Monday, 12 May 2014

Шартр / Chartres







„Париж заслужава една служба” – така казал хугенотът Анри Наварски преди да бъде коронясан за крал Анри IV на католическа Франция. Според историческите източници, обаче, кралят изобщо не е произнасял това, а фразата се е появила 12 години след убийството на монарха в сатиричен сборник. Веднъж влязла, обаче в колективното подсъзнание, трудно би се измъкнала оттам (нещо като злополучната реплика за хляба и пастите, приписвана на Мария-Антоанета).



Та, защо изобщо ви занимавам с коронацията на Анри IV? Защото той е един от петимата френски крале от 987 година насам, които не са коронясани в катедралата в Реймс и е единственият френски крал, коронясан в Шартр, в катедралата Нотр-Дам.




Издигната на хълм сред равнина, катедралата (която е влючена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО) се вижда от километри. Двете кули се извисяват над къщите с видими греди из криволичещите улички на страия град, а камбаните й се чуват отдалече. Има великолепни витражи и изящно скулптуриран презвитериум. В средата на нефа има лабиринт, състоящ се от редуващи се концентрични бели арки. Съществуват множество теории за значението на лабиринта (включително срещнах една и в книга подобна на „Шифъра на Леонардо”), като най-вероятната се опира на средновековното схващане за лабиринта като духовното пътуване на човека към Бог.


Отидохме в Шартр заради катедралата, но останахме заради атмосферата в старата част на града, с дъх на отминало време.



« Paris vaut bien une messe », aurait dit l’huguenot Henri de Navarre avant d’être sacré roi : Henri IV. D’après des sources historiques, par contre, le roi n’aurait jamais dit cette phrase, mais elle serait apparue 12 ans après son assassinat dans un recueil facétieux et attribuée à Sully. N’empêche, une fois rentrée dans le subconscient populaire, elle n’en sortira jamais (tout comme la réplique malheureuse sur le pain et la brioche attribuée à Marie-Antoinette).


Mais pourquoi je vous parle du couronnement d’Henri IV ? Tout simplement parce qu’il est un des cinq rois de France, depuis 987, à ne pas avoir été sacré à Reims et le seul à l’avoir été à Chartres, plus précisément dans la cathédrale Notre-Dame.

 

Erigée sur une colline la cathédrale est visible depuis des kilomètres à la ronde. Les deux tours se hissent au-dessus des maisons à colombages nichées dans les rues étroites de la vieille ville et l’on entend de loin le son des cloches. La cathédrale est ornée de magnifiques vitraux médiévaux et son chœur est finement sculpté. Au milieu de la nef on trouve un labyrinthe d’arches concentriques dont personne ne connait la signification. Il existe plusieurs théories (j’en ai même trouvé une dans un livre du type « Da Vinci Code »), mais je trouve plus plausible la croyance médiévale désignant ce labyrinthe comme le voyage spirituel de l’homme vers Dieu.



Nous sommes allés à Chartres pour la cathédrale, mais nous y sommes restés pour l’atmosphère de la vieille ville au parfum d’antan.





6 comments:

Dani said...

Обичам тези малки градчета, в които имаш усещането,
че времето е спряло.
И се чувствам много добре.
Благодаря ти за разходката, Мира.
Хубав вторник :)

Гергана Лазарова said...

Ох, красота... И аз благодаря, Мире!
Усмихнат ден! :)

Роси said...

Супер разходка си направих с теб,Мира,благодаря ти!Още повече,че си личи колко по-спокойно е и сигурно липсват опашките на Париж :) .Прегръдка!

Candy said...

Прекрасни снимки, страхотно място, красива архитектура и приказна тишина! Благодаря ти!

tillia said...

Много приятна ми беше тази разходка, Мира!
Поздрави!

Мъх said...

Боже, как обичам да ме разхождаш... и стилът ти на писане е един такъв, по френски деликатен;)
Прекрасно е, Мира!

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...