très clémente, exit les balades dans la nature et fallait trouver une visite au sec. J’ai pensé au château de Fontainebleau. Au fait, je me suis rendu compte après coup, que nous amenons notre ami chaque fois dans un château. Il faut que je change de registre pour la prochaine fois. Mais revenons à nos moutons. Donc, visite du château de Fontainebleau au programme. Sous un ciel menaçant et pluie torrentielle au moment de la sortie pour visiter les jardins.

Quelques jours plus tard, en revoyant les photos, je me suis rappelée l’existence de ce dessert.  En plus, les premières fraises de la saison arrivaient au marché. J’avais toutes les raisons de chercher une recette. Et j’ai bien fait, car ce dessert frais et aérien m’a réconcilié avec la faisselle et Clochette – avec les fraises. Tout le monde y a trouvé son compte.


Ingrédients :
(pour environ 6 tasses de 300 ml, la recette est un mélange de chez Madame Figaro et Cuisine Addict)
300 g de faisselle
300 ml de crème liquide entière froide
60 g de sucre
1 gousse de vanille
500 g de fraises

Enlever la faisselle de la boite et la laisser égoutter dans son panier pendant quelques heures au frigo (ou une nuit).

Mettre le bol qui va servir à monter la crème au frigo pendant 30 minutes. Laver et équeuter les fraises et laisser quelques-unes de côté pour la décoration. Découper les autres en petits dès.
Transférer la faisselle dans un bol, ajouter le sucre. Fendre la gousse de vanille en deux et récupérer les graines avec le dos d’un couteau. Les ajouter à la faisselle et le sucre et bien mélanger le tout avec une spatule.

Monter la crème froide dans le bol froid au mixeur pendant quelques minutes. Incorporer délicatement la crème à la préparation de faisselle. Le résultat doit être une mousse légère et aérienne.


Disposer les fraises coupées dans les verres de service et recouvrir de crème (je me suis aidée avec une poche à douille). Laisser au frigo pendant 1 à 2 heures et déguster toute de suite après (le jour même).

2 comments:

Роси said...

Такъв десерт мога да хапвам целогодишно без да ми омръзне,Мира,любима комбинация!И много красиви снимки!Благодаря и за тези от Фонтенбло!Ех,все на дъжд ти върви като тръгнете по замъците,ама то е защото времето знае,че имате възможност и за повторения.Ние нали сме само за веднъж,та имахме късмет да е най-топлият и слънчев ден от престоя,когато го посетихме заедно с Во льо Виконт-и двата са невероятно красиви.Блазе ти,че на близки разстояния имаш възможност за такива посещения и ще очаквам още разкази и снимки!Честит рожден ден още веднъж,бъди здрава и много щастлива!

Мъх said...

Късметлийка си, че все пак имаш някакви замъци наоколо. Ние тук-не. И ако ни се доходи, трябва да бием бая километри, та ако времето е лошо, тогава ще е лошо. Вас не ви мислим;)
Десертът е чудесен за предстоящите жегави летни дни.

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...