Friday, 30 September 2011

Тарта с мариновани чушки и рикота / Tarte aux poivrons marinés et à la ricotta



В съзнанието ми месец септември и началото на учебната година са неразривно свързани с аромата на печени чушки от софийските балкони и междублокови пространства. Що книги съм прочела на терасата, приседнала до изключително полезния и единствен по рода си уред – чушкопека. Слагаш чушката, прочиташ две страници, махаш, слагаш нова, още две страници... и сутринта е минала.


Обичам печените чушки във всичките им разновидности – на салата с чесън и магданоз, добавени в кьополу, пълнени със сирене, панирани с доматен сос... За съжаление, в ежедневието ми вече почти няма място за тях. От една страна супер модерният ми индукционен котлон посмъртно няма да се съгласи да опече дори една чушка. От друга – тука няма тази хубава червена капия, толкова добре узряла, че дори леко сладни, с дебелата ципа, която се покрива с черни мехурчета. Тукашните са красиви, големи, разноцветни, тънколюспести, леко воднисти и сами по себе си доста безвкусни. Затова печените чушки са една от храните, които най-много ми липсват тук, наред с мазната софийска баница и вафлите „Морени”. Доскоро в този списък слагах и киселото зеле, ама вече се научих да си правя, хехе!
И така, след тази ода за възхвала на чушката, да се съсредоточа върху днешната рецепта. Отдавна ми се щеше да направя зеленчукова тарта с цветовете на есента. Трябваше да намеря нещо доближаващо се до вкуса на печените чушки.  Преди време бях пробвала една рецепта за мариновани зеленчуци и сьомга, затова я приспособих за днешното начинание. Самите зеленчуци също са и много сполучлива гарнитура за мръвка, пернато или риба.

Продукти:
(за правоъгълна форма с размери 10х30 см плюс 3 индивидуални тарталети, или 6-7 индивидуални тарталети)

За тестото:
(рецептата е адаптирана от блога Chocolate And Zucchini)
250 г ръжено брашно
60 мл зехтин
120 мл айрян
1 ч.л. сол

За плънката:
350 г рикота
1 яйце
1 ч.л. суха мащерка
1 ч.л. сух риган
1 с.л. ситно нарязан магданоз
Сол и черен пипер на вкус

За гарнитурата:
(рецептата е адаптирана от блога Dragons Kitchen)
4 големи чушки (едноцветни или в различни цветове за по-весело)
1 ч.л. настъргана лимонова кора
3 с.л. прясно изстискан лимонов сок
1 скилидка пресован чесън
2 с.л. мед
2 с.л. зехтин
½ ч.л. сол

Приготвяне на гарнитурата:
Ципата на чушките се обелва с картофобелачка, чушките се почистват от семките и нарязват на тънки ивички в купа. Отделно се разбиват останалите продукти до получаване на хомогенна марината, с която се заливат нарязаните чушки. Купата се покрива с прозрачно фолио и се оставя за 2 часа в хладилник.
Фурната се загрява на 200 градуса. Маринованите чушки се изсипват в плоска тава, застлана с пекарска хартия. Пекат се около 20 минути, или докато се зачервят добре и омекнат. По време на печенето се разбъркват от време на време.
Приготвяне на тестото:
Брашното се пресява в купа, добавят се солта, зехтина и айряна. Замесва се твърдо тесто. Тестото се прехвърля върху набрашнен плот и се разточва на кора с дебелина около 5-6 мм. Формата за тартата (или тарталетите) се намазнява леко и дъното и стените се тапицират с тестото. Покрива се с прозрачно фолио и се оставя да стегне в хладилника за около 30 минути. Фурната се загрява на 180 градуса. Дъното на тартата се набожда леко с вилица на няколко места, покрива се с пекарска хартия, върху която се слагат зърна зрял боб или керамични топчета за печене, които ще попречат на тестото да се надигне неравномерно при печенето. Пече се около 10 минути.
Приготвяне на плънката:
Всички продукти се разбъркват добре в купа. С плънката се гарнира предварително запечената тарта. Слага се отново във фурната и се пече в продължение на още 15-20 минути.
Готовата тарта се изважда и се гарнира отгоре с ивичките мариновани печени чушки. Сервира се топла, но и изстинала е много вкусна.

Je fais beaucoup d’associations olfactives. Par exemple, même en plein été si je sens l’odeur de bois qui brûle, pour moi, on sent l’hiver. Le mois de septembre sent les poivrons grillés. Les poivrons grillés sont très populaires en Bulgarie au début de l’automne. On les mange en salade, avec de la sauce tomate, les ajoute au caviar d’aubergines. C’est un des aliments qui me manque le plus en France. Pourquoi je n’en fais pas à la maison alors, serait la question logique. Eh bien, tout simplement parce que d’une part, ma super-méga-géniale plaque de cuisson toute induction ne pourrait pas les griller convenablement et, d’autre part, ici on ne trouve pas facilement la variété de chez moi – des poivrons (piments) en forme de corne de bœuf, bien rouges et légèrement sucrés. Du coup, je dois me contenter des bocaux au rayon « conserve » de ma grande surface de prédilection.
Après cette ode à la gloire du poivron, je me concentre sur la recette. Cela faisait un petit moment que je voulais faire une tarte de légumes aux couleurs automnales. J’avais déjà testé la recette de légumes marinés au citron et miel avec un pavé de saumon, voilà pourquoi, je me suis basée dessus pour la garniture de la tarte. D’ailleurs, un mélange de légumes marinés de ce type est aussi bon en accompagnement d’une viande, volaille ou de poisson.

Ingrédients :
(Pour un moule à tarte rectangulaire de 10x30 cm + 3 tartelettes individuelles ou 6-7 tartelettes individuelles)
Pour la pâte:
(La recette est adaptée du blog Chocolate And Zucchini)
250 g de farine de seigle
60 ml d'huile d'olive
120 ml de babeurre (ou ½ pot de yaourt nature dilué avec de l’eau)
1 cuillère à café de sel

Pour la garniture:
300g de ricotta
1 œuf
1 cuillère à café de thym séché
1 cuillère à café d’origan séché
1 cuillère à soupe de persil haché
Sel et poivre

Pour les poivrons marinés:
(La recette est adaptée du blog Dragon’s Kitchen)
4 grandes poivrons (d’une seule couleur ou de couleurs différentes pour le plaisir visuel)
1 cuillère à café de zeste de citron
3 cuillères à soupe de jus de citron fraichement pressé
1 gousse d'ail écrasé
2 cuillères à soupe de miel
2 cuillères à soupe de l'huile d'olive
½ cuillère à café de sel

Préparation des poivrons:
Eplucher la peau des poivrons avec un économe, enlever les graines. Découper les poivrons en fines lamelles et les mettre dans un bol. Mélanger les autres ingrédients dans un petit bol afin d’obtenir une marinade homogène, qui est versée ensuite sur les lamelles de poivrons. Mélanger bien, couvrir le bol de film alimentaire et laisser reposer pendant 2 heures au réfrigérateur.
Préchauffer le four à 200°C. Couvrir une plaque de four avec de papier cuisson et y disposer les poivrons marinés. Enfourner pendant 20 minutes ou jusqu'à ca que les poivrons soient bien dorés et moelleux. Remuer de temps en temps pendant la cuisson.
Préparation de la pâte:
Tamiser la farine dans un bol, ajouter le sel, l'huile d'olive et le babeurre (le yaourt dilué). Pétrir jusqu'à obtenir une pâte ferme. Transférer la pâte sur une surface farinée et l’étaler à l’aide d’un rouleau pour obtenir une épaisseur de 5-6 mm. Huiler légèrement le moule à tarte et couvrir le fond et les bords avec la feuille de pâte. Tapisser quelques moules à tartelettes individuels avec le reste de la pâte. Couvrir de film alimentaire et laisser reposer au frigo pendant environ 30 minutes. Préchauffer le four à 180°C. Piquer le fond de la tarte avec une fourchette et cuire le fond à blanc pendant 10 minutes.
Préparation de la garniture:
Mélanger tous les ingrédients dans un bol. Verser la préparation sur le fond de tarte précuite. Enfourner pendant encore 15-20 minutes. 
Sortir la tarte du four. Disposer les lamelles de poivrons cuits sur le dessus.
Déguster la tarte chaude, mais même froide, elle est aussi délicieuse.

11 comments:

traiana said...

Чудесно есенно предложение, много ми допада:)

Dani said...

Мира, след тази ода за чушките и още по-прекрасната рецепта, няма как да не се влюбиш в тях /не че не съм влюбена/
Чудесно и много цветно предложение!
Поздравления и за публикацията ти в Good Food!
Сърдечни поздрави и на Камбанката!
Хубав уикенд!
Дани

Гуинет said...

Мира, свършиха всички парченца от тарта, нали? А така ми се прииска да си открадна едно! Чудесна рецепта! Поздрави и приятни почивни дни!

Milena said...

Много ме развесели с тази ода за чушките :-) Недолюбвам все още печенето на такива, именно от подобни преживявания :-) Но виж, хапването е друга тема, обичам и още как печени чушки :-) Страхотна рецепта, Мира!

Хубав и усмихнат уикенд!
Поздрави, Милена :-)

fedora said...

Абе, Мира, ти или много бързо четеш, или чушкопекът ти е бил за изхвърляне :)))
Чудесно предложение - много колиритно, точно като есента!

Хубави есенни дни :)

Vili Konova said...

Какво е есента без печени чушки.
Разкошен вариант за приложението им!
Благодаря за рецептата и сладкодумния пост!
Поздрави!

Mарияна said...

Много вкусно и красиво предложение.
Поздрави Марияна!

Didi Bounova said...

Ха :)с по една чушка могат и да се минат една-две страници. На мен ми подариха с място за три броя и чушките никога не се опичат едновременно..постоянно вадиш, слагаш. Скоро не съм го ползвала обаче.
Тарта изкушава много!

Буба said...

Ммм...чушки! В твоите ръце тези чушки са се претворили в Ммм....изискани чушки!
Аз пека чушки само във фурната си- това чудо на соц. прогреса чушкопека така и не намери място сред сватбените ми дарове, а аз сама не бих си го набавила, та по градски ги пека в печката си, но никога не ми е хрумвало да ги беля предварително- стана ми интересен подхода!
Много свежа е снимката на различните цветове чушкови купчинки- браво!!!

Еликсир said...

Мира,ех,че хубава ода за чушките си сътворила :)!Ама верно си е така.И толкова се радвам,че тази година чушкопекът у нас е в постоянна употреба,защото е на двора,а преди на балкона доста одимявах обстановката и затова не го ползвах толкова често,колкото ми се иска.
Чушките от твоята снимка на мен ми харесват,макар че също са внос-оранжевата и жълтата много приятно ми сладнят и са ми вкусни сурови в салата.
Тартата ти е чудесна,а формичката за нея е много симпатична,харесва ми!

Сърдечен поздрав!

Mira said...

Траяна, Дани, Гуинет, Милена, Ина, Вили, Марияна, Диди, Буба, Еликсир, радвам се, че Одата за Печената Чушка ви е допаднала :))). И тартата покрай нея :).
Ина, аз бързо чета, ама и чушкопекът беше с едно гнездо, не като този на Диди :).
Бубе, и аз понякога пека чушки във фурната, ама тукашниет не са чушки като чушки - ципата им изгаря много бързо, а отвътре остават сурови. Ще трябва да поекспериментирам, за да намеря най-оптималниет условия :). Това е то, жертви на прогреса - една чушка да не може да си опече човек :D.

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...