Тарта с червени плодове / Tarte au fromage blanc et fruits rouges

[BG] Лятна и лека тарта с прясно сирене (кисело мляко), сметана и червени плодове. Истинско пиршество!

[FR] Tarte au fromage blanc et aux fruits rouges d’Eric Kayser. Un vrai régal !

Какво се празнува във Франция на 14 юли? Ама че въпрос - превземането на Бастилията и началото на френската револючия, разбира се!

Оказва се, обаче, че не е съвсем така. Едва наскоро научих, че всъщност френският национален празник води началото си не само от падането на Бастилията, а и от първата й годишнина. На 14 юли 1790 година, на Марсовите полета (в края на които днес гордо се извисява Айфеловата кула), повече от 250 000 парижани отпразнуват първата годишнина от края на абсолютизма с голям празник. Той е наречен „Празник на обединението” (Fête de la Fédération), момент за помирие и обединение на френския народ. Счита се, че от този празник води началото си и френската нация. През 1880 година, със закон 14 юли е обявен за национален празник, който се свързва с Празника на обединението, който, от своя страна отбелязва превземането на Бастилията.

Този увод няма нищо общо с днешната рецепта, но понеже все пак (утре) е 14 юли, реших да го включа в поста. В момента навън гърмят традиционните фойерверки под проливен дъжд. Независимо, че е средата на юли, времето е изключително студено и дъждовно и няма оправяне от април насам. Вместо за коктейли и сладолед си мечтая за горещ шокорад и бисквитки. Но да карам по същество.

Днешната торта също беше за празник, макар и доста по-личен и семеен – рожденият ден на баща ми, който празнувахме през април. Оттогава рецептата и снимките търпеливо чакаха по папките момент на вдъхновение. Тъй като сезонът на червените плодове е вече към края си, трябваше бързо да се вдъхновя, за да не се наложи да чакам цяла година. За празника на баща ми, исках да направя лека и плодова торта, защото предвиденото меню беше доста засищащо. Затова се спрях на тази тарта от магазините на един от най-добрите парижки пекари, Ерик Кайзер. Но тъй като преди време успях да се сдобия с книгата ми с рецепти, я направих вкъщи.

Оригиналната рецепта е с един продукт, който тук се нарича „бяло сирене” (fromage blanc). Получава се при пресичането на прясното мляко с ензими и киселина (оцет, лимонов сок) и на цвят и консистенция прилича на заквасена сметана. Понякога в състава му може да се добави малко сметана. В рецептите обикновено съветват да се замени с гъсто кисело мляко или с изцедено такова.

Продукти:

(за форма с диаметър 24 см, рецептата е адаптирана от книгата „Les tartes d’Eric Kayser”)

За пясъчното тесто:

100 г размекнато масло

20 г захар

45 г пудра захар

1/2 ч.л. сол

2/3 яйце голям калибър (тоест, 1 разбито яйце, от което се отделят 2/3 за тестото)

190 г брашно

За крема:

4 листа (8 г) желатин

400 г заквасена нискомаслена сметана

400 г „бяло сирене” (fromage blanc) – заменя се с изцедено или гъсто кисело мляко

80 г пудра захар

2 с.л. черешов ликьор (кирш)

800 г червени плодове (ягоди, малини, френско грозде, къпини, боровинки)

Приготвяне на тестото:

Маслото се разбива с двата вида захар и солта. Добавя се яйцето и се разбърква добре. Прибавя се брашното и се замесва гладко тесто. Завива се в прозрачно домакинско фолио и се оставя да стегне за около 10 минути в хладилник. Разточва се на кора върху леко набрашнен работен плот. С разточеното тесто се покрива предварително намаслена откопчаваща се тортена форма, като се разстила по дъното и стените. Бордът по стените трябва да е висок около 5-6 см. Тестото се покрива с прозрачно домакинско фолио и се оставя да стегне в хладилника поне за 1 час (а най-добре 1 нощ).

Фурната се загрява на 180 градуса. Прозрачното фолио се маха, заменя се с пекарска хартия, върху която се поставят керамични мъниста (или зрял фасул), за да не се надига при печенето. Пече се в продължение на 30-35 минути. Кората се изважда и се оставя да изстине напълно върху решетка.

Приготвяне на тартата:

Листата желатин са накисват в студена вода. Сметаната се разбърква със захарта. Черешовият ликьор се загрява в тенджерка, но без да завира. Охлажда се леко и се добавя студеният желатин. Разбърква се, докато желатинът се разтвори добре. Добавя се към сметаната и се разбърква добре. Прибавя се киселото мляко и се разбърква до получаване на гладък крем.

Кремът се изсипва върху изстиналото дъно на тартата и се прибира за няколко часа в хладилник. Непосредствено преди сервиране се украсява с почистените и измити плодове.

Забележка: според мен тартата става още по-вкусна, ако престои поне една нощ в хладилника.

C’est la veille du 14 juillet. Dehors, on entend le bruit des feux d’artifice sous une pluie diluvienne. Bizarre, ils ne les ont pas annulés. Nous avons préféré de rester à la maison qu’attendre sous la pluie. Dommage, je vais devoir attendre un an avant de pouvoir m’amuser à tenter de prendre des photos des feux d’artifice. Par contre, j’espère ne pas devoir attendre autant avant de voir le soleil pointer le bout de son nez (et le reste du visage) pour plus qu’une matinée par ci, par là. C’est pas normal, en plein milieu de juillet de rêver de chocolat chaud et cookies et pas de cocktails et glace à la menthe et pépites de chocolat.

La recette d’aujourd’hui n’a rien à voir avec la fête de demain, même si elle était aussi festive en soi. Elle était destinée à une fête personnelle et familiale : l’anniversaire de mon père que nous avons fêté en avril (toujours sous la pluie, d’ailleurs). Les photos attendaient sagement un brin d’inspiration pour pouvoir être publiées. J’ai dû lui forcer un peu la main à ce brin, car la saison des fruits rouges tire vers sa fin et je ne voilais pas devoir attendre toute une année.

J’ai voulu faite une tarte assez légère et pleine de fruits pour le repas d’anniversaire d mon papa, car le plat principal prévu était bien copieux. J’ai choisi la recette d’un des meilleurs boulangers de Paris, Eric Kayser. Cette tarte était un de mes pêchée mignons quand j’étais étudiante et une fois par mois, j’achetais une part. Comme j’ai pu avoir le livre des recettes, cette fois-ci, j’ai pu la faire à la maison.

Ingrédients :

(Pour un moule rond avec un diamètre de 24 cm, la recette est adaptée du livre « Les tartes d’Eric Kayser »)

Pour la pâte sablée :

100 g de beurre pommade

20 g de sucre en poudre

45 g de sucre glace

½ càc de sel

2/3 d’œuf (battre 1 œuf entier dans un petit bol et verser 2/3 du mélange  dans la pâte)

190 g de farine

Pour la crème :

8 g (4 feuilles) de gélatine

400 g de crème fraiche légère

80 g de sucre glace

2 càs de kirsch

400 g de fromage blanc allégé

800 g de fruits rouges (fraises, framboises, groseilles, mûres, myrtilles)

Préparation de la pâte :

Dans un bol mélanger le beurre pommade avec le sucre en poudre, le sucre glace et le sel à l’aide d’un batteur électrique. Ajouter l’œuf et bien mélanger. Ajouter la farine et mélanger le tout afin d’obtenir une pâte. Envelopper la pâte en boule du film alimentaire et laisser reposer au frigo pendant 10 minutes. Sortir la pâte sur le plan de travail légèrement fariner et l’abaisser avec un rouleau à pâtisserie jusqu’à une épaisseur de 5-7 mm. Beurrer le moule et le foncer avec la pâte. Couvrir au contact avec du film alimentaire et laisser reposer au frigo pendant au moins 1 heure (le mieux c’est toute une nuit).

Préchauffer le four à 180°C. Faire cuire le fond de la tarte à blanc pendant 30-35 minutes. Sortir du four et laisser complètement refroidir sur une grille.

Préparation de la tarte :

Tremper les feuilles de gélatine dans de l’eau froide. Mélanger la crème fraiche avec le sucre glace. Faire chauffer le kirsch dans une casserole sans le faire bouillir et laisser tiédir légèrement. Ajouter les feuilles de gélatine égouttées et bien mélanger pour les faire fondre. Incorporer la gélatine fondue dans la crème fraiche et bien mélanger. Incorporer ensuite le fromage blanc et mélanger bien afin d’obtenir une crème homogène.

Verser la crème sur le fond de tarte refroidi et réserver au moins quelques heures au réfrigérateur. Laver et sécher les fruites rouges. Les repartir sur la tarte juste avant de servir.

Note : personnellement, je trouve que la tarte est meilleure après avoir passé une nuit, voire 12 heures au réfrigérateur.