Thursday, 27 November 2014

Шоколадов кръмбъл с круши / Crumble chocolat et poires





[БГ] Един малко по-особен кръмбъл за любителите на шоколада.
[FR] Crumble un peu particulier pour les amateurs du chocolat.

По план следващата рецепта в блога трябваше да се появи по-рано и да е за салата. Но тъй като, макар и рядко в моя подреден свят, се случва не всичко да върви по план, публикацията се забави и реших да изоставя салатата в името на днешния кръмбъл. Поводът за промяната беше един разговор, проведен на парижка улица.

Май съм споменавала по-рано, че от няколко години насам редовно давам тонове акъл в нет-пространството как човек да си организира самостоятелно пътуване в Париж. Не съм само аз, де (и слава богу!), а и известен брой други хора, с някои от които се „познаваме” задочно от доста време. Наскоро имах удоволствието да се запозная и наживо с много мила дама от компанията на любителите и даващи акъл за Париж хора, при поредното й посещение на френска земя. Както се разхождахме по улиците и си говорехме за вино и макарони, събеседниката ми предаде поздрави от нейна приятелка, с която не се познаваме, но която се оказва редовна читателка на „мармотника”.

Излишно е да казвам, че се зарадвах и че ми стана много приятно. Винаги ми е драго да получа някаква обратна връзка, било чрез коментар, мейл или друг начин. Това е нещо като отговор на пратената от мен бутилка в морето, сама пред екрана на компютъра. В такива момени, като тези неочаквани поздрави, осъзнавам, че написаното от мен наистина достига до други хора, някои близки, други по-далечни, трети – съвсем непознати, но всички те живи, дишащи, мислещи, с радости и тревоги, седнали от своята страна на екрана.

Затова днешната ми рецепта е за Даниела от София (попаднала тук в търсене на нещо шоколадово), както и за останалите истински познати и непознати хора, които я четат на екрана си. По принцип не обичам да звуча като в реч от Оскарите, но има моменти, в които емоциите все пак излизат на преден план. Този е един от тях, наистина!

Салатата ще оставя за друг път, няма да избяга. Вече е снимана и дори изядена. Ще се концентрирам върху шоколадовите ронливи трохи, ароматните круши, хрупкавите лешници и тук-таме по една остра нотка джинджифил. Май липсва само леко подсолен карамел, за да допълни идилията.

Продукти:
(за около 6-8 порции, рецептата е с леки модификации от блога „Lucullian Delights”)
За кръмбъла:
150 г брашно
50 г лешниково брашно (ситно смлени лешници)
100 г кафява захар
6 с.л. какао (100% съдържание на какао)
125 г студено масло

3 едри, добре узрели круши (по възможност да не са масловки)
100 г лешници (или по желание орехи)
30 г захаросан джинджифил
Малко масло за тавата
Малко прясно изцеден лимонов сок

В купа се смесват брашното, лешниковото брашно, какаото и захарта и се разбърква добре. Добавя се нарязаното на кубчета студено масло и се изронва с пръсти заедно със сухите съставки, така че да се получи консистенция на мокър пясък.

Лешниците се запичат до леко покафеняване на горещ, сух тиган и се нарязват на едро. Захаросаният джинджифил се нарязва на ситно. Крушите се почистват от семките, нарязват се на кубчета и се поръсват с малко лимонов сок, за да не почерняват (може да се сложат и в купа с вода, в която има лимонов сок).

Фурната се загрява на 170 градуса (с вентилатор). Тавичката (30 х 40 см) се намазнява леко. Кубчетата круши се разпределят на дъното, поръсват се с нарязаните лешници и захаросания джинджифил. Отгоре се поръсва с шоколадовия кръмбъл.

Пече се около 20 – 25 минути и се оставя да се охлади преди сервиране.



J’avais planifié une recette de salade pour le prochain billet. J’avais même planifiée qu’elle verrait le jour il y a au moins une semaine. Mais il arrive parfois, même dans mon monde très organisé à la base, que les plans changent. Le billet a pris du retard et finalement j’ai délaissé la salade pour le crumble d’aujourd’hui. La raison en était une conversation dans une rue parisienne.

Je crois que j’en avais déjà parlé : depuis quelques années je donne des tons de (bons) conseils sur un forum bulgare comment organiser son voyage à Paris soi-même. Il n’y a pas que moi, et encore heureux ! Je suis en compagnie de plusieurs personnes et au bout d’un certain temps, nus commençons à nous connaitre virtuellement. Il y a deux semaines, j’ai eu le plaisir de rencontrer une de ces personnes IRL. C’est une dame très gentille et sympa et nous avons passé une après-midi à nous balader dans les rues et à discuter. Et en parlant de vin et de macarons, ma connaissance subitement m’a passé le bonjour de la part d’une de ces amies qui s’est avérée être une lectrice régulière des « marmottes ».

Inutile de vous dire que j’étais très flattée et touchée. Je suis toujours contente d’avoir un retour soit sous forme de commentaire, email ou simple bonjour. C’est comme une réponse à la bouteille à la mer que je lance avec chaque billet, seule, devant l’écran de mon ordinateur. Les moments comme ce bonjour inattendu me font me rendre compte que ce que j’écris parvient à des vrais gens : certains proches, d’autre un peu moins, d’autres encore complètement inconnus, mais tous réels, vivants, pensants, avec leurs vies, leurs joies et leurs peines, assis de leur côté devant l’écran.

Voilà pourquoi la recette d’aujourd’hui est pour Daniella de Sofia (qui est tombée sur le blog en cherchant une recette au chocolat) ainsi que pour tous les autres gens qui la lisent sur leurs écrans. Habituellement, je n’aime pas le pathos des discours des Oscars, je suis plutôt réservée, mais il y a des moments, où les émotions prennent le dessus. Et c’en est un, promis !

Je vais laisser la salade pour la prochaine fois, elle ne va pas ‘enfuir. De toute façon, elle est déjà préparée, photographiée et même mangée. Je vais me concentrer sur la pâte chocolatée qui s’émiette sous la cuillère, les poires pleines de saveur, les noisettes craquantes et la note piquante du gingembre par-ci, par-là. Je crois qu’il manque juste un peu de caramel salé pour compléter le tableau.

Ingrédients :
(pour 6 – 8 parts, la recette est légèrement modifiée du blog « Lucullian Delights »)
Pour la pâte à crumble :
150 g  de farine
50 g de poudre de noisettes
100 g de sucre roux
6 càs de cacao (100%)
125 g de beurre froid

3 belles poires bien mûres (Comice ou William)
100 g de noisettes
30 g de gingembre confit
Une noisette de beurre pour le plat
Le jus d’un quart de citron

Dans un bol, mélanger la farine, la poudre de noisettes, le cacao et le sucre. Ajouter le beurre coupé en petits dès et l’émietter avec le bout des doigts afin d’obtenir une texture sableuse.

Faire dorer les noisettes dans une poêle bien chaude et les concasser grossièrement. Couper le gingembre confit en petits morceaux.

Epépiner les poires, les couper en gros cubes et les arroser du jus de citron (ou les mettre dans un bol d’eau citronnée.

Préchauffer le four à 170°C (chaleur tournante). Beurrer le fond d’un plat (30 x 40 cm) d’une noisette de beurre et y disposer les morceaux de poires. Parsemer avec les noisettes concassées et le gingembre confit. Couvrir avec la pâte à crumble.

Enfourner pendant 20 – 25 minutes et laisser tiédir avant de déguster.

1 comment:

tillia said...

Тази година открих крамбълите, а твоят е направо шоколадово изкушение!
Поздрави!

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...