Friday, 27 March 2015

Тарта със сладки картофи / Tarte à la patate douce




[БГ] Нищо че картофите са сладки, тартата не е десерт.
[FR] Même si les patates sont douces, cette tarte n’est pas un dessert.

Преди година и нещо, бродейки из блогове и сайтове срещах доста рецепти, в които се срещаше думата „Отоленги”. Пилето на Отоленги, артишокът на Отоленги, не-знам-какво-си на Отоленги. Зачудих се това ресторант ли е, град ли е, име ли е, нова непозната кулинарна техника, нареждаща се към течния азот и готвенето на ниска температура. Клавиатуата ме засърбя да науча повече.

Оказа се човек. Йотам Отоленги – майстор-готвач, от израелски произход, понастоящем живеещ в Лондон. Заедно с палестинския си приятел и съдружник, Сами Тамими, е и автор на няколко книги, посветени основно на близкоизточната кухня, модернизирана и пълна с аромати.

След като попрочетох малко повече и посетих, макар и виртуално (засега!) ресторанта/закусвалните им в Лондон, следващата стъпка беше да пробвам и някоя рецепта в домашни условия. По Коледа станах горд притежател на една от книгите, в която открих изключително интересни ястия. Сред тях е днешната тарта, която освен, че е необичайна, е и много вкусна и лесна за приготвяне.
Оставям ви да прецените сами.
А, за малко да забравя! Пилето на Отоленги заслужава напълно широкия отзвук, рецептата е убиец!

Продукти:
(за 4  порции, рецептата е с леки модификации от книгата на Й. Отоленги и С. Тамими „The Cookbook”)
250 г бутер тесто
2 средноголеми сладки картофа
1 яйце
4-5 с.л. заквасена сметана
1 ч.л. лимонов сок
100 г бяло саламурено сирене
2 с.л. слънчогледово семе
1 скилидка чесън
1 с.л. зехтин
Щипка лют пипер
Сол, черен пипер
ситно нарязан магданоз за поръсване

Фурната се загрява на 200 градуса. Сладките картофи се измиват и пекат с кората за около 35 минути (готовността се определя с върха на нож – в средата трябва да останат леко твърди). Оставят се да изстинат леко, обелват се и се нарязват на шайби с дебелина 4-5 мм.

Бутер тестото се разточва на правоъгълник с дебелина 2 – 3 мм, който се разрязва на 4 части. Индивидуалните тарти се прехвърлят върху пекарска хартия на 5-6 см една от друга. Всяка от тях се набожда на няколко места с вилица и оставят да стегнат в хладилника за 30 минути.

Скилидката чесън се пресова, смесва със зехтина и с малко от ситно нарязания магданоз. Оставя се настрана.

Тестото се изважда от хладилника и се намазва с леко разбитото яйце. Сметаната се разбърква с лимоновия сок, подправя се с лютивия и черния пипер и сол. Тартите се намазват с не много дебел слой сметана, до 1 см от края. Отгоре се подреждат шайбите сладък картоф, като се застъпват леко. Посипват се със слънчогледовото семе и натрошеното сирене.

Тартите се пекат в предварително загрята на 200 градуса фурна за 20 – 25 минути, или до златисто. Изваждат се и се намазват с чесновия зехтин, поръсват се нарязания магданоз. Сервират се веднага.


Il y a environ deux ans, pendant mes balades parmi blogs et sites, je suis tombée à plusieurs reprises sur des recettes, mentionnant le mot « Ottolenghi ». Le poulet d’Ottolenghi, les artichauts d’Ottolenghi, le je-ne-sais-plus-quoi d’Ottolenghi. Mais c’est quoi au juste, Ottolenghi : un restaurant, une personne, une ville, une technique de cuisine nouvelle qui prendrait sa place entre l’azote liquide et la cuisson à basse température ? Mon clavier me démangeait d’en savoir plus.

Ottolenghi s’est avéré être un personne. Yotam Ottolenghi, chef de cuisine d’origine israélienne qui vit et travaille à Londres. Il est aussi auteur, avec son ami et associé d’origine palestinienne, Sami Tamimi de quelques livres culinaires mettant à l’honneur la cuisine du Moyen Orient : modernisé et si riche en saveurs.

Après avoir lu un peu plus et avoir visité virtuellement (pour l’instant !) leur restaurant/boutiques de traiteur londonien, l’étape suivante était tout naturellement, de tester une recette. Pour Noël j’ai eu le livre « Le Cookbook » dans lequel j’ai trouvé plein de recettes savoureuses et intéressantes. Parmi elles, il y avait aussi la tarte d’aujourd’hui. Non seulement elle est assez originale, mais aussi elle très bonne et facile à préparer. Je vous laisse en juger.

Ah, et j’ai presque oublié ! Le poulet d’Ottolenghi mérite largement tout le buzz sur le net, c’est un vrai régal !

Ingrédients :
(pour 4 parts, la recette est légèrement modifiée du livre de Y. Ottolenghi et S. Tamimi « Le Cookbook »)
250 g de pâte feuilletée
2 patates douces moyennes
1 œuf
4 – 5 càs de crème fraiche
1 càc de jus de citron
100 g de feta
2 càs de graines de tournesol
1 gousse d’ail
1 càs d’huile d’olive
1 pincée de piment de Cayenne
Sel, poivre, un peu de persil plat finement haché

Préchauffer le four à 200°C. Laver les patates douces et les enfourner (avec la peau) pendant 35 minutes. Vérifier la cuisson avec la pointe d’un couteau, elles doivent rester un peu dures au milieu. Laisser refroidir, enlever la peau et les découper en rondelles de 4 – 5 mm d’épaisseur.

Étaler la pâte feuilletée sur un rectangle de 2 – 3 mm d’épaisseur et la découper en 4 parts. Transférer les tartes individuelles sur un plat couvert de papier sulfurisé et les piquer à quelques endroits avec une fourchette. Laisser reposer au frigo pendant 30 minutes.

Écraser la gousse d’ail et la mélanger avec l’huile d’olive et un peu du persil. Réserver. Mélanger la crème fraiche avec le jus de citron, le piment, saler et poivrer.

Sortir la pâte du frigo et badigeonner légèrement les tartes avec l’œuf battu. Étaler dessus une couche pas trop épaisse de la crème fraiche épicée en terminant à environ 1 cm du bord. Disposer dessus les rondelles de patate douce, en les superposant. Parsemer de graines de tournesol et de feta émiettée.

Enfourner dans un four préchauffé à 200°C pendant 20 – 25 minutes ou jusqu’à ce que les tartes soient bien dorées. Les badigeonner avec l’huile d’olive à l’ail et parsemer de persil haché à la sortie du four. Servir aussitôt.

3 comments:

Yana Imreorova said...

хехехе... като чета началото на рецептата и се сещам за любимия ми Чудомир и разказа му "Читроне". Позволявам си да цитирам: " Мятаме се на таксито, подкара ни той и спря пред едно здание. Отвън на вратата пише „Алберго“.
— А бе, Муце — викам на женичката си, — каква е тази работа? Във Венеция — викам — на хотел „Алберго“ бяхме, във Флоренция също, в Рим пак и тук пак също. Че всички хотели в Италия — викам — все този експлоататор Алберго ли ги държи? Все негови ли са?
А тя се киска и дума:
— Алберго — вика — значи хотел на италиански. Не е име на човек. Тъй — вика — пише в разговорника."

Mira said...

Хахахахах, наистина напомня :)

Didi Bunova said...


Мира, изкуши ме с рецептата по всички параграфи. С хубава книга си се сдобила, искам и аз!

Поздрави!

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...