Twin Peaks Cherry Pie

[BG] Черешовият пай на агент Дейл Купър... или как совите не са това, което са.

[FR] La tarte aux cerises de l’agent Dale Cooper de la série du même nom ou comment « les hiboux ne sont pas ce qu’ils paraissent».

Един от първите сериали, които ме държаха прикована към телевизора в началото на 90тте години, беше „Туин Пийкс”. Сериалът даде дори отражение и върху реалния ни живот с родителите ми. Кучето, което си взехме горе-долу по онова време беше кръстено на полицая Анди (знам, сега се питате кой ли пък беше този) – един висок, леко непохватен и добродушно-наивен левент.

Хората на моите години (а и малко по-големите) сигурно и досега си спомнят началните кадри с дъскорезницата и бавната, настръхваща музика на Анджело Бадаламенти, агент Дейл Купър и диктовките към секретарката му Даян, странните образи, появяващи се из нищото, неспирния въпрос „Кой уби Лора Палмър” и кои са тези сови, дето не са това, което са. Твърде вероятно си спомнят още и как героинята на Шерилин Фен успяваше да завърже на възел дръжката на череша само с езика си. И също толкова вероятно доста по-малко хора си спомнят кафенето на Норма и нейните черешови пайове, от които агент Купър не пропускаше да си поръча поне по едно парче. Последното го знам, защото и аз съм от тях.

Но, тъй като в живота нищо не се губи, черешовият пай на Норма ми бе припомнен не от кой да е, а от ПП. Той се оказа почитател на сериала до степен, че вкъщи имаме касети с всички „записи” на Дейл Купър до Даян, както и книгата-наръчник за всички новопристигнали в града, „Welcome to Twin Peaks, an access guide to the town”. Това, за да сме подготвени ако случайно някой ден решим да се преместим там. Което едва ли ще стане, защото в такъв случай броят на откачалки на квадратен метър би се повишил значително.

Поне от няколко месеца насам обещавам на ПП, че ще му направя пая, когато дойде сезона на черешите. И тъй като в момента е в разгара си (след ужасната и дълга зима, която имахме), нямаше начин, запретнах ръкави. Отначало исках да ползвам рецептата от книгата. Именно тук идват и совите, които не са и така нататък. Оказа се, че рецептата, която би трябвало да доведе до най-невероятния черешов пай на света, не ме грабна с продуктите си, сред които фигурираше и ненамираемата в Европа мазнина Crisco. Затова се потърсих нещо по-достъпно, преди да се захвана да изчистя килограм и половина череши от костилките им. При това без вълшебния уред, наречен на руски „косточковыбрасыйвателька”.

Резултатът си заслужава всяка костилка. Двата слоя златисто маслено тесто се топят в устата и затварят смес от гъст сироп и ароматни череши. Самото тесто не е сладко и е доста неутрално на вкус, което позволява ароматът на плодовете да се разгърне напълно, подчертан от лекия кисело-цитрусов вкус на лимоновата кора. Сам по себе си паят е напълно достатъчен, но придружен от чаша кафе, те кара да посегнеш направо за второ парче.

Продукти:

(рецептата е с леки модификации от тук и тук, за форма с диаметър 32 см)

За тестото:

350 г брашно

220 г масло

50 г пудра захар

2 яйца

Няколко капки ванилов екстракт

Щипка сол

За плънката:

1,5 кг череши без костилките

80 г кафява захар

1 шушулка ванилия

Кората на един лимон

Сокът на половин лимон

2 с.л. нишесте

1-2 с.л. кафява захар за поръсване

Приготвяне на плънката:

Черешите се поставят в тенджера заедно със захарта, настърганата лимонова кора и разцепената на две шушулка ванилия. Оставя се да заври и да поври на тих огън около 10-15 минути, докато водата се изпари, а черешите омекнат. Нишестето се разтваря в 1 с.л. студена вода и лимоновия сок и се добавя към черешите. Разбърква се добре и се оставя още 2-3 минути на котлона, докато се сгъсти. Получава се много гъст сироп, в който се намират черешите. Колкото сиропът е по-гъст, толкова е по-малка вероятността плънката да се разтече впоследствие.

Плънката може да се приготви от предната вечер и след като изстине напълно, да се съхрани в хладилник до използването й.

Приготвяне на тестото:

Жълтъка се отделя от едното яйце и се запазва за намазването на пая. Брашното, захарта и солта се поставят в купа. Добавя се студеното масло, нарязано на кубчета и се претрива за 2-3 минути с пръсти, докато се получи консистенция на мокър пясък (този етап може да се извърши и в миксер, с приставка за тесто). Добавят се яйцето, отделения белтък и ваниловия екстракт и се замесва сравнително меко тесто. В зависимост от вида на брашното или големината на яцата, може да се наложи да се добави още малко брашно или вода. Тестото се завива в прозрачно домакинско фолио и се оставя в хладилник поне за 30-40 минути (трябва да е стегнато).

Фурната се загрява на 170 градуса.

Отлежалото тесто се разделя на две части (1/3 и 2/3). По-голямата се разточва върху леко набрашнения плот на кора с дебелина около 0,5 см. Прехвърля се в тавата и се облицоват дъното и стените. Стърчещите отстрани краища си изрязват. Изсипва се черешовата плънка. По-малката топка от тестото се разточва върху леко набрашнения плот на кора с дебелина около 0,5 см и с нея се покрива напълно тавата. Леко стърчащите краища могат да се изрежат или подвият навътре, така паят се запечатва напълно. Намазва се отгоре с разбития с малко прясно мляко жълтък. От остатъците от тестото с форма за сладки може да се изреже допълнителна украса. Паят се посипва с около 1-2 с.л. кафява захар.

Пече се около 40-45 минути или до златисто. Изважда се и се оставя да изстине.

Сервира се  изстинал или леко топъл, може да бъде придружен от топка ванилов сладолед.

Une des premières séries que j’ai regardées en intégrale était « Twin Peaks » au début des années 90. La série a même influencé la vie réelle dans ma famille. Nous avons prénommé le chien que nous avons pris au moment de la diffusion d’après un des personnages de la série : Andy, le jeune policier grand, maladroit et naïf.

Les gens de mon âge (et même les légèrement plus âgés) se souviennent sans doute du générique avec la scierie et la musique envoutante d’Angelo Badalamenti, l’agent Dale Cooper et ses enregistrements pour Dianne, les personnages étranges surgissant de nul part, la question sans cesse qui a tué Laura Palmer et qui sont les hiboux qui n’étaient pas ce qu’ils paressaient. Il est fort possible qu’ils se souviennent encore comment le personnage de Sherylin Fenn pouvait nouer la queue d’une cerise rien qu’en utilisant sa langue. Par contre, beaucoup moins de gens sans doute se souviennent de Norma et de ses tartes aux cerises dont agent Cooper était si friand. Je le sais, car j’en fais partie !

Mais, comme dans la vie rien ne se perd, c’est PP qui me l’a rappelée à son bon souvenir. PP est aussi un grand fan de la série, au point que nous avons à la maison une copie des cassettes d’agent Cooper pour Dianne ainsi que le guide de la ville pour tous les nouveaux arrivants, « Welcome to Twin peaks, an access guide to the town ». Cela, au cas où nous serions amenés à y emménager un jour. J’espère que cela ne se produirait pas, car le nombre de timbrés au mètre carré là-bas est déjà largement suffisant.

Depuis quelques mois j’avais promis à PP que je lui ferai la tarte aux cerises une fois l’été arrivé. Et comme la saison des cerises commence enfin à arriver, je n’avais pas le choix et j’ai retroussé mes manches. Au début je voulais prendre la recette du guide de la ville. Et c’est là que sont intervenus les hiboux qui ne sont pas, etc. En fin de comte la recette qui était censée me conduire vers la meilleure tarte aux cerises du monde ne m’a pas plu. Elle contenait, entre autre, la matière grasse Crisco, introuvable en Europe. Voilà pourquoi j’ai cherché une recette plus abordable et attrayante avant de dénoyauter un kilo et demi de cerises… à mains nues ! Le résultat en vaut chaque noyau.

Les deux couches de pâte brisée fondent sur la langue et renferment un mélange de cerises et sirop dense. La pâte n’est pas très sucrée et assez neutre en goût, ce qui permet au parfum des fruits de se développer entièrement, tout en étant sublimé par la légère acidité du citron. La tarte se suffit amplement en elle-même, mais accompagnée d’une tasse de café t’inspire le désir de tendre la main vers une autre part.

Ingrédients :

(La recette est légèrement modifiée d’ici et d’ici, pour un moule de 32 cm)

Pour la pâte :

350 g de faine

220 g de beurre

50 g de sucre glace

2 œufs

Quelques gouttes d’extrait de vanille

Une pincée de sel

Pour la garniture:

1.5 kg de cerises dénoyautées

80 g de sucre roux

1 gousse de vanille

Le zeste d’un citron

Le jus d’un demi-citron

2 càs de fécule de maïs

1 – 2 càs de sucre roux pour le dessus

Préparation de la garniture:

Mettre les cerises dénoyautées dans une casserole avec le sucre, le zeste du citron et la gousse de vanille fendue en deux. Porter à ébullition à feu doux et laisser cuire pendant 10 -15 minutes, jusqu’à ce que l’eau s’évapore et les cerises se ramollissent. Diluer la fécule de maïs dans 1 càs d’eau froide, ajouter le jus de citron et verser dans la casserole. Continuer à cuire pour que le sirop s’épaissit  pendant encore 2-3 minutes. Le sirop doit être assez épias pour que la farce puisse tenir à l’intérieur de la tarte.

La farce peut être préparée la veille. Dans ce cas, la laisser refroidir et garder ensuite au frigo.

Préparation de la pâte :

Séparer le blanc d’un des œufs et garder le jaune pour dorer la tarte ensuite. Mettre la farine, le sucre et le sel dans un bol et ajouter le beurre froid, coupé en petits dès. Commencer à émietter le beurre avec les doigts pour obtenir une texture sablée (cette étape pourrait être aussi réalisée à l’aide d’un robot). Ajouter l’extrait de vanille, l’œuf et le blanc d’œuf et commencer à pétrir pour former une pâte souple. Il est possible que vous deviez rajouter un peu plus de farine ou de l’eau pour ajuster la consistance de la pâte. Envelopper la pâte dans du film alimentaire et la laisser reposer pendant 30 – 40 minutes au frigo.

Préchauffer le four à 170°C.

Séparer la pâte en 1/3 et 2/3. Etaler la plus grosse partie sur le plan de travail légèrement fariné sur une épaisseur de 0.5 cm. Transférer la pâte dans le moule et bien étaler sur le fond et les parois. Enlever les parties qui débordent. Verser la garniture aux cerises. Etaler le reste de la pâte sur le plan de travail légèrement fariné sur une épaisseur de 0.5 cm. Couvrir entièrement la tarte  et coller les bords ensemble. Dorer avec le jaune d’œuf dilué avec un peu de lait. Découper des différentes formes avec un emporte-pièce pour décorer le dessus de la tarte. Saupoudrer la surface de la tarte avec 1-2 càs de sucre roux.

Enfourner pendant 40 – 45 minutes ou jusqu’à ce que la tarte soit bien dorée. Sortir du four et laisser refroidi sur une grille.

Servir la tarte à température ambiante ou légèrement tiède, avec u sans une boule de glace à la vanille.