Sunday, 22 June 2014

Клафути / Clafoutis





[BG] Непреходна класика в разгара на черешовия сезон.
[FR] Un classique indémodable en pleine saison de cerises.

Докато се опитвам да си събера мислите (и снимките) от пътуването ни в края на май, ви представям поредната рецепта за десерт, която хем спада към серията на френските класики, хем идва тъкмо навреме в сезона на черешите.

„Клафути” е лек и летен десерт от региона Лимузен в централна Франция, известен с хубавите си череши. Най-общо представлява череши, изпечени в гъсто палачинково тесто. Предполага се, че е възникнал в средата на XIX век, или поне първите писмени сведения за него датират от 1864г. Съществуват две теории за произхода на името му. Според едната, то идва от превода на местния диалект на думата за забиване на гвоздей, понеже черешите в тестото напомнят на тлавички на гвоздеи, заковани в тестото. Другата теория открива корените на имет в окситанската (от южната част на Франция) глагол « clafir » („запълвам”), подразбирайки запълването на тестото с череши.

В днешни дни съществуват множество разновидности на рецептата в други региони на Франция. Класическото клафути се приготвя с череши. Изключително важно е да се оставят костилките в плодовете. От една страна, така се предотвратява изтичането на сока им и разводняването на тестото по време на печенето, а от друга, така се запазват всичките им аромати.

Когато сезонът на черешите отмине, десертът може да придобие различни лица, като черешите се заменят с круши, ябълки, сливи. В този случай клафутито не само сменя плодовете, но и името си и се преименува на „флонярд” (« flognarde »).

В интерес на истината, не бях голям почитател на клафути, докато не си го направих вкъщи. Дотогава бях пробвала различни варианти, или индустиални сладкиши, или в стола на работа, но десертът не ме беше впечатлил с кой знае какви вкусови качества. Едва когато запретнах ръкави, въоръжена с рецептата на един от сладкарските ми гурута, Пиер Ерме, открих скритите му качества – ароматни череши, оставящи лек дъх на бадеми около костилката, вкус на палачинки около тях и леко карамелизирана горна коричка.


Продукти:
(за форма с размер 30 х 40 см, рецептата е с леки модификации от книгата на Пиер Ерме « Le Larousse des desserts »)
500 г череши
100 г захар
125 г брашно
3 яйца
400 мл прясно мляко
2 с.л. черешов ликьор (кирш)
Щипка сол
Пудра захар за поръсване

Черешите се измиват и отделят от дръжките, костилките се оставят. Поставят се в купа, посипват се с половината от захарта и се оставят настрана за 30 минути.

Фурната се загрява на 170 градуса. Тавата се намазва с масло и посипва с 2 с.л. захар (това ще спомогне за образуване на лека карамелизирана коричка при печенето). Брашното се пресява в купа, добавя се останалата захар и щипката сол. Отделно се разбиват яйцата и се разреждат с млякото и черешовия ликьор. Яйчената смес се добавя постепенно към брашното и захарта, като се разбърква непрекъснато, за да не се получат бучки.

Черешите се разпределят равномерно по дъното на тавата и се заливат със сместа. Пече се около 30 – 35 минути.

Сладкишът се изважда, оставя се да изстине, поръсва се с пудра захар и се прибира в хладилника. Сервира се студен.

Il y a des plats dont j’ai fait connaissance en France et surtout, dans leur version industrielle. Je les ai trouvés tellement pas bons que j’ai du attendre plusieurs années et la variante « fait maison » pour me réconcilier avec leur gout.  Ce qui était le cas avec le clafoutis. J’ai du le faire moi-même pour enfin apprendre à apprécier ce gâteau du Limousin léger et gourmand, qui en plus contient un de mes fruits préférés.
Je vous propose la recette de clafoutis d’un de mes gourous en pâtisserie, le grand Pierre Hermé. Ensuite, je vais essayer de ramasser mes pensées et photos du voyage effectué durant le week-end de l’Ascension en fin de mai.

Ingrédients :
(pour un moule de 30 x 40 cm, la recette est légèrement modifiée du livre de Pierre Hermé « Le Larousse des desserts »)
500 g de cerises
100 g + 2 càs de sucre
125 g de farine
3 œufs
400 ml de lait
2 càs de kirsch
Une pincée de sel
Sucre glace

Laver et équeuter les cerises. Surtout ne pas les dénoyauter pour préserver tous leurs arômes et éviter que leur jus ne coule dans la pâte. Les mettre dans un bol, les parsemer avec la moitié du sucre et les laisser pendant 30 minutes.

Préchauffer le four à 170°C. Beurrer le moule et le chemiser avec 2 càs de sucre (le sucre va fondre pendant la cuisson et former une fine couche caramélisée). Tamiser la farine dans un bol, ajouter le reste du sucre et la pincée de sel. Dans un autre bol, battre les œufs et verser le lait. Ajouter progressivement ce mélange sur la farine et le sucre, sans cesser de remuer pour éviter la formation de grumeaux.

Disposer les cerises sur le fond du moule et verser l’appareil. Enfourner pendant 30 – 35 minutes. Sortir du four, laisser tiédir et saupoudrer de sucre glace. Servir froid.

5 comments:

Dani said...

Мира, класика ни представяш!
С убийствен разрез :)
Сигурна съм, че с костилките е по-различен!
Хубава нова седмица в очакване на снимки от разходката ви :)

Роси said...

Много им спорят на французите всякакви десерти,Мира,то кое ли не е дошло от там...страхотно клафути!Успешна нова седмица!

Мъх said...

Значи, успя да ме убедиш... типично за една французойка, когато говорим за десерт;)
Само да мине още малко време и се захващам.

Candy said...

Оле, това клафути е неустоимо, в един такъв провансалски стил, така ме грабна! Поздрави и прекрасен ден!

Павлина Петкова said...

Страхотен десерт, оказа се че нищо не съм знаела за него, но както се знае никога не е късно! Приказни снимки! Поздрави от мен!

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...