Tuesday, 4 May 2010

Мини кейк с лимон и мак/Mini cakes au citron et pavot

... или кекса с кисело мляко на майката на Нико


С колегата Нико делим един офис от близо година. По-скоро, преди близо година, ме зачислиха в неговата стая. Независимо от близо 10 годишната ни разлика във възрастта (в моя полза, подсмрък!), се разбираме чудесно, което е особено приятно в моментите, когато сме на забавени обороти.  Вярно, че сме страшно работливи и способни, (лол!) но понякога човек има нужда да си поговори с колегата по стая за нещо различно от работата. Та по време на един от тези разговори, стана въпрос за много популярен сладкиш с кисело мляко. Учудването на Нико беше изключетилно голямо, когато му казах че досега не съм правила този сладкиш. За да заличи този недопустим пропуск в културата ми, няколко дни по-късно ми даде рецептата на майка си. Която се оказа почти като за кекс.



Хубавото е, че може да се импровизира като се добавят ядки, плодове, аромати, алкохол... За мен беше и случай да пусна в употреба новите ми силиконови формички за мини-кейкове. Получиха се много приятни кексчета за следобедното кафе, макар и малко сладки за моя вкус. Следващия път сигурно ще намаля захарта.

Продукти:
(за 15 малки кексови формички)

125 г кисело мляко
240 г кафява захар
250 г брашно
3 яйца
1 пакетче ванилова захар
1 пакетче (10 г) бакпулвер
1 с.л. олио
Настърганата кора и сокът от един лимон
3 с.л. маково семе

Брашното се пресява с бакпулвера. В купа се разбиват яйцата със захарта, ваниловата захар, киселото мляко и олиото. Добавят се настърганата кора и лимоновият сок. Постепенно се добавят брашното с бакпулвера, като се разбърква вничателно, за да не се образуват бучки. Прибавя се маковото семе.
Фурната се загрява на 180 градуса. Кексовата смес се разпределя във формичките (или в голяма форма за кекс). Тъй като моите са силиконови, не ги намазнявах и набрашнявах предварително. Пекат се 20-25 минути в предварително загрятата фурна или докато забодена в средата клечка за зъби излезе суха. Изчаква се да изстинат малко преди да се извадят от формите.


ou le gâteau au yaourt de la maman de Nico

Nico est mon colocataire de bureau depuis un an. Ou plutôt, cela fait un an que j’ai débarqué dans son bureau. Heureusement, nous nous entendons très bien, ce qui est agréable pour les moments de baisse de régime. C’est sur, on est des bosseurs en classe affaires, mais c’est sympa de pouvoir discuter d’autres choses que de boulot. Pendant une des ces discussions le gâteau au yaourt a été mentionné et Nico était très étonné quand je lui ai dit que je ne l’avais jamais fait. Pour remédier à cette lacune dans ma culture, il m’a donné la recette de sa maman quelques jours plus tard. Ce qui est bien dans cette recette, c'est qu’on peut la varier facilement en ajoutant des fruits, alcool, arômes, noix… Apparemment d’habitude on fait plutôt un grand gâteau entier.
Pour ma part, j’ai voulu tester mes nouveaux moules pour mini-cakes en silicone. Le résultat est très réussi, quoiqu’un peu trop sucré à mon gout et la prochaine fois je diminuerais un peu la quantité de sucre.

Ingrédients (pour 15 mini-moules) :

1 pot (125 g) de yaourt  (garder le pot comme mesure… ou utiliser votre balance de cuisine)
2 pots (240 g) de sucre roux
3 pots (250 g) de farine
3 œufs
1 sachet de sucre vanillé
1 sachet (10 g) de levure chimique
1 càs d’huile de tournesol
Le zeste et le jus d’un citron
3 càs de graines de pavot

Préchauffer le four à 180 °C. Tamiser la farine avec la levure. Dans un bol, mélanger au fouet les œufs, le sucre, le sucre vanillé, l’huile et le yaourt. Prélever le zeste et le jus du citron et les ajouter à la préparation. Incorporer petit à petit la farine avec la levure. Ajouter les graines de pavot.


Diviser la pâte entre les moules (ou la verser dans un grand moule). Comme mes moules sont en silicone, je ne les avais pas préalablement huilés. Enfourner et laisser cuire environ 20-25 minutes (pour les petits moules). Vérifier la cuisson avec une pique en bois, si nécessaire. 
Laisser refroidir légèrement avant de démouler.

8 comments:

Диди Б said...

Мира,много са симпатични и кейкчетата и формичките!Незнайно защо такива красоти в нашите магазини за домакински неща не се намират...между другото колко са дълги горе-долу тези формички?

Поздрави!:)
Щях да пиша и приятни почивни празнични дни,но се сетих,че с Нико ще сте на работа...но все пак хубавото настроение си зависи от вас:)

Dani said...

Мира,
много лек, а и ароматен сладкиш.
Формичките са прекрасни, но и аз
споделям мнението на Диди.
Слънчева седмица с добро настроение!

pep-4o said...

Диди, аз ще ти пиша на мейла къде в СФ има такива :)

Мирка, чудесни пухкави кексчета! Идеята с мак много ми харесва, ще пробвам следващия път тази рецепта.

Поздрави и слънчев ден!

fedora said...

Последната снимка ме довърши :)))
Очевидно е, че няма кой да устои на тези ароматни, нежни кексчета :)

Усмихнат ден :)

Dani said...

Мира,
много интересно предложение. Изглежда и много вкусно.
И аз не я знам тази рецепта, прати поздрави на майката на Нико, тъй като ще я пробвам.
Хубав и усмихнат ден:)

Casey Angelova said...

Много интересни малко сладкиши. Обичам мак семена и лимон комбинация.

Lulu said...

Ммммм има ли лимони, аз съм там! Много хубави кексчета и задължително ще трябва да ги пробвам

Mira said...

Диди, Дани, Пепи, Федора, Дани, Кейси, Лулу :) - благодаря ви за милите думи :)
Диди, измерих си формичките - по средата са 7х4,5 см и високи 2,5 см. Много ми харесва маковото семе в сладкиши (винаги се сещам за маковите кифли от детството).
Приятна седмица, момичета!

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...