Tuesday, 25 May 2010

Джамбалая / Jambalaya


Space: The final frontier.
These are the voyages of the Starship Enterprise.
Its 5 year mission:
To explore strange new worlds,
To seek out new life and new civilizations,
To boldly go where no man has gone before…

Глас зад кадър чете горния текст на фона на отдалечаващите се планети от Слънчевата система. Началото на всеки епизод от сериала «Star Trek : The Next Generation» (както и на Оригиналния сериал). По принцип не съм особено голям почитател на сериалите, но харесам ли си някой, гледам го до последно. „Стар Трек” е един от редките щастливци. Първите епизоди вървяха по Ефир 2 в началото на 90тте и се сещам как бързах след лекции да се върна навреме да проследя пътуванията на капитан Жан-Люк Пикар (Патрик Стюарт) и екипажа му из цялата галактика. Няколко години по-късно успях да изгледам и Оригиналните серии (първите серии, от 60тте, за Джеймс Т Кърк и Спок), както и „Стар Трек: Космическа станция 9”. „Космическата станция” е предпочитаният ми сериал от поредицата. Капитанът на станцията, Бенджамин Сиско (изигран от Ейвъри Брукс) е землянин, чийто баща държи ресторант в Нови Орлеан, където приготвя страхотна джамбалая. Причина номер едно да се заинтересувам от нея.


Нови Орлеан ми е отдавнашна мечта, която се надявам да изпълня някой ден. Започна може би покрай книгите на Майн Рид от детството ми или ранните ми тийн-години и се засили в момента, в който прочетох „Хотел” на Артър Хейли и бях запленена от Града на Полумесеца. Причина номер две.
Разровяйки се да прочета малко повече за джамбалаята, установих, че има поне три теории за призхода, името и рецептата, лол! Това, което се знае почти със сигурност е, че е дошла в Луизиана с френските преселници (основно акадийци – френските емигранти на територията на днешен Квебек, Нова Скотия и остров Принц Едуард, които през 18ти век са изселени в Луизиана). Джамбалаята може да се приеме като креолски вариант на испанската паеля. Представлява смес от ориз с месо (шунка) и морски продукти. За името се предполага, че е произлязло от френската и/или испанската думи за шунка (jambon/jamòn) с окончанието за „паеля”. Според друга теория, името е с произход от езика на индианците-семиноли, населяващи Флорида, Мисисипи и Джорджия и означаващо „празник”. Дори рецептата е спорна. Има или няма домати? Какво месо? А скариди? Единственото, което разбрах от тази статия е, че две мнения по въпроса, както и точно установена класическа рецепта май няма.
Въоръжена с тези познания, ви предлагам моята интерпретация на джамбалая (адаптирана от книгата «Cuisine du monde : Les Iles», изд. Librilis.

Продукти:
300 г дълъг ориз
1 пушена наденица
200 г обелени скариди
350 г пилешко филе
2 глави лук
1 червена чушка
2 стръка целина
4 добре узрели домата (или консерва)
3 с.л. олио
500 мл пилешки бульон
3-4 щипки мащерка,
1 дафинов лист,
магданоз, сол, черен пипер,
2-3 капки сос Табаско

Лукът и чушките са обелват, измиват и нарязват на дребно.  Доматите се обелват и нарязват на кубчета (може да им отделите семките и да запазите само месестата част). Целината се нарязва на дребно.
Лукът се задушава в дълбока тенджера с 2 с.л. олио. Добавят се чушките и целината. Наденицата се нарязва на колела и се прибавя към зеленчуците, докато се зачерви. Добавя се ориза и се разбърква добре, докато оризът стане прозрачен. Прибавя се пилешкият бульон, доматите, сол, черен пипер, мащерката, дафиновият лист и сосът Табаско (ако не обичате люто, като мен, може и без него).
Покрива се и се оставя да ври на слаб огън, докато оризът попие почти цялата течност.
Междувременно пилешките филета нарязват на средно големи кубчета (3-4 см) и се задушават в 1 с.л. олио за около 5-6 минути.
Пилешкото месо се прибавя заедно със скаридите към почти готовия ориз и се оставя на тих огън за още около 5 минути.
Сервира се с нарязан магданоз (или пресен кориандър).


Space: The final frontier.
These are the voyages of the Starship Enterprise.
It's 5 year mission:
To explore strange new worlds,
To seek out new life and new civilizations,
To boldly go where no man has gone before…

Une voix off lisant le texte ci-dessus sur le fond de planètes du système solaire qui s’éloignent : tel est le début de chaque épisode de la série « Star Trek : The Next Génération  » (et de la série originale, par la même occasion). En principe, je ne suis pas une grande fan des séries, mais une fois que j’accroche, je regarde jusqu’au bout. « Star Trek » est une des  heureuses élues. Les premiers épisodes passaient en Bulgarie au début des années 90 (une fois l’ouverture vers l’Ouest entamée) et je me souviens toujours comment je me dépêchais de rentrer après les cours pour ne pas rater une miette des voyages du capitaine Jean-Luc Picard (Patrick Stewart) et son équipage à travers de la galaxie. Quelques années plus tard, j’ai réussi à voir les série originale ainsi que «Star Trek : Deep Space 9». J’avoue que la série «DS9» est ma préférée. Le capitaine de la station, Benjamin Sisko (Avery Brooks) est un terrien dont le père tient un resto à la Nouvelle Orléans où il fait une jambalaya à tomber par terre. Raison numéro un pour m’y intéresser de plus près.
Visiter la Nouvelle Orléans est un autre de mes rêves que j’espère réaliser un jour. Mon attrait a commencé à l’adolescence, avec les livres de Thomas Mayne Reid et a été complet après avoir lu « Hôtel Saint-Gregory » de Arthur Hailey où l’action se déroule dans la cité du croissant («Crescent city»). Raison numéro deux.

 Jambalaya, a-crawfish pie and-a file gumbo ...
Quand j’ai voulu en savoir un peu plus sur la jambalaya, j’ai vite compris que il y au moins trois théories différentes concernant l’origine, le nom et la recette, lol ! Ce qu’on arrive à savoir est que la jambalaya est arrivée en Louisiane avec les colons français (généralement des acadiens arrivées vers le milieu du XVIIIe) et peut être considérée comme une adaptation créole (et cajun) de la paella espagnole. C’est un plat à base de riz, viande (jambon) et fruits de mer. En ce qui concerne le nom, il est considéré soit comme la contraction du mot français/espagnol «jambon» (« jamòn ») et « paella », soit comme étant d’origine séminole (tribu indien de Floride, Géorgie et Mississippi) qui signifierait «fête». Même la recette еst un sujet de discorde. Est-ce qu’on y met des tomates ? Quelle viande ? Avec ou sans crevettes ? Tout ce que j’ai appris en lisant cet article est qu’il n’existe pas de recette classique standard.
Après toute cette introduction ; voici mon interprétation de la jambalaya (en me basant sur une recette du livre « Cuisine du monde : Les Iles », Ed. Librilis).

Ingrédients :

300 g de riz long
1 saucisse fumée (ou chorizo)
200 g de crevettes roses décortiquées
350 g de blanc de poulet
2 oignons
1 poivron rouge
2 tiges de céleri
4 tomates (ou une boite)
3 càs d’huile de tournesol
500 ml de bouillon de volaille
3-4 pincées de thym
1 feuille de laurier
2-3 gouttes de Tabasco
Persil plat coupé
Sel et poivre

Peler et émincer l’oignon. Epépiner le poivron et les tomates et les couper en dés. Couper finement le céleri.  Dans une grande sauteuse, faire chauffer 2 càs d’huile et y faire revenir l’oignon. Ajouter le céleri et le poivron. Couper la saucisse en tranches et la faire dorer avec les légumes. Ajouter le riz préalablement lavé et égoutté  et le faire revenir jusqu’à ce que les graines deviennent translucides.  Verser le bouillon de volaille, ajouter les tomates, le thym, le persil, le Tabasco ; saler et poivrer. Couvrir et laisser cuire à feu doux jusqu’à ce que le riz absorbe presque tout le liquide.
Pendant que le riz cuit, couper les blancs de poulet en morceaux de 3-4 cm et les faire revenir avec 1 càs d’huile dans une poêle pendant 5-6 minutes. Ajouter les morceaux de poulet cuit et les crevettes au riz, bien mélanger et laisser cuire à feu doux pendant encore 5 minutes.
Servir chaud, parsemé de coriandre fraiche ou de persil plat ciselé.

3 comments:

Casey Angelova said...

Това изглежда фантастично. Аз никога не са направени Джамбалая, но аз ще обичам. Вероятно не сорта морски дарове, защото качеството е ниско в София. Благодаря за споделянето.

Dimitrana S. said...

:-)))

Супер, Мира!

Благодаря за рецептата и за настроението, заедно с нея!

Поздрави и пожелание за здрави, ведри и спорни дни :-)

Mira said...

Дими, Кейси, благодаря ви много :). Хубавото на рецептата е, че явно търпи доста вариации. Особено ако човек обича паеля :).
Поздрави и приятни дни!

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...