Sunday, 21 December 2014

Бисквити "Монашески шапки" / Bonnets de moines




[БГ] Маслени бисквити с лайм и малиново сладко, но с неправилна форма.
[FR] Biscuits au citron vert et confiture de framboises, mais pas à la bonne forme.

Нали знаете поговорката за бързата кучка... ама не онази, дето повдига планината. Та днешната рецепта е малко като илюстрация на тази поговорка. Правих бисквитите един уикенд, между коледното тържество в училището на Камбанката, гости при приятели, сладкиш за тържество за работа, подготовка за обучение и разни делнични дейности през почивните дни като готвене, пазаруване, пералня.

Та както притичвах между кухнята и компютъра (слава богу, разстоянието не е огромно и може да се вземе за 2-3 секунди), така се бях съсредоточила да не изпусна някоя от съставките, че дори на обърнах внимане на формата от снимката, а карах само на описанието. Резултатът бяха триъгълни сладки, защипани по всички ръбове, които дори се и отвориха отгоре при печенето. А аз се чудех защо се казват „монашески шапки”, при положение, че приликата им с една уважаваща се килимявка е незначителна.

Ако решите да ги правите, погледнете снимката в оригиналната рецепта и оставете краищата неприщипнати. Така имате повече шансове бисквитите да наподобяват на шапки. А дори и да не наподобяват, вкусът им никак не страда от вида: леко грапави от бадемовото брашно, не много сладки и със свежест от малиновия конфитюр и лимоновата кора. Едвам успях да опазя една дузина за снимки.

С тези бисквити приключвам тазгодишните тестове за коледни сладки (междувременно опекох меденки и още две вида бисквити) и ще се съсредоточа върху менюто за Бъдни вечер, което ще е по (почти) българска традиция.


Продукти:
(за около 85 – 90 бисквити, рецептата е с малки промени от тук)
150 г масло
150 г кафява захар
80 г бадемово брашно
300 г обикновено брашно
35 г царевично нишесте
2 яйца голям калибър
1 щипка сол
Настърганата кора на един зелен лимон
Около 200 г конфитюр от малини

Брашното, бадемовото брашно, нишестето, солта и захарта се поставят в купа. Добавя се нарязаното на кубчета студено масло и с пръсти се изронва тестото, докато добие консистенция на мокър пясък. Добавят се яйцата и настърганата лимонова кора и се замества меко тесто.
Тестото се загъва в прозрачно домакинско фолио и се оставя в хладилник за 2 часа (или една нощ).

Фурната се загрява на 170 градуса, две тави се застилат с пекарска хартия.

Тестото се разделя на 3 части и 2 се връщат в хладилника. Останалата част от тестото се разточва върху леко набрашнена повърхност до дебелина 3-4 мм. С чаша или форма се изрязват кръгове с диаметър 5 – 6 см. В средата на всеки кръг се поставя около половин чаена лъжичка малинов конфитюр. Краищата на кръга се повдигат на три места и се съединяват в средата, като се притискат, за да се залепят добре.

Бисквитите се пекат около 12 – 15 минути, или докато се зачервят по краищата. Оставят се да изстинат върху решетка.
Съхраняват се до две седмици в затворена метална кутия.



Vite fait, bien fait… ou dans mon cas, vite fait, mais pas si bien fait : la recette d’aujourd’hui vient illustrer le dicton. J’ai préparé ces biscuits un week-end entre la fête de Noël à l’école et un gâteau pour ladite fête, un repas chez des amis et une flopée d’activités du week-end si passionnantes : lessive, courses, ménage, cuisine…

En courant entre la cuisine et mon ordinateur (heureusement, la distance n’est pas énorme et peut être parcourue en 2-3 secondes), je m’étais tellement focalisée sur les ingrédients de la recette de peur de ne pas en oublier une, que je n’ai pas fait attention à la forme des biscuits, mais je me suis contentée des explications dans le texte. Le résultat était de biscuits triangulaires, qui se sont en plus ouverts lors de la cuisson et qui ne ressembler pas du tout aux bonnes te moines catholiques… et encore moins aux bonnets hauts et noirs des moines orthodoxes.

Si vous voulez tester la recette, allez consulter le blog d’origine pour voir la tête que les biscuits doivent avoir et surtout, ne les fermez pas jusqu’aux extrémités. Vous aurez plus de chances d’obtenir une ressemblance aux bonnets. Mais si la tête des gâteaux n’est pas la bonne, le gout se rattrape merveilleusement bien. La texture des biscuits est légèrement  granuleuse à cause de la poudre d’amande, les biscuits ne sont pas très sucrés et la confiture de framboises et le zeste de citron vert apportent une certaine fraicheur. J’ai failli ne plus en avoir assez pour les photos.

Avec ces biscuits je termine les tests annuels de recettes de gâteaux de Noël et je vais me concentrer sur le repas du Réveillon qui serait dans la (presque) pure tradition bulgare.


Ingrédients :
(pour 85 – 90 biscuits, la recette est légèrement modifié du blog "Un Flo de bonnes choses")
150g de beurre
150 g de sucre roux
80 g de poudre d’amandes
300 g de farine
35 g de fécule de maïs
2 gros œufs
1 pincée de sel
Le zeste finement râpé d’un citron vert
Environ 200 g de confiture de framboises

Dans un bol mélanger la farine, la fécule, la poudre d’amandes, le sel et le sucre. Ajouter le beurre froid, coupé en dès et mélanger avec les bouts des doigts afin d’obtenir une texture sableuse. Ajouter les œufs et le zeste de citron et pétrir rapidement afin d’obtenir une pâte bien souple et lisse. Envelopper la pâte dans du film alimentaire et laisser au frigo pendant 2 heurs (ou une nuit).

Préchauffer le four à 170°C et couvrir deux plaques de papier cuisson.

Diviser la pâte en trois et garder deux parties au frigo. Abaisser la pâte au rouleau sur le plan de travail légèrement fariné jusqu’à une épaisseur de 3 – 4 mm et découper des ronds de 5 cm de diamètre avec un emporte-pièce ou avec un verre. Disposer une demi-cuillère à café de confiture de framboises au milieu des ronds. Soulever les bords de la pâte à trois intervalles réguliers et les pincer au centre avec les doigts.

Faire cuire les biscuits pendant 12 – 15 minutes ou jusqu’à ce que leurs bords soient bien dorés. Les laisser refroidir sur une grille.
Les biscuits peuvent être conservés pendant 2 semaines dans une boîte en métal.

4 comments:

Гергана Лазарова said...

Добре че си ги "развалила", ире, защото са много по-хубави твоите от оригинала. И как ухае на малини и лайм... Чудно! :)
Весели празници!

Габриела Георгиева said...

Станали са много хубави и правилни триъгърници. През екрана си взимам едно такова. Дори да не прилича на шапка, предполагам е вкусно и всички са били доволни.
Поздрави!

Didi Bunova said...

И на мен тази форма ми допада повече, така че дефекта е ефект :)
Много добре ми е позната ситуацията, в която си ги правила, Мира. Да не кажа - до болка позната! Справила си се екстра, а и си много по-напред с бройката на бисквитите от мен : )
Поздрави и светли празници!

Flo said...

Je suis ravie que même si la forme fut imprévue, le goût fut au rendez-vous ! Merci pour la mention et de très bonnes fêtes de fin d'année :D Flo

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...