In the Dublin’s Fair City

…  или ние в страната на лепръконите

Дъблин, или по-скоро Ирландия си ми е отдавнашна тръпка. Откакто в 7-8 клас ми попадна един сборник с ирландски приказки и легенди. Тогава си казах, че страна, в която се подизават лепръкони си заслужава да бъде видяна. Няколко филма с Колм Мийни, два спектакъла  с ирландски танци и определен брой чик-лит от ирландски авторки, ме убедиха окончателно, че една от спирките в обозримо бъдеще трябва да бъде Изумруденият остров.

Речено-сторено. Билетите бяха купени, хотелът (бед-енд-брекфаст, всъщност) беше резервиран през февруари и пътуването – очаквано с нетърпение. И ето че Онзи-Чието-Име-Не-Може-Да –Бъде-Произнесено започна да изригва и напълни небето с вулканична пепел. В този момент си дадох сметка, колко сме зависими от самолетния транспорт. За наша най-голяма радост, летищата отново бяха отворени, а полетите възобновени 3-4 дни преди тръгването ни и можахме да проверим на място дали момичетата са наистина толкова хубави, както твърди песента.

 Trinity College – В неговата библиотека се съхраняват над 20 000 тома стари книги, сред които The Book of Kells (богато илюстрирано Четириевангелие от 9ти век) / 

Dans la bibliothèque du Trinity College sont conservés environ 20 000 livres anciens, parmi lesquels The Book of Kells (4 Evangiles richement décorés qui datent du 9^e siècle)

Не знам дали от позитивната нагласа, или просто  защото действителността отговаря на впечатленията на туриста, Дъблин ми допадна ужасно много. Приветлив, човешки и уютен град. Няма големи сгради, разстоянията в центъра са достатъчно поносими, за да могат да бъдат изминавани пеш, хората са усмихнати и сърдечни. Изглежда кармата ми за хубаво време беше насреща, защото валя само 10 минути за трите дни, през които бяхме там, а прогнозата беше за дъжд и облаци през цялото време. От всичко като че ли най-много ме впечатлиха зелените паркове и Ботаническата градина.

 Паркът St Stephen’s Green / Le parc St Stephen’s Green

Бирата е чудесна, хапването също. Районът около Темпъл Бар е препълнен с пъбове с жива музика. Опитахме 4 различни вида бира, все „брюнетки”, тъй като и двамата с ПП я предпочитаме тъмна. Повече не беше педагогично, защото и Камбанката беше с нас. Местният хляб и печива са страхотни, както и рибената супа (chowder).

  Катедралата Christ Church / La cathédrale Christ Church

Тръгнахме си с намерението да де върнем някой ден, когато ще се опитаме да обиколим и страната в търсене на гърнето със злато отвъд дъгата.

 Катедралата Saint Patrick, в която Джонатан Суифт е бил пастор от 1713 до 1745 / 

La cathédrale Saint-Patrick dans laquelle Jonathan Swift fut pasteur de 1713 à 1745

… ou nous au pays des leprechauns

Dublin, ou plutôt l'Irlande, était un rêve depuis longtemps. Depuis la 3ème ou 4ème, quand un livre de contes et légendes irlandaises est tombé entre mes mains. Je m’étais dit que le pays où les leprechauns ont élu domicile valait largement le détour.  Quelques films avec Colm Meaney, deux spectacles de danse et un nombre non-négligeable de livres de "chick-lit" d’auteures irlandaises ont affermi mes intentions de trouver un moyen de visiter l’ile Emeraude dans un futur proche.

 Паркът Saint Patrick / Le parc du Saint-Patrick

Aussitôt dit, aussitôt fait! Le vol était réservé, l’hôtel (plus précisément, le bed-and-breakfast) choisi depuis février, les vacances posées et le voyage attendu avec impatience quand Celui-Dont-On-N’arrive-Pas-A-Prononcer-Le-Nom a commencé à cracher des cendres. C’est là où l'on se rend compte combien nous sommes devenu dépendant des transport aérien. Heureusement, 3-4 jours avant notre départ, les aéroports ont rouvert et nous avons pu vérifier sur place si les filles sont si jolies, comme dit la chanson.

 Bride Street –в тази кооперация над всеки вход има барелеф със сцена от „Пътешествията на Гъливер” /  

Bride Street : au dessus de chaque éntrée de cette résidence se trouve un bas-relief représentant une scène des «Voyages de Gulliver»

Je ne sais pas si c’est à cause du mon état d’esprit positif ou parce que la réalité correspond aux impressions du touriste mais j’ai beaucoup apprécié Dublin. C’est une ville accueillante, humaine et très cosy. Il n’y a pas de buildings qui cachent le ciel, les distances par rapport au centre ville sont suffisamment courte pour les effectuer à pied, les gens sont souriants et chaleureux. Mon karma du bon temps à fonctionné à merveille : malgré les prévisions il a plu seulement pendant 10 minutes le premier jour. J’ai particulièrement aimé les parcs et surtout le Jardin Botanique.

Clare Street

La bière est excellente, la nourriture aussi. Le quartier de Temple Bar est rempli de pubs avec de la musique traditionnelle en live. Nous avons testé 4 différents types de bière (avec une certaine modération car nous avions Clochette avec nous) que des brunes d’ailleurs (les blondes, je les laisse aux hommes). Le pain local est très bon, ainsi qu’une soupe de poisson, légumes et crème fraiche (chowder).

Oscar Wilde Memorial

Nous avons quitté Dublin avec regret et avec l’intention d’y revenir un jour pour voyager un peu plus dans le pays à la recherche du chaudron d’or au-delà de l’arc-en-ciel.

Merrion Square

Цветните врати на Дъблин / Les portes géorgiennes de Dublin

 

Националната Ботаническа градина / Le Jardin Botanique

  Часовниците на Дъблин – понякога всяка страна показва различен час / 

 Les horloges du Dublin : parfois avec une heure différente de chaque côté