Две седмици в Прованс, част втора / Deux semaines en Provence, part II

[BG] Маноск, Форкалкие и изплъзващиге се лавандулови полета.

[FR] Manosque, Forcalquier et les champs de lavande furtifs.

(първа част / première partie)
(трета част / troisième partie)

Когато гледате снимки или картички от Прованс, няма начин да не попаднете на прекрасните гледки на хълмове с редици разцъфтяла лавандула в разкошно лилаво. Единствено някое дърво или мас (традиционната провансалска къща) нарушават пейзажа, но не да го загрозят, а да допълнят великолепието.

Тези картини бяха в представите ми, когато търсех място за прекарване на лятната отпуска. Видях, че най-красивите гледки се намират в околностите на Маноск и Форкалкие. Най-близката свободна къща беше в Систерон, на около 30 км от лелеяната лавандула. Това беше и къщата, която наехме.

Маноск / Manosque

Когато наемате къща в Прованс с идеята да видите полетата в искрящо лилаво под следобедното слънце, няма да е много умно от ваша страна, ако я наемете за края на август (както направихме ние), при положение, че лавандулата цъфти в края на юни и началото на юли.

Тъй като съм безкраен оптимист, фактът, че лавандулата е прецъфтяла и вече окосена, не ме спря и посветихме ден и половина в търсене на провансалските лавандулови полета. Едната сутрин отидохме до Маноск, а на следващия ден посетихме Форкалкие и Валансол.

Маноск / Manosque

Маноск е средновековно градче, родно място на писателя и режисьора Жан Жионо. Освен родната къща на писателя, в него може да видите и катедралата Нотр-Дам, чийто строеж е започнал през XI век, както и няколко интересни площада, сред които и един, носещ името на Марсел Паньол (известен френски писател и режисьор от 30тте - 50тте години). Площади, режисьори, катедрали, но и тотална липса на лавандулови полета в околностите, окосени или не.

Маноск / Manosque

На следващия ден потеглихме отново, този път въоръжени с маршрут от сайта „Пътятна лавандулата". Първа спирка – Форкалкие, още едно средновековно градче, приютено сред хълмовете. Над него се издигат останките на средновековна цитадела, на мястото на която в момента има параклис с камбана, която в момента е единствената все още звъняща на ръка в района. След разходка из градините на францисканския манастир, le Couvent des Cordeliers и чудесен обед в ресторанта Aigo Blanco (традиционна кухня, независимо от италианско звучащото му име), потеглихме към Орезон. Все още нямаше и следа от туфите лавандула. Минахме набързо през Орезон и почти обезкуражени потеглихме по последния етап от набелязания маршрут – по вторстепенния път D6 между Орезон и Валансол. Пътят лъкатушеше по склона на планината, сред дървета и тук-таме по някое окосено житно поле или маслинови насаждения. Едва на 3 километра от Валансол пред нас се ширнаха полетата с туфите окосена лавандула, точно като по снимките и пощенските картички. Намерихме ги! Само можех да гадая колко по-красиви ще са във върха на сезона.

Маноск / Manosque

Сега остана да се върнем да ги видим по време на цъфтежа.

(следва продължение)

Маноск / Manosque

Quand on regarde des photos ou des photos de Provence, il est impossible de ne pas tomber sur les vues magnifiques des collines avec des rangs de touffes de lavande d’un violet magistral. Seulement un arbre ou un mas se dressent au milieu, pas pour enlaidir, mais pour sublimer le paysage.

Ce sont les images que j’avais dans la tête quand je cherchais un endroit pour nos vacances d’été. J’ai vu que les plus beaux champs de lavande se trouvent dans les environs de Manosque et Forcalquier. La maison la plus proche à louer était à Sisteron, à 30 km environ de la lavande rêvée. Vous suivez toujours ?

Quand vous louez une maison en Provence avec l’idée de voir les champs couvert de violet éclatant sous le soleil, soyez plus malin que moi et ne la prenez pas pour la deuxième moitié d’aout quand la période de floraison de la lavande est en fin juin – début juillet.

Comme je suis une optimiste invétérée, le fait que la lavande soit déjà cueillie ne m’a pas arrêtée et nous avons dédié une journée et demie à la recherche des champs de lavande. Nous avons passé une matinée à Manosque et le lendemain nous nous sommes rendus à Forcalquier et Valensole.

Маноск / Manosque

Manosque est une ville médiévale, la ville natale de l’écrivain et réalisateur Jean Giono. A part sa maison natale, on pourrait visiter la cathédrale Notre-Dame qui date de XIIe siècle et qui abrite une Vierge noire, ainsi que quelques places intéressantes, dont une qui porte le nom de Marcel Pagnol. Places, réalisateurs, cathédrales, mais point de champs de lavande dans les parages.

Le lendemain nous étions à nouveau sur la route, cette fois armés d’un itinéraire provenant du site des routes de la lavande. Premier arrêt : Forcalquier, encore une ville médiévale accolée à une colline. Les ruines d’une ancienne citadelle veillent sur la ville et au-dessus se trouve actuellement une chapelle avec un carillon qui est le seul de la région à être encore actionné à la main. Après une balade dans les jardins du couvent franciscain des Cordeliers et un bon déjeuner au restaurant « Aigo Blanco » (cuisine traditionnelle malgré son nom à consonance italienne) nous sommes partis vers Oraison. Et toujours point de lavande.

Маноск / Manosque

Nous avons traversé Oraison hâtivement et presque désespérés nous avons entamé la dernière étape de l’itinéraire : la D6 entre Oraison et Valensole. La route sinuait sur le flanc de la colline, parmi des arbres et un champ de blé ou forêt d’oliviers. Et à environ à 3 km avant Valensole sont apparus les champs tant convoités, avec les touffes de lavande (coupée !), tout comme sur les photos et les cartes postales. Nous les avons trouvés ! Je pouvais seulement imaginer comment ils sont beaux en pleine saison.

Маноск / Manosque

Maintenant il ne me reste d’y retourner pendant la floraison.

(à suivre)

Форкалкие / Forcalquier

Форкалкие / Forcalquier

Провансалско плато : маслинова паста (тапенад), тост с козе сирене, салата с пушена шунка, мариновани заланчуци, тост с паста от аншоа, зеленчуков тиан, писаладиер /