Monday, 18 November 2013

Бишкоти с тиква и джинджифил / Biscotti au potiron et gingembre





[BG] Хрупкави бисквити с есенни аромати.
[FR] Des biscuits bien croquants, aux saveurs d’automne.

След малката шоколадова (и лучена) интерлюдия, да се върнем обратно на тиквата. Днес рецептата е сладка... ей така, за разнообразие. Малко по-горе писах, че ароматът им е есенен. Но сега, като се замислих, май си е направо коледен, с нотките на карамфил, канела и джинджифил, мирис на дълги зимни нощи, ниски температури, горещ шоколад и романтични комедии. Да не ви разказвам какъв аромат се носеше, докато се печаха... направо ми се прииска да запея коледни песни. Добре, че не го направих, защото вокалните ми способности са такива, че не мога да докарам правилно дори и една нота, а единственият ми опит да изпея приспивна песен на Камбанката в невръстна възраст, завърши с неистов рев от нейна страна.

Та, да се върнем на тиквата и на бишкотите. От това, което научих за историята им, се оказа, че са италиански бадемови бисквити от Прато, появили се официално някъде през XVIII век, но известни още от времето на Римската империя и по-късно, в Тоскана през Ренесанса. Известни са още като „кантучини” и името им идва от технологията на приготвянето им: пекат се на два пъти. В днешната рецепта няма бадеми, но за сметка на това има орехи и тиква. Като добавим и канелата, съчетават всички аромати на тиквеника, но в доста по-хрупкава форма. Затова внимавайте и пазете зъбите!

Продукти:
(1 чаша = 250 мл, за 12 – 15  броя, рецептата ес леки модификации от The Comfort of Cooking)
1 яйце голям калибър
½ чаша кафява захар
½ ч.л. бакпулвер
¼ чаша пюре от сварена тиква
1 ч.л. смес от подправки (канела, карамфил, бахар и джинджифил)
Щипка сол
1 ч.л. канела
½ ч.л. смлян джинджифил
½ ч.л. ванилов екстракт
1 ¼ чаши брашно
40 г запечени на тиган орехи, нарязани
100 г бял шоколад
3 с.л. карамелизирани лешници (по желание)

Брашното се пресява в купа. Яйцето се разбива на пяна заедно със захарта и бакпулвер, докато побелее и увеличи обема си. Добавят се тикваното пюре, подправките, солта и ваниловия екстракт и се разбива добре с миксер. Добавя се пресятото брашно и орехите и се разбърква добре.

Фурната се загрява на 180 градуса.
Тестото се прехвърля върху хартия за печене и се оформя с намокрени ръце на руло с размери 20 х 10 х 3 см. Пече се около 40 минути (готовността се проверява с клечка).
Фурната се намалява на 150 градуса. Изпеченото руло се оставя да изстине за 15 минути върху решетка. С остър нож се нарязва на филии с дебелина около 1 – 1,5 см. Филиите се прехвърлят в тавата и се пекат за още 30 минути, като се обръщат по средата на печенето.
Бишкотите се изваждат от фурната и се оставят да изстинат напълно.

Белият шоколад се разтапя внимателно на водна баня или в микровълнова фурна. Горната част на бишкотите се потапя в шоколада и се оставя да стегне върху пекарска хартия. По желание може да се поръси със ситно смляни карамелизирани лешници.

Съхраняват се в плътно затворен съд до 5 дни. Тъй като остават твърди, най-добре се похапват натопени в кафе, мляко или шоколад.

Après l’interlude en chocolat (et oignon), revenons au potiron. Aujourd’hui, je vous propose une recette sucrée… pour varier les plaisirs. J’ai dit plus haut que c’est une recette aux saveurs automnales. Mais après y avoir réfléchi, ce sont plutôt des saveurs de Noël : cannelle, gingembre et clous de girofle. Ce sont les saveurs des longues soirées d’hiver, du froid dehors, du chocolat chaud et des comédies romantiques. Je ne vous raconte pas quel parfum embaumait la pièce pendant la cuisson… j’avais envie de chanter « Petit Papa Noël ». Heureusement, je ne l’ai pas fait car mes capacités vocales auraient sans doute provoqué une tempête en région parisienne. Un exemple pour les illustrer : mon seul essai de chanter une berceuse à Clochette quand elle était bébé s’est soldé en pleurs inconsolables de sa part.

Mais revenons aux biscotti. De ce que j’ai appris, ce sont des biscuits aux amandes de la ville italienne de Prato. Même s’ils ont apparus officiellement au XVIII siècle dans ladite ville, leurs racines remonteraient au temps de l’Empire romain et ils ont été connus plus tard aussi en Toscane, à la Renaissance. Leur nom provient de la méthode de leur préparation : ils sont cuits à deux reprises ? Vous pouvez les rencontrer aussi sous l’appellation « cantuccini ». Il n’y a pas d’amandes dans la recette d’aujourd’hui, mais il y a du potiron, des noix, des épices et du chocolat blanc… Tout ça combiné pour faire un biscuit savoureux et bien craquant. Attention aux dents !

Ingrédients:
(1 tasse = 250 ml, pour 12 – 15 biscuits, la recette est légèrement modifiée du blog The Comfort of Cooking)
1 gros œuf
½ tasse de sucre roux
½ càs de levure chimique
¼ tasse de purée de potiron
1 càc de quatre-épices
1 pincée de sel
1 càc de cannelle
½ càc de gingembre moulu
½ càc d’extrait de vanille
1 ¼ tasse de farine
40 g de noix torréfiées à la poêle et hachés
100 g de chocolat blanc
3 càs de nougatine (optionnel)

Tamiser la farine dans un bol. Battre l’œuf avec le sucre et la levure jusqu’à ce que le mélange blanchisse et augmente de volume. Ajouter la purée de potiron, les épices, le sel et l’extrait de vanille et continuer à battre pour aérer la pâte. Ajouter la farine et les noix concassées et mélanger avec une spatule.

Préchauffer le four à 180°C.
Transférer la pâte sur une feuille de papier sulfurisé. Former une « bûche » de 20 x 10 x 3 cm avec les mains mouillées. Enfourner pendant 40 minutes (vérifier la cuisson avec une pique en bois).
Baisser le four à 150°C. Laisser la « bûche » refroidir pendant 15 minutes sur une grille. La couper en tranches d’environ 1 – 1.5 cm d’épaisseur et les disposer sur une feuille de papier sulfurisé. Enfourner les biscuits pendant encore 30 minutes, en les retournant à la mi-cuisson.
Laisser refroidir complètement sur une grille à la sortie du four.

Faire fondre le chocolat blanc au bain-marie ou au four micro-ondes. Tremper un des bouts de chaque biscuit dans le chocolat et laisser prendre sur une feuille de papier sulfurisé. Saupoudrer d’un peu de nougatine avant que le chocolat ne prenne (optionnel).
Conserver les biscuits dans un récipient hermétiquement fermé jusqu'à 5 jours.

6 comments:

100 decors said...

О, супер за студения уикенд който се задава.
Но, тиква каква да е ли? :)

Dani said...

Чудесно ухаят, Мира!
Прекрасно предложение!
Усмихната седмица!

Mira said...

Дани, благодаря ти! :)
100 decors, аз ползвах тиква тип "цигулка", не много водна (сорт butternut).
Хубава седмица!

Milena Poptoleva said...

Замирисва ми на Коледа от твоите бишкотки,Мире!Чудни са!

Роси said...

ех,Мира,чашата чай е пред мен,де да имаше и от тези кантучини-превъзходни са,ароматни,носещи духа на Коледа!Представям си как ще им гризна първо шоколадовата част :),хехе.
Пожелавам хубав вторник!

Candy said...

Хрупкави и ароматни бишкоти, чаша топъл чай, приятна компания, уютна обстановка...Страхотни са, Мира и снимките много красиви! Поздрави!

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...