Дъждовна Франция I / La France sous la pluie I

[BG] Ваканция под променливото априлско небе.

[FR] Des vacances sous le ciel gris d’avril.

Във Франция има поговорка „En avril, ne te découvre pas d’un fil” (в сравнително свободен превод: „През април, не махай дреха от гърба си”). Тази година, тя се оказа особено вярна. Това беше най-неприятния, облачен, дъждовен и студен април поне от 10 години насам. Обикновено през пролетната ваканция човек вади слънчевите очила, късите ръкави и се настанява удобно на някоя тераса на кафене под разлистените дървета (това, само ако не сте алергични към полени) с книга в ръка. Тази година по-удачно беше да се завиеш на топло вкъщи на дивана и да слушаш капките дъжд на прозореца... отново с книга в ръка. Признавам, първият вариант щеше да ме устрои повече предвид астрономическия календар. Освен това, през ваканцията ни гостуваха родителите ми и ми се щеше да могат по-пълноценно да се насладят на времето тук. Но, кармата ми за хубаво време този път ми изневери, въпреки изтанцувания танц на изгряващото слънце и пренареждането на чакрите.

И така, предвидената програма по време на едноседмичната ни ваканция предвиждаше:

а) Два замъка по Лоара – останахме само с един – Шенонсо, при това под проливен дъжд;

б) Един ден в Париж – останахме с един следобед на Монмартр;

в) Два дни в Нормандия – те поне се състояха почти напълно, при това със сравнително слънчево време, но с ужасен вятър (по плажа на Довил вилнееше почти пясъчна буря).

Изглед към замъка / Vue sur le château

Избрах замъка Шенонсо, понеже за мен е един от най-впечатляващите. Не заради големината или елегантната си архитектура, а заради необичайното му разположение над река Шер. Всъщност, първоначално е бил посторен на брега, галерията над реката е достроена по-късно по поръчка на Катерина Медичи. Няма да разказвам историята на замъка Шенонсо. Други са го направили по-подробно от мен. Аз ще добавя само малко снимки, тези които успях да „спася” от дъжда и на които се виждат минимално туристи.

Таванът в главния вход / Le plafond dans le hall d’entrée

Le vieux dicton, « En avril, ne te découvre pas d’un fil » n’a jamais été aussi d’actualité que le mois dernier. Je vis en France depuis plus de 10 ans, mais c’était le mois d’avril le plus désagréable, froid et pluvieux que j’ai vu ici. Habituellement pendant les vacances de Pâques, on est en manches courtes, lunettes de soleil et à la terrasse d’un café avec un bon livre. Cette année, il était plus judicieux de mettre sa petite laine, se lover sur le canapé et écouter les gouttes de pluie sur les fenêtres… avec un bon livre. J’avoue que j’aurais préféré le premier exemple car il est plus en adéquation avec le calendrier. De plus, mes parents nous rendaient visite et j’aurais aimé qu’ils profitent plus de leur séjour. Mais mon karma pour de beau temps m’a délaissée cette année, malgré la danse de soleil levant et le réarrangement des chakras que j’avais fait.

Стълбите към кухнята / La descente dans les cuisines

En fin de compte, le programme de notre semaine de vacances prévoyait :

a) Deux châteaux de la Loire – il en resté un – le château de Chenonceau, en plus sous une pluie battante ;

b) Un jour à Paris – nous sommes restés avec une après-midi à Montmartre ;

c) Deux jours en Normandie – là, nous avons eu de la chance – plus de soleil, mais un sacré vent (il y avait presque une tempête de sable sur la plage de Deauville).

Изглед към градината на Катерина Медичи от Голямата зала / Vue sur le jardin de Catherine de Medici de la grande salle

Aujourd’hui je vais poster juste les photos du château et de Montmartre. La promenade normande va rester pour le billet suivant.

J’ai choisi le château deChenonceau car je trouve qu’il est parmi les plus impressionnants. Non à cause de sa taille ou son architecture élégante, mais à cause de sa situation surprenante au-dessus du Cher. D'ailleurs, au début, il était construit au bord de la rivière et la gallérie au-dessus a été construite plus tard, à la demande de Catherine de Medici. Je ne vais pas raconter l’histoire du château en détails, d’autres l’ont déjà fait. Je me contenterai juste de mettre quelques photos : celles que j’ai réussi à sauver de la pluie et où on ne voit pas les nombreux touristes.

Стаята на Катерина Медичи / La chambre de Catherine de Medici

Кабинетът с естампите / La chambre d’estampes

Стаята на Луиз дьо Лорен, която след убийството на съпруга си, крал Анри III, се оттегля в замъка за молитви и медитация / La chambre de Louise de Lorraine qui, après l’assassinat de son mari, le roi Henri III s’est retiré au château pour se recueillir et prier