Празнични витрини / Vitrines de fête

[BG] Коледните украси на парижкия универсален магазин Le Printemps.

[FR] Les décorations de Noël des Grands magasins parisiens et notamment, Le Printemps.

За много години!

Януари ми е най-летаргичният месец. След суетнята по коледно-новогодишните празници обикновeно започвам годината с желание да се мотая по пижама из къщи, да чета чик-лит, да не готвя често и да хибернирам. Горе-долу така започнах и тази. Като изключим необходимостта да излизам за работа, извън това време нямаше сила, която да ме помръдне от къщи. Е, размърдах се малко, когато започнаха зимните разпродажби. Нищо не ободрява една жена така, както възможността да похарчи известна сума пари.

Докато се наканя да пообработя малко кулинарни снимки и да им напиша рецептите, ще започна тазгодишните публикации с една ежегодна тема, която ми е много на сърце. Тук по новините наричат този тип теми „кестенови дървета” (marronniers). Това са репортажите, които се излъчват всяка година по едно и също време – например началото на учебната година през септември, подготовката за коледните или великденските празници, зрелостните изпити през юни, стотиците километри задръствания по пътищата в първия уикенд на август... 

Моето кестеново дърво са коледните витрини на големите универсални магазини Прентан и Галери Лафайет на булевард Осман в Париж. Години наред всеки декември отивам да разгледам ежегодната украса. Бях там дори и вечерта преди да се роди Камбанката. Забелязвам, обаче, че всяка година украсите стават все повече за възрастни и все по-малко за деца, все повече реклама на луксозните модни къщи и много по-малко мечти. Тази година куфарите на Луи Вюитон бяха изместили приказните принцеси от миналите витрини на Галери Лафайет. Витрините на Претнтан бяха по-сполучливи... или поне аз повече харесвам Диор от Вюитон. 

Bonne année à tous ! 

En janvier j’ai souvent l’envie de commencer l’année en restant en pyjama à la maison à lire des romans du style « chick-lit » (ou « à l’eau de rose », dixit PP, même si je trouve ça complètement faux), à ne pas trop cuisiner et surtout, à hiberner. C’est à peu près la façon à laquelle j’ai commencé 2013 aussi. A part l’obligation de sortir pour aller au travail, je suis très contente de rester flâner à la maison. Je suis sortie quand même au moment di début des soldes. Rien ne requinque une femme comme l’opportunité de dépenser une certaine somme d’argent.

En attendant que je termine à retoucher quelques photos et écrire les recettes qui vont avec, je vais commencer les billets de cette nouvelle année avec un de mes « marronniers » : les décorations de Noël des Grands Magasins de boulevard Haussmann. Il est rare que je laisse une année passer depuis que je suis ici sans les voir. J’y étais même la veille de la naissance de Clochette. 

Malheureusement, j’ai remarqué que depuis quelques temps les décorations ciblent plus les adultes que les enfants, c’est plus de la publicité pour des grandes maisons de couture que de rêves pour les petits et des pas si petits. Cette année les valises de Louis Vuitton avaient envahi les vitrines des Galléries Lafayette. Je leur ai préféré les décorations de Printemps… à moins que ce ne soit parce que je préfère Dior à Vuitton.