Перигор в черно и пурпурно III / Périgord en noir et pourpre III

Част трета – градини за удоволствие на сетивата

Part III : des jardins pour le plaisir des sens

(първачаст  / part I)

(втора част  / part II)

 

Така, след като преминахме през градове и села, замъци и хълмове, ще оставя малко време за небрежна и бавна разходка из градините. Защото в Перигор има и такива, независимо от хълмистия релеф, или може би, заради него, защото предоставя чудесна възможност за развихряне на въображението.

 Терасон-Лавилдьо / Terrasson-Lavilledieu

Това е първата градина, за която ще ви разкажа – градината на въображението в Терасон-Лавилдьо. През 1991 година кметът на града, самият той запален градинар, обявява международен конкурс за проект за градина на пустеещ общински терен. Конкурсът е спечелен от американската архитект-пейзажист Катрин Густафсон и английският архитект Ян Ричи. 

 Градините на въображението / Les Jardins de l’Imanginaire

Те създават градина, в която водеща тема е водата във всичките й форми и звуци и където всяка сцена предизвиква някое от сетивата. По време на разходката преминаваме от свещената градина, през тунел от зеленина към градината на елементите, където между дърветата се вие златиста лента, водеща зрителя като нишката на Ариадна към водната градина, розариума или играта на перспективите.

Градините на въображението / Les Jardins de l’Imanginaire

Сенчестите алеи са и добро убежище от жежкото обедно слънце, а на много места от тях се разкрива и чудесна гледка към градчето Терасон.

 Градините на въображението / Les Jardins de l’Imanginaire

Въображение, макар и под друга форма е използвано и при създаването на градините в имението Ериняк. Те са пример за френски градини, структурирани, с цветни партери и перспективи и с малко източно (китайско и японско) влияние, излязло на мода през XIX век. Градините в Ериняк са и прекрасен пример за изкуството на скулптуриране на растения. В тях стотици чимшири са подстригани в най-разнообразни форми (над 300 според туристическата брошура).

 Градините на въображението / Les Jardins de l’Imanginaire

Ако пък искате да погледнете Дордона отвисоко, непременно посетете градините вимението Маркесак. Имението (макар и без замък, само с господарска къща) е бившо баронство и датира от XVII век. Първите терасирани земи около къщата са създадени по време на първите собственици. Истинските градини водят началото си, обаче, едва от края на XIX век. Тогавашният собственик, Жулиен дьо Сервал, започва засаждането на огромен брой чимшири (около 150 000), които са скулптурирани в най-различни овални форми. Вдъхновен от романтичните италианските градини, той засажда и кипариси и пинии и оформя криволичещи алеи, стълбища и тераси, като в слънчева тосканска вила. Тъй като имението се намира на скалист терен, на около 130 метра над нивото на Дордона, от алеята по продължение на цялата южна част се открива невероятна гледка към долината, замъците Кастелно и Бейнак и троглодитното селище Ла Рок Гайак. В продължение на дълги години частно имение, след продължителна реставрация, в момента градината на имението е най-посещаваната в Перигор.

 Градините на въображението / Les Jardins de l’Imanginaire

Ще завърша разходката из Перигор, изпълнена с история, природа и хубаво хапване именно с последното – вечеря в ресторанта „При Жулиен” в село Пона. Разположен в стара ферма, в сянката на църква от XI век, ресторантът е малък, но много уютен и предлага чудесен набор от местни специалитети – орехово вино, което ми напомни на ореховката на дядо, патешки дроб, меко козе сирене от района (кабеку) с кимион и лук в хрупкава коричка, телешно в сос от бира от Лимьой. Всичко това придружено с розе от Бержерак. 

 Градините на Ериняк / Les Jardins d’Eyrignac

Поехме пътя към къщи трудно и с нежелание, натоварени със спомени и вино и с голямо количество снимки от тези чудесни места.

  Градините на Ериняк / Les Jardins d’Eyrignac

Maintenant que nous sommes passés à travers des villes et villages, châteaux et collines, je vais laisser un peu de temps pour une promenade douce et nonchalante à travers des jardins. Car le Périgord en abrite quelques-uns, malgré son paysage vallonné ou peut-être à cause de son paysage qui permettrait aux paysagistes de déployer leur imagination.

  Градините на Ериняк / Les Jardins d’Eyrignac

C’est exactement le thème du premier jardin que nous avons visité : les Jardins de l’Imaginaire à Terrasson-Lavilledieu. En 1991 le maire de la ville, un grand amateur des jardins a annoncé un concours international pour un projet de jardin pour la ville. Le concours a été remporté par la paysagiste américaine Kathryn Gustafson et l’architecte anglais Ian Ritchie. Ils ont crée un jardin dans lequel le fil conducteur de la visite et l’eau sous toutes ses formes et sons et où chaque tableau fait appel à un des cinq sens. La promenade nous mène du jardin sacré au tunnel végétal, vers le jardin élémentaire dans lequel un ruban doré guide le regard comme le fil d’Ariane дs le jardin d’eau, la roseraie ou le jeu de perspectives.

  Градините на Ериняк / Les Jardins d’Eyrignac

Les allées ombragées offrent aussi un abri de soleil de midi et aussi une vue imprenable vers la ville de Terrasson.

  Градините на Ериняк / Les Jardins d’Eyrignac

Les jardins du manoir d’Eyrignac sont aussi le résultat de l’imagination de leurs concepteurs, mais sous une autre forme. C’est un exemple splendide d’un jardin à la française : bien structuré, avec des parterres fleuris et avec un peu d’influence asiatique si moderne au XIXe siècle. L’art taupière (l’art de la sculpture végétale) est à l’honneur dans les jardins d’Eyrignac. Plusieurs centaines de buis sont sculptés sous formes diverses et variées (plus de 300 selon le guide).

  Градините на Ериняк / Les Jardins d’Eyrignac

Si vous voudriez prendre de la hauteur pour contempler la Dordogne, vous devriez visiter les jardins suspendus de Marqueyssac. C’est une ancienne baronnie dont le manoir (pas de château ici) date de XVIIe siècle. Les premiers terrassements autour de la maison ont été crées par les tout premiers propriétaires des lieux, mais sont devenus de vrais jardins vers la fin de XIXe. Le propriétaire de l’époque, Julien de Cerval avait commandité la plantation d’un nombre conséquent de buis (plus de 150 000 pieds). Ces buis ont été sculptés en différentes formes ovales. Inspiré des jardins italiens romantiques, Julien de Cerval a ajouté aussi des cyprès et pins parasols et a créé des allées sinueuses, escaliers et belvédères, comme dans une villa toscane ensoleillée. Comme la propriété se trouve sur un rocher, à environ 130 m au-dessus de la Dordogne, tout le long du côté sud de ce jardin suspendu le promeneur profite d’une vue splendide vers la vallée, les châteaux de Catsenaud et Beynac et le village troglodytique de la Roche-Gaillac. 

  Градините на Ериняк / Les Jardins d’Eyrignac

Je vais terminer la promenade dans le Périgord, pleine d’histoire, nature et bon plats, justement avec ce dernier : un dîner au restaurant « Chez Julien » dans le village médiéval de Paunat. Situé dans un ancien corps de ferme, à l’ombre de l’église du XIe siècle, le restaurant est très beau et accueillant. Il propose de succulentes spécialités régionales : un vin de noix qui me rappelle la liqueur de noix de mon grand-père, foie gras, feuilletée de cabécou au cumin et confit d’échalotes, veau à la bière de Limeuil, le tout accompagné de vins de Bergerac. 

  Градините на Ериняк / Les Jardins d’Eyrignac

Nous sommes rentrés à contrecœur, chargés de beaucoup de souvenirs, vin et photos.

 Градините на Ериняк / Les Jardins d’Eyrignac

Оттук надолу - градините в Маркесак / Ci-dessous: les Jardins de Marqueyssac

 Пона / Paunat

Ресторантът „При Жулиен” / Le restaurant « Chez Julien »

 Орехово вино / Vin de noix

Орехова тарта / La tarte aux noix