Провансалски кръмбъл / Crumble à la provençale

[BG] Рататуй със сирене и коричка от галета и подправки и книгата „Една година в Прованс” на Питър Мейл.

[FR] Ratatouillé habillée en croute de chapelure et herbes et le livre « Une année en Provence » de Peter Mayle.

Преди няколко месеца бях поканена на представянето на книгата „Една годинав Прованс” на Питър Мейл (изд. „Гурмет Пъблишинг”). По разбираеми причини, не успях да отида, въпреки че заглавието ме заинтригува. Все пак става въпрос за един регион, който ме привлича силно, макар и да не съм имала възможност да го посетя досега. Едновременно с това, подходих с известни опасения към книгата. Боях се да не е поредното четиво изпълнено с клишета и обобщения за една или друга страна и култура, както се случва често, за съжаление. Няколко отзива, сред които и този на Дина, ме убедиха, че книгата все пак си заслужава да бъде купена, при това в хартиен формат (макар че от 2 години насам чета предимно електронно).

Зад кориците ме очакваше едно забавно и леко четиво, придружено с доза британски хумор. Създаде ми същото усещане както и книгите на Джералд Даръл за детството му на остров Корфу – слънчево, на моменти лениво, с колоритни разходки, срещи, хора. Изпълнено със забавни случки, понякога с недоумение, с хубава кухня, с недоразумения, но винаги с обич към района и хората. Разпознах се в някои от описанията, особено в частта за купуването на вино или за целувките при среща. Това е изкуство, което и досега не съм успяла да овладея. Книгата е разказ за магията на Прованс, за нейните хълмове и за нейния „art de vivre”, така скъп на френската душа.

И, докато съм на провансалска вълна, ето и една рецепта. Всъщност, това е начин за разнообразяване на рататуя, с добавянето на малко сирене и на коричка от галета, пармезан и подправки. За разлика от традиционното тесто за кръмбъл, което се прави с масло, реших да отида до края на провансалското (или южното) настроение на рецептата и за използвам зехтин.

Продукти:

1 доза рататуй (по тази рецепта)

150 г бяло саламурено сирене (или фета)

1 чаша пълнозърнесто брашно

1 чаша галета

5-6 с.л. зехтин

1/4 чаша настърган пармезан

1 с.л. провансалски треви (смес от мащерка, риган, майоран, розмарин)

Сол, черен пипер

Готовият рататуй се разпределя в индивидуални купички или голяма тава. Поръсва се с натрошеното сирене.

Брашното, галетата, пармезанът и подправките се поставят в купа и се добавя по малко зехтин, докато се получи тесто с консистенция, наподобяваща на мокър пясък. Добавят се малко сол (ако не е станало много солено от пармезана) и черен пипер.

Получената смес се разпределя върху рататуя.

Пече се за около 20-25 минути (или до златисто) в загрята на 180 градуса фурна.

Сервира се топъл или на стайна температура, самостоятелно или като гарнитура.

Резултатът: Коричката е доста ронлива и не толкова хрупкава, както би била във варианта с масло. Но пък трохите се смесват много добре и сгъстяват соса, ако рататуят е станал по-сочен.

En février j’ai été invitée au lancement du livre « Une année en Provence » de Peter Mayle organisé par la maison d’édition qui publie la traduction en bulgare. Comme le lancement avait lieu à Sofia, je n’ai pas pu y assister, mais j’ai retenu le nom du livre. Tout simplement parce qu’il parlait d’une région qui m’attire beaucoup et que je n’ai pas encore eu l’occasion de visiter. En même temps, j’ai eu une certaine réticence car je craignais que le livre ne soit pas rempli de clichés et généralisation ; comme c’est souvent le cas, malheureusement. Quelques avis de lecteurs m’ont quand même persuadée que le livre valait le coup (et le coût pour l’édition en papier, ce qui est rare ces derniers temps car depuis 2 ans je suis plutôt inséparable de mon lecteur électronique).

Derrière la couverture j’ai découvert un récit sympa et léger, avec un brin d’humour so british. Un récit des temps ensoleillés, parfois paresseux, des balades pittoresques et rencontres avec des gens hauts en couleurs. Un récit rempli des événements parfois insolites, de la bonne cuisine, des qui-pro-quo amusants mais toujours avec un amour et une appréciation profonde pour les gens de la région. C’est un livre dédié à Provence, à ses collines et ses vignes, à son art de vivre qui nous est si cher.

Et comme il s’agit de la Provence, voici une recette d’inspiration provençale. Au fait, il s’agit d’une ratatouille revisitée qui se cache sous une croûte de chapelure, parmesan et herbes de Provence. Pour ajouter un peu de chant des cigales dans la recette, j’ai utilisé de l’huile d’olive à la place du beurre traditionnel.

Ingrédients :

1 dose de ratatouille (larecette)

150 g de feta

1 tasse de farine complète

1 tasse de chapelure

5-6 càs d’huile d’olives

¼ de tasse de parmesan râpé

1 càs d’herbes de Provence

Sel et poivre

Mettre la ratatouille déjà prête dans des ramequins individuels ou dans un grand plat. Parsemer de la feta grossièrement émiettée.

Dans un bol mélanger la farine, la chapelure et le parmesan. Commencer à ajouter l’huile d‘olives en mélangeant afin d(obtenir une consistance de sable humide. Ajuster l’assaisonnement. Verser le mélange obtenu sur la ratatouille.

Enfourner pendant 20-25 minutes (ou jusqu’à ce que la croûte soit bien dorée) dans un four préchauffé à 180°C.

Servir chaud ou tiède, seul ou en accompagnement.

Le résultat : La croûte est assez friable et pas très croustillante par rapport à ce qu’elle aurait pu être si j’avais préparé la pâte à crumble avec du beurre. D’autre part, les miettes se mélangent bien à la sauce du plat, au cas où la ratatouille est restée bien juteuse.