Friday, 23 December 2011

Сладък хляб с подправки / Pain d’épices


Това е френският вариант на германския „лебкухен”, на англосаксонския „джинджърбред”, на шведския „пепаркакор”, на холандския „онтбеткуук” . Всички те описват различни видове хляб с мед и подправки, особено популярни по време на коледните празници.


Историята разказва, че предшественикът им идва от ... Китай и се е наричал „ми-конг” (хляб с мед) – сладкиш от пшенично брашно, мед и понякога с добавени подправки. Там го откриват конниците на Чингиз Хан и на своя страна го предават на арабските воини. Европейските кръстоносци научават рецептата по време на битките из Светите Земи и я разпространяват на свой ред, заедно с подправките, необходими за направата й. Предполага се, че във Франция е пренесен през Х век от арменсия монах Григорий от Никополис, установил се да живее близо до град Питивие (Pithiviers) и който предал традицията за медения хляб с подправки на тамошните хлебари. Горе-долу по това време е създадено и първата задруга на майсторите на хляба с подправки, приготвящи традиционната рецепта. Междувременно подобни рецепти се разпространяват и в други страни. Първото споменаване на „лебкухен” в летописите е през 1296 г в манастира в Улм, а през 1453г е споменат като част от коледната трапеза на цистерцианските монаси в Мариентал (Елзас). В края на Средновековието и началото на Ренесанса във Франция съществуват вече редица регионални рецепти за сладък хляб с подправки, най-известните от които са в Реймс (с ръжено брашно) и Дижон (с пшенично брашно).

В наши дни този тип хляб е особено разпространен по Коледа и се среща често в различни празнични рецепти. Особено популярен е като канапе за патешки/гъши дроб или като част от десерта.

Продукти:
(рецептата е с леки модификации от Marmiton)

250 г мед
250 г брашно
100 г кафява захар
1 с.л. ванилова захар
1 пакетче (7 г) бакпулвер
1 ч.л. анасонови семена
1 ч.л. индийско орехче
2 ч.л. канела
1 ч.л. сух джинджифил
2 зърна карамфил
2 яйца
100 мл прясно мляко

Брашното се пресява с бакпулвера в дълбока купа. Анасонът и карамфилът се смилат с 2 с.л. захар в мелничка за кафе или подправки. Медът се загрява за 2 мин в микровълновата фурна, докато се разтопи, но без да завира. Разтопеният мед се изсипва върху брашното, добавят се захарта и подправките и се разбърква добре. Едно по едно се добавят яйцата, разбърква се добре и се добавя млякото.

Фурната се загрява на 160 градуса. Тестото се изсипва в намазнена и набрашнена кексова форма (ако ползвате силиконова форма, няма нужда от намазняване). Пече се в продължение на около 1 час 15 минути. Изважда се и се оставя да се изстине напълно преди да се извади от формата.
Сервира се с чаша мляко, кафе или като част от празничните ястия – например, като канапе за запечен на тиган патешки дроб с карамелизирани круши.

Le saviez-vous ? Le pain d’épice nous viendrait… de la Chine ! Ce pain festif a une histoire passionnante qui passe par la Chine, les cavaliers de Gengis Khan, les guerriers arabes et les croisades. Ces origines remonteraient au Xe siècle quand le moine arménien Grégoire de Nicopolis se fut installé à Pithiviers vers 990 (plus de détails sur l’histoire et l’origine du pain d’épices vous pourriez voir sur les sites de Lips et de la Confrérie de Saint Grégoire de Nicopolis).
Cette année, j’avais prévu d’essayer de préparer moi-même le foie gras, mais faute de temps (il fallait préparer pas mal de gâteaux… et d’en écrire les recettes, ce qui a pris presque autant de temps, lol !), je vais me contenter du pain d’épices pour les canapés sur lesquels le foie gras viendrait s’assoir.

Ingrédients :
(la recette est adaptée du Marmiton)

250 g de miel
250 g de farine
100 g de sucre roux
1 sachet (7 g) de levure chimique
1 càs de sucre vanillé
1 càc de graines d’anis vert
1 càc de muscade en poudre
2 càc de cannelle en poudre
1 càc de gingembre en poudre
2 càc de quatre épices
2 œufs moyens
100 ml de lait

Tamiser la farine avec la levure dans un bol. Moudre les grains d’anis vert avec 2 càs de sucre dans un moulin à café ou à épices. Faire chauffer le miel dans un bol au four à micro-ondes, sans le faire bouillir. Ajouter le miel bien liquide sur la farine tamisée, verser le sucre, le sucre vanillé, les épices et bien mélanger. Ajouter les œufs et le lait et bien remuer.

Préchauffer le four à 160 °C. Verser la préparation dans un moule à cake beurré et fariné (si vous utilisez un moule en silicone, il est inutile de le beurrer et fariner). Faire cuire pendant 1h15. Sortir du four et laisser refroidir complètement sur une grille avant de le démouler.
Servir avec un verre de lait, de café ou utiliser dans vos préparations festives, par exemple comme canapé pour du foie gras poêlé avec des poires caramélisées.

4 comments:

Еликсир said...

Мира,много ароматно и елегантно предложение,особено във вариант канапе е страхотно!Снимките са великолепни!

Пожелавам много вълнуваща Коледа!

Dani said...

Мира, обичам уханието на джинджифил, а ти ни го представяш с различни приложения!
Последната снимка е чудесна!
Прегръдка, вълшебна Коледа и много подаръци под елхата за Камбанката!

pep-4o said...

Сладък хляб, а? Само на него не мога да свикна май.... или може би защото го приемам като кекс......или може и трябва да опитвам повече :)
Но твоя изглежда страхотно, Мира!
Поздрави и хубави Коледни празници в дома ти!

Mira said...

Роси, Дани, Пепи, благодаря ви от сърце за похвалите и пожеланията!
Пепи, то този тип хляб си е като кекс или козунак. Доста повече се използва за сладки рецепти, отколкото за солени. Но пък добре върви и в сладко-солени кобминации.:)
Хубави празници!

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...