Южна Корея - I - Как, кога, какво – организация и общи впечатления



In the Golden Age of Asia

Korea was one of the lamp-bearers

That lamp awaits to be lighted once again

For the illumination of the East

Rabindranath Tagore


Първо, две уточнения за неща, които ще срещнете по време на разказа ми и които може би са очевидни, но все пак да ги спомена. За целите на блога, в постовете ще използвам „Корея“, вместо пълното име на страната (Република Корея (Южна Корея)), за да не бъде много тежко за четене и писане. Също така, поради спецификата на корейския език, транслитерацията на някои от имената може да се срещне в два различни вида. Единият е със звучните съгласни, например, Г и Б (както в имената на градовете Бусан или Гьонджу), а другият е с беззвучните съгласни П и К (когато имената стават Пусан или Кьонджу). Повечето материали, които четох и гледах бяха на английски или френски език, където е приета транслитерация със звучните съгласни и „попих“ доста от имената от нея. На български език приетата транслитерация е с беззвучните. Ще се опитам да спазвам максимално българската транслитерация, но може по някоя време да се получи и някоя грешка, така че предварително се извинявам.

След тези уточнения, можем вече да преминем по същество.

Всъщност не знам откъде да започна. Може би от това, че както казвах преди време, преди няколко години, развих много силен интерес (според фамилията, даже граничещ с мания) към корейските сериали. Постепенно този интерес от сериалите се разпростря към други сфери, засягащи Корея, като козметиката, кулинарията, историята, изкуството. Само все още К-попът ми остава встрани от вниманието. Но, както гледам, и това е на път да се промени някой ден. С две думи, не само че попаднах във вълната „халю“, но и засега оставам погълната от нея.


С термина „халю“ (hallyu) се означава нарастващата популярност на южнокорейски културни продукти (музика, сериали, филми, книги, манхуа) от края на 90тте години насам. Етимологията му е китайска, от думите „Han“ (Корея) и „ryu“ (вълна). Популярността на корейските продукции първо се е разпространила в съседните страни (Китай, Япония, Хонг Конг, Тайван) и това е била първата „вълна“ на мекото корейско влияние. Някъде откъм 2010 година насам, интересът към корейски продукции започва да достига и извън Азия. Това е втората „вълна“, която продължава и до днес и нараства с всяка година.

И така, с времето идеята за посещение на Корея започна все по-силно да се върти в главата ми. Няма как, трябваше да ида на място да се уверя с очите си дали наистина всички корейски мъже изглеждат като актьорите от сериалите. А Камбанката с удоволствие ме придружи в начинанието.


Впечатления


Наричат Корея „Страната на утринното спокойствие“ (или „Страната на утринната свежест“, в зависимост от превода). От това, което успях да видя, и двете ѝ пасват много добре. Но Корея не е само това. Тя е тихи утрини и шумни вечери. Тя е мъгливи изгреви и пламтящи залези. Тя е забързана в големите градове (културата ppali-ppali, „бързо-бързо“ идваща от скоростния икономически растеж на страната през 70тте и 80тте години) и бавна в провинциалните храмове. Тя е прегърнала последните технологии, но и е останала вярна на традиционните занаяти. Тя е израснала от разрухата след края на Корейската война до водеща световна икономика на социална и политическа цена, формирала днешното общество. Корея е ромон на поток в планината и ярки неонови светлини в града след залез. Корея е кафе и кимчи, небостъргачи и старинни дворци, широки булеварди и малки алеи, модерна козметика и традиционна медицина, музика и реклами, пикник край реката или разходка по плажа, натоварено ежедневие и релакс в сауна, барбекю в компания или чай с книга, оризово вино и солени палачинки, когато вали или пържено пиле и бира с група приятели.


Корея ми влезе под кожата и се настани трайно там, за да ме подсеща, че искам да се върна. Което и ще направя. Някой ден.


Организацията

Това пътуване е едно от най-дълго организираните ми, всъщност, може би горе-долу колкото и японското. Купих самолетните билети около година предварително, което даде началото на последващите дълги часове пред компютъра за построяване на идеалната Програма, която не само да разшири кръгозора ни и да ни обогати в културно отношение, но да покрие три от основните 4 К – K-Drama, K-Beauty и K-Food (както стана вече ясно, К-поп-ът не ми беше приоритет). Освен Сеул исках да посетим и тропическия остров Чеджу, който се намира между Корея и Япония, както и градовете Пусан и Кьонджу.


Първият въпрос, с който започва всяка организация е, кога да тръгнем? От всичко, което успях да прочета и видя при подготовката на пътуването, в Корея има какво да се прави и какво да се види във всеки един сезон. Само, че от същото това всичко прочетено, успях да установя, че има два сезона, в които аз няма как да пътувам дотам. Това са лятото, между юни и септември, когато е изключително топло и много влажно и през зимата, между края на ноември и до началото на март, когато е изключително студено и често снежно. Затова въпросът беше през пролетта или през есента. През пролетта разбира се, е цъфтежът на вишневите дървета, осигуряващи красиви гледки и, общо взето, хубаво време. През есента, към средата на октомври започва смяната на цвета на есените листа, от зелено към златно и червено, когато също гледките са хубави, а и времето не е чак толкова лошо.


Това е и периодът, който ние избрахме, именно с надеждата да имаме страхотно време и хубави есени листа. Само, че се оказа, че есените листа закъсняваха и успяхме да видим малко от тях едва към края на пътуването. Затова бих ви казала, че най-добрият момент за пътуване е, когато цените на билетите съвпаднат с възможността ви да вземете отпуска.

От прочетеното по време на подготовката научих, че през октомври времето е приятно, обикновено с доста слънчеви дни и сравнително топло, около 20 градуса през деня. Естествено, ние имахме и малко неприятни изненади, като температури от минус 2 до плюс 23 градуса, както и няколко изключително дъждовни дни. Затова, ако пътувате по това време на годината, ви съветвам да си предвидите етажно обличане и задължително чадър, или даже още по-добре, дъждобран.


След като направих програмата за близо трите седмици за двете ни с Камбанката, два месеца преди пътуването се оказа, че щерката няма да може да пътува с мене за цялата продължителност на престоя. При съставянето на програмата бях предвидила, че тя ще има две седмици есенна ваканция, както всяка година дотогава. Когато им раздадоха програмата за новата учебна година, обаче, се оказа, че тя няма да има двуседмичната ваканция, на която разчитах, а само една седмица. Ако пътуваше за 18 дни заедно с мене, както беше по първоначален план, щеше да изпусне твърде много материал и нямаше да може да си завери семестъра. Затова се събрахме на семеен съвет, пренаредихме приоритетите и решихме, че тя ще бъде с мене за посещението на Сеул и Пусан. През останалото време аз щях пътувам сама до остров Чеджу и до град Кьонджу, а двете си дадохме среща в Пусан.

Тук е моментът да споделя, че намерих Корея за изключително подходяща за самостоятелно пътуване, дори и за сама жена. През седмицата, в която бях сама, нямах абсолютно никакъв проблем. Всички хора бяха много мили и любезни с мен и се чувствах по всяко време абсолютно безопасно. Дори и като се прибирах вечер в хотела. Вярно, че не излизах по барове не водех бурен нощен живот до малките часове на деня, но излизах рано сутрин, още по тъмно или се прибирах вечер също по тъмно и нито за момент не съм се чувствала притеснена по какъвто и да е начин.


Пътувахме между 17 октомври и 4 ноември, като маршрутът беше следният:

Първо 3 дни на остров Чеджу, последвани от ден в град Кьонджу. Влак до Пусан, където останахме 4.5 дни, след което взехме експресния влак до Сеул за седмица, преди да се качим обратно на самолета до Париж.


Интернет и полезни приложения

На собствен гръб установих, че пътуване до Корея не се организира чак толкова лесно, колкото си мислех отначало. Най-малкото, защото след като в продължение на месеци си събирах най-прилежно отметки на места, които трябва да посетя в Google Maps, се усетих, че всъщност на Google Maps на място не може да се разчита, заради това, че корейското правителство не разрешава на Google да оперира на корейска територия (това, обаче, ще се промени в близките няколко месеца). Затова трябваше на бърза ръка да се науча как се работи с корейския му еквивалент, приложението Naver. Другият вариант е приложението Kakao Map, което върши същата работа. Аз предпочетох първото, понеже по отзиви на ползвалите го, английската му версия е малко по-лесна за боравене спрямо тази на Какао Map.

Едновременно с това реших, че трябва да понауча и малко Hangul (корейската азбука), за да мога, като гледам станциите на метрото, да съм сигурна, че отивам поне в правилната посока. Също така, дори и да сте в английската версия на Naver, когато търсите резултати, доста често първо ги изписва на корейски, та познаването на хангъл може да е от полза. Освен търсенето на маршрути, Naver ви дава и различни начини за придвижване, така че да изберете най-подходящия за вас, както и приблизителна цена на пробег с такси. А ако сте с включено приложение по време на пътуването, може в реално време да следите и до коя спирка сте стигнали и телефонът ви даже вибрира, когато стане време да слезете. В метрото и влаковете, както и в автобусите, всички спирки се обявяват на корейски и английски. Затова, дори и да не знаете хангъл, пак не би трябвало да имате проблеми.


Такси – най-популярното приложение за тях е Kakao Taxi, но за да може да го ползвате трябва да имате корейска сим-карта, която не предвиждах за вземам. Затова то за мен отпадна по подразбиране. От миналата година съществува и специалната му версия за чужденци, К-ride, но аз така и не я ползвах.

За сметка на това доста пъти ползвах Uber за по-дълги или кратки преходи. Цените са сравнително ниски спрямо френските, затова често пред дилемата „над час път с автобус за 1 евро или 20 минути с такси, за 5-6 евро“, избирах второто. Отначало бях прочела, че извън големите градове като Сеул и Пусан почти няма възможност да хванете Юбър, но се оказа не съвсем така. Ползвах два пъти коли на остров Чеджу и с едно малко изключение всеки път успявах да намеря превоз. Също така, почти винаги шофьорите говореха макар и малко английски, та успявахме да се разберем.

А когато комуникацията застиваше в мъртва точка, на помощ ми идваше друго изключително полезно приложение, Papago. То е от групата на Naver и с негова помощ може да превеждате текст, говор или текст от снимка. Работи много добре през английски, но не съм го пробвала на други езици. Беше незаменимо за превод на меню, или да можеш да се разбереш с таксиметров шофьор или продавач на пазара.



Интернет

Аз съм от хората, които имат нужда от Интернет през цялото време и навсякъде - за ориентиране в Нейвър, за прилагане на маршрутите, за избор на ресторант, за изпращане на някое съобщение в Букинг, без да се налага да завися от безжичен нет в хотела или в кафене. За Интернет в Корея първият ми избор щеше да бъде електронна сим-карта, както направихме и в Япония преди няколко години. Но в последния момент видях, че моят мобилен оператор имаше възможност за временно разширяване на обичайния ми абонамент, така че да включва разговори и доста мобилни данни в Корея за цена малко по-висока от тази на е-сим-картата. Затова си в крайна сметка си взех временно разширение на абонаментния план за месец, което ме устрои напълно. Не само, че можех да си ползвам телефона нормално, но и не се занимавах с инсталиране на е-сим, следене на консумацията и евентуално допълване. Така че, може да проверите дали подобна възможност съществува и при вашия мобилен оператор. Ако не, за мен е-сим си остава най-доброто решение.


Придвижването

Транспортни карти

Тук ще спомена най-известната от всички карти, T-Money. Може да я закупите от някой от денонощните магазини или от автомати още на летището след пристигането ви. Ако си я купите от денонощен магазин, твърде вероятно ще ви предложат да си изберете картинката на картата от няколко десена. Ако имате късмет, даже може да попаднете и на любимия си певец или актьор. Аз нямах този късмет и затова избрах розова карта с блестящи частици в нея за радост на очите ми, понеже обичам да ми е шаренко. Сигурно съм била сврака в някой предишен живот.

Картата T-Money може да се използва за плащане на градския транспорт в цялата страна. Затова я намерих за изключително удобна, когато се придвижвах в различните градове. Можех да я използвам и в Сеул, на остров Чеджу или в Пусан. Зарежда се обаче само с пари в брой и в денонощните магазини. Затова е добре все пак да имате малко корейски вонове в брой още при пристигането си, или да изтеглите на място.

С T-Money може да плащате и в някои от денонощните магазини, което понякога също е удобно.

Съществуват и други карти за транспорт, например за Сеул, които дават възможност, освен за транспорт с метрото и за посещение на различни забележителности (Climate Card, Discover Seoul Pass), както и карта, която съчетава в себе си транспортна и разплащателна част (WOW Pass), които ние не ползвахме.


Метрото в големите градове (Сеул и Пусан)

И в двата града метрото е изключително добре организирано, редовно, чисто и тихо. Всички станции се обявяват и на корейски и на английски, така че няма да имате проблеми да се ориентирате. Имайте предвид обаче, че разстоянията са доста големи, затова понякога пътуването може да е доста продължително. Станциите на метрото също могат да бъдат доста големи, особено тези с няколко пресичащи се линии. Повечето от тях са с няколко изхода, така че е добре да си проверите предварително кой изход ще е най-удобен за вас. На някои от станциите ще срещнете много преходи, сравнително дълбоко под земята. Също така в тях има магазини (универсални и денонощни), тоалетни, даже и подземен пазар. Човек съвсем спокойно може да прекара известно време, бродейки в някои от по-големите метростанции в Сеул или в Пусан. На няколко места ми направи впечатление и присъствието на табелки, насочващи към бомбоубежище или към шкаф, където могат да се намерят материали за първа помощ при бедствие. Това беше едно дискретно напомняне, че всъщност Южна Корея е все още в война със северната си посестрима, въпреки, че примирието между тях продължава вече 70 години.

В метрото в Сеул интересното е, че на перона идващият влак се обявява с кратка мелодия, която е различна в зависимост от това дали влакът се движи в посока от север на юг или от юг на север. Същото важи и за линиите, които вървят от изток на запад и от запад на изток. Тези мелодии ни съпровождаха при всяко пътуване и дават, макар и мъгляв ориентир дали сме на правилния перон.

Градските автобуси

Това беше един от основните ни начини за придвижване в градовете и Naver ми беше пръв приятел за плануването на маршрутите, а картата T-Money – за плащането им. Отварям скоба – валидирайте картата и при качване, на машинката до шофьора (поздравявайки го любезно междувременно), и при слизане на машинката до вратата, за да може да ви се таксува реалната цена на пътуването.

В големите градове като Сеул и Пусан има специални коридори за автобуси, така че автобусният транспорт е сравнително бърз, даже доста по-бърз, отколкото ако сте в кола.

Ще забележите, че има няколко цвята автобуси, в зависимост от типа маршрути. Зелените са с по-кратки маршрути, обикновено в рамките на един квартал, или два-три близки такива. Сините са с по-дълги маршрути, включващи повече квартали, или населени места, а червените са за дълги маршрути и са експресни (не спират на всички спирки). На всяка спирка има описание на маршрута на дадения автобус, както и табло, указващо след колко време пристига следващия, на някои места показват даже и на коя спирка се намира идващия автобус. В повечето случаи е на корейски, но често, макар и за кратко, има и превод на английски.


В автобусите има седалки с жълти или розови означения (дръжки, гърбове) – това са запазените места за хора с предимство (възрастни, инвалиди, бременни). Избягвайте да сядате на тях. Също така много често шофьорите на автобусите потеглят и спират доста рязко, затова се дръжте здраво и внимавайте като станете от мястото си, когато наближи вашата спирка. Краката ми още пазят спомена за няколко синини, получени при неразумно ставане, преди да съм се хванала здраво за някоя дръжка.


Междуградските автобуси

Може да използвате междуградски автобуси за придвижване между различните градове. Аз ползвах такъв от Пусан до град Кьонджу и удобството е, че отне може би малко повече време, отколкото щеше да бъде с влак, но струваше поне 3 пъти по-малко. Автобусите са много добре поддържани, с много място за краката и удобни седалки, изключително точни и са чудесна алтернатива, особено ако няма директен влак за мястото, което искате да посетите. Също така, като цяло са доста по-евтини от влаковете. Аз си купих билет директно от автомат на автогарата, като даже си избрах и индивидуално запазено място, може би около 25 минути преди тръгването на автобуса. Но това беше възможно, понеже автобусите от Пусан до Кьонджу са на всеки 20 минути. Предполагам, ако са по-нарядко, билетите ще трябва да се резервират по-рано.


Автобусите до летището Инчон (Airport Limousine Bus)

Съществуват няколко линии, които се движат по определен маршрут в рамките на по-централните места в Сеул и после пътуват директно до летището. Една от тези линии минаваше близо до нашия хотел в града и я ползвахме за пътуването наобратно. Това беше много добро решение, тъй като се върнахме с куфари тежащи над 20 кг (шопингът ни не беше шега!) и просто не си представях как ще влизаме първо с тях в метрото, после с влака до летището, а така пътувахме директно с автобуса. Изчакахме го на спирката, шофьорът ни помогна да сложим багажа в багажното помещение, след което съвсем удобно си пътувахме до летището и стигнахме навреме за полета.

Междуградските влакове

За влаковете използвах индивидуални билети, не съм ползвала пас за корейските железници, макар че съществува и такъв. Резервирах всичко през приложението на корейските железници (Korail Talk). Има интерфейс на английски, понякога е малко труден за натоварване, но можете да проверите и цени, и разписание, даже да си закупите билети и да си запазите място. Може да пробвате да закупите билети и през сайта на железниците, който също има версия на английски, но при мен не работеше добре (не можех да довърша плащанията), докато през приложението минаха безпроблемно. При вас може да работи по-добре.

Ако търсите билет през Интернет, обикновено на първо място излиза един друг сайт, Rail Ninja, през който също може да резервирате билети, но неудобството е, че първо, билетите са по-скъпи и второ, през него не можете да запазите места в момента на закупуването на билетите. Места може да се запазят едва две седмици преди пътуването и възможностите за избор на място са по-ограничени, в сравнение с приложението Korail Talk.


И, последно, няколко наблюдения за движението. Клаксонът е редовен спътник, бързото тръгване и рязкото спиране са често срещана гледка, предимството на пешеходците е пожелателно. Внимавайте за мотопедите по тесните улички – карат бързо и не винаги съобразително. Пешеходните пътеки на големите булеварди често са разделени на две с посока на движението, за организиране на пресичането. По бордюрите на светофарите може да видите светлини в зелено или червено, синхронизирани със светофара за пешеходци, така че да не се налага да вдигнете поглед от телефона си, за да разберете кога да пресечете. На кръстовищата понякога може да видите и големи слънчобрани, под които да се подслоните при горещо време, докато чакате зеления сигнал.


Настаняване

В кой квартал да отседнем? Това е, разбира се, въпросът, който най-често си задава човек преди да тръгне накъдето и да е било. Самата аз преди да започна да гледам за хотели в различните градове, които исках да посещавам, изгледах доста видеа със съвети в кой квартал да отседнем в Сеул, в зависимост от това дали искаме шопинг, дали искаме бурен нощен живот или по-спокойна обстановка. По същия начин и за Пусан, дали да сме близо до морето, дали да не сме близо до морето и някак си започнах да се обърквам. Едновременно с това започнах и да си отбелязвам в Google Maps (а по-късно и в Naver) всички места, които желаех да посетя, и веднъж на картата, видях точно къде ще ми е най-удобно като място за настаняване в дадения град.


Затова в много влогове ще ви кажат в Сеул, ако искате шопинг и да сте близо до туристическите места да отседнете в квартал Myeongdong, а ако искате барове и нощен живот по-скоро в Hongdae или Itaewon, където са младите хора. За мен най-важното беше да съм близо до добра транспортна връзка, защото щеше да ни се наложи често ползване на метро и на автобуси, а да е и по възможност близо до някои от забележителностите. Затова се спрях на квартала Jongno. По същия начин процедирах и за остров Чеджу, тъй като там имаше възможности за настаняване в двата основни града, Чеджу сити, който е в северната част на острова, където е и летището или в град Seogwipo, който е в южната част (със съжаление пропуснах множеството китни къщурки по целия бряг, или сред природата, защото за там трябва кола, която не възнамерявах да ползвам). Но тъй местата, които ме интересуваха за посещение бяха основно в северната част на острова, разположени между Западния и Източния бряг, за мен по-логично и по-удобно беше да се настаня в Чеджу сити. А в Пусан, тъй като забележителностите бяха разположени из целия град, потърсих хотел в квартала Seomyon, където се пресичат две от четирите линии на метрото. За град Кьонджу въпросът почти не се постави, тъй като там метро няма, автобусите са малко по-нарядко и няма толкова много линии и, най-вече, аз исках да съм настанена в историческата част на града, в традиционна къща.

За настаняването резервирах различни хотели, без предпочитание към верига, като всичките резервации бяха през Booking и общо-взето нямах никакви проблеми. Видях, че някои от хотелите имаха възможност за резервиране и през Agoda, но тъй като там цените бяха в корейски вонове, не съм правила сравнение от кой сайт е по-изгодно.


Едно от интересните преживявания, ако разбира се имате желание, е да спите в някоя от традиционните корейски къщи, наречени ханок. Ако решите да спите в ханок, имайте предвид, че има два варианта. Единият е с легло по европейски тертип, а другият е в корейски стил, където спите на пода на нещо като дюшек дебел няколко сантиметра и се завивате с олекотена завивка. Този дюшек през деня се сгъва и така подът остава свободен. Ако нямате проблеми с гръб или колене, може да се възползвате да спите по корейския начин. Тъй като аз знам, че бих могла да легна на пода, но не съм сигурна точно в какво състояние ще стана от него (и дали изобщо ще успея да стана), реших да не рискувам и навсякъде бях взела стаи с европейски легла.

На остров Чеджу отседнах в хотела Astar. Избрах го, защото беше сравнително близо до летището. Това ми беше важно, тъй като пристигах късно вечерта, към 23 часа, а след това имах доста ранен полет за Пусан няколко дни по-късно. Затова търсих хотел сравнително близо до летището, да бъде на комуникативно място и все пак да може да бъде на пешеходно разстояние от центъра на града. Хотелът беше много добър, с 4 звезди, стаите бяха просторни и най-важното, прозорците му можеха да се отварят и имаше мрежа против комари. За мен това е изключително важен момент, защото аз не обичам климатик, а в момента в който се появя някъде, всички комари се сурват към мен, така че ми трябваше възможност да огранича броя им. В хотела имаше и възможност за закуска, която ползвах един ден, а също така и малък денонощен магазин, от който можеш да си купиш всичко от първа необходимост, като например, царевичен снакс с вкус на чай матча и кутийка бира за стаята вечер преди лягане.


В Пусан бях резервирала хотел Lion, който е с 3 звезди. Стаята също беше добра и имахме късмет да сме на висок етаж с гледка към околните хотели и най-важното имаше безплатно перално помещение, което използвахме поне веднъж. Беше изключително добро съотношение на качество спрямо цена. Самият хотел предлагаше и закуска, аз избрах опцията без, защото исках да пробвам максимално всички кафенета наоколо. Тъй като се наложи впоследствие да пренаредя програмата, за последния ден в Пусан не можахме да останем в хотела Lion, но успях да намеря много изгодна оферта за хотела Ocean the Point на плажа Gwangalli с невероятна гледка към залеза, морето и една от забележителностите на града.


В Кьонджу спах в ханок в историческата част на града. Беше една изключително красива традиционна къща, обновена и снабдена с всички удобства. Имаше прекрасна миниатюрна градинка с масичка и столче в нея, а също така и външна вана, в която човек можеше да си накисне краката, уморени след дългото ходене през деня. Самата къща беше с размерите на носна кърпичка, може би не повече от 20 квадрата, но имаше печка, хладилник, голяма баня, двойно легло, малка маса. Лошото е, че не случих на време и през целия ден валя непрекъснато дъжд, така че нямаше как да се възползвам вечерта да си натопя уморените крака във външната вана, а така си го представях и очаквах. С хоста си комуникирахме през Booking в деня на пристигането ми. Той (или тя) ми даде кода за вратата чрез съобщение и оттам нататък така се оправях сама.



(външната вана)

В Сеул отседнахме в апартамент-хотел, в обзаведено студио на хотелски принцип. Нямаше рецепция, но имаше специална стая за оставяне на багаж, везна за теглене на куфари, както и общо помещение, ако човек иска да си пообщува с други наематели. Също така беше на изключително добро място, съвсем близо до някои от историческите забележителности и добър транспортен възел. Бяхме на пешеходно разстояние от поне 4 линии на метрото, които ползвахме ежедневно, както и до много автобусни линии, които минаваха наблизо. Студиото беше около 30 квадратни метра, напълно достатъчно за мен и Камбанката, с двойно и единично легла. Имахме печка, пералня, хладилник, изобщо всички удобства. Единственото, което не ми допадна беше, че нямаше достатъчно място където да си сложиш дрехите, т.е. имаше само две закачалки и затова дрехите ни бяха основно в куфарите, които бяхме разтворили на пода. Не че е голям проблем, но всъщност това беше едно от малкото неудобства. Също така, тъй като бяхме на 11-ия етаж, прозорците не се отваряха. Имаше само един страничен малък прозорец, който се отваряше към една сервизна ниша и използвахме нея, за да можем да проветрим все пак. Не че нямаше климатик в стаята, всъщност всички хотелски стаи имаха климатик, но, както казах, аз съм скарана с климатика. Хубавото на хотела и на нашата стая беше, че имаше страхотна гледка към квартала наоколо и към един ресторант за корейско барбекю на покрива на съседна сграда, който една от вечерите пробвахме.



Магазини и сувенири

Какво да си донесем от Корея? Ами, изборът е голям и изкушения дебнат отвсякъде, особено ако като мен си падате по разни дребни и лъскави джвъчки (споменах ли, че съм била сврака в предишен живот?). С кански усилия успяхме да се възпрем (донякъде), най-малкото защото имахме ограничение в багажа на връщане, независимо че на отиване пътувахме с полупразни куфари.

Естествено, изключвам най-популярните туристически сувенири от типа ключодържатели, магнити, отварячки за бутилки. Признавам, ние купихме доста магнити, тъй като ни е семейна традиция за спомен от всички места, които посещаваме. Имаше изключително красиви керамични, коркови, във всякакви цветове и варианти, с по-традиционни или с по-съвремени рисунки.

Като изключим магнитите, първото място в списъка ще бъде, разбира се, за козметиката. Корейската козметика се радва на голяма популярност в последните години доста извън пределите на страната. Самата аз ползвам почти изцяло такава от 5-6 години насам. Затова да отида до Корея и да не си накупя кремчета, серумчета и маски поне за 2-3 години напред беше все едно да ида до Рим и да не видя Папата.

Пулсиращият център на козметичните магазини в Сеул се намира в квартала Myeongdong. Там са съсредоточени представителни магазини на много от най-популярните марки, както и множество магазини, предлагащи продукти на знайни и незнайни марки. Там се намира и един от най-големите магазини на веригата Olive Young, в който ще намерите също така огромно количество продукти от всички популярни в Корея и навън компании. Но и също толкова огромно количество посетители. Ние предпочетохме да пазаруваме в други магазини на веригата, извън квартала, където намерихме продуктите, които ни интересуваха и в които имаше доста по-малко хора. Минахме разбира се и през улиците в Myeongdong, основно през магазини на марки, които така или иначе ползваме. Имайте предвид, че обстановката в квартала може да ви се види твърде насищаща сетивата: между ярките неонови светлини, виковете на търговците, които ви приканват да влезете, музиката, лееща се от магазините, цветните опаковки, ароматите от щандовете с улична храна и хорската глъчка... След около час в тази обстановка, имах само едно желание – да изляза на спокойствие. Затова съветът ми е, да си помислите предварително точно от какви продукти имате нужда, за да не се изгубите сред всичките шишенца и бурканчета.

(улица Myeongdong)


Другото, което можете да си вземете
за спомен, са типичните корейски украшения, наречени maedeup или norigae, изплетени от нишки под формата на сложно завързани възели, всеки от които има своето значение и пожелание (хармония в брака, приятелство, красота, ум и знания, късмет, споделено сърце). В миналото са се използвали като украшения към традиционните облекла (ханбок), в днешни дни са висулки за чанти, телефони, ключодържатели.

Други аксесоари, които може ви напомнят за пътуването, са висулки или калъфи за телефон с типични корейски герои или гледки. Много популярни са и аксесоарите за коса (щипки, фиби, шноли), различни дребни бижута (обици, колиета, гривни). Продават ги в най-различни магазини почти навсякъде, а на по-известните места може да ги видите и на сергии с, да го наречем, по-крафт версии.


Много популярен сувенир са и чорапите. Забелязахме, че корейските дами носят чорапи във всякакъв вид. Дълги, къси, с пола с панталон, в маратонки, в по-официални обувки. Има много магазини за чорапи, които предлагат изключително качествени, шарени, закачливи чифтове. Имаше и по-забавни, имаше и по-елегантни. Ако обичате и носите чорапи, това е един много добър сувенир.

Друго нещо, което можете да си донесете за спомен, макар и по-кратък, са бадемови ядки, изпечени и обвити с кора, с различен вкус. Могат да бъдат солени или сладки. Има типично корейски вкусове : печено пиле, люто токбоки, хлебче с чесън, с водорасли, с вкус на типични корейски сладкиши. Разбира се, има и от по-традиционни вкусове, като карамел, солен карамел, шоколад, чай матча. Най-популярната марка е Hbaf. Може да си ги купите или в пакети от по един вкус, или в големи пакети, в които има малки пакетчета с по десетина ядки, но в 10 до 25 различни вкуса, които да опитате вкъщи с приятели или самостоятелно.

Ако харесвате корейските сериали, няма начин да не си закупите поне няколко опаковки Kopiko. Това са бонбони с кафеин, които са може би едно от най-популярните действащи лица в корейските драми. В сериалите по принцип има изключително силно продуктово позициониране, което е вплетено в действието. Затова често в някой епизод героите ще отворят такъв пакет с бонбони, ще засмучат по един и ще се възторгнат колко е ободряващо. Аз се прибрах, естествено, с няколко пакета. И едно предупреждение – бонбоните, макар и сладки, съдържат кофеин, затова консумирайте умерено, за да не си докарате сърцебиене от тях. Сърцебиенето от някой хубав корейски актьор или певец е за предпочитане.

Ако харесвате корейската кухня, може да си донесете клечки за хранене, които са метални и различни от японските и китайските, както и поставки за тях, метални купи за ястия с нудъли и купички за ориз или за допълнителните ястия (наречени „банчан“), които са част от корейското меню. Можете да си купите и чашки за соджу, традиционния корейски алкохол, или купички за оризовото вино макголи.

Можете да си вземете също така различни видове бонбони, желирани или не, както и снаксове. Има всякакви видове с традиционни или по-нестандартни вкусове, например царевични пръчици с вкус на пъпеш, или на печен октопод.

По улица Инсадонг-гил (Insadong Culture Street) ще намерите множество магазини за сувенири. Може да се отбиете и до търговския център Ssamziegil, където са съсредоточени магазини и работилници за ръчно изработени стоки.


Не искате традиционни сувенири? Тогава може да пробвате нещо от долния списък.


Снимки от автоматично фотостудио

Това е едно много популярно развлечение сред младите хора в далечния Изток, и особено в Корея. Автоматичните фотостудия са на няколко вериги и предлагат различни по вид и усещане снимки. Всяко студио има няколко кабинки с фотоавтомат и редица леко шантави аксесоари (шапки, диадеми, очила), с които да се снимате в различни пози. Може да изберете да се снимате с образ на актьор или певец, даже и с анимационен герой, като после да обработите снимката по свое желание, добавяйки допълнително рамки, картинки или текст. Обикновено правите 8 кадъра, от които избирате 4 за окончателния вариант. Така си имате сравнително евтин и забавен спомен от пътуването, който даже и не заема много място в багажа.


(Франската поговорка гласи, че посмешището не убива - с адашката от анимационното филмче K-pop Demon Hunters)

Посещение на фризьор или козметик

Не само корейската козметика се радва на изключителна популярност, няколкостъпковите грижи за кожата или косата във фризьорски или козметичен салон са част от предлаганите преживявания за туристите. В много салони ще намерите специални пакети услуги, насочени към чуждестранните посетители, като процедурите се извършват от служители, говорещи английски – третиране на косата и подстрижка, масаж и грижа за кожата, ателие за грим като на К-поп идол. Аз не се възползвах от тях, но госпожицата посети фризьорски салон (Ecojardin Gyeongbok) за цялостна грижа за косата, включваща 15-стъпково третиране: диагностика на скалпа, дълбоко почистване, измиване, третиране с маска и серум, масаж, подстрижка... и със сигурност забравям някои от тях. Цялото преживяване отне няколко часа, но мадмоазел остана доволна.


Ходене на СПА

Обществените бани (jimjilbang) са една изключително тачена институция в Корея и са неразривно свързани с корейския бит. Те са нещо средно между баня, сауна, салон за релаксация, място за среща със съседи и приятели, та дори и евтин хотел, понеже голяма част от тях са отворени денонощно. Хората отиват там не само да се изпотят в сауната и да се потопят в басейн, но да се видят с приятелки, да прекарат време с любимия човек, или просто да се отпуснат на спокойствие. В тях ще се събуете боси, ще облечете широк комплект от тениска и шорти и ще ви дадат хавлиена кърпа за предпазване на косата, която, ако искате съвсем да се влеете в местния колорит, ще може да завиете на главата си като прическата на принцеса Лея от „Междузвездна война“.

Ние с Камбанката отидохме в доста луксозната SPALand в един от пусанските молове и прекарахме няколко часа, използвайки различните съоръжения – фотьойли за масаж, няколко видове студени и горещи стаи, вани за крака с различна температура.


Транспорт на багаж

Тази услуга ползвах на два пъти, тъй като всяка от нас пътуваше с по един голям куфар и един малък куфар, плюс раница и исках да облекча максимално някои от придвижванията ни. Ако вие няма да сменяте хотели, или да пътувате за друг град директно от летището, твърде вероятно няма да имате нужда от тази услуга.

Съществуват редица варианти за транспорт от летището до хотела ви в Сеул или в Пусан. Вариантите за транспорт от хотел до хотел в различни градове са много по-малко. За транспорт на багаж от летището до хотела в Пусан използвах услугите на ZimCarry, които резервирах през приложението Klook. Между другото през приложението Klооk резервирах доста неща и понякога се получаваше така, че цената да е по-изгодна минавайки през него, отколкото през официалния сайт на атракцията или на монумента.


За изпращане на куфарите ни от първия хотел в Пусан до този в Сеул преди пристигането ни на следващия ден, използвах компанията Lugg’Agent, което резервирах директно през сайта им. Като логистика беше малко по-сложно, а като цена - изключително скъпо. Впоследствие видях, че има възможност за изпращане на багаж и чрез корейските железници, та ще проуча този вариант за следващо пътуване.


Дребните детайли на битието

Денонощните магазини

Денонощните магазини са изключително популярни в Корея. Те са направо със статут на институция, намират се буквално на всяка крачка, на всеки ъгъл, по няколко на улица. В рамките на може би 100-200 метра от всеки един от хотелите имаше поне по 3-4. В тях работят обикновено или млади хора (например, студенти), или възрастни хора на пенсионна възраст, които си докарват допълнителен доход с почасова работа.



Основните вериги магазини са Seven Eleven, CU и GS25. В тях може да се намери всичко, от което може един нормален човек да се нуждае, по което и да е време от денонощието. В тях ще намерите различни видове храна на индивидуални порции, сладкиши и снаксове, ще може да си купите чаша лед, в която да добавите готово кафе от съседната етажерка, да изберете някой от стотината вида сухи рамен нудъли (даже и с лицето на певец, актьор, анимационен герой или играч на електронен спорт на опаковката), да си ги приготвите и изядете на място. Ще намерите и всякакви видове напитки (алкохолни, или безалкохолни, корейски или не), хигиени материали, адаптери, щепсели, зарядни кабели. Също така, в тях можете да си заредите картата за транспорт, да си получите пратка или да си отворите банкова сметка. Последните две услуги са излишни за туристите, но общо взето, като се замисля, влизахме в някой магазин поне по веднъж на ден за едно или друго. Също така, магазините много често правят промоции, от типа „плати 1 - вземи 2“, което може да е изгодно, ако сте повече хора. Да не говорим колко са удобни да можете да си купите нещо за ядене, когато късно вечер се прибирате, изморени и гладни. В град Кьонджу всички ресторанти затварят някъде към 8.30-9 вечерта, а аз се върнах в квартирата по-късно от този час. Единствените отворени места, където намерих нещо за вечеря, бяха точно тези денонощни магазини и рулото от водорасли и ориз с пиле и кимчи, полято с кенче бира, ми се видя почти като излязло от звезден ресторант.


Тоалетните

Почти навсякъде тоалетните са изключително чисти и много добре устроени. Твърде вероятно ще срещнете два вида. Едните са по японски маниер с вградено биде и с всичките допълнителни джаджи, а другите са си съвсем нормални класически тоалетни. Обикновено, ако на дадено място има и от двата вида, на вратата на кабинката е обозначено точно кой вид е вътре. Дори и на много посещавани места като авто или жп гари, винаги тоалетните бяха в изключително добро състояние. Преди да тръгна бях прочела, че на някои места може да няма сапун или тоалетна хартия, затова винаги препоръчваха да си носите или малко сапунче в чантата или кърпички. Аз последвах съвета, но поне на мен не ми се случи да няма тоалетна хартия или сапун. За всеки случай, обаче, винаги тръгвах към помещението със запас от кърпички. Много често, особено в по-големите тоалетни помещения, ще видите специално отделение с огледало и плот, който е предназначен за бърза поправка на грим или прическа и се използва изключително много от дамите във всякаква възраст. Къде за оправяне на коса, къде за напудряне на носа или на подновяване на слънцезащитния крем, тази част от помещението беше изключително добре посещавана.

Също така, в някои малки и по-стари ресторанти, например на пазар или в някоя по-странична уличка, може да се окаже, че в заведението няма тоалетна и трябва да излезете и да отидете в най-близката обществена тоалетна или в тоалетната на друг ресторант. Не ми се случи, но го имайте предвид. Ако искате да избегнете това, отбивайте се в големите вериги кафенета или ресторанти. Тоалетните ще бъдат винаги изключително чисти и добре поддържани.

Разделното събиране на боклука

Ако наемете апартамент през Airbnb или такъв апартамент-хотел, в който бяхме ние в Сеул, твърде вероятно хостът ще ви е оставил дълъг и подробен списък с инструкции как точно да се сортира боклука. Мислех си, че ще успеем да се оправим сравнително лесно, тъй като идваме от страна, където сортираме боклук от години. Оказа се, обаче, не съвсем така.

В хотелите сортирането на боклука е ясно, защото инструкции няма, а в стаята има само едно кошче, където се оставя всичко и предполагам някой от персонала, любезно се наема да сортира най-правилно всичкия боклук. Но когато се наложи да го направим самостоятелно в апартамента в Сеул, изведнъж се оказахме с повече въпроси, отколкото отговори. Тъй като ние доста често си вземахме закуска и вечеря за вкъщи от ресторанти на улицата, се озовавахме с множество торбички, кутийки, капачета, дървени клечки за еднократна употреба, някой път даже и остатъци от храна.

След като прочетохме внимателно няколко пъти указанията в хотелската стая, започнахме да сортираме отпадъците в няколко торби, които след това, всеки ден на излизане, изхвърляхме в специално място, близо до входа на сградата. Там имаше отделни контейнери за стъкло, за кенчета, за пластмасови бутилки, за други пластмасови отпадъци, за хартия и за картон и съвсем накрая една малка кофа, където се събираха хранителните отпадъци, естествено предварително завързани в торбичка. Накратко, решението коя опаковка в кой контейнер да се остави, също може да се причисли към преживяванията по време на пътуването. И досега съм абсолютно убедена, че сме сбъркали поне няколко пъти въпреки, че следвахме максимално инструкциите.


Ако сте имали търпението да прочетете всичко дотук, благодаря ви!


След което се настанете удобно, сипете си питие по желание и може да поемем вече по същество.


Към следващата част (остров Чеджу)


Comments