„Кал от Мисисипи” (Mississippi Mud Cake) / „Boue de Mississippi” (Mississippi Mud Cake)

[БГ] След замъка с ягодите, един кален сладкиш.

[FR] Après le château aux fraises, un gâteau boueux.

 

„Аз обичам да лентяйствувам, когато нямам право на това, а не когато лентяйството е единственото нещо, с което трябва да се занимавам.” 

Дж. К. Джеръм „Празни мисли на един празен човек” 

(Издателство „Народна култура“, София, 1970 превод от английски: Красимира Тодорова)

Ако отлгането на днешната работа за утре беше олимпийска дисциплина, със сигурност щях да съм сред медалистите. Това е и една от характеристиките ми (не смея да кажа „качествата”), които докарват ПП до тиха лудост, наред с творческия базпорядък, който поддържам на бюрото си у нас. Така де, работата ми изисква да съм достатъчно добре организирана и подредена, затова смятам, че мога да разпусна малко вкъщи. Освен това, така задоволявам дуалистичната си натура – обичам организирания хаос, но едновременно с това, душата ми ликува при вида на добре строени и подредени неща. Близнак, какво да правиш!

Така горе-долу е устроен и твърдият диск на домашния ми компютър – стройна редица папки в основната директория, съдържащи файлове, сред които може и да намериш търсения... в повечето случаи. Преди месец трябваше да направя торта, по повод. Още от миналата година знаех, че тортата по повода ще е шоколадова, дори бях избрала и рецептата. Но така и не успях да я намеря в папката с рецепти за десерти, където сред стотина рецепти за торти, се намираха около 50 за шоколадови. Накрая хвърлих чоп и късата сламка изтегли сладкиша със звучното име „кал от Мисисипи”. И тази кал се оказа толкова вкусна и плътно-шоколадова, че 2-3 дни по-късно нямаше и трохичка.

След това остана по-дългото – да напиша и пусна рецептата в блога. И започна великото отлагане от днес за утре (нали си спомняте, че съм олимпийска медалистка в дисциплината?), през което се натрупаха поне още няколко рецепти. Ето че прословутото „утре” дойде, заедно с новия месец и летните температури.

А, да, и някъде по трасето отметнах още една година на брояча, поводът за калния сладкиш.

Продукти:

(за откопчаваща се тортена форма с диаметър 23 см, рецептата е с леки модификации от BBC Food)

За основата:

300 г двойни бисквити, слепени с шоколад

50 г масло

За крема:

85 г черен шоколад (66% съдържание на какао)

85 г масло

2 яйца голям калибър

50 г кафява захар

25 г мусковадо

100 мл пълномаслена течна животинска сметана

За ганаша:

150 г черен шоколад (66% съдържание на какао)

150 мл пълномаслена течна животинска сметана

1 с.л. частично инвертиран глюкозен сироп (или мед)

2 с.л. пудра захар

За украса: 25 г черен шоколад и 25 г карамелизирани ядки

Приготвяне на основата: Бисквитите се смилат на трохи в кухненски робот. Добавя се разтопеното масло и се обърква, докато трохите се овлажнят (при необходимост се добавя още масло). Сместа се разстила на дъното и стените на откопчаваща се тортена форма, потупва се, докато се уплътни. Оставя се за около 30 мин в хладилника да се стегне маслото.

Фурната се загрява на 170 градуса (с вентилатор).

Приготвяне на крема: Маслото и шоколада се разтопяват на водна баня или в микровълновата фурна. Яйцата и захарта се разбиват в купа за няколко минути, докато сместа побелее и удвои обема си. Добавят се разтопените шоколад и масло, сметаната и се разбърква добре. Кремът се изсипва върху стегнатата основа и се пече за около 35 – 40 минути или докато стегне.

Изважда се и се оставя да изстине напълно.

Приготвяне на ганаша: Всички продукти се поставят в дълбока тенджера и се загрява на тих огън, като се разбърква непрекъснато, докато шоколадът се разтопи и се получи хомогенна смес. Изсипва се върху изстиналия сладкиш и се оставя да изстине напълно, след което се прибира в хладилника.

Украсява се с парчета шоколад и карамелизирани ядки (готови). За украсата, разтопих шоколада, разстелих го на тънък слой върху парче пекарска хартия и прибрах в хладилника за 15 минути да стегне. Начупих според вдъхновението. Ако не ви се занимава, украсете с настърган шоколад.

Si la procrastination était un sport olympique, je serais parmi les médaillées. C’est aussi une de mes caractéristiques (je n’ose pas dire « qualités ») qui mettent PP en douce rogne. Cela, et aussi le désordre artistique qui règne sur mon bureau à la maison. Comme mon travail demande que je sois bien organisé et ordonnée, du coup, je pense pouvoir mе lâcher un peu chez moi. En même temps, c’est un moyen de satisfaire le dualisme de ma nature : d’une part, je raffole de chaos organisé, d’autre, mon âme se réjouit en présence des affaires bien cadrées et rangées. Gémeaux, que peut-on y faire ?

J’applique à peu près les mêmes règles sur le rangement du disque dur de mon ordinateur à la maison : une lignée de dossiers bien rangés dans la racine, contenant des fichiers parmi lesquels l’on pourrait trouver celui que l’on cherche… dans la plupart des cas. Il y a un mois environ, je devais faire un gâteau pour une occasion particulière. Depuis un an, je savais que le gâteau serait au chocolat et j’avais même trouvé la recette. Je jour venu, je ne suis pas arrivée à la retrouver dans le dossier si bien rangé, parmi la centaine de recettes de gâteaux dont la moitié au chocolat. Au bout d’un certain temps, j’ai fait un tirage à la courte paille et je suis tombée sur le gâteau au nom si attrayant de « Boue de Mississippi ». Et la boue était si bonne, dense et chocolatée, qu’au bout de deux jours, il n’en restait même pas une miette.

Le plus long restait à faire : écrire la recette pour le blog. Et la grande procrastination a commencé (je suis une championne, vous vous souvenez ?). Encore quelques recettes se sont jointes à la queue, pendant que je remettais l’écriture joyeusement pour le lendemain. Enfin le lendemain est arrivé, avec le nouveau mois et les températures estivales.

Ah, oui ! Et quelque part sur le chemin, j’ai rajouté encore une année au compteur, la vraie raison du gâteau à la boue.

Ingrédients :

(pour un moule à fond amovible de 23 cm, la recette est légèrement adaptée du site BBCFood)

Pour la base :

300 g (1 paquet) de biscuits collés au chocolat (genre « Prince » de Lu)

75 g de beurre doux

Pour la crème :

85 g de chocolat noir (66% de cacao)

85 g de beurre doux

2 gros œufs

50 g de sucre roux

25 g de vergeoise

100 ml de crème liquide entière

Pour la ganache :

150 g de chocolat noir (66% de cacao)

150 ml de crème liquide entière

1 càs de golden syrup (ou miel)

2 càs de sucre glace

Pour la décoration : 25 g de chocolat noir et 25 g de noix de pécan caramélisées

Préparation de la base : Concasser les biscuits dans le bol du robot-mixeur afin d’obtenir une poudre assez fine, sans gros morceaux. Ajouter le beurre fondu et bien mélanger avec les biscuits. Tapisser le fond et les parois d’un moule à gâteau à fond amovible avec la préparation et bien tasser en tapotant dessus avec le dos d’une cuiller. Laisser environs 30 minutes au frigo pour que le beurre prenne. 

Préchauffer le four à 170°C (chaleur tournante).

Préparation de la crème : Faire fondre le chocolat avec le beurre au bain-marie ou au four micro-ondes. Battre les œufs avec le sucre pendant quelques minutes, jusqu’à ce que le mélange blanchisse et devienne mousseux. Verser le chocolat et le beurre fondus, ainsi que la crème et bien mélanger. Verser la préparation sur la base refroidie et enfourner pendant 35 à 40 minutes (ou jusqu’à ce que le mélange prenne). Sortir du four et laisser refroidir complètement sur une grille.

Préparation de la ganache : Mettre tous les produits dans une casserole et faire chauffer au feu doux en mélangeant régulièrement afin d’obtenir une crème homogène. Verser la ganache sur le gâteau refroidi et laisser prendre à température ambiante avant de laisser au frigo pendant quelques heures.

Décorer avec des copeaux de chocolat et des noix de pécan caramélisées (du supermarché). Pour ma part, j’ai fait fondre un peu de chocolat noir et je l’ai ensuite étalé en fine couche sur une feuille de papier sulfurisé. J’ai laissé prendre au frigo pendant un quart d’heure et je l’ai découpé. Si vous préférez une déco plus rapide, optez pour des copeaux de chocolat râpé.