Thursday, 14 July 2011

На гости на Мина за 14 юли / En visite pour le 14 juillet


Днес съм на гости при Мина от Angellove’s Cooking. Сигурно вече я познавате от гостуването й на страниците на BBC Good Food, а ако ли не, непременно се отбийте в блога й за вкусни и интересни рецепти, зареждащи с много настроение.
Сърдечно ти благодаря за поканата, Мина! За мен беше голямо удоволствие да ти гостувам!


Aujourd’hui je suis en visite dans le blog de Mina, Angellove’s Cooking. C’est un blog bilingue (bulgare et anglais) plein de jolies recettes et beaucoup de bonne humeur !



Ce fut un plaisir de préparer les recettes (que je vais traduire dans les jours qui suivent) pour ma « visite » chez elle. J'ai choisi deux recettes françaises régionales un peu moins connues que les grands classiques de la cuisine française et nous avons décidé que ce serait une bonne occasion de les publier le 14 juillet.
Merci beaucoup pour l’invitation, Mina !


Първо бих искала сърдечно да благодаря на Мина за поканата да й гостувам. Винаги се отбивам с удоволствие в нейния весел, слънчев и пълен с вкусни неща блог. Затова бях изключително приятно изненадана и много поласкана, когато получих мейла с поканата. Излишно е да споменавам, че приех веднага, лол!.
Мина ми остави карт бланш за вида и броя на рецептите, което беше голяма грешка. Никога не оставяйте възможност за избор на човек от зодия Близнаци, защото вероятността да се изгуби сред желаните предложения е огромна! След известно колебание реших да приготвя две рецепти от френската кухня, които отлежаваха от известно време в тефтера. Предпочетох да заложа на по-малко познати рецепти от регионалната кухня, вместо на големите класики, за които има немалко рецепти в нета. Надявам се да ви допаднат.

Фуас (Fouace) от Руерг

За да ви разкажа по-подробно за произхода на фуас (fouace), ще трябва да се върна малко назад в историята. От римско време до Френската революция, Франция е била разделена на различни провинции. Латинският термин „провинция” е дал името на днешната област Прованс. Но днес ще посетим друга бивша провинция, пак в южна Франция, близо до Тулуза – Руерг (Rouergue). Руерг (исторически отговарящ на днешният департамент Аверон) е родното място на фуас. Това е тестено изделие, подобно на бриош, с характерен аромат на вода от протокалов цвят. Отначало фуас е представлявала плосък хляб, изпичан в края на огнището. Именно латинската дума за огнище, „focus” е дала името на фуас и на нейните по-далечни братовчедки – провансалската фугас и италианската фокача. С времето печивото става сладко и техниката на приготвянето му напомня тази на бриош – с интензивно месене и дълго първоначално втасване. Всъщност, дългото втасване е една от причините да харесвам бриошоподобните тестени изделия – човек може да ги замеси от вечерта и на сутринта бързо да има готова закуска.

Долната рецепта за фуас е от блога Le Pétrin. Аз я приготвих натюр, но по желание може да се добавят ядки или сушени плодове.

Продукти (всички трябва да са със стайна температура):
(рецептата е адаптирана от блога Le Pétrin, за 2 малки фуас, или една голяма)
500 г брашно
1 пакетче (7 г) суха мая
100 г масло, нарязано на кубчета
150 мл топло прясно мляко
3 яйца
125 г кафява захар
1 щипка сол
2 с.л. вода с аромат на портокалов цвят
За намазване: 1 жълтък разбит в 1 с.л. вода с аромат на портокалов цвят

Ако сте сред щастливците, притежаващи хлебопекарна или робот с приставка за тесто, те могат да ви помогнат за месенето. Ако, като мен, разчитате на двете си ръце, ще ви трябва една голяма купа.
Маята се разтваря в малко от топлото мляко с 1 ч.л. захар и се оставя за няколко минути. Брашното се пресява в дълбока купа, добавят се захарта и щипката сол и се оформя кладенец. В кладенеца се прибавят маята, водата с аромат на портокалов цвят и разбитите яйца. Разбърква се и тестото започва да се замесва като се прибавя постепенно прясното мляко, до получаване на гладко и лепнещо тесто. Ако тестото ви се струва доста лепнещо или не може да се задържи на топка, се добавя малко брашно. Размекнатото и нарязано масло се добавя на няколко пъти, като тестото се измесва, докато поеме напълно прибавеното масло. Тестото се меси допълнително още около 15-20 минути, като може да се повдига леко от плота, за да се вкара възможно най-много въздух. Постепенно тестото се стяга при месенето и накрая се получава гладко и съвсем леко лепнещо тесто.
Тестото се връща в купата, покрива се с фолио за свежо съхранение и се оставя да втаса на стайна температура за една нощ (или поне за 8 часа). На следващия ден тестото се прехвърля върху леко набрашнения работен плот с набрашнени ръце. Премесва се няколко пъти и се разделя на две еднакви топки. Всяка топка може да се оформи на корона.
Прехвърлят се в тава, застлана с хартия за печене, покриват се с кърпа и се оставят да втасат още 1 час.
Фурната се загрява на 160 градуса. Двете фуас се намазват с жълтък, разбит с 1 с.л. вода с аромат на портокалов цвят и се поръсват с едра захар (или обикновена). Пекат се около 25-30 минути.
Оставят се да изстинат върху решетка. Сервират се за закуска с мляко, кафе или сок.



Сока (Socca) от Ница с пиле и мариновани зеленчуци

От различните видове френска регионална кухня, един от предпочитаните ми е провансалската (и кухнята на южна Франция като цяло). Навява ми мисли за слънце, море и лавандулови полета. Някои от емблематичните ястия от областта са рататуй (станала известна покрай едноименното филмче на Пиксар), салата от Ница, писаладиер (тарта с лук и аншоа), тапенад (маслинов пастет), пълнени зеленчуци. Едва наскоро научих за съществуването на „сока”. Като се поразрових за историята й, научих, че е  италианска рецепта, пренесена от Лигурия и разпространена по целия Лазурен бряг от Средновековието насам. Представлява голяма тънка палачинка, печена в метална тава на огън и консумирана гореща с малко сол, черен пипер и зехтин. Рецептата за сока под формата на пълнени палачинки, която видях и която се опитах да импровизирам по-долу, беше представена от Марк Лавил, майстор-готвач на ресторант Don Camillo Créations в предаването „100% mag” по канал М6.

Продукти (за 6 порции):
За палачинките (рецептата е от сайта Côte dAzur):
250 г брашно от нахут
500 мл вода
2 с.л. зехтин
1 ч.л. сол
За плънката:
3 пилешки филета
125 г кисело мляко
Настърганата кора на половин лимон
1 с.л. лимонов сок
1 ч.л. суха мащерка
1 ч.л. риган
1 ч.л. салвия
6 с.л. галета
Сол, черен пипер
За маринованите зеленчуци:
1 тиквичка
½ патладжан
1 червена чушка
1 с.л. зехтин
1 с.л. балсамико
1 с.л. лимонов сок
1 с.л. мед
Сол, черен пипер
Зелена или друг вид салата (смес от спанак, рукола, фелдсалата) за гарнитура

Приготвяне на палачинките:
В купа се пресява брашното от нахут, прибавя се солта. Добавят се зехтинът и водата на малки порции, като се разбърква добре, за да не останат бучки. Покрива се и се оставя за 2 часа в хладилник.
От тестото се изпичат сравнително тънки палачинки в силно загрят тиган, с незалепващо покритие, или леко намазан със зехтин.
Ако искате да опитате да се доближите до традиционния начин на печене, технологията е следната: Фурната се загрява на 230 градуса. Метална тава се намазва със зехтин и се загрява за нуколко минути във фурната. Част от тестото се изсипва на тънък слой в горещата тава и се пече на горен реотан за няколко минути, докато повърхността покафенее и се покрие с по-тъмни мехурчета.

Приготвяне на плънката:
Пилешките филета се нарязват на хапки. Киселото мляко, лимоновият сок, настърганата кора и подправките се разбъркват в купа. Добавят се пилешките хапки, разбарква се и се оставят да се мариноват за около 2 часа.
Тиквичката, чушката и патладжанът се почистват, измиват и нарязват на кубчета. Съставките на маринатата се разбъркват в купа, добавят се нарязаните зеленчуци и се маринавт за около 15-20 минути.
Фурната се загрява на 200 градуса. Пилешките хапки се овалват в галетата и се подреждат в тава, застлана с пекарска хартия. Маринованите зеленчуци също се прехвърлят в тава, застлана с пекарска хартия. Пекат се за около 20 минути.
Готовите палачинки се гарнират с пилешките хапки и печените зеленчуци и се поднасят гарнирани със салатата, овкусена по желание. Съчетава се добре с охладено розе.

6 comments:

Dani said...

Честит празник, Мира :)
А рецептите ти както винаги
са прекрасни!

Angellove's Cooking said...

Весел и забавен празник, Мира!!

И да си призная и тук, че бях изключително щастлива, като прие поканата ми за гостуване!! Всеки път, когато се отбия при теб, буквално се пренасям в ново кулинарно измерение - и за мен е чест и удоволствие да представиш твои рецепти и при мен - благодаря ти!!!

малки неща said...

Честит празник, Мира! Много хубаво гостуване с типично френски ястия, за които не бях чувала в този вариант. Изглеждат много вкусни и автентични. Поздрави и хубаво лято!

Еликсир said...

Мира,честит празник!
Поздравления за гостуването при Мина,и двете сте кулинари на много високо ниво!
Фуас е неустоим с чашата кафе в комлект!

Хубав,незабравим празник пожелавам!

Мариета said...

Честит празник и от мен!
Мира, както вече писах при Мина - за мен винаги е огромно удоволствие прекараното време при теб - освен прекрасни рецепти научавам и толкова много неща за културата и историята на Франция...този фуас се доближава до нашия козунак, нали?
Хубава вечер ти желая!

Mira said...

Дани, Мира, Еликсир, Мариета, благодаря ви от сърце за поздравите и похвалите!
Мина, още веднъж, благодарности за поканата, беше удоволствие :)
Мариета, наистина фуас доста се доближава ва вкус до козунака (както и бриоша, впрочем), разликата е само в технологията и част от ароматите :)

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...