Saturday, 20 September 2014

Перигор в черно и пурпурно III / Périgord en noir et pourpre III




Част трета – градини за удоволствие на сетивата
Part III : des jardins pour le plaisir des sens
 

Така, след като преминахме през градове и села, замъци и хълмове, ще оставя малко време за небрежна и бавна разходка из градините. Защото в Перигор има и такива, независимо от хълмистия релеф, или може би, заради него, защото предоставя чудесна възможност за развихряне на въображението.
 Терасон-Лавилдьо / Terrasson-Lavilledieu


Това е първата градина, за която ще ви разкажа – градината на въображението в Терасон-Лавилдьо. През 1991 година кметът на града, самият той запален градинар, обявява международен конкурс за проект за градина на пустеещ общински терен. Конкурсът е спечелен от американската архитект-пейзажист Катрин Густафсон и английският архитект Ян Ричи. 
 Градините на въображението / Les Jardins de l’Imanginaire
Те създават градина, в която водеща тема е водата във всичките й форми и звуци и където всяка сцена предизвиква някое от сетивата. По време на разходката преминаваме от свещената градина, през тунел от зеленина към градината на елементите, където между дърветата се вие златиста лента, водеща зрителя като нишката на Ариадна към водната градина, розариума или играта на перспективите.


Градините на въображението / Les Jardins de l’Imanginaire
Сенчестите алеи са и добро убежище от жежкото обедно слънце, а на много места от тях се разкрива и чудесна гледка към градчето Терасон.
 Градините на въображението / Les Jardins de l’Imanginaire
Въображение, макар и под друга форма е използвано и при създаването на градините в имението Ериняк. Те са пример за френски градини, структурирани, с цветни партери и перспективи и с малко източно (китайско и японско) влияние, излязло на мода през XIX век. Градините в Ериняк са и прекрасен пример за изкуството на скулптуриране на растения. В тях стотици чимшири са подстригани в най-разнообразни форми (над 300 според туристическата брошура).
 Градините на въображението / Les Jardins de l’Imanginaire
Ако пък искате да погледнете Дордона отвисоко, непременно посетете градините вимението Маркесак. Имението (макар и без замък, само с господарска къща) е бившо баронство и датира от XVII век. Първите терасирани земи около къщата са създадени по време на първите собственици. Истинските градини водят началото си, обаче, едва от края на XIX век. Тогавашният собственик, Жулиен дьо Сервал, започва засаждането на огромен брой чимшири (около 150 000), които са скулптурирани в най-различни овални форми. Вдъхновен от романтичните италианските градини, той засажда и кипариси и пинии и оформя криволичещи алеи, стълбища и тераси, като в слънчева тосканска вила. Тъй като имението се намира на скалист терен, на около 130 метра над нивото на Дордона, от алеята по продължение на цялата южна част се открива невероятна гледка към долината, замъците Кастелно и Бейнак и троглодитното селище Ла Рок Гайак. В продължение на дълги години частно имение, след продължителна реставрация, в момента градината на имението е най-посещаваната в Перигор.
 Градините на въображението / Les Jardins de l’Imanginaire
Ще завърша разходката из Перигор, изпълнена с история, природа и хубаво хапване именно с последното – вечеря в ресторанта „При Жулиен” в село Пона. Разположен в стара ферма, в сянката на църква от XI век, ресторантът е малък, но много уютен и предлага чудесен набор от местни специалитети – орехово вино, което ми напомни на ореховката на дядо, патешки дроб, меко козе сирене от района (кабеку) с кимион и лук в хрупкава коричка, телешно в сос от бира от Лимьой. Всичко това придружено с розе от Бержерак. 
 Градините на Ериняк / Les Jardins dEyrignac
Поехме пътя към къщи трудно и с нежелание, натоварени със спомени и вино и с голямо количество снимки от тези чудесни места.
  Градините на Ериняк / Les Jardins dEyrignac
Maintenant que nous sommes passés à travers des villes et villages, châteaux et collines, je vais laisser un peu de temps pour une promenade douce et nonchalante à travers des jardins. Car le Périgord en abrite quelques-uns, malgré son paysage vallonné ou peut-être à cause de son paysage qui permettrait aux paysagistes de déployer leur imagination.
  Градините на Ериняк / Les Jardins dEyrignac
C’est exactement le thème du premier jardin que nous avons visité : les Jardins de l’Imaginaire à Terrasson-Lavilledieu. En 1991 le maire de la ville, un grand amateur des jardins a annoncé un concours international pour un projet de jardin pour la ville. Le concours a été remporté par la paysagiste américaine Kathryn Gustafson et l’architecte anglais Ian Ritchie. Ils ont crée un jardin dans lequel le fil conducteur de la visite et l’eau sous toutes ses formes et sons et où chaque tableau fait appel à un des cinq sens. La promenade nous mène du jardin sacré au tunnel végétal, vers le jardin élémentaire dans lequel un ruban doré guide le regard comme le fil d’Ariane дs le jardin d’eau, la roseraie ou le jeu de perspectives.
  Градините на Ериняк / Les Jardins dEyrignac
Les allées ombragées offrent aussi un abri de soleil de midi et aussi une vue imprenable vers la ville de Terrasson.
  Градините на Ериняк / Les Jardins dEyrignac
Les jardins du manoir d’Eyrignac sont aussi le résultat de l’imagination de leurs concepteurs, mais sous une autre forme. C’est un exemple splendide d’un jardin à la française : bien structuré, avec des parterres fleuris et avec un peu d’influence asiatique si moderne au XIXe siècle. L’art taupière (l’art de la sculpture végétale) est à l’honneur dans les jardins d’Eyrignac. Plusieurs centaines de buis sont sculptés sous formes diverses et variées (plus de 300 selon le guide).
  Градините на Ериняк / Les Jardins dEyrignac
Si vous voudriez prendre de la hauteur pour contempler la Dordogne, vous devriez visiter les jardins suspendus de Marqueyssac. C’est une ancienne baronnie dont le manoir (pas de château ici) date de XVIIe siècle. Les premiers terrassements autour de la maison ont été crées par les tout premiers propriétaires des lieux, mais sont devenus de vrais jardins vers la fin de XIXe. Le propriétaire de l’époque, Julien de Cerval avait commandité la plantation d’un nombre conséquent de buis (plus de 150 000 pieds). Ces buis ont été sculptés en différentes formes ovales. Inspiré des jardins italiens romantiques, Julien de Cerval a ajouté aussi des cyprès et pins parasols et a créé des allées sinueuses, escaliers et belvédères, comme dans une villa toscane ensoleillée. Comme la propriété se trouve sur un rocher, à environ 130 m au-dessus de la Dordogne, tout le long du côté sud de ce jardin suspendu le promeneur profite d’une vue splendide vers la vallée, les châteaux de Catsenaud et Beynac et le village troglodytique de la Roche-Gaillac. 


  Градините на Ериняк / Les Jardins dEyrignac
Je vais terminer la promenade dans le Périgord, pleine d’histoire, nature et bon plats, justement avec ce dernier : un dîner au restaurant « Chez Julien » dans le village médiéval de Paunat. Situé dans un ancien corps de ferme, à l’ombre de l’église du XIe siècle, le restaurant est très beau et accueillant. Il propose de succulentes spécialités régionales : un vin de noix qui me rappelle la liqueur de noix de mon grand-père, foie gras, feuilletée de cabécou au cumin et confit d’échalotes, veau à la bière de Limeuil, le tout accompagné de vins de Bergerac. 
  Градините на Ериняк / Les Jardins dEyrignac
Nous sommes rentrés à contrecœur, chargés de beaucoup de souvenirs, vin et photos.
 Градините на Ериняк / Les Jardins dEyrignac


Оттук надолу - градините в Маркесак / Ci-dessous: les Jardins de Marqueyssac








 Пона / Paunat

Ресторантът „При Жулиен” / Le restaurant « Chez Julien »


 Орехово вино / Vin de noix





Орехова тарта / La tarte aux noix

10 comments:

Dani said...

Прекрасно място, Мира!
За мен беше удоволствие :)
Прегръдка!

Milena Poptoleva said...

Омаях се......всичко което си заснела ме накара да се възкача в небесата...Даже търсих рецепта за орехово вино...и НЕ намерих(:
Благодаря ти от сърце за приказната разходка,Мире,а ако ми кажеш и как да стигна до същите местенца.....,ще те благославям цял живот:))))))Още веднъж.благодаря ти!Прекрасно изживяване:)

Гергана Лазарова said...

Мире, и градините, и храната, и прекрасните ти снимки... Всичко беше подарък за сетивата и ти благодаря! Поздрави сърдечни! :)

Еoc said...

Благодаря за удоволствието, Мира :) набелязвам си мястото.

Mira said...

Дани, Гери, Еос, благодаря ви!

Милена, благодаря и на теб :). За всичките обиколки ще ви трябва кола на място. Регионът е на около 6 часа път южно от Париж и може би на около 2-3 север-североизток от Бордо. Знам, че има влакове до по-големите градове, като Бержерак, но за да стгне човек до малките градчета, селца, замъци и т.н., си трябва кола.

Поразрових се за рецепта за орехово вино, намерих няколко, които се свеждат до това:
5 л червено вино
1 л плодова ракия (или 50:50 спирт и вода)
1 кг захар
24 зелени ореха, разрязани на четвъртинки
Прави се към 15 юли. Всички продукти се слагат в буре или голям буркан, затваря се и се оставя на тъмно и хладно, като се разбърква, за да се аерира 2-3 пъти седмично. Към средата на ноември се прецежда, пресипва в бутилки и се съхранява на тъмно и хладно поне до Коледа (а най-добре до другата година).

Mira said...

П.П. Пропуснах да добавя - на място освен кола, ще ви трябва и сателитен навигатор (или поне много подрбобна карта). Да е жив и здрав нашият, че без него бяхме жив зян :))))

Мъх said...

Мира, превъзходно е! Точно на такова място ми се ходи. Пропуснала съм предните две части и отивам да попия всичко!

Роси said...

Градините на Ериняк са Черешката в това невероятно пътуване,Мира и с удоволствие бих се присъединила към вашата компания по този маршрут!Страшно много ми хареса,благодаря ти,че ни разказа така подробно ,а също и за великолепните снимки!Толкова много уют,зеленина,перфектни градини,вкусно похапване,превъзходно вино....харесва ми повече от Париж :) !С пожелание за прекрасни есенни дни!

Sarah said...

Много вдъхновяващ пътепис - вдъхновяващ за пътешествия! Перигор беше непознат за мен - досега, но вече е наместен в списъка ми за посещения във Франция. Това лято бяхме в Прованс - все не му идваше времето, но най-накрая ... и там следвайки твоите пътеписи се отбихме в Люрс, Форкалкие и Систерон. Няма да разказвам подробности - само ще кажа че на такива места душата ми пее ...
Продължавай да пътуваш и да пишеш, защото ние сме тук ... и попиваме

Mira said...

Мъхче, Роси, благодаря ви! (след 100 години :))

Сара, много се радвам, че съм успяла да допринеса макар и малко, за хубавата ви ваканция. Пожелавам ви в скоро време да стигнете и до Перигор и да ти хареса колкото и Прованс :).

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...