Saturday, 13 September 2014

Перигор в черно и пурпурно II / Périgord en noir et pourpre II




Част втора – замъци и вино
Part II : châteaux et vins

Знаете ли коя е страната с най-голям брой замъци на глава от населението? Аз не, но имам сериозни съмнения, че Франция има потенциал да е в челната тройка. На моменти имам чувството, че всяко село има свой, датиращ от Средновековието, Ренесанса или по-късно. Това важи с пълна сила и за Перигор, където почти всяка отбивка от пътя води до замък, крепост или поне до пещера, която по себе си би могла да е първобитния еквивалент на замък. 


Замъкът Монбазийак / Le Château de Monbazillac
И така, много села и градчета имат замъци, много от замъците имат прилежащи лозя, и съответно произвеждат вино. Перигор все пак не е от най-известните френски винопроизводителни райони, каквито са Бордо, Бургундия, Елзас или долината на Лоара. През XIX век филоксерата покосява лозята в региона и жителите ги заменят с орехови дървета, които в момента са един от символите на района и основа на няколко традиционни специалитета, сред които ореховата тарта, която е толкова вкусна, колкото и калорична.
В пурпурния Перигор част от лозята все пак са оцеляли и в наши дни дават няколко вида вина с гарантирано наименование за произход – Бержерак и Монбазийак. 

Замъкът Монбазийак – лозята / Monbazillac AOC

 Доменът на Монбазийак се простира на няколко километра южно от Бержерак на територията на пет общини, всяка от които е със собствен замък, разбира се. Ние посетихме замъка, дал името на домена – Монбазийак. Построен към 1550 година, замъкът е запазен в голямата си част до наши дни, оцелял след преминаването си през религиозните войни, френската Революция и селските бунтове в района. Кацнал на върха на хълма, обграден от защитен ров и кули с бойници, от него се разкрива чудна гледка към заобикалящите го лозя, чак до Бержерак. Предполага се, че култивирането на характерните за региона лозя е започнало през XI век от монасите от обителта свети Мартин близо до Бержерак, които са усъвършенствали технологията за производство на сладкото десертно вино. 




Гроздето за неговото производство, от сортовете семийон, совиньон и мускадел, се събира презряло, най-често през октомври.  Тогава количеството захар в зърната е най-високо, благодарение на Botrytis cinerea (благородна плесен), заразила гроздовете в началото на есента. Полученото вино е със златист цвят и аромат на мед и зрели плодове (или така пишеше в брошурата). С нетренираното ми аматьорско небце, успях да уловя единствено плодовете при последвалата дегустация. 
 Замъкът Монбазийак – избите / La cave du Château de Monbazillac


 Няколко километра на север се намира Бержерак. Градът се е развил покрай търговията с лодки по Дордона, която е процъфтявала до XIX век, когато железопътните линии са стигнали до региона. Пристанището на Бержерак е все още действащо, макар и само за развлекателни екскурзии с типичните за Перигор лодки, наречени „габар”. Зад пристанището започва старият град с криволичещи павирани улички, къщи с гредоред и стари църкви (протестантски и католически). И на един-два площада може да се сблъскате нос със нос с един от най-известните „жители” на града – Сирано дьо Бержерак (поет от времето Лафонтен  и Молиер, но останал за поколенията благодарение на едноименната драма от XIX век на Едмон Ростан). Пиша „жители” в кавички, защото Еркюл Савиниан Сирано, както е пълното му име, е роден в Париж и никога не е живял в града, а е взел презимето си от семейното имение ”Бержерак” в парижкия регион.



Бержерак / Bergerac


В Бержерак няма останал за поколенията укрепен замък (или поне ние не намерихме такъв), но за сметка на това, има лозя и вино. Имах бегли впечатления от червеното вино от тамошните домени, макар и сърцето ми да клони повече съм лозята на Бордо или Тур. Но това лято с изненада открих бялото вино и розето от Бержерак, които много ми допаднаха. Бялото вино е леко, с приятен плодов аромат. Розето е по-плътно на цвят и вкус в сравнение с провансалските си събратя, заради разликата в сортовете грозде, използвани в двата района (обикновено каберне совиньон и мерло в Бержерак срещу сира и гренаш, най-често, в Прованс). При избора на бутилки за дегустация по време на ваканцията и за подаръци към къщи се доверихме на собственика на магазина за вина и спиртни напитки Le Temps du Vin. В него освен различни местни вина, може да намерите и голям избор на напитки от всички краища на света, включително и бренди от Евксиноград. А в подземието, около стените, са наредени бутилки от 1940 година, та до наши дни. Годината на раждането ми бе представена от кехлибарен монбазийак.



Бержерак / Bergerac


В Кастелно, за разлика от Бержерак, няма лозя, но пък има голям, укрепен замък с интересна история. В началото на XIII век Бернар дьо Каснак, защитник на катарската вяра, е бил господар на Кастелно. Симон дьо Монфор, поел на кръстоносен поход срещу неверниците, завзема замъка през 1214 тодина. Година по късно Бернар дьо Каснак си възвръща владението, само за да го види как бива изгорено наколко месеца по-късно по заповед на архиепископа на Бордо. Замъкът е построен отново по-късно през XIII век и бързо става една от водещите сили в района, съперничещ си със замъка в Бейнак, на срещуположния хълм. По време на Стогодишната война, Кастелно е завоюван от английските войски и отвоюван обратно от френските седем пъти, докато накрая след триседмична обсада остава във френско владение през 1442 година. Замъкът устоява на религиозните войни, чак до Революцията, когато е напълно изоставен. Реставрацията му започва през 60тте години на XX век. В момента е част от историческото наследство на Франция и в него се намира музей на средновековното военно изкуство. Внушителната крепост се издига на хълм, откъдето се открива великолепна гледка към реката и околностите и зашеметителен изглед надолу към средновековните къщи, сгушени в подножието му. 


Бержерак / Bergerac
Друг замък-музей, но на съвсем различна тематика, е замъкът Миланд, на няколко километра от Кастелно по криволичещите перигорски пътища. Построен е през 1489 година от Франсоа дьо Комон, владетел на Кастелно, за неговата съпруга Клод дьо Кардийак. Името „Миланд” идва от средновековното наименование за гориста местност. Замъкът е владение на фамилията дьо Комон до края на царуването на Анри IV, след което изпада в забвение до Революцията. В началото на XX век Миланд е реставриран от тогавашния собственик, който внася и някои архитектурни промени. Замъкът сменя още 1 – 2 собственика, докато не е нает през 1937 година (и по-късно закупен) от кабаретната певица и актриса Жозефин Бекер. Жозефин Бекер живее в него със съпруга си и дванайсетте им осиновени деца от различни раси и националности до 1968, когато замъкът трябва бъде пордаден на търг, заради финансови проблеми. В момента замъкът е посветен на живота на голямата кабаретна актриса, запазени са голяма част от нейните вещи, афиши за спектаклите й и сценичните й костюми, сред които и небезизневестният бананов пояс. За съжаление, не мога да ви го покажа, понеже снимките в музея бяха забранени. Част от изложбата е посветена и на дейността на Жозефин Бекер във френската Съпротива по времето на Втората световна война, за което е наградена с Ордена на Почетния легион. 


 Бержерак / Bergerac

Освен на Жозефин Бекер, замъкът в момента е посветен и на дресурата на хищни птици, срещащи се в района, в памет на любимото забавление на благородниците от региона по време на Средновековието – лова със соколи. Всеки ден има демонстрация на това изкуство, включително и ателие за деца, където им обясняват историята и основите на лова със соколи.


След замъците и виното, следващия път ще ви заведа да отморим в някои от най-красивите градини в околоността.
 Бержерак / Bergerac



Savez-vous quel est le pays avec le plus grand nombre de châteaux par habitant ? Moi non, mais j’ai de sérieux soupçons que la France est pas mal placée pour être dans le trio de tête. Parfois j’ai l’impression que chaque ville ou village en possède un, datant du Moyen-âge, la Renaissance ou plus récent. C’est aussi vrai pour le Périgord, où chaque détour mène à un château, bastide ou grotte… qui en soit pourrait être le château pour des hommes préhistoriques.



Замъкът Кастелно / Le Château de Castelnaud



Donc, beaucoup de villages ont des châteaux, les châteaux ont des vignobles et produisent du vin. En même temps, Périgord n’est pas parmi les régions viticoles les plus connues en France, à différence de Bordeaux, la Bourgogne, l’Alsace ou la vallée de la Loire. Au XIXe siècle beaucoup de vignes du pays ont été infectées par le phylloxéra et les habitants les ont déracinées pour planter des noyers à leur place. Maintenant les noyers sont une des symboles de la région et la base de plusieurs spécialités du coin, parmi lesquelles l’on retrouve la tarte aux noix qui est aussi bonne que calorique.


Une partie des vignes ont tout de même réussi à survivre dans le Périgord pourpre où l’on trouve de nos jours plusieurs domaines viticoles, dont je ne citerai que deux : Bergerac et Monbazillac.





Изглед от замъка Кастелно към Дордона (в дъното вляво се вижда замъка Бейнак) / Vue du Château de Castelnaud vers la Dordogne (au fond à gauche, on aperçoit le château de Beynac)


Le domaine de Monbazillac est situé à quelques kilomètres au sud de Bergerac et couvre le territoire de cinq communes, chacune avec son château, bien sur. Nous avons visité le château à l’origine de l’AOC, Monbazillac. Construit vers 1550, il est bien préservé compte tenu de son passage à travers les guerres de religion, la Révolution et les jacqueries des croquants dans la région. Perché sur une colline, entouré de douves et de tours, le château offre une vue splendide vers le vignoble et jusqu’à Bergerac. Il parait que la culture de la vigne sur le domaine avait été initiée au XIe siècle, par les moines du prieuré de Saint-Martin près de Bergerac qui ont perfectionné la fabrication du vin liquoreux. Le raisin, de cépages sémillon, sauvignon et muscadelle, est cueilli très mûr, le plus souvent au début du mois d’octobre. A ce moment le contenu du sucre dans les graines est le plus fort grâce à la pourriture noble (Botrytis cinerea) qui se répand dans les vignes à l’arrivée de l’automne. Le vin du domaine est doré, avec un arôme de miel et de fruits murs (au moins, c’est ce que disait la brochure). Mon palais, pas très affuté, a su distinguer seulement les fruits pendant la dégustation qui a suivi la visite.


Изглед от замъка Кастелно / Vue du Château de Castelnaud
Nous partons maintenant quelques kilomètres au nord, où se trouve Bergerac. La ville a été construite et s’est développée autour de son ancien port qui assurait le commerce fluvial jusqu’à l’arrivée du chemin de fer au XIXe siècle. Le port est toujours en activité, ne serait-ce que pour assurer seulement des promenades touristiques à bord des embarcations traditionnelles, les gabarres. Juste derrière le port commence la vielle ville, avec ses ruelles sinueuses pavées, des maisons à colombages et plusieurs églises, protestantes ou catholiques. Sur une ou deux places, vous pouvez même tomber nez-à-nez avec un des plus célèbres « habitants » de la ville, Cyrano de Bergerac, un poète contemporain à La Fontaine ou Molière, immortalisé pour les générations à venir dans le drame éponyme d’Edmond de Rostand quelques siècles plus tard. Je mets « habitant » entre guillemettes, car Hercule Savinien Cyrano, qui est son nom complet, est né à Paris et n’a jamais vécu dans la ville. Il a seulement pris le nom du domaine familial, « Le Bergerac », qui se trouvait en région parisienne.
 Кастелно ла Шапел / Castelnaud-La-Chapelle


Pour changer, il n’y a pas de château médiéval à Bergerac… ou au moins,  nous n’avons pas réussi à en dénicher un. Mais il y a beaucoup de vignes et de vin aux alentours. Je connaissais un peu les vins rouges de la région, même si mon cœur tend plus vers les vignobles bordelais ou ceux de la Touraine. Cet été j’ai découvert les vins blancs et rosés de Bergerac, ce qui était une très bonne surprise. Le vin blanc que nous avons acheté était léger et un peu fruité. Le rosé était plus fort en gout et couleur que ses confrères provençaux. J’imagine que c’est dû aux différentes cépages dans les deux régions : cabernet sauvignon et merlot pour Bergerac versus syrah et grenache en Provence. Nous avons fait confiance au propriétaire du magasin de vins et spiritueux « Le Temps du Vin » à Bergerac pour le choix des bouteilles pour la dégustation pendant les vacances et pour ramener ensuite à la maison. Dans ce magasin il y a non seulement des vins régionaux, mais aussi toute une palette de boissons de différents régions et pays, même une eau de vie bulgare. Et dans la cave, des bouteilles de toutes les années depuis 1940 longent les murs, l’année de ma naissance étant représentée par un monbazillac bien ambré.
 Замъкът Миланд / Le Château des Milandes


A Castelnaud-la-Chapelle, contrairement à Bergerac, on trouve un château médiéval, mais pas de vignes. Et quel château ! Grand, fortifiée et avec une longue et passionnante histoire. Au début du XIIIe siècle, Bernard de Cassenac, fervent défenseur de la foi cathare, était le seigneur de Castelnaud. Simon de Montfort, parti à la croisade s’arrêté en 1214 dans la région et a pris le château. Un an plus tard, Bernard de Cassenac l’a repris, mais seulement pour le voir bruler quelques mois plus tard sur l’ordre de l’archevêque de Bordeaux. Le château est reconstruit plus tard au cours du XIIe siècle. Il est devenu rapidement une des forces principales dans la région à cause de sa position stratégique sur la Dordogne. Son rivale de toujours, le château de Beynac, se trouvant sur la colline d’en face. Le château de Castelnaud a changé de mains sept fois pendant la Guerre de Cent Ans pour devenir enfin français en 1442 après un siège de trois semaines. Plus tard, le château a résisté aux guerres de religion et est abandonné après la Révolution. Ensuite il est tombé progressivement en ruines. Pendant les années 1960, les propriétaires du château ont débuté son reconstruction qui continue même maintenant. Aujourd’hui le château de Catselnaud fait partie de l’héritage culturel français et abrite le musée de la guerre au Moyen-âge. L’immense forteresse trône sur le flanc d’une colline d’où le visiteur peut admirer la Dordogne, les environs et les maisons du village nichées contre la roche en contrebas.



Le château des Milandes abrite également un musée, mais sur un sujet complètement différent. Le château se trouve à quelques kilomètres de celui de Castelnaud sur les routes serpentées. Il a été construit en 1489 par François de Caumont pour son épouse, Claude de Cardillac. Le nom « milandes » vient du terme moyenâgeux pour désigner une contrée boisée. Le château est restée en possession de la famille de Caumont jusqu’au règne d’Henri IV, quand il est délaissée jusqu’à la Révolution. Au début du XXe siècle, le château est restauré par son propriétaire de l’époque, qui fait aussi plusieurs changements dans la façade et construit le jardin. Le château a changé son propriétaire encore une ou deux fois, avant d’être loué en 1937 (et ensuite acheté) par la chanteuse et meneuse de revue Joséphine Baker. Elle a vécu dans le château avec son mari et leurs douze enfants adoptifs de différentes races et nationalités jusqu’à 1968 quand le château a été vendu à cause de ses difficultés financières. Aujourd’hui le château garde le souvenir de la vie de l’artiste, l’on y trouve certains affiches de ses spectacles et ses costumes de scène, parmi lesquelles la fameuse ceinture de bananes. Malheureusement, je ne pourrais pas vous la montrer car les photos en intérieur sont interdites. Une partie de l’exposition est consacrée à l’action de Joséphine Baker à la Résistance pendant la Deuxième guerre mondiale pour laquelle l’artiste avait été décorée de la Légion d’Honneur.



Замъкът Миланд / Le Château des Milandes




Le château des Milandes est aussi dédié au dressage des rapaces de la région, la fauconnerie étant un des passe-temps favoris des seigneurs d’autrefois. Tous les jours les visiteurs peuvent assister au spectacle des rapaces ou à un atelier de fauconnerie pour les enfants pour apprendre les bases de cet art médiéval.





Трите цвята на Бержерак: бяло (сдвиньон блан и мускадел), червено (сортове мерло, каберне фран и каберне совиньон) и розе (каберне совиньон, мерло и каберне фран) / Les trois couleurs de Bergerac : blanc (sauvignon blanc et muscadelle), rouge (merlot, cabernet franc et cabernet sauvignon) et rosé (merlot, cabernet franc et cabernet sauvignon)



Après les demeures et le vin, la prochaine fois je vous amènerai vous reposer un peu dans quelques beaux jardins.  

1 comment:

Роси said...

Мира,благодаря за насладата от прекрасната разходка и невероятните снимки!С трета част ще продължа утре,а сега оставам в плен на цвета на розето и на безкрайно атрактивните места,които си запечатала в тези великолепни фотографии!Замъци,градини,цветя,зеленина,уютни калдаръми....порсто фантазия!

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...