Monday, 6 April 2015

Агнешко каре със спаначено песто / Carré d’agneau au pesto d’épinards




[БГ] Ако искате да измените на традиционната пълнена плешка или печено бутче.
[FR] Une idée pour l’agneau pascal, testée un peu avant Pâques.

Хубавото на католическия и православния Великден е, че в повечето случаи датите им не съвпадат. Това дава възможност човек да успее да сготви агнешкото за единия празник и да го публикува преди другия. Всъщност, днешната рецепта беше като „репетиция” преди католическия Великден, а за самия празник приготвих друга, също бърза, лесна и позволяваща адаптиране на количествата, понеже празнувахме в тесен семеен кръг (тоест, ПП, Камбанка и аз).

Когато видях снимката на днешната рецепта в списанието, се сетих за един Великден (или май беше Гергьовден) преди много години. Този ден майка ми реши да прояви творчество в кухнята и сготви вместо традиционното ангнешко бутче или плешка, печено агнешко с лапад, спанак и ориз. По онова време бях в неразумната възраст, когато човек се отнася с подозрение към всичко със зелен цвят в чинията и първата реакция при вида му е „ух, че гадно!”. Така печеното агнешко на майка си спечели семейния прякор „агнешко с пролетни гадости”.

Но, както казваше дядо ми, „всичко на този свят се връща” и беше мой ред да пробвам да пробутам на Камбанката разни зелении в иначе безобидното агнешко. Когато ме видя да вадя тавата от фурната и купата с остатъка от пестото на плота, Камбанката ме попита с нескрито недоверие „и това сега ще го ядем ли?”. Ели, отмъстена си!
(В интерес на истината трябва да отбележа, че госпожицата не само го изяде, а дори и попита за още... от гарнитурата).

Заглавието на рецептата е за агнешко каре, но трябва да призная, че преведох дословно, понеже за мой голям срам не знам как се нарича частта от гърба на агнето, откъдето се отделят котлетите. На френски „каре” са точно агнешките котлети, когато са още свързани с костта. Ако някой знае как е на български, ще се радвам да сподели.


Продукти:
(за 4 порции, рецептата е адаптирана от сп. Saveurs, брой 218, април 2015)
1 агнешко каре с 8 котлета
200 г пресен спанак
100 г сурови белени бадеми
30 – 40 г настърган пармезан
Кората на един нетретиран лимон
1 скилидка чесън
50 - 60 мл зехтин + 2 с.л.
Сол, черен пипер
Спагети или друга паста за гарнитура

Агнешкото се изважда да се отпусне на стайна температура за около 30 минути през да се сготви.
Фурната се загрява на 180 градуса.

Спанакът се измива добре и почиства от дръжките и жилките. Поставя се в блендер заедно с бадемите, скилидката чесън, настъргания пармезан и лимоновата кора. Смила се за кратко и постепенно се добавя зехтина, докато се получи рядка паста. Подправя се на вкус със сол и се оставя в купичка.

В дълбок тиган се загряват 2 лъжици зехтин и агнешкото се запечатва на умерен до силен огън от всички страни. Прехвърля се в тава, тиганът се деглазира с малко вода и течността се добавя към агнешкото. Поставя се във фурната за 10 минути.
Месото се изважда и се намазва откъм задната част сдебел слой от спаначеното песто. Върща се във фурната за още 15 минути (месото остава розе, увеличете времето, ако го обичате по-опечено).

Пастата се сварява според инструкциите и предпочитанията (ал денте в моя случай), подправя се останалото песто. Котлетите се севрират с пастата.


Cette recette était une sorte de « répétition » pour l’agneau pascal qui a eu lieu une semaine avant Pâques. Mais comme il faut varier les plaisirs, pour la fête, j’ai quand même préparé un autre plat dont vous allez voir bientôt la recette. Cette année je suis sortie du sentier traditionnel de gigot ou épaule farcie. Comme nous avons fêté Pâques en comité restreint et j’ai préféré une recette don l’on peut adapter facilement les quantités pour ne pas se retrouver à manger des restes pendant des jours et des jours.

La recette d’aujourd’hui m’a fait revenir plusieurs années dans le passé. Un jour de Pâques ma mère a aussi voulu sortir des sentiers traditionnels du gigot ou de l’épaule farcie et a préparé de l’agneau rôti aux épinards, feuilles de patience (si, si, ça se mange !) et riz. Vu que j’avais à l’époque l’âge où toute verdure dans l’assiette est accueillie avec « c’est dégueu, ça ! », cette improvisation culinaire a très vite reçu l’appellation familiale de «  l’agneau aux dégeulasseries printaniers ». Et c’est valable jusqu’à nos jours. Mais comme la vie tourne, c’était mon tour d’essuyer un « on va manger ça ?! » méfiant de la part de Chlochette quand elle m’a vue sortir du four le plat contenant le carré d’agneau couvert d’une épaisse couche verte. Maman, tu es vengée !
(Еt pour la petite histoire, Mademoiselle a non seulement mangé, mais a demandé d’être resservie… en garniture !)

Ingrédients :
(pour 4 parts, la recette est adaptée du magazine Saveurs, n° 218, avril 2015)

1 carré d’agneau de 8 côtelettes
200 g d’épinards frais
100 g d’amandes émondées
30 – 40 g de parmesan râpé
Le zeste d’un citron non-traité
1 gousse d’ail
50 – 60 ml d’huile d’olive + 2 càs
Sel et poivre

Sortir l’agneau du frigo 30 minutes avant la cuisson. Préchauffer le four à 180°C.

Laver les épinards et enlever les queues et les côtes. Mettre les feuilles d’épinards dans un blender avec la gousse d’ail dégermée, les amandes, le zeste du citron et le parmesan. Donner quelques pulsions pour les hacher grossièrement. Remettre le blender en route et verser progressivement l’huile d’olive afin d’obtenir un pesto un peu liquide. Saler et réserver dans un bol.

Faire chauffer les 2 càs d’huile dans une poêle profonde à feu vif et y saisir le carré d’agneau de tous les côtés. Le transférer dans un plat allant au four, déglacer la poêle avec un peu d’eau et verser le jus dans le plat avec la viande. Enfourner pendant 10 minutes.

Sortir la viande du four et la badigeonner généreusement avec le pesto sur le « dos ». Remettre au four pendant 15 minutes (rallonger la cuisson si vous n’aimez pas la viande saignante).

Faire cuire les pâtes 'al dente' et les mélanger avec le reste du pesto. Servir les côtelettes d’agneau sur un lit de pâtes au pesto.

4 comments:

Dani said...

Божествено е, Мира!
Придърпвам си купичката със зеленото
и сядам :)
Прегръдки!

Гергана Лазарова said...

И аз не знам как се нарича, но пък съм сигурна, че е страшно вкусно!
Светли празници, Мире. :)

Maria Pepeldjiyska said...

Мира, страхотно ми допада твоето предложение, ще пробвам при първа възможност, че моите домашни любимци обичат зелени гадости, но не и агнешко....така че аз си правя лични агнешки угощения!
Светъл още един Великденски празник!

Mira said...

Дани, Гери, Мария, много ви благодаря!
Дани, наистина зеленото се оказа дори вкусно, въпреки подозрениеята ми :)
Хубава седмица!

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...