Wednesday, 13 October 2010

Кръмпетс / Crumpets


„ – Проститутчици! Доналд, виж, имаме проститутчици за чая!
-  Питчици, поправи го Доналд.
- Това са кифлички – каза майка.”
Този доста ексцентричен диалог се развива в книгата на Джералд Даръл „Птици, животни и роднини”, описваща детските му години, прекарани на остров Корфу. С преводаческата бележка под линия, че става въпрос съответно за „strumpets”,  „crumpets”  и „scones”. Предполагам, няма нужда да представям английския зоолог, природозащтник и писател Джералд Даръл. Баща ми, който е неосъществен биолог по душа, беше купил навремето всички негови книги. Именно на книгите на Даръл дължа до голяма степен избора си на професия по-късно. Четях и препрочитах в захлас разказите му за Корфу, пътешествията в аржентинската папма на лов за броненосци или из африканския контитент в търсене на колобуси. По-късно научих, че със средствата спечелени от книгите и филмите си, е основал зоологическа градина за защитени видове, в която животните да се разхождат почти на свобода на остров с екзотичното име „Джърси”. Детското ми въображение не можеше да си представи такъв тип зоопарк.


  Durrel Wildlife Conservation trust
И ето че миналата година най-добрият ми приятел, с когото се запознахме на студентската скамейка и който като мен може да издекламира книгите на Даръл, беше на конференция в Сен Мало. Сен Мало е пристанищен и бивш корсарски град в областта Бретан (за който мога да разкажа повече някой ден, не на последно място, защото има разни местни кулинарни специалитети). И е на 1 час път с ферибота от остров Джърси и на 3 часа с кола от Париж. Случаят беше твърде сгоден. Свиках семейния съвет. ПП каза: „Добре, ти организираш пътуването. Аз карам”. Една седмица по-късно имахме билети за ферибота и резервация за хотел.

Зоологическата градина се оказа огромен парк, с къща от 17ти век, приютяваща щаб-квартирата на Durrel Wildlife Conservation Trust. Животните са в среда максимално близка до естествената им, езерото на розовите фламинга е отделено с ниска ограда от алеята с посетителите, в бабмуковата горичка над главата ти прелитат маймуни, навсякъде има  цветя и зеленина. Една от детските ми мечти се сбъдна!

Тук отварям малка скоба да спомена, че във Франция Джералд Даръл е почти непознат, докато брат му Лорънс е доста по-известен. За разлика от България, където е обратното.

Отдавна ми се щеше да пробвам гореспоменатите „проститутчици” за чая. След един полусполучлив опит, бях оставила начинанието за по-добри дни. Добрите дни дойдоха, когато намерих рецептата за кръмпетс в блога Le Pétrin, която модифицирах леко.

Продукти:
(за около 12-15 кифлички, адаптирана от блога Le Pétrin)
250 г бяло брашно
100 г пълнозърнесто брашно
2 ч.л. суха мая
1 ч.л. сол
3 с.л. кафява захар
360 мл леко топло прясно мляко
½ ч.л. сода бикарбонат
125 мл хладка вода

Маята се разтваря в малко от млякото, добавя се около 1 ч.л. от захарта. Брашното се пресява в купа. Добавят се захарта и солта. Разбърква се и се на дъното се прави кладенец. Добавят се прясното мляко и разтворената мая. Разбърква се енергично с лъжица или шпатула. Получава се гъсто и жилаво тесто. Разбърква се в продължение на 5-7 минути, докато сместа стане хомогена и се точи на непрекъсната лента при повдигане на шпатулата.

Купата се покрива с кърпа или прозрачно фолио и се оставя да втаса за около 1 час или час и половина на стайна температура. При втасването по повърхността на тестото се оформят дребни мехурчета. Тестото трябва да се надигне веднъж и да спадне.

Содата бикарбонат се разтваря в хладката вода. Добавя се към тестото. Разбърква се енергично. Полученото рядко тесто се покрива с кърпа или прозрачно фолио и се оставя да почине около 30 минути. Тестото отново увеличава обема си и по повърхността му се образуват мехурчета.

Леко намазнен тиган се загрява на силен огън. Два или три (или четири) метални ринга (аз ползвах рингове за сервиране с диаметър 7,5 см и височина 4,5 см) се намазват обилно с масло. 
Огънят се намалява, ринговете се слагат в тигана и са пълнят наполовина с тестото. Изпичат се от едната страна за около 7-8 минути на слаб огън. Тестото бухва допълнителто, по повърхността му се образуват мехурчета. Когато горната повърхонст на кръмпета изсъхне, а долната стане златиста на цвят, рингът се маха и кръмпета се обръща на другата страна. Пече се допълнително около минута.
Сервират се топли, с масло, мед или конфитюр.

La première fois que j’ai vu les crumpets c'était dans le livre de Gerald Durrell : “Oiseaux, bêtes et famille” où il raconte avec beaucoup d’humour une partie de son enfance passé sur l’ile de Corfu. Gerald Durrell est un naturaliste et écrivain anglais qui a consacré sa vie à l’étude et à la préservation des espèces en voie de disparition. Il a voyagé dans plusieurs pays, écrit des livres et filmé ses expéditions. Ses livres sont traduits en plusieurs langues. Avec l’argent gagné, il a fondé sur l’ile de Jersey un zoo où des espèces en danger peuvent évoluer dans un habitat le plus proche possible de leur environnement naturel. C’est après avoir lu les livres de Gérald Durrell (mon père, grand amateur, les avaient presque tous acheté) que j’ai voulu en grosse partie faire des études en biologie. L’année dernière, j'ai eu la possibilité de visiter avec la petite famille et avec mon meilleur ami (lui aussi biologiste pour les mêmes raisons) le Durrell Wildlife Conservation Trust sur l'ile de Jersey.
 Durrel Wildlife Conservation trust - the Walled Garden

Cela faisait un petit moment que je voulais m'essayer à faire des crumpets (après un essai à moitié raté) ces cousins du muffin anglais. Le moment est venu le jour où j’ai trouvé la recette très bien détaillée dans le blog "Le Pétrin". Je l’ai suivi, tout en faisant quelques petits ajustements. Les miens sont un peu plus épais que ceux de la recette d’origine, car je pense avoir un peu trop rempli les moules.

Ingrédients :
(pour 12 à 15 crumpets, recette adaptée du blog "Le Pétrin")
250 g de farine blanche
100 g de farine de blé complète
2 càc de levure de boulanger déshydratée
1 càc de sel
3 càs de sucre roux
360 ml de lait tiède
½ càc de bicarbonate de soude
125 ml d’eau tiède

Délayer la levure dans un peu de lait tiède et 1 càc du sucre et  laisser reposer 5 minutes. Tamiser les deux types de farine dans un bol profond. Ajouter le reste du sucre et le sel. Faire un puits au fond du bol. Y verser le reste de lait et la levure. Commencer à mélanger à l’aide d’une spatule ou d’une cuillère, en incorporant la farine en petites quantités. Une fois la farine incorporée, on obtient une pâte lisse, épaisse et très élastique. Mélanger vigoureusement pendant 5-7 minutes jusqu’à ce que la pâte tombe en ruban continu quand on soulève la spatule.

Couvrir le bol avec un torchon ou du film alimentaire et laisser lever environ 1 heure et demi à température ambiante. La pâte lève une fois, puis retombe et des petites bulles se forment à la surface.
Dissoudre le bicarbonate de sodium dans l’eau et l’ajouter à la pâte. Mélanger bien. La pâte devient plus liquide. Recouvrir le bol avec un torchon et laisser reposer pendant 30 minutes. La pâte reprend du volume et des petites bulles se reforment à la surface.

Faire chauffer une poêle légèrement huilée à feu vif. Beurrer généreusement des emporte-pièces métalliques ronds (j’ai utilisé des cercles à pâtisserie de 7.5 cm de diamètre et de 4.5 cm de hauteur). Baisser le feu (feu doux). Déposer les emporte-pièces dans la poêle et les remplir à moitié de la pâte à crumpets. Cuire environ 7-8 minutes jusqu’à ce que la surface de crumpet s’assèche et des petits trous se forment à la cuisson. Le fond du crumpet doit être bien doré. Enlever doucement le cercle et retourner le crumpet. Cuire de l’autre coté pendant 1-2 minutes environ.
Servir chauds, accompagnés de beurre, miel ou confiture.

8 comments:

pep-4o said...

Мирка, никога не съм виждала фламингото така - със скрита глава :) Много красива птица е!
А "питчиците" са страхотни - май ще ускорят закупуването на ринговете, дето отдавна ги подминавам и си казвам, че точно сега не ми трябват :)

Поздрави и много усмивки на теб и Камбанка!

Станимира said...

Мира, много харесвам книгите на Джералд Даръл - това многобройно семейство, в което всеки расте и се развива на воля, чувството му за хумор и тези описания на Корфу сякаш е рая на земята.
За тези проститутчици четох това лято на племенника докато заспиваше една вечер, но не знаех, че става дума за scones. Хубаво е, че си ги направила. А разказът за зоологическата градина звучи невероятно наистина. Аз пък мечтая да посетя Корфу :). Поздрави и ти пожелавам да осъществиш още много детски мечти (хм, и да разкажеш за тях, при възможност :)!

fedora said...

Их, много интересно четиво си намерих в полунощ :)При теб винаги може да се научи нещо. Благодаря ти и за разказчето и за чудесната рецепта :)

Хубави сънища и усмихнат предстоящ ден :)

Dani said...

Mира, както винаги красиво и вкусно :)
Радвам се, че ви видяла всичко това и
ни го разказваш и показваш!
А сконите изглеждат многоо апетитини!
ПОздрави!

Milena said...

Приказни снимки, увлекателно четиво и страхотна рецепта в добавка! :-) Много ме развесели с тези "проститутчици" :-) Както и да се казват, изглеждат много ароматно!

Усмивки и поздрави :-)

Devil_kin said...

Много приятен разказ.Страхотно е ,че си успяла да сбъднеш своя детска мечта.
Действа ми много успокояващо да чета и разглежадам блогът ти.

Mira said...

Момичета, благодаря ви от сърце! Радвам се, че разкаът и рецептата са ви допаднали!
Пепчо, не подминавай ринговете :). Аз така се назландисвам на покупки, уж, че не ми трябва, а после се тюхкам, че го нямам :). Без майтап, вършат ми работа.
Мира, пожелавам ти да посетиш Корфу в близко време :).
Федора, Дани, Милена, благодаря ви за похвалите!
Devil_kin, благодаря и на теб за милите думи. Отбивай се по всяко време :).

Сега осъзнах, че май не съм описала много добре различните печива - всъщност "проститутчиците" са "кръмпетс" (заради което става езиковия каламбур със strumpets (леки жени)), а "кифличиките" в началото на поста са "скоунс" (за които също имам рецепта в запас, ама тя ще изчака малко)...

Lulu said...

Джералд Даръл беше един от любимите ми автори в тинейджърските ми години, когато имах амбицията да се занимавам с биология (от къде ли ми се беше набила в главата тази безумна идея!?) Може би по тази причина, разказът ти ми беше страшно интересен! Пък може би просто ти разказваш много сладкодумно:)
Във всеки случай благодаря и за рецептата. Ще ми бъде интересно да я пробвам!

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...