Ягодово сорбе /Sorbet à la fraise

[BG] Лек плодов сладолед, ухаещ на ягоди и за чието приготвяне няма нужда от машина.

[FR] Sorbet rafraichissant qui sent bon la fraise et sans sorbetière.

Дълго време се чудех дали да преведа заглавието като плодов сладолед, или да го оставя като „сорбе”, дори и да звучи префърцунено-пофренчено. В крайна сметка го оставих така, защото сладоледът навява повече мисли за участие на мляко, сметана, жълтъци и по-малко на плодове. 

А всъщност сорбето е точно това – плодове и лед. Е, и малко захар все пак.

Казват, че сорбето е дошло от Китай, където е било забърквано от плодове, мед и сняг, а ледените десерти (най-често състоящи се от намачкани плодове и лед) често са били сервирани в древна Персия, Гърция и Рим. Дори и името на десерта идва от персийската напитка „шарбат” („шербет” в турския му вариант) – от плодов сок, захар и вода. Предполага се, че през Средновековието, арабските завоеватели в Андалузия са заменили меда в напитката със захар и започват да използват при направата й счукан лед и да добавят аромати и подправки. Марко Поло, от своя страна, донася от Китай рецептата за „sorbetto” и я популяризира сред аристократите и папите на Апенините.

Във Франция, сорбетът идва (както и макароните), заедно със свитата на Катерина Медичи, която пристига със своите готвачи и сладкари за сватбата си с бъдещия крал Анри II. По-късно различни видове сорбе са сервирани и в известното парижко кафене „Le Procope”, открито в 1660 година и предлагащо за първи път кафе и шоколад във френската столица.

Вкъщи тачим плодовите сладоледи (сорбета) доста повече от класическия сладолед. Всъщност единствените сладоледи, прекрачващи прага на фризера са мента с шоколадови парченца и с кисело мляко (така де, аз българка ли съм или не съм!). Много харесвам и сладолед с аромат на виолетки, но за съжаление, не се среща често в парижкия регион. За сметка на това, сорбетата минават безпрепятствено. Също така, всеки път като пътуваме някъде, опитваме различни нови вкусова плодов сладолед, като част от ваканцията.

Отдавна ми се искаше да пробва да направя сорбе в домашни условия, но повечето рецепти изискват употребата на машина за сладолед, която нямам и нямам намерение да си купя. Това е и един от основните плюсове на днешната рецепта, освен възможността за вариране на количеството захар – веднъж забъркан, кремът просто се замразява във фризера.

А кремът има чуден плодов вкус и лека текстура, напомняща доста на мус. Предполагам, че вкусовете могат да варират... или поне аз имам намерението да го пробвам и с други плодове.

А сега пригответе пасатора и се въоръжете с търпение за изчакването във фризера.

Продукти:

(за около 1,5 л сорбе, рецептата е с леки модификации от списание « Saveurs »,  бр.210, май 2014)

500 г ягоди

200 г захар

1 белтък

Сокът на един лимон

Ягодите се измиват, почистват от дръжките и разрязват наполовина. Слагат се в дълбока купа, и се поръсват с ¾ от захарта и лимоновия сок. Разбиват се на пюре с пасатор. Ако ягодите не са достътъчно сладки, или пюрето не е достатъчно сладко за вашия вкус, се добавя останалата захар. Добавя се белтъкът и сместа се разбива в продължение на 10 минути. Кремът побелява и увеличава обема си около два пъти и добива консистенция на мус.

Готовият крем се пресипва в чашки или кутия за сладолед, покрива се с капак или фолио и се оставя поне за 12 часа във фризера.

Question glaces, à la maison nous sommes plus sorbets que crèmes glacées. Les seules qui sont dignes de passer le seuil de notre congélo sont les crèmes glacées chocolat-menthe ou glace au yaourt (je ne suis pas bulgare pour rien). La glace à la violette a sa place aussi, mais malheureusement ce parfum ne se trouve pas facilement en région parisienne. Par contre, plusieurs sorbets sont admis sans contrôle à l’entrée. Je me fais souvent un réel plaisir de déguster plusieurs parfums de sorbets quand je vais en vacances et de découvrir de nouvelles choses.

Je voulais depuis un certain temps essayer de faire un sorbet maison ; mais la plupart de recettes que je trouvais nécessitaient une sorbetière, un ustensile que je ne possède pas et surtout, que je n’envisage aucunement acheter. L’énorme plus de cette recette, à part le fait que l’on puisse doser la quantité de sucre, est qu’elle se passe au congélateur, tout simplement. Je pense que les parfums pourront varier… en tous cas, je vais sans doute tester encore quelques-uns.

En attendant, sortez vos mixeurs et armez-vous de patience.

Ingrédients :

(pour environ 1.5L de sorbet, la recette est légèrement modifié du magazine « Saveurs », numéro 210, mai 2014)

500 g de fraises

200 g de sucre

1 blanc d’œuf

Le jus d’un citron

Laver et équeuter les fraises et les couper en deux. Les placer dans un bol profond et les saupoudrer de ¾ du sucre et le jus de citron. Le mixer avec un mixeur plongeant afin d’obtenir une purée lisse. Si  les fraises ne sont pas très sucrées ou la purée n’est pas assez sucrée à votre gout, rajouter le reste du sucre. Ajouter le blanc d’œuf et continuer à mixer pendant encore 10 minutes. Le mélange va progressivement blanchir, doubler de volume et obtenir une texture de mousse.

Verser la crème dans un moule ou dans des verrines individuelles, le fermer avec du film alimentaire ou un couvercle et les placer pendant 12 heure au congélateur.