или коледни анасонови бисквити от Елзас
Ако мога да ги опиша с две думи, те ще са „пристрастена съм“. Тази, която не обича анасон (разбирайте, аз), ги избягваше в продължение на години, защото, нали, анасонът... Но преди 4-5 години, при едно от посещенията ни в Елзас, се оказа, че в пакета със смесени коледни бисквити, които купихме на място, има и няколко от тези anisbredele. И, понеже, не обичам да хвърлям храна, ги опитах от немай-къде. И после съжалих, че в пакета имаше само няколко от тях. При следващото ни ходене в района, обаче, се върнах с кесийка бисквити само за мен.
И тъй като през последните две години не ходихме на коледен базар, реших да компенсирам липсата им и да се опитам да ги направя вкъщи.
Необходимите продукти са леснодостъпни, като анасоновите семена са най-екзотичната съставка. Въоръжете се с търпение, обаче, понеже технологията им напомня тази на френските макарони – трябва да се изсушат преди печене (при това за няколко часа!), за да могат да се получат характерните „крачета“. Не пропускайте тази стъпка, понеже рискувате сладките да не се надуят както трябва, или да се напукат при печенето.
За технологията и рецептата се позовах на канала в Ютуб Passion Boulangère, както и на насоките от блоговете La cuisined’Adeline и Jevais vous cuisiner. И от седмица насам се радвам на по някоя (много) хрупкава бисквитка следобед с кафето или вечер с чая.
Продукти
за около 45-50 сладки с диаметър 4-5 см
150 г яйца (3 яйца голям калибър)
250 г кристална захар
300г брашно тип 45
10г семена от анасон
Брашното се пресява в купа, добавя се анасона и се оставя настрана. Тенджера с вода се загрява на котлона, до завиране, след което огънят се намалява, така че водата да е гореща, но да не ври.
Яйцата и захарта се поставят в купа и се разбиват с миксер. Купата се поставя над горещата водна баня и сместа продължава да се разбива с миксер, докато достигне между 42-45 градуса. Яйчената смес в този момент е побеляла и увеличила обема си. Купата се снема от водната баня и се продължава да се разбива с миксер, докато стените на купата не изстинат (около 5 минути).
Пресятото брашно с анасона се добавя на три пъти към разбитите яйца, като всеки път се разбърква добре, за да се получи хомогенна смес. Сместа трябва да се точи на непрекъсната лента при вдигане на шпатулата.
Два или три листа пекарска хартия се намазват с тънък слой олио (или спрей с мазнина). Сместа за сладките се прехвърля в пош с накрайник с отвор около 7-8мм. Шприцоват се сладки с диаметър около 4 см, на 2 см разстояние (леко се разливат при печенето).
Оставят се да изсъхнат на стайна температура за 4 до 6 часа, докато при докосване на повърхността им, пръстът не оставя следа.
Фурната се загрява на 180 градуса. Сладките се пекат по една тава наведнъж в продължение на 10 минути. Изваждат се и се оставят да изстинат напълно преди да се отлепят от хартията.
Съхраняват се в херметически затворена кутия, в продължение на 2-3 седмици.
Бележки
Количеството анасон зависи от индивидуалните предпочитания. Аз ползвах 10г, но вие може да увеличите или намалите леко, в зависимост от вашите предпочитания за аромат.
В някои от рецептите, които гледах, като алтернатива на разбиването на водна баня до 42 градуса, за което ви трябва сладкарски термометър, предлагат сместа да се са разбива с миксер в продължение на 20 минути. Аз предпочетох малко по-бързия вариант с термометъра, понеже миксерът ми е ръчен и някак си не се виждах да го държа в ръка 20 минути. Но вие може да пробвате, особено ако имате кухненски робот, който ще свърши тежката работа вместо вас.
В различните рецепти времето за съхнене на сладките е от 3 до 12 часа, при някои се получава за 3 часа, други ги оставят цяла нощ. Аз ги оставих на масата в хола (отопляван) и за 6 часа бяха достатъчно изсъхнали, за да ги изпека.
Намазването на пекарската хартия с олио не е задължително, но четох в някои рецепти, че се препоръчва, за да спомогне за по-доброто надигане при печенето и оформянето на „крачетата“. Аз сложих няколко капки олио върху хартията и ги разнесох навсякъде с помощта на парче домакинска хартия. При шприцоването, ползвах техниката за шприцоване на макарони – навеждам поша, броя до 4, вдигам поша.
*************************************************************************
Anisbredele
Les biscuits à l’anis alsaciens
Si je dois les décrire en une phrase : j’en suis complètement accro. Oui, moi, la même personne qui n’aimait pas l’anis et qui les évitait pendant les années, parce que vous comprenez, l’anis… Mais il y a quelques années, il s’est avéré que quelques anisbredele s’étaient glissés dans le paquet de biscutis que nous avons ramené des marchés de Noël alsaciens. Comme je n’aime pas jeter la nourriture, j’ai décidé de les finir, à contrecœur et j’ai tout de suite regretté. Regretté qu’il n’y avait « que » quelques anisbredeles dans le paquet. La fois suivante, je suis revenue d’Alsace avec un sachet rempli rien que pour moi. Et comme nous avons raté les marchés de Noël ces deux dernières années, j’ai pris mon courage à deux mains et j’ai essayé de les faire à la maison.
Les produits sont faciles à trouver, les grains d’anis étant l’ingrédient le plus exotique. Par contre, il faudrait vous armer de patience, car la préparation d’anisbredele ressemble un peux celle des macarons. Les biscuits ont besoin d’un temps de séchage (pendant quelques heures!) avant la cuisson. Ne sautez surtout pas cette étape, sinon vous risquez de ne pas voir les « pieds » caractéristiques, que les biscuits ne gonflent pas ou craquellent lors de la cuisson.
Pour la recette et les étapes, j’ai suivi les directions dans la chaine Youtube Passion boulangère ainsi que les conseils avisés d’Adeline (la Cuisine d’Adeline) et Leila (Jevais vous cuisiner). Et c’est qui qui se régale depuis une semaine avec (au moins) un biscuit bien croquant l’après-midi avec le café ou le soit avec le thé ? C’est bibi !
Ingrédients
Pour 45 – 50 biscuits de 4-5 cm
150 g d’oeufs (3 gros œufs)
250 g de sucre
300g farine T45
10g de graines d’anis
Tamiser la farine dans un bol et y verser les graines d’anis. Réserver. Préparer un bain-marie en faisant chauffer de l’eau dans une casserole jusqu’à l’ébullition et baisser le feu ensuite pour que l’eau reste chaude mais sans bouillir.
Disposer les œufs et le sucre dans un saladier et commencer à les mixer au batteur. Une fois mélangés, mettre le bol au-dessus du bain-marie et continuer à battre le mélange jusqu’à ce que sa température atteigne 42-45°C. Enlever le bol du bain-marie et continuer à battre le mélange jusqu’à ce que les parois du bol refroidissent (environ 5 minutes).
Verser la farine avec les graines d’anis à trois reprises, en incorporant délicatement au mélange d’œufs. Bien mélanger afin d’obtenir une pâte homogène qui tombe en ruban de la spatule.
Graisser finement deux ou trois feuilles de papier cuisson. Verser la pâte pour les bredele dans une poche munie de douille de 7-8 mm. Pocher des biscuits d’environ 4cm sur le papier cuisson graissé en laissant à peu près 2-3 cm entre les bredele, car ils s’étalent un peu lors de la cuisson.
Laisser sécher les biscuits à température ambiante entre 4h et 6h, ou jusqu’à ce que le doigt ne laisse pas une trace à la surface.
Préchauffer le four à 180°C. Cuire les biscuits, une plaque à la fois pendant 10 minutes. Laisser refroidir complètement à la sortie du four avant de les décoller du papier cuisson.
Garder dans une boîte hermétique pendant 2 à 3 semaines.
Notes
Vous pouvez varier la quantité de graines d’anis selon vos préférences. J’ai utilisé 10g, mais vous pouvez rajouter, si vous aimez le goût anisé.
Vous auriez besoin d’une thermomètre de cuisson pour arriver ç chauffer le mélange de sucre et oeufs au bain-marie à 42°C. Certaines recettes proposent l’alternative de battre le mélange pendant 20 minutes, si vous ne disposez pas de thermomètre. Pour ma part, j’ai opté pour le bain-marie, car mon batteur électrique est manuel et je me voyais mal à le tenir pendant 20 minutes. Mais vous pouvez toujours tester, surtout si vous avez un robot qui fera le plus gros du travail.
Le temps de séchage est indiqué entre 3h et 12h et il semble très variable. Certaines personnes disent que 3h c’est suffisant, d’autres laissent les anisbredele sécher toute la nuit. Pour ma part, au bout de 6h sur la table de mon salon (avec le chauffage allumé), les biscuits étaient suffisamment secs.
Il n’est pas indispensable de graisser le papier de cuisson, mais j’ai vu qu’il serait recommandé afin d’aider à la formation des « pieds » lors de la cuisson. J’ai versé quelques gouttes d’huile de tournesol sur la feuille de papier cuisson et je les ai étalées sur toute la surface avec du papier absorbant. Si vous avez un spray avec de l’huile, n’hésitez pas à le mettre à l’oeuvre.
Comments