Monday, 26 April 2010

Титани, Търнър и Чичковци /Titans, Turner et Tontons

.. или една пролетна парижка разходка


«Izraël» - пещерата на Али Баба за подправки, съвсем близо до Плас де Вож / «Izraël» - une caverne d’Ali baba remplie d’épices pas loin de la Place des Vosges 

За втори път ще ви разкажа за един уикенд, в който бяха събрани кино, изложба, парижка разходка и хубаво похапване.



Филмът беше „Сблъсъкът на титаните”. По принцип аз съм много добра публика – важното е зрелище да има (дори и пуканки не внасям в залата). Филмът се очертаваше зрелищен, дори и в двуизмерния си вариант. И наистина беше такъв. Ефектите са на ниво, визуално добре издържан, има обрати в развоя на събитията, които не оставят публиката да скучае. Затвърдих си впечатлението, че на Ралф Файнс много добре му се удава да играе „лошите” (Хадес след Волдемор).  Ако тъсите филм от тип „дъвка за окото” и не сте пурист откъм гръцка митология, ще прекарате забавни два часа. Не търсете итнелектуален сюжет. Аз, признавам, все пак очаквах Кронос. Ама получих Персей (какво общо има той с титаните, така и не разбрах).  При това говорещ на английски – значи английският не само е универсалният език във вселената, но и във времето, лол!
Изложбата, която посетихме този път, беше на английския живописец Уилиям Търнър, един от предшествениците на импресионизма, силно повлиян от италианските майстори от Ренесанса и двама френски художници (Клод Желе и Никола Пусан). Изложбата проследяваше картините, вдъхновили Търнър в сравнение с неговата интерпретация на същите сюжети. Великолепно!
Завършихме уикенда в „Чичковците” („Les Tontons”). Името на ресторанта идва от един стар филм от 60тте години „Les tontons flingueurs” (може да се преведе горе-долу като „Чичковците с пищови”) – с Лино Вентура, Бернар Блие и култови диалози на Мишел Одиар. Накратко, героят на Лино Вентура е бивш гангстер, оттеглил се от „бизнеса”, на когото умиращия му приятел завещава своите дела, съдружници и грижата за дъщеря му (като дъщерята не бива да узнае за делата на баща си). Та Лино Вентура трябва да опази бизнеса на приятеля си от конкурентите, да привлече на своя страна съдружниците и да осигури сватбата на дъщерята в добро семейство. Ресторантът пресъздава атмосферата на бистро от 60тте години, с бара с поцинкована ламарина, поразклатените маси и столове. По стените висят снимки на кадри от филма, а менюто е почти изцяло съставено от различни видове стек тартар. Любителите на сурово месо са в стихията си!
Разходката ни отведе покрай някои известни места, други по-непознати, ту далече от тълпите, ту близо до тях, нови магазини за посещение, стар и изпитан ресторант и завърши, както всеки път на митичния ми адрес на улица „Бонапарт” – в царството на Пиер Ерме.

… ou une balade printanière à Paris

Je vais encore une fois vous raconter un week-end où il y a eu un film, une exposition, une promenade à Paris et un bon resto.
Le film était «Le Choc des Titans». Je suis un très bon public pour les blockbusters américains. Tout ce que je demande c’est du «pain et du spectacle» (si je peux faire mon intello). Le spectacle tout seul aussi ferait l’affaire (je déteste le popcorn au cinéma). Le film avait l’air spectaculaire, même dans sa version en 2D. Et spectaculaire il l’était. Les effets spéciaux sont remarquables, il y a un bon visuel et des rebondissements pour tenir le spectateur en haleine. Je suis maintenant persuadée que Ralf Fiennes joue très bien le méchant (Hadès après Voldemort). Si vous cherchez un film divertissant et vous n’êtes pas puristes vis-à-vis de la mythologie grecque, vous allez passer 2 heures agréables. Ne cherchez pas un scénario profond, il n’y en a pas. J’avoue que je suis restée un peu sur ma faim quand même. J’avoue que je pensais que c’était un film original, pas à un remake des films des années 80. Je m’attendais à Chronos, j’ai eu Persée (ce qu’il a à voir avec les titans reste toujours un mystère), un Persée qui parle anglais, qui plus est. Donc, l’anglais est apparemment non seulement la langue de base de l’univers, mais aussi la langue qui dure dans le temps, lol !
L’exposition que nous avons visitée était «Turner et ses peintres» au Grand Palais. Comme le peintre anglais s’était beaucoup inspiré des maitres de la Renaissance italienne, de l’école du Nord et de deux peintres français, Claude Gelée (dit « Le Lorrain ») et Nicolas Poussin , l’exposition retraçait les œuvres originales et l’interprétation de Turner (qui est, au passage, parmi les précurseurs de l’impressionnisme). Magnifique !
Nous avons terminé les sorties du week-end avec un repas dimanche midi chez «Les Tontons» (Paris 14e). Inspirée du film mythique, l’ambiance fait beaucoup penser aux sixties (que je n’ai pas connus en France… ou plutôt que je n’ai pas connu tout court). Un bistrot de quartier avec ses habitués au bar et une carte de tartares impressionnante, servis avec des frites croustillantes à l’extérieur et moelleuses à l’intérieur. Amateurs de viande bien cuite s’abstenir !
Pendant notre balade sous le soleil d’avril, nous sommes passés par des sites touristiques au sites moins connus, emportés par la foule ou par des havres de paix, devant quelque boutiques plus gourmandes les unes que l’autres pour finir en beauté devant mon adresse parisienne mythique : 72, rue Bonaparte.


April in Paris / Chestnuts in blossom…” – по Шанз-Елизе (горе) и пред катедралата Нотр-Дам / sur les Champs Elysées (plus haut) et devant la cathédrale Notre-Dame


Гледка към шпила на Нотр-Дам. Статуята с гръб, гледаща нагоре, е на Св. Тома. Йожен Виоле-льо-Дюк, архитектът ръководил реставрацията на катедралата в средата на XIX век, използва своето лице за прототип на лицето на свети Тома. Докато всички останали статуи гледат надолу, благославяйки Париж, единствен той гледа нагоре към шпила, възхищавайки се на творението си. /
Vue sur la flèche de Notre-Dame et la statue dEugène Viollet-le-Duc sous les traits de Saint-Thomas admirant son œuvre.


„Вкусното лекарство” – магазин за бонбони, карамел и нуга на остров Сен Луи / «La cure gourmande » sur lile Saint-Louis : le royaume des bonbons, caramels et nougat

 Манастирската част зад църквата „Св. Северин” / Le cloitre derrière l’église Saint-Severin

Средновековни къщи в Париж (ок. 1508) на улица „Франсоа Мирон” / Maisons médiévales (vers 1508) rue François Miron

Виадуктът на изкуствата – между Гар дьо Лион и Бастилията – озеленена алея за разходки на височината на парижките покриви / Promenade plantée sur le viaduc des Arts : un peu de verdure à la hauteur des toits parisiens

Ресторантът „При Папа” с кухня от югозападна Франция / Restaurant «Chez Papa» dans le 15e

«Ispahan» на Пиер Ерме – наслада с рози, малини и личи / «Ispahan» de Pierre Hermé : délice de rose, framboises et litchi.

3 comments:

Dani said...

Мира, благодаря за прекрасната разходка :)
Прекрасен уикенд!

Mira said...

Дани, с малко закъснение(че ме нямаше известно време), благодаря :)

Диди Б said...

Чудесна разходка!Колко добре прекарано време и какъв финал!

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...