Gravity Cake ("Левитираща торта")

[БГ] Торта за рожден ден, напук на гравитацията.

[FR] Un gâteau d’anniversaire défiant la pesanteur.

Често казваме на Камбанката да не бърза да порасне, да се се възползва максимално от детството си, вместо да се втурва да се прави на голяма. Къде ни чува, къде не. Но дори и случайно да ни послуша, времето в нашия свят от мултивселената „тече” неумолимо от минало към бъдеще и ето че вчерашното бебе днес навърши 11 години.

Единадесет години са странна възраст, някъде между детството и началото на живота на „големите”. Реакциите са понякога детински, а речника – като на възрастен. Белите са детски, а разсъжденията на моменти те стряскат със зрелост. Непохватното дете със скъсани колене на дънките полека отстъпва път на младата дама, която ти дава съвети за гримиране сутрин пред огледалото. Единадесет години – началото на края на детството.

Още преди месеци бях решила да отпразнуваме случая с торта, предизвикваща гравитацията, т.нар. « gravity cake », които напоследък добиват популярност отвъд океана. Идеята е да се създаде илюзията, че част от украсата на тортата се рее във въздуха над нея. Ефектно и не чак толкова трудно за осъществяване, стига да имате голяма доза изключително здрави нерви. Бонбоните се разпиляват, подскачайки, на всички страни, всичко е омазано в шоколад, работата по украсата е дълга и пипкава и трябва да извадите един от рафтовете на хладилника, за да успеете да съхраните тортата до разрязването. Дори и да внимавате, част от шоколада все пак се разтича по бонбоните и разваля търсената прецизност и изпипаните детайли. Но пък ефектът е налице.

Аз се водих по идеите от блога Il était une fois la pâtisserie. Ако имате възможност (може би в магазините за сладкарски пособия), потърсете охлаждащ спрей за работа с шоколад – с негова помощ бонбоните се „залепят” почти мигновено и ще спестите време и нерви.

И така, какво ви трябва:

Една торта, покрита с шоколадов кувертюр идобре изравнена отстрани (не препоръчвам с крем, за да не разтвори покритието на бонбоните) – в случая – шоколадовата торта на Патрик Роже

Около 300 – 400 г бонбони M&M’s

Едно дървено шишче, около 20 см

Една сламка

Спрей с охладен въздух, от този тип (не е задължителен, но на мен ми спаси живота)

25 г черен шоколад

10 г масло

Шоколадови бисквити за украса отстрани

Малко пакетче опаковка от бонбоните

Шоколадът и маслото се разтапят внимателно в стъклена купа в микровълновата печка и се разбърква добре, до получаване на лъскав хомогенен крем, който ще служи за „лепило” при украсата. Купата се поставя в съд с гореща вода, за да не стегне шоколада. Шишчето се забучва в тортата, върху него се поставя сламката (аз изрязах няколко сантиметра, за да не стане прекалено висока. Бонбоните се топват леко един по един в течния шоколад и се „залепват” върху сламката, като се започва от основата. Топнатия в шоколад бонбон се придържа къв сламката и се пръска леко с охлаждащия спрей, за да стегне шоколада. Така постепенно се надгражда, докато се покрие сламката почти догоре, до леко наклонената част. След това по същия начин започва украсата на долната част на тортата, където се „стича” реката от бонбони. 

Лист домакинска хартия са смачква леко на топка и се поставя в празната опаковка. Опаковката се нанизва на наклонената част на сламката, така че да се създаде илюзия, че бонбоните падат от опаковката. При нужда, може да се залепят още 1-2 бонбона, така че да покрият изцяло сламката. Отстрани на тортата се подреждат шоколадовите бисквити или друга украса по желание. Тортата се прибира в хладилник докато стане време да се духат свещите.

Nous disons souvent à Clochette de ne pas trop se presser de grandir, de profiter de son enfance et pas trop se précipiter pour faire l’adulte. Je ne sais pas trop si elle nous écoute. Mais même si c’est le cas, le temps dans notre monde du multivers « coule » inexorablement du passé vers le futur et le bébé d’hier a 11 ans aujourd’hui.

Onze ans est un âge bizarre, coincé entre l’enfance et le début de la vie des « grands ». Les réactions sont encore enfantines, mais le vocabulaire approche celui de l’adulte. Les bêtises sont comme celles des petits, mais les réflexions surprennent parfois avec leur maturité. L’enfant maladroit aux jeans troués sur les genoux cède doucement la place à la jeune demoiselle qui te donne des conseils de maquillage le matin devant le miroir. Onze ans : le début de la fin de l’enfance.

Depuis des mois, j’avais décidé de célébrer l’occasion avec un gâteau défiant la pesanteur qui fait rage au-delà de l’Atlantique, le « gravity cake ». L’idée est de faire l’illusion qu’une partie de la décoration flotte au-dessus du gâteau. Très spectaculaire et pas si difficile à réaliser à condition d’avoir des nerfs d’acier. Les bonbons sautent de tous les côtés, la table est couverte de chocolat, le travail sur la déco est long et minutieux et en plus, il faut enlever une étagère du frigo pour pouvoir garder le gâteau au frais jusqu’à la découpe. Même si vous faites attention, une partie du chocolat coule sure les bonbons ce qui gâche le côté immaculé. Mais l’effet est là.

Pour la décoration, j’ai suivi les conseils du blog « Il était une fois la pâtisserie ». Si vous avez la possibilité (dans les magasins spécialisés pout décoration culinaire), essayez de trouver un spray refroidissant pour le travail de chocolat. Avec son aide, les bonbons « collent » aussitôt et cela va vous faire gagner de temps et diminuera le stress.

Alors, vous allez avoir besoin de :

Un gâteau couvert de ganache au chocolat (pas de crème car l’humidité pourrait dissoudre l’enrobage des bonbons). Pour moi, c’était le gâteau au chocolat de Patrick Roger

Environ 300 – 400 g de bonbons M&M’s

Une pique en bois d’environ 20 cm

Une paille

Un spray refroidissant (optionnel, mais il a sauvé ma vie)

25 g de chocolat noir

10 g de beurre

Des biscuits en chocolat pour la décoration des côtés (de type Fingers)

Un petit sachet de M&M’s vide

Faire fondre le chocolat avec le beurre dans un bol au four micro-ondes et bien mélanger pour obtenir un mélange lisse et brillant qui va servir de colle pour la déco. Mettre le bol dans un récipient rempli d’eau chaude (comme bain-marie) pour éviter que le chocolat ne durcisse. Piquer la pique en bois dans le gâteau, couper à la hauteur désirée et enfiler la paille dessus (j’ai dû la raccourcir de quelques centimètres). Tremper les bonbons un par un dans le chocolat fondu et les coller autour de la paille en commençant par la base. Tenir le bonbon contre la paille avec les doigts et pulvériser de l’air froid avec le spray refroidissant pour que le chocolat prenne. Continuer vers le haut de la paille, jusqu’à la partie penchée. Continuer avec la décoration du bas du gâteau, où coule la « rivière » de bonbons.

Plier une feuille de sopalin et la mettre dans le sachet de bonbons vide pour qu’il ait l’air rempli. Placer-le sur le haut de la paille pour faire l’illusion que les bonbons tombent du sachet (coller encore un ou deux bonbons si besoin). Disposer les biscuits au chocolat ou autre décoration au choix autour des trois autres côtés du gâteau (utiliser le chocolat fondu). Garder le gâteau au frais jusqu’au moment de souffler les bougies.