Friday, 9 August 2013

Руански импресии / Impressions rouennaises




Когато порасна и забогатея до степен, че да не ми се налага да работя, със сигурност ще се запиша на курс по история на изкуството, най-вече заради импресионистите и холандските примитивисти. А дотогава, ще ходя по изложби, при наличие на възможности и свободно време.


Един от градовете, които свързвам тясно с импресионизма е Руан, и по-точно катедралата му, нарисувана от Моне в множество варианти, сезони и време на деня. Отдавна ми се щеше да я видя наживо, но някак си, все не стигахме дотам, макар и да е на час път от Париж. Миналата седмица изпратих ПП и Камбанката при баба на село и реших да си уплътня времето следващата събота с един ден в Руан. Като пътьом разгледам и изложбата „Заслепяващи отражения”, представяща стотина картини (основно на импресионисти) и няколко дагеротипа по темата за играта на светлина и вода.


Градът ми хареса изключително много, със старата си част, тесните улички с пекарни, ресторaнти и антикварни магазини, с високите къщи с видими греди и с приятелската си атмосфера. Не пропуснах и Часовниковата кула, стария пазарен площад с църквата Жан д’Арк и Съдебната палата (бившият Парламент на Нормандия) с богата скулптурираната си фасада в неоготически стил. А катедралата (Нотр-Дам, разбира се)! Катедралата е великолепна! Толкова ми хареса, че влязох да я разгледам на два пъти и да се възхитя на изящната каменна дантела отвън и въздуха и светлината вътре. Двете й кули и шпила се издигат над града и служат за чудесен ориентир. Моето чудесно чувство за ориентир, обаче, и този път не ме подведе: търсейки катедралата и следвайки една от малките улички близо до нея, упях да завия наляво вместо надясно и да се запътя с бодра крачка в противоположната посока. Добре че срещнах група китайски туристи, чиито щракащи фотоапарати ми подсказаха, че има нещо интересно зад гърба ми.

Накратко, Руан е красив и интересен град, който определено си заслужава отбиването... или завръщането.

Quand je serai grande et riche au point que je n’aurai plus besoin de travailler, je vais sans doute m’inscrire à une formation en histoire de l’art, surtout à cause des peintres impressionnistes et ceux de l’école du Nord. Mais jusqu’à ce que cela n’arrive, je vais continuer à visiter des expos si l’opportunité et le temps se présentent.

Rouen est une de villes que j’associe toujours avec l’impressionnisme, et plutôt, sa cathédrale peinte par Claude Monet en plusieurs vues et en toute saison et heure de la journée. Cela faisiait un moment que je voulais la voir « en vrai », mais jusqu’à maintenant je n’ai jamais trop eu l’occasion, même si la ville est à une de train de Paris. La semaine dernière PP et Clochette sont partis en vacances chez Mamie et pour ma part j’ai décidé de passer une journée à Rouen (dont j’arrive plus facilement écrire le no, que le prononcera d’ailleurs !). De plus, j’ai pu visiter en même temps l’exposition « Eblouissants reflets » au Musée des Beaux Arts de la ville, présentant une centaine de tableaux (majoritairement impressionnistes) et daguerréotypes sur le thème de jeu d’eau et de la lumière.

J’ai beaucoup aimé la ville, sa partie ancienne avec les maisons à colombages, ses rues étroites abritant des magasins d’antiquités, cafés et restaurants et son ambiance amicale. Je n’ai pas raté le Gros-Horloge, la Place de Vieux Marché, l’abbatiale Saint-Ouen et la Palais de Justice avec sa façade richement sculpté. Et la cathédrale ! La cathédrale est époustouflante ! Je l’ai trouvée tellement belle que j’y suis rentrée à deux reprises, pour mieux admirer la dentelle en pierre à l’extérieur et les volumes et la lumière à l’intérieur. Ces deux tours et la flèche surplombent la ville et guident les touristes perdus. Mon sens d’orientation notoire ne m’a pas failli encore une fois. En cherchant la cathédrale en passant par les petites rues à proximité, j’ai réussi à tourner à gauche et pas à droite et j’ai réussi à partir dans la direction opposée d’un pas décidé. Heureusement j’ai croisé un groupe de touristes chinois dont les appareils photos mitraillant sans cesse m’ont indiqué qu’il y avait quelque chose digne d’intérêt derrière mon dos. 


Bref, Rouen est une ville jolie et agréable qui en vaut largement le détour… ou le retour. 




 



 




 








6 comments:

Dani said...

Мира,и аз имам същото желание, но като гледам в този живот няма да ми се случи!
Пожелавам ти го от сърце!
Невероятно красива катедрала.
Винаги в католически храм имам друго усещане!
Снимките ти са чудесни.
Благодаря ти за доставеното удоволствие!
Прегръдка и морски бриз от мен :)

Candy said...

Колко красив е Руан! Каква красива архитектура и какво прелестно небе с игриви облачета! Пожелавам ти желанията да се сбъднат по-скоро! А дотогава продължавай да ни омайваш с красивите си снимки! Прегръдки!

Гергана Лазарова said...

Благодаря за споделената красота, Мира, наистина оставя без дъх... И знай, че няма нищо невъзможно. А може би не това искаш най-много... ;)
Бъди здрава и вдъхновена! Поздрави от мен! :)

Мъх said...

Мира, и аз имам планове какво ще направя като порасна и забогатея;)
Дотогава ще наминавам оттук, защото и без да харесвам особено историята, изкуството го харесвам , а твоите разходки са като произведения на изкуството.
Хубава Руан!

Mira said...

Дани, Кенди, Гери, Мъхче, благодаря ви за положителниет коментари! Хубави летни дни ви пожелавам!
Мъхче, за плановете - както казваха в стария съветски филм "Кавказка пленница", "да пием за това, желанията винаги да съвпадат с възможностите" :)

Michaela Tabakova said...

Прекрасни снимки!

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...