(Възстановена рецепта от септември 2019г)
Страшно лесен и бърз типично домашен сладкиш със звездата на есента, ябълката.
И друг път съм споменавала, че френското аудиовизуално пространство изобилства от кулинарни състезания. Къде за професионални готвачи, къде за любители-сладкари, къде за млади надежди в кулинарията... Следя ги редовно, от година на година и от сезон на сезон. Набелязвам си рецепти, които даже понякога правя и си обогатявам кулинарната култура. В момента върви седмият сезон на състезание за най-добрата пекарна на Франция. Един от етапите при селекцията във всеки регион е творческа задача, където участниците (професоинални пекари със собствени магазини) или трябва да претворят някой регионален специалитет, да включат някой местен продукт в хляб или сладкиш, или да създадат хляб, който да допълва по най-добрия начин някое ястие от областта. Така научавам за съществуването най-различни местни и малко известни печива или продукти. Преди седмица (или вече май станаха две), конкурсът се провеждаше в областта Аквитания и два от участващите отбори бяха от департамента Шарант (малко на север от Бордо, районът, където се произвежда коняк). Тяхната творческа задача беше да "модернизират" местния традиционен сладкиш "гуерон". Е това чудо не го бях чувала досега! Още докато течеше състезанието, вече се ровех за рецепта. Накрая вече даже не си спомням какво представиха участниците, но ябълките се настаниха трайно в списъка ми за съботния пазар и веднага след него сладкишът се печеше във фурната.
Оказа се нещо просто и вкусно, каквито обикновено са домашните печива. Текстурата му е малко по-влажна от тази на кекса, стои по-плътен, не е лек и въздушен, а ябълките му придават свежа нотка. Аз използвах сорт ябълки, който не е от най-сладките, именно за да запазя тази свежест. В почти всички рецепти, които намерих, се използваше ром, за да се фламбират ябълките. Другият вариант е ромът да се замести с калвадос (алкохол на основата на ябълки, произвеждан в Нормандия), но пък така излизаме от района на рецептата. Затова аз пизползвах един друг вид местен алкохол, наречен "Пино де Шарант" (Pineau des Charentes), но без да го фламбирам. Това е нещо средно между вино и ликьор. Легендата разказва, че е родено в края на XVI век, когато по невнимание са добавили неферментирало смачкано грозде и сок в бъчва, съдържаща конячно бренди и са го оставили да отлежава няколко години. В наши дни пино-то се прави като неферментиралото грозде и сок се смесват с коняк и се оставя да отлежи. Полученото питие е нещо средно между вино и ликьор и се пие най-често охладено, като аперитив. Може да бъде бяло, червено или розе и е почти непознато извън пределите на Франция. Но тъй като имах една бутилка вкъщи, използвах част от него за ябълковия сладкиш, за да може да останем в района.
За историята на самия сладкиш, обаче, не можах да намеря много подробности. Само това, че навремето са го печали във фурната, след като са извадили хляба. Малко постно откъм история. Но пък вкусът компенсира изцяло!
Продукти:
(за форма с диаметър 24 см, рецептата е адаптирана от блога "Croquant, Fondant, Gourmand")
650 г ябълки (Reine de reinettes)
50 мл de Pineau de Charentes (замества се с ром)
25 г масло
3 яйца голям калибър
125 г кисело мляко
6 г бакпулвер
150 г брашно
60 г кафява захар + 2 с.л. за ябълките
Ябълките се почистват от семките и се нарязват на парчета. Маслото се загрява в тиган, добавят се ябълките и се поръсват с 2 лъжици захар. Оставят се да се карамелизират на умерен огън за няколко минути, докато омекнат, но са все още хрупкави в средата. Около 1-2 минути преди края се добавя алкохола и се оставя на огъня, за да се изпари. Отдръпват се и се оставят да изстинат.
В купа се разбиват яйцата и захарта до побеляване. Прибавя се киселото мляко и се разбърква добре. Добавят се брашното и бакпулвера и се разбива до хомогенна смес. Накрая се прибавят изстиналите карамелизирани парчета ябълки.
Фурната се загрява на 170 градуса.
Сместа се изсипва в намаслена тава и се пече около 35 – 40 минути, до златисто. Изважда се и се оставя да се охлади. Обръща се в сервизна чиния преди сервиране.
**********************************************************************************
Un gâteau de ménagère, simple, rapide et tellement bon, avec la star de l'automne, la pomme.
Le PAF (paysage audio-visuel français) abonde de concours culinaires. Que ce soit pour des cuisiniers professionnels, apprentis ou amateurs, pour des pâtissiers professionnels ou amateurs, je les regarde tous assidument, de saison en saison. Je note des recettes et même parfois, je les prépare et j'enrichis ma culture gastronomique. Dans la même ligne, je suis depuis 7 ans l'émission "La meilleure boulangerie de France" et j'apprends beaucoup sur les produits régionaux qui sont sélectionnés pour le défi du jury. Il y a une semaine ou deux, l'émission se déroulait en Nouvelle Aquitaine, dans le département de la Charente. Le produit que les participants devaient "réinventer" était le gâteau local le gouéron. N'ayant jamais m'être arrêtée dans la région, j'en avais jamais entendu parler. L'émission n'était pas encore terminée que je cherchais déjà la recette. J'avoue que je ne me souviens plus déjà ce que les participant ont préparé, mais j'avais mis des pommes dans la liste des courses pour le marché du samedi et juste après le marché, le gâteau était dans le four.
Comme tous les gâteaux ménagers, il est facile et très bon. C'est un peu un gâteau au yaourt, un peu un cake moelleux. Il est plutôt ferme et un peu dense, avec une fraicheur agréable venant des pommes. J'ai préféré utiliser une variété de pommes pas trop sucrées, justement pour garder cette fraicheur du gout. Pour la recette, je me suis basée à celle du blog "Croquant, Fondant, Gourmand". Dans beaucoup de recettes que j'avais consultées, les auteurs utilisaient du rhum, cognac ou même calvados pour flamber les pommes; N'ayant pas de cognac sous le coude, j'ai voulu rester dans la région et j'ai mis du Pineau de Charente à la place, mais sans flamber.
Par contre, je n'ai pas réussi à trouver plus de détails concernant l'origine et l'histoire du gouéron, ne serait ce qu'il était cuit dans le four du boulanger après la cuisson du pain. C'est pas grande-chose. Mais avec le gout, on oublie l'histoire.
Ingrédients:
(pour un moule de 24 cm, la recette est adaptée du blog "Croquant, Gourmand, Fondant")
650 g de pommes (Reine de reinettes pour moi)
50 ml de Pineau de Charente (ou cognac, rhum ou calvados)
25 g de beurre
3 gros œufs
125 g de yaourt nature
6 g de levure chimique
150 g de farine
60 g de sucre roux + 2 càs pour les pommes
Épépiner les pommes et les découper en gros cubes. Faire chauffer le beurre dans une poêle, ajouter les pommes et les saupoudrer avec 2 càs de sucre. Laisser caraméliser à feu moyen pendant quelques minutes. Les pommes doivent rester un peu croquantes à l'intérieur. 1-2 minutes avant la fin de la cuisson, verser le Pineau de Charente et laisser l'alcool s'évaporer. Retirer les pommes du feu et laisser refroidir.
Dans un bol, battre les œufs avec le reste du sucre. Ajouter le yaourt et bien mélanger. Incorporer la farine et la levure. Ajouter les morceaux de pommes caramélisées.
Préchauffer le four à 170°C.
Verser le mélange dans un moule préalablement graissé et enfourner pendant 35-40 minutes, jusqu'à ce que le gâteau soit bien doré. Laisser tiédir avant la dégustation.
Comments