Saturday, 9 February 2013

Солени мадлени / Madeleines salées



[BG] Мадлени с песто : солен вариант на популярните сладки, подходящ за аперитив.
[FR] Des madeleines pour l’apéro, au pesto ou autres garnitures.


Преди време пуснах първата рецепта за мадлени в блога. Впоследствие с ужас установих, че съм забравила най-важното, а именно да разкажа историята за произхода им.
Вече трябва да сте забелязали, че рядко има само една-единствена история за произхода на дадено ястие или десерт. Мадлените не остават по-назад. Има две известни истории за началото им, но и в двете фигурира млада девойка на име Мадлен.
Според едната, Мадлен е поднасяла на поклонниците по Камино (пътят за поклонението към Сантяго де Компостела) дребни сладки с формата на мидите, които поклонниците донасяли на връщане (и които миди днес във Франция са известни като миди Сен-Жак).
Другата, и според мен малко по-достоверна, история свързва мадлените с полския крал Станислас, тъст на Луи XV. След  изгнанието си от полския трон, той се установява в Лотарингия (днешната област Лорен) през 1714 година. В продължение на следващите години, той пътува мажду различни кралски резиденции, сред които замъците Комерси, Ла Малгранж, Жоливе, Енвил и Люневил, близо до Нанси. Просперитетът на града и областта по това време се свързват неизменно с него, а централният площад в Нанси носи неговото име. В двора му гостуват различни поети, писатели, художници и учени. През 1755 година, крал Станислас се намира в замъка на Комерси и дава голяма вечеря. Легендата разказва, че по време на тази вечеря главният готвач се скарва с интенданта по повод десерта, който интендантът счита за недостоен за кралската трапеза. Възмутен, главният готвач напуска кухнята и гостите за малко да останат без десерт, ако не е била своевременната намеса на Мадлен Помие, прислужничка на маркизата Перотан де Бармон, която набързо забърква дребни сладки по рецептата на баба си. Кралят е толкова очарован от десерта, че иска рецептата и я праща във Версай, на дъщеря си, Мария Лешчинска, кралица на Франция. Сладките предизвикват такъв фурор в двора, че за кратко стават известни под името „сладките на кралицата”. Нейно Величаство, обаче, решава да отдаде необходимото уважение на младата Мадлен и предлага сладките да носят името й.
Днес в Комерси продължават да се произвеждат мадлени по традиционната рецепта. В оригиналния си вариант са сладки и без пълнеж, но естествено, рецептата търпи множество изменения. До такава степен, че вече има и множество солени варианти, както този по-долу.
Днешната рецепта е само с песто, но правих и вариант (не стигнал до снимка) с песто, мариновани (сушени домати) и малко бяло саламурено сирене. Солениет мадлени са чудесно решение за бюфет или аперитив.


Продукти:
(за около 24 бр. мадлени, рецептата е с леки модификации от тук)
120 г брашно
2 ч.л. бакпулвер
2 яйца голям калибър
2 с.л. зехтин
20 г разтопено масло
2 с.л. настърган пармезан
4 с.л. прясно мляко
2 с.л. песто
(4 бр нарязани мариновани домати + 2 с.л. натрошено сирене)

Брашното се пресява с бакпулвера. Яйцата се разбиват в купа с маслото и зехтина, добавят се пестото, пармезана и прясното мляко. Брашното се добавя на 3 пъти и се разбърква добре до хомогенна смес. По желание може да се добавят няколко ситно нарязани мариновани домети и/или натрошено бяло саламурено сирене.
Купата се оставя за 30 минути в хладилник. Препоръчва се стъпката с охлаждането да не се пропуска, защото именно разликата в температурата спомага за доброто издуване на сладките при печене.

Фурната се загрява на 220 градуса.
Охладената смес (вече сгъстена) се разпределя във формите с помощта на супена лъжица. Не трябва да се слага голямо количество – формите се запълват на около ¾ от обема. Металните форми за мадлени се намазняват предварително, силиконовите нямат нужда от мазнина.
Мадлените се пекат първо на 220 градуса за 4 минути, после фурната се намалява на 180 градуса и се пекат още 5 минути. Времето за печене е за моята фурна, която е с вентилатор, може да се наложи да се увеличи или намали в зависимост от типа фурна.
Изваждат се още горещи от формите. Оставят се да изстинат върху решетка.


Bien sur, tout le monde connaît les petits gâteaux originaires de la Lorraine qui,  dit-on, peuvent nous plonger en enfance en un clin d’œil. Récemment, je commençais à voir de plus en plus des versions salées et il était temps que j’en teste une.
J’ai fait mes premières madeleines salées pour un pot de départ au travail : au pesto et tomates séchées et au comté et ciboulette. Les dernières nécessitaient encore un peu d’ajustement, mais celles au pesto étaient plutôt pas mal. Je les ai donc répétées, mais cette fois j’ai oublié de mettre les tomates. Le résultat était aussi très bon. Je pense qu’elles seraient bonnes aussi si l’on rajoute un peu de feta par exemple.

Ingrédients :
(Pour environ 24 madeleines, la recette est adaptée d’ici)
120 g de farine
2 càs de levure chimique
2 gros œufs
2 càs d’huile d’olive
20 g de beurre fondu
2 càs de parmesan râpé
4 càs de lait
2 càs de pesto au basilic
(4 moitiés de tomates marinées + 2 càs de feta grossièrement écrasée)

Dans un bol, tamiser la farine avec la levure. Dans un autre bol, battre les œufs avec l’huile d’olive et le beurre fondu. Ajouter le pesto, le parmesan et le lait. Ajouter la farine à trois reprises et bien mélanger pour obtenir un appareil homogène. Laisser reposer 30 minutes au frigo. Ne pas sauter cette étape car la différence de température va aider les madeleines à gonfler à la cuisson pour avoir leur forme caractéristique.
Préchauffer le four à 220°C.

Garnir les moules à madeleines, sans trop déborder – environ à ¾ de leur taille. Les miens sont en silicone. Si vous utilisez des moules en aluminium, il faudrait les huiler auparavant.
Enfourner les madeleines et les faire cuire pendant 4 minutes. Baisser la température du four à 180°C et les laisser cuire encore pendant 5 minutes (temps de cuisson à ajuster selon le four si nécessaire, le mien est à chaleur tournante).
 Démouler les madeleines encore chaudes et les laisser refroidir sur une grille.

8 comments:

Гергана Лазарова said...

Никога не съм опитвала мадлени - дори и сладки. Но тези определено изглеждат чудесно!
Поздрави!

Дени said...

Мира, страхотна рецепта! Обичам мадлени. Нямах представа, че се приготвят и в солен вариант. Благодаря ти за идеята, а комбинацята от сирене и песто съм сигурна, че ще ми хареса.
Поздрави

Dani said...

Мира, каквато и да е историята, мадлените са чудесни!
Много ми харесва соления вариант!
В какво бих могла да ги изпека,
след като нямам оригинална форма?
Прегръдка и хубава неделя!

Мария said...

Чудесни са, Мира! Наистина добро решение за аперо - аз съм правила с бекон и мащерка и стават страхотни, ще пробвам и твоите!
Сладки или солени, мадленките са си мадленки :) Имам слабост към тях.
Сърдечни поздрави!

Bety said...

Мира, обичам рецепти с история и ми беше интересно да прочета. Ще опитам непременно солените мадлени!
Хубав ден!

Dani B. said...

Мира, мадлените са страхотни! Мисля, че и като вкус ще ми харесат. Интересно ми бе да прочета историята за тяхната поява. Сърдечни поздрави! :)

Mira said...

Гергана, Дени, Дани, Мария, Бети, Дани, благодаря ви! :)
Дани, ако нямаш форма, мисля че биха станали и в мини-формички за мъфини, но тогава може би ще трябва да донагласиш времето за печене.
Мария, бекон и мащерка звучи страхотно, ще трябва да се пробва :)
Хубава нова седмица!

Дени said...

Мира, мадлените се получиха страхотни. Направих ги с песто и чедър. И наистина, изпечени по този начин - първо на висока температура, добре се надуват. Сладките мадлени ги пека все на умерена фурна и се чудех защо коремчетата се навдигат съвсем малко :-).
Благодаря ти за рецептата! Поздрави

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...