Marmottes et Chocolat

Шоколадовият пай на Нора Ефрон / La tarte au chocolat de Nora Ephron

2012-02-01T22:39:00.000+01:00

[BG] Пай с шоколадов крем за Деня на мармота.

[FR] Une tarte au chocolat bien onctueuse pour le Jour de la marmotte.

Спомняте ли си филма „Омагьосан ден”, където екранният герой на Бил Мърибеше обречен да изживява един и същи ден? Този омагьосан ден беше Денят намармота.

Дълго време си мислех, че денят е художествена измислица, изглеждаше твърденеправдоподобно за да е истина. Едва наскоро се заех сериозно с проучването на тозивъпрос и се оказа, че реалността за пореден път надмина въображението. Открих,че Денят на мармота не само съществува, но и наистина се отбелязва на 2февруари в много области на САЩ и Канада. Счита се, че на този ден мармотитеизлизат от дупката си. Според поверието, ако на този ден е облачно, зиматаскоро ще свърши. Ако е слънчево, мармотът ще види сянката си и ще се върне обратнов дупката, защото зимата ще продължи още 6 седмици. Изследванията показват, чепрогнозите на мармотите се сбъдват в около 40 % от случаите. Какво да се прави,не може един мармот хем да е метеоролог, хем да завива шоколада в станиол.

За да отбележа подобаващо този значим ден, нямах друг избор, освен да сеспра на рецепта с шоколад.

Преди време попаднах на този пай и запазих рецептата за удобен случай. Затези от вас, които не познават Нора Ефрон, ще спомена, че е режисьорка наняколко доста известни романтични комедии (обикновено с Мег Райън в главнатароля), както и на филма „Джули и Джулия”, който нашумя преди известно време. Ноза мен тя винаги ще остане сценаристката на култовия ми филм „Когато Хари срещна Сали”, когото гледам всяка година по Коледа (също като една отприятелките ми от детинство... с която навремето го гледахме заедно).

Затова какъв по-добър случай от шоколадовия пай с намек за кино за Деня намармота?

Продукти:

(рецептата е адаптирана от Babble, за тава с диаметър 24 см, 1 чаша = 250 мл)

За блата:

250 г бисквити (аз ползвах вариант на „Пти бьор”)

12 с.л. разтопено масло

За крема:

¾ чаши кафява захар

3 с.л. нишесте

3 чаши прясно мляко

¼ ч.л. сол

150 г шоколад (64% съдържание на какао)

4 жълтъка

1 с.л. ванилов екстракт

30 г масло

50 г карамелизирани лешници

1 чаша пълномаслена заквасена сметана

2 с.л. пудра захар

Приготвяне на блата:

Бисквитите се смилат на трохи в кухненски робот. Добавя се разтопенотомасло и се обърква, докато бисквитените трохи се овлажнят (при необходимост седобавя още масло). Кръгла тава се застила с пекарска хартия. Натрошенитебисквити се разстилат на дъното и стените на тавата, докато се получи кора сдебелина 7-8 мм, потупва се, докато се уплътни. Фурната се загрява на 180градуса и блатът се запича за 10 минути. Оставя се да изстине напълно.

Приготвяне на крема:

В купа се разбъркват захарта, нишестето и солта. Млякото се изсипва втенджера и загрява на тих огън до завиране. Отдръпва се от огъня и се добавянатрошения шоколад. Оставя се да се разтопи за около минута и се разбърквадобре. Прибавят се нишестето и захарта и кремът се връща на котлона на среденогън, като се разбърква непрекъснато, докато лъжицата започне да оставя ясниследи. Отдръпва се от огъня. Жълтъците се разбиват в купа. Добавя се едналъжица от шоколадовия крем и се разбърква добре, за да не се пресекат яйцата.Постапенно се добавят още няколко лъжици крем, като след всяка се разбърквадобре. Сместа се добавя към останалия в тенджерата крем и се връща за околоминута-две на огъня, като се разбърква непрекъснато докато се сгъсти (лъжицатада оставя ясна следа в крема). Добавят се ваниловият екстракт и нарязаното накубчета масло и се разбърква добре. Кремът се оставя да изстине напълно. Приохлаждането се сгъстява допълнително.

Блатът се поръсва с натрошените карамелизирани лешници и отгоре се изсипва изстиналияшоколадов крем. Оставя се да стегне за 1 нощ в хладилника.

Преди сервиране, сметаната се разбива с пудрата захар на стегнат крем. Пожелание, паят може да се поръси допълнително с карамелизирани ядки. Сервира сес разбитата сметана.

Vous souvenez-vous du film « Un jour sans fin »ou le personnage de Bill Murray était condamné à vivre sans cesse le même jour ?Eh bien, le jour enchanté était le Jour de la marmotte.

J’ai longtemps pensé que c’étaitune fiction, une journée inventée pour le but du film. Cela paraissait vraimenttrop gros. Sauf que, en me penchant sur la question, j’ai découvert que le Jour de la marmotte non seulement existait bel et bien, mais qu’il était célébré le 2 févrierdans plusieurs villes du Canada et des Etats-Unis. Il parait que ce jour lesmarmottes sortent de leurs tanières. D’après la légende, si le ciel estcouvert, c’est un signe que le printemps ne va pas tarder. Si, par contre, ilfait beau et la marmotte aperçoit son ombre, elle retournera dans sa tanièrecar l’hiver continuerait pendant encore 6 semaines. Il semblerait que le tauxde justesse de prévision des marmottes est de 40%. C’est vrai, une marmotte nepeut pas en même temps être météorologue accomplie et mettre le chocolat dansdu papier alu.

Pour fêter cette journéeimportante, je n’avais pas le choix que de préparer une recette basée sur lechocolat.

Je suis tombée sur cette tarte ily a quelque temps et je l’ai gardée pour une occasion spéciale. Pour ceux quine connaissent pas Nora Ephron, elle est la réalisatrice de quelques comédiesromantiques très connues, la plupart avec Meg Ryan dans le rôle principal. Maispour moi elle restera à jamais la scénariste d’un de mes films cultes « Quand Harry rencontre Sally ». Je connais les répliques par cœur et je le regardetous les ans à Noël (tout comme une des mes plus anciennes amies… d’habitudenous le regardions ensemble).

Et maintenant je vous dis « Bonjour,c’est le jour de la marmotte ! »

Ingrédients :

(La recette est adaptée du siteBabble, pour un plat de 24 cm, 1 tasse = 250 ml)

Pour le fond :

250 g de biscuits (de type ‘Petitbrun’)

12 càs de beurre fondu

Pour la crème :

¾ de tasse de sucre roux

3 càs de fécule de maïs

3 tasses de lait

¼ càc de sel

150 g de chocolat noir (64% decacao)

4 jaunes d’œuf

1 càc d’extrait de vanille

30 g de beurre

50 g de noisettes caramélisées

1 tasse de crème fraiche entière

2 càs de sucre glace

Concasser les biscuits dans le bol du robot-mixeur (ou les mettre dans unsachet de congélation et le émietter à l’aide d’un rouleau à pâtisserie) afind’obtenir une poudre assez fine, sans gros morceaux. Ajouter le beurre fondu etbien mélanger avec les biscuits. Recouvrir un plat à bord haut avec dupapier sulfurisé. Tapisser le fond etles parois avec la préparation etbien tasser en tapotant dessus avec le dos d’une cuiller afin d’obtenirune épaisseur de 7-8 mm. Laisserenvirons 30 minutes au frigo pour que le beurre prenne. Préchaufferle four à 180°C et faire cuire le fond du gâteau pendant 10 minutes. Laisser complètementrefroidir sur une grille.

Dans un bol, mélanger le sucre,la fécule et le sel. Faire chauffer le lait dans une casserole à feu moyenjusqu’à l’ébullition. Retirer du feu et y ajouter le chocolat concassé. Laisserfondre pendant 1-2 minutes et bien mélanger. Ajouter le sucre et la fécule,remettre sur feu doux et laisser cuire en mélangeant sans cesse jusqu’à ce quela crème épaississe. Retirer du feu. Battre les jaunes d’œufs dans un bol.Ajouter une cuillerée de crème au chocolat et mélanger rapidement afin de nepas cuire les jaunes. Ajouter une é une encore quelques cuillerées de crème enmélangeant bien après chaque. Verser le mélange dans la casserole et remettresur feu doux pendant encore une minute ou deux, tout en mélangeant jusqu’à ceque la crème épaississe (la spatule doit laisser une trace bien visible). Retirerdu feu et y ajouter le beurre et l’extrait de vanille. Laisser refroidircomplètement (la crème épaissit davantage).

Parsemer le fond du gâteau avecles noisettes caramélisées concassées et verser par-dessus la crème au chocolatrefroidie. Laisser prendre au frigo pendant une nuit.

Battre la crème fraiche avec lesucre glace pour obtenir une crème bien ferme. On peut décorer la surface de latarte avec des noisettes caramélisées concassées. Servir la tarte accompagnéede la crème fraiche.

Той е тук! / Il est arrivé !

2012-01-30T21:40:00.001+01:00

[BG] Става въпрос зарецептурника, направен от Нана (Nana’(s) Crap) и когото имах безумния шанс да спечеля поКоледа в блога на Лулу (Something). Казвам „безумния”, защото обикновено не печеля нищо от томболи ихазартни игри. Хм, явно трябва да ми върви в любовта... Рецептурникът, освен чее голям пътешественик (в краткия си живот е посетил досега три държави), е ощепо-хубав наживо, отколкото на снимките.

Лулу и Нана благодаря ви още веднъж !

[FR] Non, ce n’est pas Zorro qui est arrivée, mais ce sublime calepin pour noter mes recettes. Il est fait à la main par Nana (Nana’(s) Crap) et j’ai eu la chance énormissime de le gagner à Noël dans leblog de Lulu (Something). Enormissime, car je ne gagne rien aux tombolas et d’autresjeux de hasard. Je dois être heureuse en amour, alors !

Encore merci à Nana et Lulu !

[BG] Използвам случая даблагодаря и за наградите, отредени ми от Маги (Кулинарни мисли и разни други неща).Ако не сте посещавали досега блога й, непременно го направете, за да сепорадвате на вкусни рецепти, красиви снимки и увлекателни истории.

И, накрая, няколко снимки на Париж и неговите витрини, които не успяхме давидим в пълния им блясък по Коледа, защото Камбанката беше с отит и трябваше даостанем вкъщи.

А сега ще ви оставя и ще се отдам на написването на рецепти, защото презянуари не бях много редовна в блога. Но, какво да се прави, през зиматамармотите спят зимен сън, лол!

[FR] Je profite aussi de l’occasionde ce post plutôt général pour partager quelques photos de Paris et sesvitrines, que nous n’avons pas pu voir en toute leur splendeur pendant lesfêtes de fin d’année car Clochette a eu une otite et nous devions rester à lamaison.

Et maintenant je vais m’atteler àécrire enfin quelques recettes, car le mois de janvier n’a pas été très actif…ce qui est explicable, une marmotte, ça hiberne, lol !

Провансалски аперитив / Apéro provençal – fougasse, tapenade et anchoïade

2012-01-21T20:02:00.001+01:00

Пълнозърнест фугас с маринованидомати, сирене и подправки, маслинова паста (тапенад) със смокини и паста отаншоа (аншойад)

[BG] Тази седмица гостувам вкулинарната рубрика на вестник „168 часа”, водена от Мария Илиева (LaMartinia,Gastronome). Мария любезно ми предостави карт-бланш за избора на тема ирецепта. Спрях се на един от предпочитаните си типова фрeнска кухня –провансалската и три от най-типичните й рецепти.

Ако нямате възможност да закупитехартиеното издание, може да го видите тук.

Благодаря за поканата, Мария! Замен беше удоволствие да ти гостувам!

[FR] Cette semaine l’hebdomadairebulgare le plus vendu, "168 heures", présente mon blog et 3 de mes recettes dans sa rubriquede cuisine (présentée par Maria Ilieva, du blog LaMartinia et Gastronome).Maria m’a gentiment laissé carte-blanche en ce qui concerne le choix d’ingrédientset recette. J’ai choisi de parler un peu de la cuisine provençale, qui est unede mes cuisines régionales françaises préférées.

Pour les curieux, vous pouvez voir l'article dans son intégralité ici.

Провансалският фугас е близъкроднина на италианската фокача, или балканската погача. Името му идва отлатинското наименование panis focacius (хляб, изпечен в огнище или впепелта от огъня). Така се е наричал първият изпечен хляб, с който пекарите сапроверявали температурата на пещта. Основно фугас се среща в солени варианти, вкоито към тестото се прибавят черни или зелени маслини, аншоа, пушени гърди,лук или сирене. В някои райони на Прованс се приготвя и сладък вариант,ароматизиран с вода от портокалов цвят. Той е част от 13те десерта, които традиционноприсъстват на провансалската трапеза на Бъдни вечер.

Фугас

(за 2 броя):

500 г брашно (смес 1:1 бяло ипълнозърнесто)

1 пак (7 г) суха мая

6 с.л. зехтин

2 ч.л. сол

Около 300 мл топла вода

5-6 половинки сушени домати

30 г бяло саламурено сирене

1 ч.л. суха мащерка и 1 ч.л. сухрозмарин

Брашното се пресява в купа,добавят се маята и солта и се разбърква добре. Прибавя се зехтинът и водата исе замесва меко тесто. При нужда, ако тестото е много лепнещо, може да седобавят още 1-2 лъжици брашно. Тестото се меси в продължение на 5-10 минути,докато стане гладко и еластично. Покрива се в влажна кърпа или фолио за свежосъхранение и се оставя да втаса на стайна температура за час и половина.

Втасалото тесто се премесва и сераделя на две топки. В едната се добавя гарнитурата от нарязани на ситно сушенидомати и натрошено бяло сирене, а в другата – мащерката и розмаринът. Всякатопка се разстила до обла форма и в средата с остър нож се правят няколкоразреза, като жилките на лист.

Оформеният хляб се прехвърля втава, застлана с пекарска хартия, покрива се и се оставя да втаса още 1 час.Фурната се загрява на 210 градуса и в нея се поставя плитък метален съд, пъленс вода. Хлябът се пече в загрятата фурна за около 20-25 минути (или дозачервяване).

Паста от черни маслини (Тапенад):

200 г черни маслини, безкостилките

100 г сушени меки смокини (ако самного сухи, се накисват за около 30 минути в гореща вода)

2 с.л. оцет балсамико

2 с.л. зехтин

20 г орехови ядки

1 скилидка пресован чесън

Смокините и орехите се нарязватна едро. Продуктите се пасират с блендер или пасатор до получаване на хомогеннапаста. При нужда може да се добави още малко зехтин или балсамико. Сервира севърху препечен хляб.

Паста от аншоа (Аншойад):

100 г филета от аншоа от консерванатюр

1 ч.л. каперси

2-3 с.л. зехтин

2 с.л. прясно изстискан лимоновсок

2 скилидки пресован чесън

Филетата от аншоа се отцеждат отолиото или маринатата върху домакинска хартия. Продуктите се пасират с блендерили пасатор до получаване на хомогенна паста. При нужда може да се добави ощемалко зехтин или лимонов сок. По желание може да се добави 1 с.л. ситно нарязанмагданоз. Сервира се въхру препечен хляб или с нарязани на дълги пръчици преснизеленчуци (морков, чушка, целина), розички карфиол или репички.

Източници:

Рецепта зафугас – http://www.cuisineaz.com/recettes/fougasse-aux-olives-48729.aspx и http://www.fougasse.org/

Рецепта затапенад - http://allrecipes.fr/recette/2532/tapenade-aux-figues-et-aux-olives.aspx

Рецепта зааншойад - http://toulon.org/recette/anchoiade.htm

Je pense qu’il est inutile deprésenter la cuisine provençale et ses plats les plus connus. J’ai choisi unflorilège représentatif de saveurs et couleurs pour un apéro entre amis, mêmesi la saison ne s’y prête pas trop. Le tout accompagné d’un verre de rosé bienfrais… Côtes de Provence, bien sûr (avec modération). Que ça sent bon l’été !

Fougasse :

(pour 2 pains, la recette estadaptée des sites CuisineAZ et Fougasse)

500 g de farine (type 65 :farine complète = 1 : 1)

1 sachet (7 g) de levureboulangère

6 càs d’huiled’olive

2 càc de sel

Environ 300 ml d’eau tiède

5-6 quartiers de tomates séchées

30 g de feta

1 càc de thym et 1 càc de romarinséché

Tamiser la farine dans un bol,ajouter le sel et la levure et bien mélanger. Verser l’huile d’olive et l’eautiède et commencer à pétrir afin d’obtenir une pâte lisse et souple. Si la pâtecontinue ç coller aux doigts, rajouter 1-2 càs de farine. Continuer à pétrir lapâte pendant environ 5-10 minutes, jusqu’à ce qu’elle devienne bien élastique.Couvrir avec un torchon humide ou film alimentaire et laisser lever pendant1h30 à température ambiante.

Diviser la pâte en deux boules.Ajouter les tomates séchées coupées en petits dès et la feta émiettée dans l’unedes deux boules et les herbes dans l’autre. Pétrir bien afin d’incorporer lagarniture. Aplatir chaque partie de pâte avec la paume de la main, en luidonnat une forme ovale. Faire quelques entailles avec un couteau bien aiguisé dansla pâte, comme les nervures d’une feuille.

Transférer les fougasses sur uneplaque de four couverte de papier cuisson, couvrir et laisser lever pendant uneheure. Préchauffer le four à 210°C avec un plat rempli d’eau à l’intérieur dufour. Faire cuire les fougasses pendant environ 20-25 minutes ou jusqu’à ce qu’ellessoient bien dorées. Les laisser refroidir sur une grille.

Tapenade noire aux figues

(La recette est adaptée de laversion française du site All Recipies)

200 g d’olives noires dénoyautées

100 g de figues déshydratées moelleuses

2 càs de vinaigre balsamique

2 càs d’huile d’olive

20 g de cerneaux de noix

1 gousse d’ail écrasée

Découper grossièrement les figueset les noix. Les mettre dans le bol d’un robot, ajouter les olives, le vinaigrebalsamique, l’ail et l’huile d’olives. Mélanger jusqu’à obtenir une pâtehomogène. Rajouter un peu d’huile d’olive ou vinaigre balsamique en cas debesoin, si la tapenade parait trop sèche. Rectifier l’assaisonnement. Servirsur des toasts de fougasse aux herbes.

Anchoïade

(La recette est adaptée du sitede Toulon)

100 g de filets d’anchois à l’huile

1 càc de câpres

2-3 càs d’huile d’olive

2 gousses d’ail écrasées

2 càs de jus de citron

Bien égoutter les filets d’anchois. Les mettre dans le bol d’un robot,ajouter les câpres, le jus de citron, l’ail et l’huile d’olives. Mélanger jusqu’àobtenir une pâte homogène. Rajouter un peu d’huile d’olive ou jus de citron encas de besoin. Servir sur des toasts de fougasse aux herbes ou avec des bâtonnetsde légumes (carottes, poivrons, céleri), fleurets de chou-fleur ou radis.

Карпачо от миди Сен-Жак / Carpaccio de Saint-Jacques

2012-01-16T22:34:00.000+01:00

[BG] Празнично предястие, съдържащо 5-6 съставки и готово за около час(включително и времето за охлаждане).

[FR] Une entrée festive, nécessitantque 5-6 ingrédients et environ une heure (temps de réfrigération compris).

От XII век насам, хиляди католическипоклонници са изминали пътя от Франция, Германия, Португалия или Италия до катедралатаСантяго де Компостела, където се счита че е погребан св. Яков. Поклонниците,успешно завършили пътуването, донасят обратно по родните си земи ветрилообразни,едри мидени черупки, закачени на шапките или дрехите си. Тези черупки с времетодотолкова се свързват с пътя на поклонничеството (наричан Ел Камино), че дори ставатедин от символите му и биват гравирани по фронтоните или фасадите на църквитепо пътя. А мидите започват да бъдат наричани Сен-Жак (френският вариант на св.Яков).

В днешни дни, мидите Сен-Жак се ловят главно в Средиземно море и севернитечасти на Атлантическия океан. Във Франция са един от емблематичните празничнипродукти за Коледа и Нова година. Приготвят се често запечени за кратко наскара или тиган, на шишчета или във фурна. Обикновено се мариноват леко, такаче да не се маскира, а само подчертае финият им вкус.

Тъй като още не съм събрала достатъчно смелост да ги приготвя в топълвариант, покрай коледно-новогодишните празници изпробвах една рецепта за студенопредястие. Интересното в случая е комбинацията с ванилия, която е изключителноуспешна.

Продукти:

(за 2 порции, рецептата е адаптирана от списание Saveurs, извънреден брой n°9, Зима 2011)

6 бр. миди Сен-Жак

3 с.л. зехтин

½ шушулка ванилия

Сокът на половин лимон

Едра сол, 2-3 стръка копър, черен и розов пипер

Мидите се почистват, измиват и нареждат изправени една зад друга върхупрозрачно домакинско фолио. Фолиото се загъва плътно, така че ядките на мидитеда образуват стегнато руло. Рулото се оставя във фризер за 30 минути, за даможе после нарязването да е по-лесно.

Шушулката ванилия се рацепва по дължината и семенцата се изстъргватвнимателно с гърба на ножа. Добавят се към зехтина и се оставят да ароматизиратзехтина за около час.

Мидите се изваждат от фризера и се нарязват на много тънки резени (по 4-5от всяка). Подреждат се ветрилообразно в чиния, поръсват се с лимоновия сок,покриват се с прозрачно фолио и се оставят за30 минути в хладилник.

Преди сервиране се поръсват с малко от ваниловия зехтин, няколко стръкчетакопър, едра сол, черен и розов пипер. Съчетават се добре с бяло вино от сорта на Шардоне.

Il y a des ingrédients que j’hésiteà préparer car je manque cruellement d’expérience dans le domaine. Lescoquilles Saint-Jacques sont un d’eux. Jusqu’à maintenant je les avaisdégustées au restaurant ou chez quelqu’un. C’est la première fois que jetentais de les préparer moi-même et j’ai profité des fêtes de fin d’année pourtenter une entrée festive. Comme tout c’est bien passé, je vais pouvoirm’avancer vers l’étape suivante – la cuisson des noix de Saint-Jacques. Qui pourrait croire que ces petits mollusques dont les pèlerins rapportaient jadis les coquilles en signe d'accomplissement de leur voyage à Saint-Jacques-de Compostelle seraient si difficiles à dompter?

Le point fort de cette recetteest l’utilisation de la vanille qui, je trouve, se marie fort bien avec lasaveur délicate de la noix de Saint-Jacques.

Ingrédients :

(Pour 2 parts, recette adaptée dumagazine Saveurs, numéro 9 hors série, hiver 2011)

6 noix de Saint-Jacques

3 càs d’huile d’olive

½ gousse de vanille

Le jus d’un demi-citron

Gros sel, 2-3 tiges d’aneth,poivre, quelques baies roses

Laver les noix de Saint-Jacqueset les essuyer bien. Serrer les unes contre les autres sur un morceau de filmalimentaire pour former un rouleau. Les envelopper bien dans le film et laisserau congélateur pendant 30 minutes.

Fendre la gousse de vanille enlongueur et gratter les graines avec le dos d’un couteau. Les ajouter à l’huiled’olive et laisser infuser pendant 1 heure.

Sortir les noix de Saint-Jacquesdu congélateur et les découper en très fines lamelles à l’aide d’un couteaubien aiguisé. Disposer les lamelles de carpaccio en rosace sur les assiettes etarroser du jus de citron. Couvrir avec du film alimentaire et laisser reposerau frigo pendant 30 minutes.

Avant de servir, arroser lecarpaccio de l’huile vanillée, ajouter quelques brins d’aneth, du gros sel, unpeu de poivre et quelques baies roses. Servir avec un vin blanc de type Chardonnay.

Макарони с мак и маринована сьомга / Macarons au saumon mariné et graines de pavot

2012-01-05T22:38:00.001+01:00

Мислех си, че съм достигнала върха на ексцентричостта с експериментите ми с макарони – с хибискус, с горгонзола, с бирена редукция... Оказа се, че пътят до върха е дълъг и възможностите са безбройни. Ако някои от колегите и приятелите ми с по-консервативен вкус прочетат долната рецепта, със сигурност ще поклатят глава в недоумение. Май е време да престана да експериментирам и да се насоча към по-традиционните неща? Но пък интересното в кухнята ще намалее.

Видях тази идея преди време в блога From Buenos Aires to Paris и реших, че ще е страхотен опит за коледните празници.

Сладки с риба... Защо пък не? Но част от макароните ги направих със сладък пълнеж... за всеки случай.

Продукти:

(за 36 макарона или 72 единични черупки)

55 г белтъци

150г пудра захар

150 г бадемово брашно

2 с.л. маково семе

Виолетова сладкарска боя

За италианската целувка (меренг):

55 г белтъци

150 г кристална захар

37,5 г вода

Щипка сол

За крема:

350 г крем-сирене

1 с.л. заквасена сметана

За солената плънка: няколко тънки резена муринована сьомга (гравлакс, по тази рецепта)

За сладката плънка: около 20-30 г захаросани лимонови корички, нарязани на дребно

1 ден предварително:

Разделят се белтъците от жълтъците и се претеглят по 55 г белтък (4 средно големи яйца) в две отделни стъклени купички. Купичките се покриват с прозрачно домакинско фолио, пробиват се 2-3 малки дупки с върха на ножа и се оставят за 24 часа на стайна температура.

Денят Х

Няколко плоски и широки тави се покриват с пекарска хартия. За да мога по-лесно да шприцовам макароните, под пекарската хартия поставих „шаблон” с начертани на него 24 кръгчета (с чашка с диаметър около 5 см).

Приготвяне на крема: крем-сиренето се разбърква със заквасената сметана до получаване на гладка и гъста смес.

Приготвяне на макаронената смес:

Захарта и бадемовото брашно се пресяват поотделно, още преди претеглянето. След като се претеглят, се поставят в дълбока купа и се разбъркват добре. Добавя се маковото семе. Сладкарската боя се разбърква с първите 55 г белтъци. Оцветените белтъци се добавят към захарта и бадемовото брашно и се разбърква до хомогенна смес. (Забележка – аз ползвам прахообразни, доста силни бои. По принцип при направата на макароните се препоръчва използването на гелообразни ли прахообразни бои вместо на течни, за да не наруши съотношението на сухите и течните съставки).

Приготвяне на италианската целувка :

Водата и захарта се загряват в тенджера на котлона (при изсипване на захарта се внимава да не останат кристали по стените на тенджерата. При нужда, се почистват с намокрена с вода четка). Във водата се поставя термосонда. Втората половина от белтъците (55г) се поставят в купата на електрически миксер с щипка сол. Когато температурата на захарния сироп достигне 115 градуса, миксера се включва и започва разбиването на белтъците на сняг. Когато температурата на захарния сироп достигне 118 градуса, се снема от огъня и се добавя на тънка струйка към белтъците в миксера. Сместа продължава да се разбива, докато се охлади (купата да е леко топла на пипане), около 3-4 минути. Получава се бял лъскав и сравнително твърд сняг – италианска целувка.

Полученият сняг се добавя с шпатула на 3 пъти към сместа от бадемово брашно и пудра захар. Разбърква се, като се започва от стените на купата, отива се към средата и отново се връща с разстилане към стените на купата. При всяко разбъркване, купата се завърта на ¼ оборот. Получената крайна смес е гладка, леко лъскава и се точи като лава при вдигане на шпатулата. Не трябва да се разбърква продължително, защото снегът може да спадне. Процесът на смесване с цялото количество белтъчен сняг не бива да отнеме повече от 35-40 разбърквания.

Сместа се прехвърля във пош за шприц, с широк накрайник (около 0,5 см диаметър), стяга се добре и се изгонва съдържащия се в началото въздух. В тавата се шприцоват кръгове с диаметър 3-4 см и на разстояние поне 2 см. След като тавата е готова, шаблонът се издърпва внимателно и се поставя под следващата. Ако нямате шаблон, може да опитате следната техника – навеждате поша, започвате да шприцовате сместа, броите до 4 и вдигате поша.

За да не се повдигат листата пекарска хартия при печенето, краищата им леко се повдигат и се залепват за тавата с малко от сместа за макарони. След като всички черупки са шприцовани, съдържащият се в тях въздух се изгонва като тавата леко се потупва върху покрития с кърпа плот (или се повдига на около 30 см и се пуска върху плота – внимание – прави се един път за всяка тава). Оставят се да се изсушат на стайна температура за 30 до 45 минути.

Фурна (с вентилатор) се загрява на 160 градуса. Макароните се пекат за 10-12 минути, без да се оставят да покафенеят. Вратата на фурната се отваря и затваря веднага на 8та и 10тата минути. Изваждат се и листовете готварска хартия се отделят веднага от горещата тава. Оставят се да изстинат преди да се отделят от хартията.

Ганашът се прехвърля в пош със същия накрайник, използван за макароните и се гарнират щедро половината от изстиналите макаронени черупки. Отгоре се добавят прачетата маринована сьомга, изрязани с размера на черупките (за соления вариант) или захаросаните лимонови корички, нарязани на ситно (за сладкия вариант) Захлупват се с другата половина.

Консумират се веднага, или след около 2-3 часа престой в хладилника, защото плънката е сочна и бързо омекват.

Je pensais avoir arrivé au bot des combinaisons plutôt excentriques des parfums de macarons – hibiscus, gorgonzola, réduction de bière… Mais il s’avère que le chemin jusqu’au sommet est long et les possibilités sont sans fin. Si mes amis et collègues avec un goût plutôt traditionnel liront la recette qui suit, ils vont sans doute se poser des questions sur ma santé mentale. Peut-être il est temps que j’arrête d’expérimenter et me diriger vers les recettes plus conventionnelles. Mais cela ôterait beaucoup de charme à la cuisine.

J’ai vu cette idée il y a quelque temps dans le blog From Buenos Aires to Paris et je me suis dit que c’est une super expérience pour les fêtes de fin d’année.

En fin de compte, pâtisseries au poisson… pourquoi pas ? Et j’ai fait une partie des macarons avec une ganache sucrée… juste au cas où.

Ingrédients :

Pour 36 macarons (72 coques)

Les macarons :

55 g de blanc d’œufs

150 gr de sucre glace

150 g de poudre d’amande blanche

2 càs de graines de pavot bleu

Colorant alimentaire violet – les mien est en poudre

Pour la meringue italienne :

55 g de blanc d’œufs

150 g de sucre en poudre

37,5 g d’eau

Une pincée de sel

Pour la crème :

350 g fromage à tartiner (type Philadelphia ou Saint-Moret)

1 càs de crème fraiche ou de fromage blanc

Pour la version salée : quelques tranches de saumon mariné (gravlax, à partir de cette recette)

Pour la version sucrée : environ 20-30 g de zestes de citron confites, découpées en petits dès

J-1

Séparer les blancs et les jaunes. Peser séparément 2 fois 55 g de blancs dans 2 bols en verre. Couvrir les bols avec du film alimentaire, percer quelques trous avec la pointe d’un couteau et les laisser pendant 24h sur le plan de travail.

Le Jour J

Couvrir une ou plusieurs plaques de four avec du papier sulfurise. Préparer un patron en dessinant des cercles de diamètre voulu (4 cm ici) sur une feuille blanche. Glisser le patron sous le papier sulfurisé pour faciliter la confection des macarons.

Préparation de la crème : Dans un bol, mélanger bien le fromage blanc avec le fromage à tartiner, afin d’obtenir une crème bien homogène et épaisse.

Préparation de macarons

Tamiser séparément le sucre glace et la poudre d’amandes avant d’effectuer les pesées. Une fois tamisés et pesés, rassembler le sucre glace et la poudre d’amande dans un bol et bien les mélanger. Ajouter les graines de pavot. Incorporer le colorant aux 55 g de blancs liquéfiés. Les ajouter à la poudre d’amandes et le sucre et bien mélanger en étalant sur les bords du bol pour faciliter l’homogénéisation.

La meringue italienne

Mettre la deuxième partie des blancs liquéfiés dans la cuve d’un batteur électrique avec une pincée de sel. Mettre le sucre et l’eau dans une casserole en faisant attention de ne pas mettre des graines de sucre sur les parois. Faire cuire le sucre et l’eau à 118°C en mettant une sonde de cuisson à l’intérieur du sirop. Lorsque le sucre atteint 115°C, commencer à monter les blancs en neige. Quand le sirop est à 118°C, le retirer du feu et le verser doucement sur les blancs déjà bien souples. Continuer à battre la meringue jusqu’à ce qu’elle devienne tiède (les bords de la cuve du batteur sont légèrement chauds au toucher) et forme le bec d’oiseau caractéristique lorsqu’on soulève la pale du mixeur.

Ajouter la meringue italienne en 3 fois au mélange de sucre et poudre d’amandes. Mélanger en commençant par décoller la pate des parois du bol, ensuite la ramener vers l’intérieur du bol et la rabattre à nouveau vers les parois. Tourner le bol d’un quart de tour à chaque fois. Le mélange obtenu est lisse, légèrement brillante et qui tombe en ruban quand on soulève la spatule. Il ne faut pas trop mélanger – tout le processus ne devrait pas prendre plus que 35-40 tours.

Remplir une poche à douille (douille de diamètre environ 0.5 cm) de la pâte à macarons. Former les macarons sur la plaque de four, en laissant un peu de distance entre les coques. Une fois la plaque remplie, retirer doucement le patron et l’utiliser pour la plaque suivante. Si vous n’avez pas de patron, vous pouvez tester la technique suivante – baisser la poche, commencer à former le macaron, compter jusqu’à 4, soulever la poche.

Tapoter légèrement la plaque du four sur le plan de travail afin d’éliminer les bulles d’air (ou soulever la plaque à environ 30 cm de hauteur et la laisser tomber sur le plan de travail – attention – ne faire qu’une seule fois par plaque).

Préchauffer le four à 160°C (chaleur tournante). Cuire pendant 10 à 12 minutes en ouvrant rapidement la porte du four à la 8^e et à la 10^e minute. Ne pas les laisser colorer.

Laisser bien refroidir les macarons avant de les décoller.

Remplir une poche à douille avec la crème et garnir généreusement la moitié des coques. Ajouter un morceau de saumon mariné découpé à la taille de la coque (pour la version salée) ou avec quelques petits dès de zestes de citron confites. Recouvrir avec l’autre moitié de coques.

Laisser reposer les macarons au frigo pendant 2-3h avant de les déguster rapidement, car la crème est susceptible d’imbiber les coques.

Честита 2012! / Bonne année 2012 !

2011-12-31T17:36:00.000+01:00

Последният ден на 2011. Обикновено в такива дни идва човек вади калема и дъската и тегли чертата на случилото се през годината. Но аз равносметки не обичам. Идват ми много крайни, сякаш 1 минута след полунощ всичко свършва. Аз, обаче, предпочитам да мисля за последния дeн на годината като за прераждане, вместо като за край. Като за начало за нови възможности, нови проекти, нови срещи, нови радости, нови опити. Дали е признак за незрялост или просто за нежелание да остарея, отброявайки минаващите години?

Затова бих искала да ви пожелая първо весело посрещане на новата година, най-вече здраве, на вас и любимите ви хора, нови възможности, нови моменти и дано поводите за усмивки да са повече!

En ce dernier jour de l’année 2011, l’heure est souvent au bilan de l’année passée. Personnellement, je n’aime pas les bilans. Ils m’ont l’air de quelque chose de définitif, comme si c’est la fin une minute après minuit. Je préfère considérer le dernier jour de l’année plutôt comme une renaissance que comme une fin. Comme un début de nouvelles opportunités, nouveaux projets, nouvelles rencontres, nouvelles joies, nouvelles expériences. Est-ce un signe d’immaturité ou tout simplement de mon refus de vieillir en comptant les années qui passent ?

Voilà pourquoi, je voudrais vous souhaiter un bon réveillon, de la bonne santé pour vous et vos proches, de nouvelles opportunités en 2012, nouveaux bons moments et beaucoup de raisons de sourire !

Огретен от тиква и сладки картофи / Gratin de potiron et patates douces

2011-12-29T21:12:00.002+01:00

Днешната рецепта няма свързан с нея анекдот и не разказва история. Беше изблик на моментно вдъхновение (и наличност в хладилника и фризера), но успя с яркооранжевия си цвят да внесе малко слънце в мъгливите есенни дни.

Продукти:

(за 6 проции)

1 бр. сладък картоф

Около 500-600 г обелена тиква-цигулка

12 с.л. нискомаслена течна сметана

100-150 г синьо сирене (аз ползвах стилтън)

2 ч.л. суха салвия

1 ч.л. розмарин

Тиквата и сладкия картоф се обелват и нарязват на кубчета. Сваряват се за 10 минути на пара. Разпределят се в тавата (или в индивидуални форми), добавя се натрошеното сирене, течната сметана и подправките.

Пече се около 15 минути в предварително загрята на 200 градуса фурна. Сервира се като гарнитура на печено месо (на снимката - патешко филе). Преди сервиране може да се добави още малко сирене.

La recette d’aujourd’hui n’a pas d’histoire ou anecdote à raconter. C’était une inspiration momentanée qui, avec sa couleur orange, a ramené un peu de soleil dans les jours brumeux d’automne.

Ingrédients :

(pour 6 parts)

1 patate douce

Environ 500-600 g de butternut

12 càs de crème liquide légère

100-150 g de fromage bleu (j’ai mis de stilton)

2 càc de sauge

1 càc de romarin

Éplucher la patate douce et le butternut et les couper en gros dès. Faire cuire les légumes à la vapeur pendant 10 minutes. Les transférer dans un plat à gratin ou des ramequins individuels, ajouter le fromage concassé, les herbes et la crème liquide.

Enfourner pendant 15 minutes dans un four préchauffé à 200°C. Servir chaud en accompagnement de viande grillée (du magret de canard sur la photo). On peut rajouter encore un peu de fromage avant de servir.

Весели празници! / Joyeuses fêtes!

2011-12-24T18:52:00.000+01:00

В навечерието на Коледа бих искала да пожелая на всички вас, които се отбивате в мармотника, хубави празници с любимите ви хора и много топлина и уют в семействата ви!
И се надявам да сте слушали през изминалата година, но това ще го разберем утре като погледнем под елхата :).

La veille de Noël, je voudrais souhaiter à vous, qui passez chez les marmottes, de passer de très bonnes fêtes avec vos proches et beaucoup de bonheur dans vos familles!
Et j'espère pour vous que vous étiez sages tout le long de l'année, mais on va voir ça demain matin sous le sapin :).

Сладък хляб с подправки / Pain d’épices

2011-12-23T08:16:00.001+01:00

Това е френският вариант на германския „лебкухен”, на англосаксонския „джинджърбред”, на шведския „пепаркакор”, на холандския „онтбеткуук” . Всички те описват различни видове хляб с мед и подправки, особено популярни по време на коледните празници.

Историята разказва, че предшественикът им идва от ... Китай и се е наричал „ми-конг” (хляб с мед) – сладкиш от пшенично брашно, мед и понякога с добавени подправки. Там го откриват конниците на Чингиз Хан и на своя страна го предават на арабските воини. Европейските кръстоносци научават рецептата по време на битките из Светите Земи и я разпространяват на свой ред, заедно с подправките, необходими за направата й. Предполага се, че във Франция е пренесен през Х век от арменсия монах Григорий от Никополис, установил се да живее близо до град Питивие (Pithiviers) и който предал традицията за медения хляб с подправки на тамошните хлебари. Горе-долу по това време е създадено и първата задруга на майсторите на хляба с подправки, приготвящи традиционната рецепта. Междувременно подобни рецепти се разпространяват и в други страни. Първото споменаване на „лебкухен” в летописите е през 1296 г в манастира в Улм, а през 1453г е споменат като част от коледната трапеза на цистерцианските монаси в Мариентал (Елзас). В края на Средновековието и началото на Ренесанса във Франция съществуват вече редица регионални рецепти за сладък хляб с подправки, най-известните от които са в Реймс (с ръжено брашно) и Дижон (с пшенично брашно).

(източник: Lips и La Confrérie de Saint Grégoire de Nicopolis)

В наши дни този тип хляб е особено разпространен по Коледа и се среща често в различни празнични рецепти. Особено популярен е като канапе за патешки/гъши дроб или като част от десерта.

Продукти:

(рецептата е с леки модификации от Marmiton)

250 г мед

250 г брашно

100 г кафява захар

1 с.л. ванилова захар

1 пакетче (7 г) бакпулвер

1 ч.л. анасонови семена

1 ч.л. индийско орехче

2 ч.л. канела

1 ч.л. сух джинджифил

2 зърна карамфил

2 яйца

100 мл прясно мляко

Брашното се пресява с бакпулвера в дълбока купа. Анасонът и карамфилът се смилат с 2 с.л. захар в мелничка за кафе или подправки. Медът се загрява за 2 мин в микровълновата фурна, докато се разтопи, но без да завира. Разтопеният мед се изсипва върху брашното, добавят се захарта и подправките и се разбърква добре. Едно по едно се добавят яйцата, разбърква се добре и се добавя млякото.

Фурната се загрява на 160 градуса. Тестото се изсипва в намазнена и набрашнена кексова форма (ако ползвате силиконова форма, няма нужда от намазняване). Пече се в продължение на около 1 час 15 минути. Изважда се и се оставя да се изстине напълно преди да се извади от формата.

Сервира се с чаша мляко, кафе или като част от празничните ястия – например, като канапе за запечен на тиган патешки дроб с карамелизирани круши.

Le saviez-vous ? Le pain d’épice nous viendrait… de la Chine ! Ce pain festif a une histoire passionnante qui passe par la Chine, les cavaliers de Gengis Khan, les guerriers arabes et les croisades. Ces origines remonteraient au Xe siècle quand le moine arménien Grégoire de Nicopolis se fut installé à Pithiviers vers 990 (plus de détails sur l’histoire et l’origine du pain d’épices vous pourriez voir sur les sites de Lips et de la Confrérie de Saint Grégoire de Nicopolis).

Cette année, j’avais prévu d’essayer de préparer moi-même le foie gras, mais faute de temps (il fallait préparer pas mal de gâteaux… et d’en écrire les recettes, ce qui a pris presque autant de temps, lol !), je vais me contenter du pain d’épices pour les canapés sur lesquels le foie gras viendrait s’assoir.

Ingrédients :

(la recette est adaptée du Marmiton)

250 g de miel

250 g de farine

100 g de sucre roux

1 sachet (7 g) de levure chimique

1 càs de sucre vanillé

1 càc de graines d’anis vert

1 càc de muscade en poudre

2 càc de cannelle en poudre

1 càc de gingembre en poudre

2 càc de quatre épices

2 œufs moyens

100 ml de lait

Tamiser la farine avec la levure dans un bol. Moudre les grains d’anis vert avec 2 càs de sucre dans un moulin à café ou à épices. Faire chauffer le miel dans un bol au four à micro-ondes, sans le faire bouillir. Ajouter le miel bien liquide sur la farine tamisée, verser le sucre, le sucre vanillé, les épices et bien mélanger. Ajouter les œufs et le lait et bien remuer.

Préchauffer le four à 160 °C. Verser la préparation dans un moule à cake beurré et fariné (si vous utilisez un moule en silicone, il est inutile de le beurrer et fariner). Faire cuire pendant 1h15. Sortir du four et laisser refroidir complètement sur une grille avant de le démouler.

Servir avec un verre de lait, de café ou utiliser dans vos préparations festives, par exemple comme canapé pour du foie gras poêlé avec des poires caramélisées.

Френски горещ шоколад / Chocolat chaud

2011-12-18T12:20:00.004+01:00

През последните два дни над Франция премина бурята Жоаким, която нанесе доста щети по крайбрежието. Над Париж и региона, тя се изрази основно в ниски температури, изключително силен вятър и много дъжд. Идеалното време за сгушване на дивана с хубава книга и чаша горещ шоколад.

Във Франция историята на горещия шоколад започва през 1615 година със сватбата на испанката инфанта Анна Австрийска с краля Луи XII, но модата му се налага в кралския двор едва с идването на Мария-Тереза, испанската съпрута на Луи XIV. Дълго време е останал привилегия на кралския двор и благородническото съсловие. Демократизирането му започва едва в началото на XIX век, когато холандецът Конраад ван Хутен патентова процеса за производствоно на какао на прах и се появяват първите фарбики за производство на шоколад.

В днешни дни горещият шоколад (chocolat chaud) е една от институциите във френските кафета, заедно с „малкото черно” (кафе) или кафето със сметана (café-crème). Истинският типичен горещ шоколад се приготвя с истински шоколад с високо съдържание на какао (не с разтворимо) и вода и има богат и наситен кадифен вкус. В зависимост от рецептите част от водата (или цялата) може да се замени с мляко, или да се добави течна сметана. Тъй като не харесвам особено шоколад, приготвен само с вода, долната рецепта я приготвих с мляко (но без сметана, за да е по-щадящо за ханша). Тъй като имах изостанал млечен шоколад с лешников пълнеж, сложих малко и от него, за обогатяване на вкуса. Ако нямате такъв на разположение, един хубав черен шоколад ще свърши чудесна работа.

Продукти:

(за 4 порции, рецептата е вдъхновена от David Lebovitz и Marmiton)

750 мл прясно мляко

170 г черен шоколад (64% съдържание на какао)

30 г млечен шоколад с лешников крем

1 ч.л. ванилов екстракт

Млякото се загрява в тенджера почти до завиране. Добавя се нарязаният на ситно шоколад, отдръпва се от огъня и са разбърква, докато шоколадът се разтопи. Връща се обратно на тих огън и се загрява почти до завиране в продължение на 5 минути, като се разбърква непрекъснато. Отдръпва се от огъня и се сервира веднага.

Може да бъде направен няколко часа предварително. В такъв случай се затопля на бавен огън преди поднасяне. За по-празничен привкус може да се добавят различни подправки – канела, анасон, пипер. Ако ви се вижда недостатъчно сладък, може да добавите малко кафява захар.

Par ce temps de pluie, tempête et températures basses, quoi de mieux que de se lover sur le canapé avec un bon livre et un tasse de chocolat chaud ? Avec du lait (je n’aime pas le chocolat à l’eau), mais sans crème, pour limiter les dégâts sur les hanches. Comme j’avais des restes d’une tablette de chocolat au lait praliné dans le placard, j’en ai rajouté un petit bout aussi, pour un petit goût de noisette. Mais si vous n’avez pas, un bon chocolat noir ferait l’affaire.

Ingrédients :

(pour 4 tasses, la recette est inspirée de David Lebovitz et Marmiton)

750 ml de lait

170 g de chocolat noir à 64% de cacao

30 g de chocolat au lait et praliné

1 càc d’extrait de vanille

Faire chauffer le lait à feu doux dans une casserole sans le faire bouillir. Ajouter le chocolat hache et l’extrait de vanille, retirer du feu et bien mélanger avec un fouet jusqu’à ce que le chocolat fonde. Remettre la casserole sur le feu et continuer à chauffer, toujours sans faire bouillir en fouettant doucement pendant environ 5 minutes. Retirer du feu et servir aussitôt.

Peut se faire en avance et laisser reposer pendant quelques heures. Réchauffer au feu doux avant de servir. Pour un goût plus festif, on peut ajouter quelques épices : cannelle, anis étoilé, poivre. En cas de besoin, on peut rajouter un peu de sucre.

Лекерли (Базелски сладки) / Leckerli de Bâle

2011-12-14T22:16:00.002+01:00

Попаднах на тази рецепта абсолютно случайно. Всъщност търсех една рецепта на Пиер Ерме и един сайт ме насочи към блога-източник. Мисля, че успях да кача 3 килограма само изчитайки списъка с необходимите продукти. И си записах рецептата! Реших, че ще допълни чудесно коледните ми печива.

Ровейки малко повече за историята на тези сладки, научих, че са се появили през 15ти век, по време на Събора в Базел, където са били предназначени за заседаващите еклезиастици. Името им идва от «lecker», което би трябвало да означава „вкусно” на немски. По-късно започват да се произвеждат целогодишно и се разпростаняват и в други градове и региони. Във Франция се пекат основно в Елзас по време на коледните празници.

Долната рецепта е смес от две, чиито основен първоизточник е Пиер Ерме.

Продукти:

(за около 40 сладки, рецептата е адаптирана от сайта Food&Wine и блога Cuisine gourmande)

125 г мед

50 г кафява захар

1 ч.л. канела

1 ч.л. смес от карамфил, канела, бахар и джинджифил (подправка за меденки)

1 щипка черен пипер

Настърганата кора на половин лимон

50 г кандирани корички от портокал, грейпфрут и лимон, нарязани на ситно

50 г филирани бадеми

25 мл кирш (черешово бренди)

150 г брашно

1 ч.л. бакпулвер

За глазурата:

75 г пудра захар

2 с.л. кирш (черешово бренди)

1 с.л. вода

Брашното се пресява с бакпулвера. Медът се изсипва в купа, добавят се захарта, подправките и нестърганата лимонова кора. Загопля се в микровълнова фурна на пълна мощност, докато медът се втечни, но без да завира. Към меда се добавят нарязаните кандирани корички, филираните бадеми, черешовото бренди и се разбърква добре. Добавя се брашното с бакпулвера и се разбърква до получаването на гъсто хомогенно тесто.

Правоъгълна тавичка с размери 20х30 см се застила с пекарска хартия. Тестото се разпределя в тавичката на слой с дебелина около 1,5 см и се заравнява с шпатула. Тавата се оставя за една нощ в хладилника.

На другия ден фурната се загрява на 200 градуса и сладкишът се пече в продължение на 15 минути.

По време на печенето се приготвя глазурата: пудрата захар се разбърква с черешовото бренди и водата до получаване на средно течна глазура.

Сладкишът се изважда от фурната и неднага се намазва с глазурата, още докато е горещ. Оставя се да изстине напълно преди да се извади от тавата и да се нареже на малки хапки.

Оставят се да престоят поне 2-3 дни преди консумация, колкото повече престояват, толкова по-ароматни стават. Съхраняват се до един месец в плътно затворена метална кутия.

Je suis tombée sur cette recette un peu par hazard. En fait, j’étais à la recherche d'une recette de Pierre Hermé et un site m'a dirigé vers le blog-source. Je pense que j'ai réussi à prendre 3 kg rien qu’en lisant la liste des ingrédients. Et j'ai sauvegardé la recette! J'ai pensé qu'elle compléterait merveilleusement bien mes gâteaux de Noël.

Quand je me suis intéressée un peu plus à l’origine de la recette, j’ai appris qu’elle fut créée au 15e siècle, pendant le Concile de Bâle. Ces petites douceurs ont été conçues par les marchands d’épices locaux pour les ecclésiastiques siégeant au Concile. Leur nom vient de «lecker», ce qui devrait signifier «délicieux» en allemand. Plus tard, on avait commencé à les produire dans d’autres villes et régions, notamment en Alsace où on les prépare pendant les fêtes de Noël.

La recette ci-dessous est un mélange de deux différentes, dont la source principale est Pierre Hermé.

Ingrédients :

(pour environ 40 bouchées, la recette est adaptée du site Food&Wine et du blog Cuisine gourmande)

125g de miel

50g de sucre roux

1 càc de cannelle

1 càc de quatre-épices

1 pincée de poivre

Le zeste d’un demi-citron

50 g de zestes d’orange, citron et pamplemousse confites, coupées en petits dès

50 g d’amandes effilées

25 ml de kirsch

150 g de farine

1 càc de levure chimique

1 càc de quatre épices

Pour le glaçage :

75 g de sucre glace

2 càs de kirsch

1 càs d’eau

Tamiser la farine avec la levure. Verser le miel dans un bol, ajouter le sucre, le zeste de citron râpé еt les épices. Faire chauffer au four micro-ondes à pleine puissance jusqu’à ce que le miel devienne liquide, mais sans le faire bouillir.

Ajouter les dés d'oranges, pamplemousse et de citrons confits, les amandes et le kirsch et bien mélanger. Ajouter la farine et la levure chimique et mélanger.

Tapisser un moule de 20x30cm avec du papier sulfurisé et verser la préparation dans le moule. Piqueter avec une fourchette. Réserver au frigo jusqu’au lendemain.

Préchauffer le four à 200° et cuire le gâteau pendant 15 minutes.

Préparer le glaçage pendant la cuisson : dans un bol, mélanger le sucre glace avec le kirsch et l’eau. Sortir le gâteau du four et le badigeonner tout de suite avec le glaçage. Laisser refroidir complètement avant de le démouler et le découper en petits morceaux, de la taille d’une bouchée.

Déguster au moins 2-3 jours plus tard : plus le gâteau reste, plus il devient moelleux et savoureux. Se conserve jusqu’à un mois dans une boîte métallique hermétique.

Коледни бишкоти / Biscotti (cantucci) de Noël

2011-12-08T22:35:00.002+01:00

След рибата, да се върнем обратно на коледна вълна. Този път ще наминем към Италия и нейните бишкоти (или кантучи). Наричат се така, защото се пекат на два пъти... или поне така твърдят дебелите книги. Изключително вкусни са, потопени в кафе, мляко или горещ шоколад. А защо не и в десертно вино?

Тъй като не можех да се реша кой тип аромати да пробвам, в крайна сметка направих и двете комбинации, които ми се въртяха из главата. Едната е по-коледна, с червено-зеленият цвят на ягодите и шам-фъстъка, а другата е топло-есенна с аромат на круши и джинджифил (вдъхновена от мъфините на Ирина). Не знам коя повече ми хареса. Колегите ми, на които занесох по-голямата част от пордукцията, също оцениха подобаващо и двете.

Продукти:

(За около 36 бисквити, рецептата е адаптирана от сайта Bon Appétit, 1 чаша = 250 мл)

За бишкотите:

3 чаши брашно

2 ч.л. бакпулвер

1/2 ч.л. сол

1 чаша кафява захар

3 големи яйца

2 с.л. олио

Няколко капки бадемов екстракт

За гарнитурата:

1/2 чаша суров обелен шам-фъстък, нарязан на едро

1/2 чаша нарязани на едро сушени ягоди

½ чаша ситен шоколадов чипс

или

1/2 чаша обелени сурови бадеми, нарязани на едро

Около 2 с.л. захаросан джинджифил, нарязан на ситно

1 ч.л. канела

1/2 чаша сушени круши

За украса:

100 г бял шоколад

Фурната се загрява на 180 градуса. Една голяма тава се застила с пекарска хартия.
Брашното се разбърква със солта и бакпулвера. С миксер се разбиват захарта, яйцата, олиото и бадемовият екстракт. Прибавят се брашното с бакпулвера и се разбърква добре. Сместа се разделя на две и във всяка се добавя гарнитурата (сместа е много гъста и трудно се бърка). С лъжица се натрупва в тавата, до оформяне на две продълговати купчини с дължина около 30 см, като се оставя разстояние помежду им поне 7-8 см. Ръцете се намокрят със студена вода и се оформят две "пънчета", широки около 4-5 см. Пекат се около 30 минути, докато покафенеят отгоре и станат почти твърди на пипане.

Изваждат се и се оставят да изстинат върху решетка за около 30 минути. Прехвърлят се върху дъска и се нарязват напречно на бисквити с дебелина около 2 см. Получените биксвити се нареждат легнали в покрита с пекарска хартия тава и се запичат втори път за около 20 мин или докато порозовеят отгоре. Оставят се да изстинат напълно.

Натрошеният шоколад за украса се поставя в купа и се разтапя внимателно на водна баня. Приготвя се голямо парче прозрачно домакинско фолио и в средата му се изсипва разтопеният шоколад. Краищата се повдигат и се завиват на стегнато пакетче. Дъното му се пробива с клечка за зъби и с изтичащия шоколад се правят ивици върху изстиналите бишкоти. Оставят се за няколко минути в хладилник, докато шоколадът се стегне.

Съхраняват се в плътно затворен съд до 5 дни. Тъй като остават твърди, най-добре се похапват натопени в кафе, мляко или шоколад.

Après le poisson, revenons vers Noël. Cette fois, nous irons en Italie et ses biscotti (cantucci). Apparemment, on les appelle biscotti, car ils sont cuits à deux reprises… au moins, c’est ce qu’on dit dans les gros livres. Comme ils restent assez durs, ils sont meilleurs trempés dans du café, lait ou chocolat chaud. Ou pourquoi pas dans du vin doux ?

Comme je n’arrivais pas à me décider de parfum de mes biscotti, j’en testé deux. Un qui rappelle Noël avec le vert des pistaches et le rouge de fraises et l’autre plutôt automnal, avec les poires et le gingembre. Malheureusement, je ne peux pas savoir quel parfum m’a plus plu. Mes collègues, à qui j’ai amené la grosse partie du fruit de mes efforts, ont apprécié aussi les deux parfums à leur juste valeur, lol !

Ingrédients :

(Pour environ 36 biscuits, la recette est adaptée du site Bon Appétit, 1 tasse = 250 ml)

Pour les biscuits:

3 tasses de farine

2 càc de levure chimique

1/2 càc de sel

1 tasse de sucre roux

3 gros oeufs

2 càs d’huile de tournesol

Quelques gouttes d'extrait d'amande

Pour la garniture:

1/2 tasse de pistaches crues, décortiquées, non-salées, grossièrement hachées

1/2 tasse de fraises déshydratées, coupées en petits dès

½ tasse de pépites de chocolat

ou
1/2 tasse d'amandes crues, décortiquées, non-salées, grossièrement hachées

Environ 2 càs de gingembre confit, finement haché

1 càc de cannelle

1/2 tasse de poires déshydratées, coupées en petits dès

Pour décorer:

100 g de chocolat blanc

Préchauffer le four à 180+C. Couvrir le fond d’une plaque à pâtisserie avec du papier sulfurisé.

Dans un bol, mélanger la farine avec la levure et le sel. Dans un autre bol, battre le sucre, les oeufs, l'huile et l'extrait d'amande. Ajouter la farine avec la levure et bien mélanger. Le mélange est divisé en deux. Ajouter la garniture dans chaque moitié de la pâte (le mélange est très épais et difficile à remuer). Transférer la pâte à l’aide d’une cuillère sur la plaque à pâtisserie. Mouiller les mains à l’eau froide et former deux «bûches» d'environ 30 cm de longueur et 4-5 cm de largeur. Laisser un espacement au moins 7-8 cm entre les deux. Faire cuire environ 30 minutes ou jusqu'à ce que elles soient bien dorées sur le dessus et deviennent presque dures au toucher.

Retirer la plaque du four et laisser refroidir sur une grille pendant environ 30 minutes. Découper les biscuits en tranches d'environ 2 cm d’épaisseur et les ranger horizontalement sur la plaque à pâtisserie recouverte de papier sulfurisé. Faire cuire à nouveau pendant environ 20 minutes ou jusqu'à ce que le dessus soit doré. Laisser refroidir les biscuits complètement sure une grille.

La décoration au chocolat : Faire fondre doucement le chocolat haché dans un bol au bain-marie. Préparer un grand morceau de film alimentaire sur le plan de travail. Verser le chocolat fondu au milieu. Relever les bords et former un paquet bien serré. Percer le fond du paquet avec un cure-dents et faire la décoration avec le chocolat coulant sur les biscuits refroidis. Laisser pendant quelques minutes au frigo pour que le chocolat prenne.

Conserver les biscotti dans un récipient hermétiquement fermé jusqu'à 5 jours.

Риба с резене в пергамент / Papillotes de poisson au fenouil

2011-12-04T21:59:00.003+01:00

Наближава Никулден. Ако сте като мен и не обичате сладководни видове и не ви е страх от анасон, ви предлагам да замените традиционния шаран с нащо малко по-нестандартно. Ако имате вече нещо друго предвид за Никулден, а все пак искате де пробвате рецептата, не е необходимо да чакате до догодина. Може да я направите и през януари.

По принцип доста често приготвям риба в пергамент, на пара или във фурната, с различна гарнитура. Намирам, че става бързо, лесно и сравнително здравословно. В долната рецепта използвах резене, чийто анасонов аромат се съчетава учудващо добре с различни видове риба и рибно продукти. Изберете го по възможност с ярко бял цвят и свежи зелени върхове.

Продукти:

(за 4 порции)

4 филета бяла риба (може и замразена)

1 глава резене

Кората и сокът на 1 лимон

2 бр. лук ешалот

Сол, черен пипер, зехтин

Резенето се измива и зелените дръжки се отрязват и нарязват на ситно. Главата се разрязва на две и твърдата сърцевина се изрязва. Половинките са нарязват на тънки полумесеци. Ешалотите се почистват и нарязват на ситно. Резенето се маринова заедно със ситно нарязаните зелени дръжки, ешалота, лимоновия сок, настърганата лимонова кора, сол, черен пипер и 2 с.л. зехтин за около 1 час в затворен съд.

Върху лист пергаментова (пекарска) хартия се поставя маринованото резене, отгоре – филето от риба и се залива с 1-2 ч.л. от маринатата. Подправя се със соли и черен пипер и малко зехтин. Пергаментът се завива плътно, но не и стегнато около рибата. Полученият пакет се поставя в кошничката на съда за готвене на пара и се вари в продължение на 15 минути от момента на завиране.

Сервира се с картофено пюре или ориз и чаша бяло сухо вино.

Аз поднесох рибата с пюре от земни ябълки, но вкусът му толкова не ми допадна, че няма да ви изтезавам с неговата рецепта.

D’après la croyance bulgare, Saint Nicolas n’apporte pas des cadeaux et des gourmandises aux enfants. Chez nous, il est le saint patron des marins, commerçants, voyageurs et… les banquiers (ne me demandez pas pourquoi pour les derniers!).

Voilà pourquoi, le jour de la Saint-Nicolas, on mange du poisson, le plus souvent la carpe farcie aux noix. Comme je n’aime pas trop les poissions d’eau douce, je prépare le plus souvent les poissons d’eau salée pour marquer la fête.

Je prépare souvent du poisson en papillotes, car je trouve que c’est bon, rapide et plutôt bon pour la santé. Avec la recette d’aujourd’hui j’ai testé l’association du poisson avec e fenouil. J’avoue que je ne cuisine pas très souvent le fenouil car je ne suis pas très fan de son goût anisé, mais il s’avère qu’il va plutôt pas mal avec le poisson.

Ingrédients :

(pour 4 personnes)

4 filets de loup de mer (frais ou surgelés)

1 bulbe de fenouil

2 échalotes

Le zeste et le jus d’un citron

Sel, poivre, huile d’olive

Laver le fenouil, découper les tiges vertes sur le dessus et les hacher finement. Couper le bulbe en deux et enlever le cœur dur. Emincer les deux moitiés. Nettoyer et hacher les échalotes. Mettre le fenouil à mariner avec les tiges hachées, les échalotes, le jus de citron, le zeste de citron râpé, un peu de sel, du poivre et 2 cuillères à soupe d'huile d'olive pendant environ 1 heure dans un récipient fermé.

Sur une feuille de papier de cuisson disposer une couche de fenouil mariné, poser le filet de poisson dessus et verser 1-2 cuillères à café de la marinade. Assaisonner avec du sel et du poivre et un peu d'huile d'olive. Fermer bien la papillote, en faisant attention de bien plier les bords pour qu’ils ne s’ouvrent pas pendant la cuisson, mais pas trop les serrer. Mettre les papillotes dans le panier du cuiseur vapeur pendant 15 minutes à partir du moment de l'ébullition.

Déguster avec de la purée de pommes de terre ou du riz et un verre de vin blanc sec.

J'ai servi les papillotes avec une purée de topinambours, mais j’ai trouvé le goût du topinambour tellement pas bon que je ne vais pas vous torturer avec sa recette, lol !

Бриошови човечета от Елзас (Манала) / Manala (Mannele)

2011-12-02T22:49:00.002+01:00

При миналогодишната ни разходка из коледните базари на Колмар, за първи път се сблъсках с т.нар. „манала” (в превод от елзаски диалект „малки човечета”) от бриошово тесто. Те са характерни за Елзас и са особено популярни по Никулден, когато се похапват с чаша горещ шоколад и мандарини.

Тази година реших да ги пробвам по време на предколедната подготовка. На вид станаха чудесни преди втасването, но после нащо се деформираха и не изглеждаха както тези в пекарните. За сметка на това, видът им не се отрази на вкуса.

Някой да иска извънземни за закуска?

Продукти:

(за 8 малки човечета, рецептата е адаптирана от Marmiton)

250 г брашно

60 мл хладко мляко

2 средно големи яйца (1,5 за тестото + 0,5 за намазване)

1 пакетче (7 г) суха мая за хляб

75 г масло със стайна температура

50 г кафява захар

2 с.л. ванилова захар

1 ч.л. сол

1 с.л. вода с аромат на портокалов цвят

Няколко парченца шоколадо чипс или стафиди за украса

Маята се разтваря в малко от хладкото мляко и 1 ч.л. захар и се оставя да шупне. Маслото се разтапя в остатъка от млякото в микровълнова фурна, без да завира и се оставя да изстине до телесна температура.

Брашното се пресява в дълбока купа, добавят се захарта и солта, разбърква се добре и се прави кладенец в средата. Добавят се маята, маслото с млякото, портокаловата вода и едното цяло яйце. Второто яйце се разбива в купа или чаша и половината се изсипва в тестото, а другата половина се оставя за намазване. Замесва се гладко и еластично тесто (при нужда може да се добавят още 2-3 с.л. брашно, ако тестото е лепкаво). Купата се покрива с прозрачно домекинско фолио или влажна кърпа и се оставя да втаса за час и половина на стайна температура (20-22 градуса).

Тестото се замесва втори път и се разделя на 8 топки. Всяка топка се оформя на продълговато руло с дължина около 10-12 см и 4-5 см дебелина. Оформят се човечетата – горната част се прищипва леко за главата, от двете страни на тялото се правят дълбоки коси разрези с нож за ръцете (като тестото после се издърпва настрани), а долната половина се разрязва надлъжно за краката. (По план тук трябваше да има снимки стъпка по стъпка, но се оказа, че по невнимание съм ги изтрила от картата на апарата без да ги прехвърля на компютъра).

Оформените човечета се поставят в тава, застлана с пекарска хартия, поставят се стафидите или шоколадовия чипс като очи (и уста), покриват се с прозрачно домакинско фолио и се оставят да втасат още около 45 минути на стайна температура.

Фурната се загрява на 180 градуса. Човечетата се намазват с останалото разбито яйце и се пекат около 15-20 минути (или до златисто). Изваждат се и се оставят да изстинат леко.

Сервират се топли, с чаша кафе, мляко или горещ шоколад. Може и не само на Никулден.

J’ai découvert les manalas (ou les mannelles), cette spécialité alsacienne très répandue au moment de la fête de Saint-Nicolas l’année dernière lors du marché de Noël de Colmar. L’idée de tremper un petit bonhomme brioché dans le café matinal ou une tasse de chocolat chaud n’était pas pour me déplaire. Cette année j’ai voulu les essayer à la maison.

Les bonhommes étaient tout beaux avant la cuisson. C’est le four chaud qui ne leur a pas réussi et la plupart en sont sortis bien déformés. Mais le look n’entravait aucunement le goût.

Quelqu'un veut des extraterrestres pour le petit-déjeuner ?

Ingrédients:
(Pour 8 manalas, la recette est adaptée de Marmiton)

250 g de farine

60 ml de lait tiède

2 oeufs moyens (1,5 pour la pâte + 0,5 pour le glaçage)

1 sachet (7 d) de levure sèche

75 g de beurre bien ramoli

50 g de sucre roux

2 càs de sucre vanillé

1 càc de sel

1 càs d’eau de fleur d'oranger

Quelques pépites de chocolat ou des raisins secs pour la décoration

Dissoudre la levure dans un peu de lait tiède avec 1 càc de sucre et laisser reposer pendant quelques minutes. Faire fondre le beurre dans le reste du lait dans un four à micro-ondes sans faire bouillir et laisser refroidir le mélange à la température du corps.

Tamiser la farine dans un bol, ajouter le sucre et le sel, bien mélanger et faire un puits au milieu. Ajouter la levure, le beurre avec le lait, l'eau de fleur d'oranger et un oeuf entier. Battre le deuxième œuf dans un bol et verser la moitié dans la pâte. Garder l’autre moitié pour le glaçage. Pétrir la pâte jusqu’à ce qu’elle devienne lisse et souple (ajouter encore 2-3 cuillères à soupe de farine si la pâte est trop collante). Couvrir le bol avec du film alimentaire ou un linge humide et laisser lever pendant 1h30 à température ambiante (20-22°C).

Abaisser la pâte sur le plan de travail et la diviser en 8 boules. A partir de chaque boule former un rouleau d’environ de 10-12 cm de longueur et de 4-5 cm d'épaisseur. Façonner les bonhommes – pincer légèrement le haut pour former la tête, faire deux incisions en biais à l’aide d’un couteau aiguisé sur les deux côtés du corps pour faire les bras (détacher la pâte sur les côtés), et couper verticalement la moitié inférieure pour les jambes. (Normalement ici il devait y avoir des photos étape par étape, mais il s'est avéré que je les ai effacées par inadvertance de la carte mémoire de l'appareil sans les transférer sur mon ordinateur).

Transférer les bonhommes sur une plaque de four couverte de papier sulfurisé. Ajouter des raisins secs ou de pépites de chocolat à la place des yeux (et de la bouche), couvrir avec du film alimentaire et laisser lever pendant environ 45 minutes à température ambiante.

Préchauffer le four à 180 degrés. Badigeonner les manalas avec le restant de l'œuf battu et enfourner pendant 15-20 minutes (ou jusqu'à ce qu’ils soient bien dorés). Les sortir du four et laisser refroidir légèrement.

Déguster les manalas chauds avec du café, lait ou chocolat chaud.

Шоколадови бисквити с грейпфрут и анасон / Cookies au chocolat, pamplemousse et anis étoilé

2011-11-28T20:59:00.002+01:00

Такааа... След празничната интерлюдия дойде времето за продължението на историята с коричките от грейпфрут. Те дадоха началото на серията коледни печива, които ще изпробвам (или просто повторя) тази година за празниците.

Долните шоколадови бисквитки ги направих миналата година 1-2 дни преди Коледа и останах очарована. Признавам, че отначало подходих доста скептично, заради наличието на анасон, тъй като не го харесвам. Но се допълва чудесно с шоколада и грейпфрута.

Продукти:

(за около 30 сладки с диаметър 7-8 см, рецептата е с малки модификации от сайта Bon Appétit, 1 чаша = 250 мл)

230 г черен шоколад (64% съдържание на какао)

55 г масло

¼ чаша + 1 с.л. тръстикова захар

¼ чаша брашно

1 с.л. какао на прах

2 бр. звездовиден анасон

½ ч.л. сол

¼ ч.л. бакпулвер

2 големи яйца

2 с.л. мед

2 с.л. ситно настъргана кора от нетретиран грейпфрут

Около 10 бр захаросани корички от грейпфрут, нарязани на ситно

Звездовидният анасон се смила в кафемелачка или мелничка за подправки заедно с 1 с.л. захар. Маслото и натрошеният шоколад се разтапят внимателно но водна баня или в микровълнова печка (на 2-3 пъти по 15 сек на максимална мощност, като се разбърква след всеки цикъл) до получаване на гладка и лъскава смес.

Брашното се пресява в купа, заедно със солта и бакпулвера, добавят се какаото и смленият анасон. Яйцата се разбиват със захарта, меда и настърганата кора от грейпфрут, докато си увеличат обема и се получи гладък и пухкав крем. Добавят се разтопените шоколад и масло и се разбърква добре. Накрая се прибавя брашното на три пъти и се разбърква добре. Купата се покрива с прозрачно домакинско фолио и се оставя да се охлади добре в хладилник поне за 1 час (а може и цяла нощ).

Фурната се загрява на 180 градуса. Плоска тава се застила с пекарска хартия. С помощта на лъжица за сладолед се оформят сладките и се разполгат шахматно в тавата, на разстояние около 4-5 см. Тъй като сместа е много твърда и не се получават с равномелна форма, може с леко влажни ръце да се оформят на леко сплескани топчета. Отгоре се поръсват с нарязаните захаросани корички от грейпфрут.

Пекат се в продължение на около 10 минути, като готовността се проверява с клечка за зъби (трябва да излезе с няколко полепнали по нея влажни трохички). Изваждат се от фурната и се оставят да изстинат върху решетка.

Бисквитите се съхраняват в плътно затворена метална кутия до 1 седмица.

Alors, après l'intermède festif, voici la suite du destin des zestes de pamplemousse confites. Ils ont mis le début à une série de pâtisseries de Noël que je voudrais essayer (ou simplement répéter) cette année pour les fêtes.

J’ai préparé ces biscuits au chocolat l'an dernier 1-2 jours avant Noël et tout le monde les a bien aimées. J'avoue que d'abord j’étais très sceptique à cause de l'anis, comme je ne l'aime pas trop. Mais l’association de l’anis avec le chocolat et le pamplemousse est vraiment très réussie.

Ingrédients:
(Pour environ 30 biscuits de diamètre de 7-8 cm, la recette est avec des petites modifications du site Bon Appétit, 1 tasse = 250 ml)

230 g de chocolat noir (64% de teneur en cacao)

55 g de beurre

¼ tasse + 1 càs de sucre de canne

¼ tasse de farine

1 càs de cacao en poudre

2 pièces d’anis étoilé

½ c. à thé le sel

¼ càc de levure chimique

2 gros œufs

2 càs de miel

2 càs de zeste de pamplemousse non traité finement râpé

Environ 10 zestes de pamplemousse confites finement hachées

Moudre l'anis étoilé avec 1 cuillère à soupe de sucre dans un moulin à café ou moulin à épices. Faire fondre doucement le beurre et le chocolat haché au four micro-ondes (en 2-3 reprises, pendant 15 secondes à puissance maximale, en mélangeant bien après chaque reprise) jusqu'à ce que le mélange devienne lisse et brillant.

Tamiser la farine dans un bol avec le sel et la levure chimique, ajouter le cacao en poudre et l’anis moulu. Battre les œufs avec le sucre, le miel et le zeste de pamplemousse, jusqu’à ce qu’ils augmentent leur volume et on obtient une crème lisse et mousseuse. Ajouter le beurre et chocolat fondu et bien mélanger. Enfin, ajouter la farine en trois fois et bien mélanger. Couvrir le bol avec du film alimentaire et mettre au réfrigérateur pendant au moins 1 heure (ou toute une nuit).

Préchauffer le four à 180 degrés. Couvrir un plat allant au four avec du papier sulfurisé. Former les biscuits à l’aide d’une cuillère à glace et les disposer en quinconce à une distance de 4-5 cm. Comme la pâte est bien ferme et les biscuits sont d’une forme plutôt irrégulière, on pourrait humidifier ses mains et former des boules plus régulières et légèrement aplaties. Parsemer le dessus avec les zestes de pamplemousses confites.

Faire cuire au four pendant environ 10 minutes, vérifiez la cuisson avec une pique en bois (il doit ressortir avec quelques miettes humides). Sortir les biscuits du four et les laisser refroidir complètement sur une grille.

Garder les cookies dans une boîte métallique hermétique pendant 1 semaine.

Kir Royal или Десет години по-късно / Kir Royal revisité ou Dix and plus tard

2011-11-24T23:07:00.005+01:00

На този ден преди 10 години в София валеше първия за годината сняг. На отиване към цветарницата сутринта с ПП се бихме със снежни топки.

На този ден преди 10 години, следобед в райсъвета на „Леге” с ПП си казахме „да” за добро и лошо, за здраве и болест, за радост и мъка... И вече 10 години рамо до рамо, вървим заедно в една посока. Дано издържим поне още няколко пъти по толкова!

По този повод ще ви почерпя с вариант на един от най-известните френски коктейли, т.нар. „кир”. Името му идва от каноника Феликс Кир, кмет на Дижон между 1945 и 1968, който имал навика да черпи посетителите си с бяло вино, в което добавял ликьор от касис. През 60тте години един местен производител на ликьор от касис предложил на господин Кир да използва името му в реклама на продукта си. И оттогава аперитивът се радва на голяма популярност.

Класическият кир се приготвя с 1/3 ликьор от касис (от района на Дижон) и 2/3 бяло бургундско вино от сорта „алиготé”. Когато вместо бяло вино се добави пенливо бургундско вино (Crémant de Bourgogne), кирът става „кралски” (kir royal). А когато вместо бяло вино се добави червено, коктейлът се нарича „Communard” (несъмнено във връзка с Парижката Комуна).

В днешни дни, за приготвянето му се използва всякакъв вид бяло вино, както и различни видове плодов ликьор, най-често от червени или горски плодове, но може да срещнете и вариант с праскови, например. Сервира се за предпочитане във високи чаши.

Ние отбелязахме случая с кралски кир с шампанско и ягодов ликьор, подарен ни от майката на наш приятел, която живее в Бретан.

Продукти:

(за 1 чаша)

2 с.л. плодов ликьор (касис, къпина, ягода, малина)

80 – 100 мл сухо бяло вино (обикновено или пенливо)

На дъното на висока чаша се сипва плодовия ликьор. Долива се с охладеното бяло вино.

Наздраве и умната с количествата!

И, понеже днес се навършват 20 години, откакто легендата Фреди Меркюри напусна този свят, използвам случая да ви напомня, да ползвате предпазни мерки при случайни контакти и да се изследвате при съмнение, защото дори 20 години по-късно, СПИН-ът е все още факт.

А второто видео е специално за майка ми, с надеждата, че вече не ми се сърди заради изтрития преди години по невнимание клип, ;).

A ce jour 10 ans auparavant il neigeait à Sofia. Nous avons fait avec PP une bataille de boules de neige en allant chez le fleuriste.

A ce jour, 10 ans auparavant à Sofia, nous nous avons dit « oui » avec PP. Pour le meilleur et pour le pire, pour la joie et pour la tristesse… et voilà 10 ans maintenant que nous marchons ensemble dans la même direction. Et nous espèrerons rester ensemble au moins quelques dizaines d’années de plus.

Voilà pourquoi, aujourd’hui je vous invite de lever vos verres avec un kir royal dedans. J’avoue que j’avais toujours pensé que le kir royal était à la base de champagne. Sauf que, en recherchant des informations sur l’origine du cocktail (qui n’est pas aussi vieux, que l’on imagine), j’ai appris que le kir royal se préparait avec du crémant de Bourgogne. Première entorse à la recette classique. Et à la place de crème de cassis, j’ai mis de la liqueur de fraises de Plougastel que la maman d’un de nos amis qui vit en Bretagne nous a offert. Deuxième entorse à la recette classique.

Ingrédients :

(par flûte)

2 càs de liqueur de fraises

80-100 ml de champagne

Verser la liqueur au fond de la flûte. Ajouter le champagne réfrigéré. A votre santé ! (à consommer avec modération)

Et comme aujourd’hui cela fait 20 ans que la Légende Freddy Mercury nous a quitté, je profite pour vous passer le message de toujours utiliser un moyen de protection lors de contacts irréguliers et de vous faire tester régulièrement. Car, même 20 and plus tard le SIDA fait encore des ravages.

Le deuxième vidéo est spéciale dédicace pour ma môman, qui ne me tient plus rigueur (au moins, je l’espère) du clip que j’ai effacé par inadvertance il y a des années ;).

Седем цвята за седем години / Sept couleurs pour sept ans

2011-11-23T07:59:00.001+01:00

Devil’s food къпкейкове с глазура от крем-сирене

Камбанката стана на седем. Отмина времето на крехкото бебе или щъкащото нагоре-надолу малко дете. Вече е почти госпожица с ясно изразени вкусове за храна, дрехи, книги, забавления. С много приятелки и май поне няколко обожатели.

Както всяка година, и тази пак събирах поръчки за торта. И пак поръчката беше за торта-дъга... с шоколад. Не че съм коравосърдечна майка, но опитът ми с торта-дъга от преди 2 години завърши с категоричен отказ от страна на ПП да изяде повече от половин парче, изчовъркване на крема от страна на Камбанката и неуспешен опит за изяждане на почти цяла торта от моя страна (нa, няколко пъти все пак, лол!). Затова и се отнасям доста скептично към следващите поръчки от този тип. Реших да заобиколя проблема като предложа като заместител шоколадови мъфини с глазура във всички цвeтове на дъгата – Devil’s Food къпкейкове.

Devil’s Food по принцип е торта, наречена така заради греховно черния си цвят и също толкова греховно страхотен вкус. Антипод е на тортата Angel’s Food, която е с бели блатове и най-често бял или бледожълт крем. Ако искате изпитана рецепта за тази дяволска торта, отбийте се при Диди или Ивейн. Мъфините са от мен!

Продукти:

(за 12 форми с диаметър 4,5 см и височина 3,5 см, рецептата е адаптирана от Food & Wine Magazine, 1 чаша = 250 мл)

За мъфините:

60 г шоколад (70% съдържание на какао)

2 с.л. какао на прах (100% съдържание на какао)

½ чаша вряла вода

¾ чаши брашно

½ ч.л. бакпулвер

1/8 ч.л. сол

110 г масло (стайна температура)

¾ чаша кафява захар

2 средно големи яйца

¼ чаша айрян

1 ч.л. ванилов екстракт

12 ч.л. сладко от малини

За глазурата:

(рецептата е адаптирана от Марта Стюарт)

450 г нискомаслено крем сирене (Филаделфия)

130 г масло (със стайна температура)

1 чаша пудра захар

2 ч.л. ванилов екстракт

Сладкарска боя (по желание)

Приготвяне на мъфините:

Шоколадът се натрошава в малка купа, добавят се какаото и врялата вода. Оставя се 2-3 минути да се разтопи шоколадът и се разбърква до получаване на гладка смес. В отделна купа се пресяват брашното, бакпулверът и солта. В трета купа с миксер се разбиват маслото и захарта на пухкав крем. Добавят се едно по едно яйцата, като след всяко се разбива добре. Прибавят се ваниловият екстракт и айрянът, като се разбива на висока скорост. В този момент сместа може да изглежда като пресечена, но не се плашете, продължавайте да разбивате. Добавят се шоколадът и брашното на три пъти, като порциите се редуват. Получената смес накрая е гладка и леко лъскава.

Фурната се загрява на 170 градуса. Във формите за мъфини се поставят хартиени формички. Всяка се напълва до ¾ от височината с тестото. Добавя се по 1 ч.л. сладко от малини (в зависимост от консистенцията потъва повече или по-малко в тестото).

Мъфините се пекат в продължение на 22-25 минути (или докато забодена клечка за зъби излезе с няколко полепнали влажни трохички). Мъфините се оставят да изстинат за 15 минути във формите, после се изваждат и оставят да изстинат напълно върху решетка.

Приготвяне на глазурата:

В купа се разбърква крем-сиренето с шпатула, докато се омекне. Прибавя се размекнатото масло и се разбива добре с миксер. Добавят се захарта и ваниловия екстракт и се разбива добре. По желание се оцветява.

Кремът се прехвърля в пош със шприц и се украсяват мъфините. Съхраняват се в плътно затворен съд в хладилник... не знам колко дълго. Моите ги направих в понеделник вечерта, утре ще са вече история.

И, накрая, поздрав за всички и пожелание на моята Камбанка за щастливо детство, някъде отвъд дъгата!

Devil's Food cupcakes au glaçage au fromage à tartiner

Clochette vient d’avoir sept ans. Fini le bébé fragile ou l’enfant encore un pas très rassurée sur ses pieds ou de ses paroles. Maintenant, c’est une demoiselle avec des gouts bien arrêtés sur la nourriture, les vêtements, les livres, les loisirs. Avec beaucoup de copines et, peut-être quelques admirateurs.

Comme tous les ans, j’ai demandé quel gâteau elle voulait pour son anniversaire. Comme depuis deux ans, la réponse était la même : gâteau arc-en-ciel, avec du chocolat. J’ai déjà donné il y a deux ans, à préparer un gâteau à la génoise multicolore, couvert de crème que je devais manger presque toute seule (au moins, pas en une seule fois, lol !). PP a refusé de manger plus qu’une demi-part, sauf sous la torture et Clochette a gratté sa part afin de récupérer juste la crème. Je n’étais pas très partante pour une nouvelle aventure de ce genre. J’ai donc contourné le problème en proposant en substitution des muffins au chocolat avec un glaçage de toutes les couleurs de l’arc-en-ciel : les Devil’s Food cupcakes.

A la base, Devil’s Food (Nourriture du Diable) est un gâteau anglo-saxon, voire américain, à plusieurs couches de génoise au chocolat avec une crème au chocolat et glaçage au chocolat. Le nom proviendrait du fait qu’il serait tellement bon qu’il pourrait damner un saint. Et surtout, parce qu’avec sa couleur riche et sombre, c’est l’antipode du gâteau Angel’s Food (Nourriture des Anges), tout en génoise blanche et crème blanche ou jaune pâle.

Je confirme pour le gout, même en muffins, il peut damner un saint !

Ingrédients:
(pour 12 moules d'un diamètre de 4,5 cm et 3,5 cm de hauteur, la recette est adaptée de Food & Wine Magazine, 1 tasse = 250 ml)

Pour les muffins:

60 g de chocolat noir (70% de cacao)

2 càs de cacao en poudre (100% de cacao)

½ tasse d'eau bouillante

¾ tasse de farine

½ càc de levure chimique

1/8 càc de sel

110 g de beurre (température ambiante)

¾ tasse de sucre brun

2 oeufs moyens

¼ tasse de babeurre (ou la même quantité de lait dans lequel on ajoute 1 càc de vinaigre blanc et laisse reposer pendant 5 minutes)

1 càc d’extrait de vanille

12 càc de confiture de framboises

Pour le glaçage:

(La recette est adaptée de Martha Stewart)

450g de fromage à tartiner allégé (Philadelphia ou St-Moret light)

130g de beurre (température ambiante)

1 tasse de sucre glace

2 càc extrait de vanille

Colorant alimentaire (facultatif)

Préparation des muffins:

Concasser le chocolat dans un petit bol, ajouter le cacao et l'eau bouillante. Laisser pendant 2-3 minutes pour faire fondre le chocolat et mélanger afin d’obtenir un mélange lisse. Dans un autre bol tamiser ensemble la farine, la levure et le sel. Dans un troisième bol battre le beurre et le sucre à l’aide d'un mixer pour obtenir une crème mousseuse. Ajouter les œufs un à un et bien mélanger après chaque. Ajouter l'extrait de vanille et le babeurre et continuer à mélanger à vitesse presque maximale. A ce stade, le mélange peut sembler coagulé, mais n’ayez pas peur, continuer à mélanger. Ajouter le chocolat et la farine à trois reprises, en les alternant. La pâte à la fin est lisse et légèrement brillante.

Préchauffer le four à 170 degrés. Disposer des moules en papier dans les moules à muffins. Remplir les moules avec de la pâte à ¾ de la hauteur. Ajouter 1 cuillère à café de confiture de framboise sur chaque muffin (selon la consistance la confiture peut retomber plus ou moins bas dans la pâte).

Enfourner les muffins pendant 22-25 minutes (ou jusqu'à ce qu'une pique en bois en ressorte avec quelques miettes humides dessus). Laisser refroidir pendant 15 minutes dans les moules, puis les démouler et laisser refroidir complètement sur une grille.

Préparation du glaçage:

Dans un bol, mélanger le fromage avec une spatule jusqu'à ce qu'il s’assouplisse. Incorporer le beurre ramolli à l’aide d’un mixeur. Ajouter le sucre et l'extrait de vanille et bien mélanger. Ajouter le colorant alimentaire (optionnel). Transférer la crème dans une poche à douille et décorer les muffins pour les transformer en cupcakes. Conserver dans un récipient hermétiquement fermé dans le frigo... je ne sais pas pendant combien de temps. J’ai fait les miens lundi soir, demain, ils seront déjà histoire.

Et enfin, une chanson pour vous et meilleurs vœux pour ma Clochette, pour une enfance heureuse, quelque part au-delà de l'arc en ciel!

Захаросани корички от грейпфрут в шоколад / „Orangettes” de pamplemousse

2011-11-21T21:31:00.001+01:00

Традиционно във Франция захаросаните портокалови корички се покриват с шоколадов кувертюр (наричат се „orangettes”(„оранжет”)). Много са популярни по Коледа, Великден, или просто без повод. Преди 2 години в любимия ми бутик на Пиер Ерме видях, че се продават, но във вариант със грейпфрут. Опитах ги... и се влюбих. За мое най-голямо съжаление, се оказа, че е временна колекция и така и не успях да ги намеря отново.

И ето, че преди седмица-две, преглеждайки книгата на П. Ерме (интересно защо ли, лол! ;)) Le Larousse des desserts, попаднах на рецепта за захаросани корички от грейпфрут с шоколадов кувертюр. На следващия ден ПП беше изпратен на мисия по снабдяване с розов грейпфрут. Два дни по-късно „грейпфрутетките” бяха факт. Използвах и случая да тествам един вид пипер – камбоджански червен пипер от Кампот, който купих преди известно време и който прилежно чакаше в бурканчето. Според придружаващата листовка, ароматът му с ванилови нотки допълва чудесно маринати и десерти. Листовката не излъга.

Рецептата е малко пипкава и дълга (има и престой от една нощ), но, повярвайте, заслужава си всяка минута. Ако харесвате грейпфрут и шоколад поотделно, няма начин да не ги харесате заедно. В рецептата пише, че издържат до седмица. Вкъщи се задържаха два дни. Част от коричките оставих непокрити с шоколад, в буркан със сироп в хладилника. Скоро ще видите за какво послужиха.

Продукти:

(рецептата е с леки модификации от Le Larousse des desserts)

2 бр. нетретиран розов грейпфрут

500 мл вода

250 г захар

1 бр. звездовиден анасон

10 зрънца червен пипер от Кампот (или обикновен черен пипер)

½ шушулка ванилия

Сокът на 1 лимон

За кувертюра:

200 г черен шоколад

Ден първи:

Горният и долният край на грейпфрутите са отрязва и кората се отделя на ивици с остър нож. По желание може да се запази около 0,5 см пулпа, която ще придаде допълнителна влажност на коричките. Кората се нарязва надлъжно на ивици с дебелина около 1 см. Коричките се изваряват за 2 минути, отцеждат се и се изплакват със студена вода. Процедурата се повтаря още 2 пъти, за да се отдели горчивината.

Приготвяне на сиропа: В тенджера се загряват водата, захарта, звездовидният анасонят пипер и разделената надлъжно шушулка ванилия. Добавя се лимоновият сок и се загрява до кипване. Добавят се коричките от грейпфрут, огънят се намалява, покрива се с капак и се оставят да се вари на много тих огън в продължение на час и половина. Понеже ме беше страх, че звездовидният анасон ще даде много силен аромат, го извадих след първите 30 минути. Котлонът се изключва и коричките се оставят в сиропа за една нощ.

Ден втори:

Захаросаните корички се отцеждат в сито или гевгир за около час. Сиропът се запазва. Поставят се една по една в тава, застлана с пекарска хартия и се оставят да се изсушат за около два часа.

Шоколадът се разтопява на водна баня. Половината корички се потапят в шоколада, докато ги покрие изцяло, отцеждат се и се оставят върху пекарска хартия. Може да се сложат за малко в хладилник, докато шоколадът стегне.

Съхраняват се в хладилник, в херметически затворена кутия. Непокритите с шоколад корички се съхраняват потопени в сиропа в буркан в хладилник и могат да се използват за направата на коледните сладки и сладкиши.

J’aime bien les orangettes et, généralement, l’association orange-chocolat noir. Sauf que, il y a 2 ans, j’ai vu des zestes de pamplemousse confites enrobées de chocolat dans mon magasin parisien préféré (en bref, chez Pierre Hermé). J’ai pris une boîte pour gouter… et j’en suis tombée amoureuse ! Malheureusement, je ne les ai jamais revues.

Et voici, il y a deux semaines, en feuilletant le livre „Le Larousse des desserts” de Pierre Hermé (comme par hasard, lol !), je suis tombée sur la recette de zestes de pamplemousse confites enrobées de chocolat. Dès le lendemain PP a été envoyé en mission d’achat de pamplemousse et deux jours plus tard les friandises étaient bel et bien au frigo. J’ai profité de la recette pour tester une nouvelle épice – le poivre rouge de Kampot, que j’avais acheté quelque temps auparavant et qui attendanit sagement dans son pot. Le dépliant qui l’accompagnait, stipulait que le gout vanillé du poivre complémentait à merveille les marinades et les desserts. Le dépliant ne mentait pas.

La recette est un peu longue, mais, croyez-moi, elle en vaut chaque minutes. Si vous aimes le pamplemousse et le chocolat, vous allez apprécier « les pamplemoussettes ». D’après la recette, elles peuvent se conserver au frigo, dans une boîte hermétique jusqu’à une semaine. A la maison, elles ont tenu deux jours ! J’ai laissé la moitié des zestes sans couverture, dans le sirop dans un bocal au frigo et vous allez bientôt savoir à quoi elles ont servi.

Ingrédients:
(La recette est avec de légères modifications du livre Le Larousse des desserts)

2 pamplemousses roses non traités

500 ml d'eau

250 g de sucre

1 étoile de badiane (anis étoilé)

10 grains de poivre rouge de Kampot (ou de poivre noir ordinaire)

½ gousse de vanille

Le jus d’un citron

Pour la couverture :

200 g de chocolat noir

Premier jour:

Découper les deux extrémités des pamplemousses et prélever l’écorce en découpant des larges lamelles. Garder environ 0.5 cm de pulpe qui va amener un peu plus d’humidité. Découper la peau en lamelles d’environ 1 cm de largueur. Faire bouillir de l’eau dans une casserole et y plonger les zestes pendant 2 minutes. Egoutter et rincer à l’eau froide. Répéter l’opération encore 2 fois pour enlever l’amertume de la peau de pamplemousse.

Préparation du sirop: Dans une casserole, faire chauffer l'eau, le sucre, l'anis étoilé, les graines de poivre et la gousse de vanille fendue. Ajouter le jus de citron et porter à l'ébullition. Ajouter les zestes de pamplemousse, réduire le feu, laisser cuire à couvert, a feu très doux pendant une heure et demie. Comme j'avais peur que l'anis étoilé donne une saveur très forte, je l’ai retiré après les 30 premières minutes de cuisson. A la fin de la cuisson, éteindre le feu et laisser infuser dans le sirop pendant la nuit.

Deuxième jour:

Egoutter les zestes confits dans une passoire pendant pendant environ une heure. Garder le sirop. Disposer les zestes à plat, dans un plat couvert de papier sulfurisé. Laisser sécher pendant environ deux heures.

Faire fondre le chocolat doucement au bain-marie. Plonger les zestes égouttés dans le chocolat, jusqu’à ce qu’ils soient couverts de toutes les côtés. Les laisser égoutter sur du papier sulfurisé. Vous pouvez les mettre pendant quelques minutes au réfrigérateur pour que le chocolat prenne plus vite.

Conserver au réfrigérateur dans une boîte hermétique. Préserver les zestes non-enrobés de chocolat dans un bocal avec le sirop pendant quelques semaines. Vous pouvez mes utiliser pour préparer des biscuits et des gâteaux de Noël.

Пълнени чушки с киноа / Poivrons farcis au quinoa

2011-11-19T23:04:00.001+01:00

Едва ли ще учудя някого с идеята за пълнени чушки. Аз лично, обикновено ги предпочитам постни. Както и сърмите, но това е предмет на друг разговор.

Признавам, че долната рецепта беше всъщност резултат на пропуск в списъка с покупките, в следствие на което се оказах с желание за пълнени чушки, но с голяма липса на ориз в шкафа. Затова се спрях на съседния буркан, който съдържаше киноа. Преди време бях пробвала да напълня тиквички с червена киноа. Сега се оказа, че и бялата не й отстъпва на вкусови качества. Затова, ако някой ден имате същата дилема като мен, а пакетът с ориз е празен, не се колебайте за алтернатива... стига да имате киноа под ръка.

Продукти:

6 големи чушки

1 чаша (250 мл) киноа

1 глава лук

2 моркова

3 големи домата или 300 г домати от консерва

2 ч.л. чубрица

1 с.л. ситно нарязан магданоз

1 ч.л. сух джоджен

Сол, черен пипер

1 с.л. олио

Лукът и морковите се почистват и нарязват на ситно. Горната част на чушката се изрязва като капаче и вътрешността се почиства от семките. Киноата се измива под течаща вода.

Олиото се загрява и лукът се задушава за 1-2 минути. Добавят се морковите и киноата и се задушават за още 2-3 минути. Прибавят се подправките,черен пипер и сол на вкус. Добавят се нарязаните на ситно домати, огънят се намалява и се оставя да ври на среден огън за около 5-10 минути, докато водата се изпари. С остър нож се правят няколко прореза на дъното на чушките. Напълват се с плънката и се покриват с отрязаната като капаче горна част. Чушките се нареждат в порцеланова или стъклена тава (ако е останала плънка, добавете я сред чушките), добавят се 1,5 чаши вода и се пече в микровълнова фурна на максимална мощност за около 25 минути (или докато киноата стане готова). При нужда може да се добави още малко вода.

Сервират се с кисело мляко.

D’une manière générale, en France on farcit les légumes avec de la viande et on les mange avec du riz. En Bulgarie, on ajoute du riz à la viande de la farce et on mange les légumes farcis avec du yaourt. Parfois, on ne les farcit qu’avec du riz, ce que je préfère pour ma part. La recette d’aujourd’hui est résultat d’un oubli dans la liste des courses, conjugué avec une envie de poivrons farcis sans viande. Comme le bocal du riz était vide, je me suis rabattue sur celui d’à côté qui contenait du quinoa. J’avais déjà testé de farcir de courgettes avec du quinoa rouge. Je me suis rendue compte que le quinoa blanc était aussi bon. Donc, si un jour vous avez une envie de légumes farcis, mais vous êtes à court de riz, voici l’alternative ci-dessus… à condition d’avoir un bocal rempli de quinoa.

Ingrédients :

6 poivrons

1 tasse (250 ml) de quinoa

1 oignon

2 carottes

3 grosses tomates ou 300 g de pulpe de tomates en conserve

2 càc de sarriette

1 càs de persil plat finement haché

1 càc de menthe séchée

Sel et poivre

1 càs d’huile végétale

Laver et éplucher l’oignon et les carottes et les couper finement. Découper le haut des poivrons pour former un couvercle et enlever les pépins. Laver et égoutter le quinoa.

Faire chauffer l’huile dans une casserole et faire suer l’oignon pendant 1-2 minutes, sans coloration. Ajouter les carottes et la quinoa et faire cuire pendant encore 2-3 minutes. Ajouter les herbes, saler et poivrer. Ajouter les tomates, coupés en dès, baisser le feu et laisser cuire au feu moyen à doux pendant 5-10 minutes, ou jusqu’à l’évaporation de l’eau. Faire quelques incisions sur le fond des poivrons à l’aide d’un couteau. Farcir les poivrons, avec le mélange de quinoa et les couvrir avec le haut découpé. Mettre les poivrons dans un plat en céramique ou verre (s’il vous reste de la farce, disposer-la autour des poivrons). Verser 1.5 tasses d’eau et faire cuire au four à micro-ondes à puissance maximale pendant 25 minutes (ou jusqu’à ce que le quinoa soit bien cuit). Rajouter un peu d’eau, si nécessaire pendant la cuisson.

Servir les poivrons chauds, avec du yaourt.

Макарони с хибискус и ванилов ганаш / Macarons à l’hibiscus et ganache à la vanille

2011-11-17T21:16:00.001+01:00

Не бях правила макарони от края на май насам. Трябваше да проверя дали не съм забравила макаронажа (разбъркването на белтъчния сняг с бадемовото брашно и пудрата захар). Само дето не можех да реша каква комбинация от вкусове да пробвам. Решението дойде на работа, докато пиех чай от папая и хибискус, попълвайки безкрайна екселска таблица. Имах пакетче изсушен цвят от хибискус вкъщи, нещо, което не може да се каже за папаята. Затова като допълващ елемент се спрях на нещо по-класическо, но също толкова вкусно– ганаш от бял шоколад и ванилия.

Ако нямате цвят от хибискус, може да го замените с друг чай, или зрънца ванилия – тогава ще имате чисто ванилови макарони.

Но, ако ви се намира чай каркаде, пробвайте комбинацията – сладостта и плътният аромат на ванилията се допълват чудесно от леко киселата и свежа нотка на хибискуса. Освен това, чаят от каркаде се смята, че има противовъзпалително, имуностимулиращо и укрепващо сърдечно-съдовата дейност действие. Макар че, не съм сигурна, че именно тези му свойства се проявяват в макароните.

Продукти:

(за 36 макарона или 72 единични черупки)

55 г белтъци

150г пудра захар

150 г бадемово брашно

1 с.л. стрит цвят от хибискус или чай от хибискус/каркаде

Розова и виолетова сладкарски бои – в съотношение 2:1

За италианската целувка (меренг):

55 г белтъци

150 г кристална захар

37,5 г вода

Щипка сол

За ваниловия ганаш:

(адаптиран от книгата на Пиер Ерме „Macaron”)

270 г бял шоколад

200 г течна сметана (аз ползвах с 15% масленост)

2 шушулки ванилия

5 дни предварително:

Разделят се белтъците от жълтъците и се претеглят по 55 г белтък (4 средно големи яйца) в две отделни стъклени купички. Купичките се покриват с прозрачно домакинско фолио, пробиват се 2-3 малки дупки с върха на ножа и се оставят в хладилника до втечняване на белтъците. Изваждат се на стайна температура около 2 часа преди използване, за да могат да се темперират.

Предния ден (или по-рано на Деня Х)

Приготвяне на ганаша:

Сметаната се загрява в тенджерка почти до завиране. Шушулките ванилия се разцепват по дължина с остър нож, семенцата се изстъргват внимателно с гърба на ножа и се добавят към сметаната. Разбърква се добре и се добавят се и шушулките ванилия. Покрива се и се оставя за престои 30 минути.

Забележка – към сметаната може да добавите само едната остъргана шушулка ванилия. Сложете другата в затворен буркан, напълнен със захар и след 1 седмица ще имате ароматизирана с ванилия захар.

Белият шоколад се разтапя внимателно в купа на водна баня. Шушулките ванилия се изваждат и сме таната се добавя на 3 пъти към разтопения бял шоколад, като се разбърква добре.

Ганашът се прехвърля в ниска и широка тава, покрива се с фолио и се оставя да изстине напълно за няколко часа преди да се използва за гарниране на макароните. Може да се направи от предния ден и да се съхранява в хладилник. 10-15 минути преди използването му се изважда на стайна температура да се отпусне.

Денят Х

Приготвяне на макаронената смес:

Захарта и бадемовото брашно се пресяват поотделно, още преди претеглянето. След като се претеглят, се поставят в дълбока купа и се разбъркват добре. Добавя се цветът от хибискус. Сладкарската боя се разбърква с първите 55 г белтъци. Оцветените белтъци се добавят към захарта и бадемовото брашно и се разбърква до хомогенна смес. (Забележка – аз ползвам прахообразни, доста силни бои. По принцип при направата на макароните се препоръчва използването на гелообразни ли прахообразни бои вместо на течни, за да не наруши съотношението на сухите и течните съставки).

Приготвяне на италианския меренг:

За да не се повдигат листата пекарска хартия при печенето, краищата им леко се повдигат и се залепват за тавата с малко от сместа за макарони. След като всички черупки са шприцовани, съдържащият се в тях въздух се изгонва като тавата леко се потупва върху покрития с кърпа плот (или се повдига на около 30 см и се пуска върху плота – внимание – прави се един път за всяка тава). Поръсват се с малко стрити цветчета хибискус или чаени листенца. Оставят се да се изсушат на стайна температура за 30 до 45 минути.

Ганашът се прехвърля в пош със същия накрайник, използван за макароните и се гарнират щедро половината от изстиналите макаронени черупки. Захлупват се с другата половина.

Оставят се да престоят 24 часа в хладилник преди консумация.

Je n’avais pas fait de macarons depuis fin mai. Il fallait absolument que je vérifie si j’ai toujours le tour de main pour le macaronage. Mon seul souci était de choisir le parfum. L’idée m’est venue au travail pendant que je sirotais une infusion à la papaye et hibiscus devant un tableau Excel long comme un jour sans pain. Je savais que j’avais un paquet de fleurs d’hibiscus séchées à la maison, ce qui n’était pas le cas de la papaye. Voilà pourquoi j’ai opté pour une ganache au chocolat blanc et à la vanille comme élément complémentaire.

Si vous n’avez pas de fleurs d’hibiscus à la maison, ce n’est aucunement grave – vous pouvez le substituer avec un autre type de thé ou tout simplement avec de la vanille pour avoir un macaron tout vanille.

Mais si vous avez le thé à l’hibiscus, je vous conseille vraiment la combinaison – le gout dense et suave de la vanille est bien mis en valeur avec la pointe fraiche et acidulée de l’hibiscus. De plus, le thé à l’hibiscus serait connu pour ses vertus médicinales – anti-inflammatoires, immunostimulantes ou renforçant le système cardio-vasculaire. Même si je ne suis pas tout à fait sure que ce sont elles qui sont bien développées dans les macarons.

Ingrédients :

Pour 36 macarons (72 coques)

Les macarons :

55 g de blanc d’œufs

150 gr de sucre glace

150 g de poudre d’amande blanche

1 càs de fleurs d’hibiscus moulues

Colorants alimentaires rose et violet (2:1) – les miens sont en poudre

Pour la meringue italienne :

55 g de blanc d’œufs

150 g de sucre en poudre

37,5 g d’eau

Une pincée de sel

Pour la ganache :

(adapté du livre de Pierre Hermé « Macaron »)

200 g de crème liquide (155 de matières grasses)

270 g de chocolat blanc

2 gousses de vanille

J-5

J-1 (ou plus tôt le Jour J)

Préparation de la ganache :

Faire chauffer la crème dans une casserole jusqu’à l’ébullition. Fendre les gousses da vanille avec la pinte d’un couteau sur la longueur et gratter doucement les graines avec le dos du couteau. Ajouter les graines et la gousse à la crème chaude. Couvrir et laisser infuser pendant 30 minutes.

Faire fondre le chocolat blanc dans un bol au bain-marie. Retirer la gousse de vanille de la crème et l’ajouter au chocolat fondu en trois fois, en mélangeant bien. Continuer à mélanger jusqu’à l’obtention d’une ganache lisse et un peu translucide.

Transférer la ganache dans un plat large, couvrir avec du film alimentaire et laisser refroidir au moins quelques heures au frigo. La sortir 10-15 minutes avant utilisation.

Le Jour J

Préparation de macarons:

Tamiser séparément le sucre glace et la poudre d’amandes avant d’effectuer les pesées. Une fois tamisés et pesés, rassembler le sucre glace et la poudre d’amande dans un bol et bien les mélanger. Ajouter les fleurs d’hibiscus. Incorporer les colorants aux 55 g de blancs liquéfiés. Les ajouter à la poudre d’amandes et le sucre et bien mélanger en étalant sur les bords du bol pour faciliter l’homogénéisation.

La meringue italienne:

Laisser reposer 30 à 45 minutes à température ambiante afin de constituer une croute sur la surface des macarons (il ne doit pas y rester de traces quand on touche légèrement la surface du macaron). Préchauffer le four à 160°C (chaleur tournante). Cuire pendant 10 à 12 minutes en ouvrant rapidement la porte du four à la 8^e et à la 10^e minute. Ne pas les laisser colorer.

Laisser bien refroidir les macarons avant de les décoller.

Remplir une poche à douille avec la crème et garnir généreusement la moitié des coques. Recouvrir avec l’autre moitié de coques.

Laisser reposer les macarons au frigo pendant 24h avant de déguster.

Паста с тиква и червени боровинки / Pâtes au potiron et cranberries

2011-11-13T23:35:00.003+01:00

Жокер : днешната рецепта е лесна и бърза. Какво изниква в съзнанието при тези две определения? Паста, разбира се. Е, ако приготвяте домашна прясна паста, ще е малко по-трудна и малко по-бавна.

По принцип, не готвя често паста, за голямо разочарование на домашните. Те са от породата, която би мога да преживее на спагети и доматен сос, но аз нещо не съм им голям любител, което обяснява и по-рядкото им присъствие в блога. Долната рецепта ми хареса като сладко-солено съчетание и като още една възможност за оползотворяване на тиква. Освен това може да бъде поднесена както като салата, така и като основно ястие, придружена от зелена салата.

И, напълно в тон с есенните продукти, още една есенна награда – този път от Роси от Кулинарен Еликсир.

Благодаря ти Роси!

Предавам наградата на Дани, Милена, Гуинет и Надя и бързам да напиша рецептата.

Продукти:

(за 4 порции, адаптирана от блога Budget Bytes)

400 г паста (аз използвах пълнозърнеста)

Около 500 г тиква-цигулка, от по-сипкавите сортове (butternut), обелена и нарязана на кубчета

1 шалот (или малка глава лук)

1 ч.л. суха салвия

2-3 с.л. сушени червени боровинки

1 с.л. зехтин

Ситно нарязан магданоз

2-3 с.л. пармезан

Зехтинът се загрява в дълбок тиган. Добавя се нарязаният на ситно шалот и се задушава за 1-2 минути. Добавят се кубчетата тиква, салвията и 1 с.л. ситно нарязан магданоз. Подправя се със сол и черен пипер, захлупва се с капак и се оставя да се задуши на среден огън за около 10 минути (или докато тиквата омекне). Пастата се сварява според указанията на опаковката. Отцежда се (може да се запази около ½ чаша от водата, където е вряла, ако тиквата е суха) и се прибавя към задушената тиква. Добавят се червените боровинки и се разбърква добре. Сервира се поръсена със ситно нарязан магданоз, струйка зехтин и няколко люспи (или настърган) пармезан.

Un joker pour la recette d’aujourd’hui : elle est rapide et facile. Alors, vous avez trouvé ? Des pâtes, bien sur ! Bon ; si vous voulez faire vos pâtes vous-mêmes, la recette sera un plus longue et difficile, lol !

Je ne cuisine pas assez souvent des pâtes à la maison ; au plus grand regret de la petite famille. PP et Clochette sont, contrairement à moi, adeptes des spaghettis et de la sauce tomate. Pas moi, ce qui expliquerait l’absence de ce pilier de la nourriture d’aujourd’hui du blog. Heureusement qu’il y a des exceptions de temps en temps. J’ai bien aimé la combinaison sucrée-salée de la recette ci-dessus et je m’empresse de l’écrire. Elle peut être servi soit tant que salade, soit comme plat principala accompagnée d'une salade verte.

Ingrédients:
(Pour 4 personnes, la recette est adaptée du blog Budget Bytes)

400 g de pâtes (j'ai utilisé des pâtes au blé complet)

500 g environ de potiron butternut, pelée et coupée en cubes

1 échalote

1 cuillère à café de sauge séchée

2-3 cuillères à soupe cranberries séchées

1 cuillère à soupe d'huile d'olive

Persil haché

2-3 cuillères à soupe de Parmesan

Faire chauffer l'huile d'olive dans une poêle profonde. Ajouter l’échalote finement hachée et faire sauter pendant 1-2 minute. Ajouter les cubes de potiron, la sauge et une cuillerée de persil haché. Saler, poivrer, couvrir et laisser cuire à feu moyen pendant environ 10 minutes (ou jusqu'à ce que la potiron soit bien tendre). Faire cuire les pâtes dans un grand volume d’eau selon les instructions sur l'emballage. Les égoutter (vous pouvez conserver environ ½ tasse d'eau de cuisson de pâtes, au cas où la préparation au potiron soit un peu sèche) et ajouter les pâtes au potiron compoté. Ajouter les cranberries et bien mélanger. Servir les pâtes saupoudrés de persil haché, d’un filet d'huile d'olive et de quelques copeaux de parmesan.

Есенни награди

2011-11-10T22:57:00.001+01:00

Есен е. Вали дъжд. Денят е кратък и ти се иска да се свиеш на топло и да заспиш зимен сън. Вместо това, се налага сутрин да изпълзиш изпод юргана и да отидеш на работа. По средата на такава седмица, при мен долетяха две награди, които много ме зарадваха.

Първата награда я получих от Аелис. В нейната страна на чудесата ще откриете чудесни и лесни сладки и солени изкушения, вкусни торти и печива.

Благодаря ти, Аелис!

А ето и моите седем разкрития за хората и нещата, които обичам или неподозираните черти на характера ми, лол!

Едно – като „едно нещо наведнъж”. Това изобщо не ми се отдава. Като типичен Близнак имам проблеми с концентрацията и с идеята за „всяко нещо с времето си”. Обикновено искам да направя всичко и наведнъж. В повечето случаи не се получава и си припомням шопския зодиак, според който родените под зодията Близнаци „вършат ‘сека работа по два пъти, ама файда нема”.

Две – като „две хиляди” – годината, в която се запознахме с ПП. Ако някой ми беше казал, че 10 години по-късно все още ще вървим заедно по пътя, щях да го сметна за голям шегаджия. Ама на!

Три – като :

„Три Пръстена за елфите-крале под този небосвод,

и седем за джуджетата в дворците им от камък,

да вземат девет хората със краткия живот,

Един - за Мрачния владетел с трон от черен пламък” (превод Л. Николов) –

„Властелинът на пръстените” от Джон Толкин – най-великото фентъзи, написано досега.

Четири – като четири приятелства, издържали на времето и разстоянието, вече близо двайсет (че и повече) години.

Пет – като „Пет портокалови зрънца” и други разкази за предпочитания ми детектив-консултант. Харесвам английските криминални разкази и романи на сър Артър Конан Дойл и Агата Кристи. А сериалите за Шерлок Холмс и Еркюл Поаро, с Джеръми Брет и Дейвид Суше в съответните главни роли са едни от любимите ми.

Шест – като шестте часа сън нощем, които са крайно недостатъчни за мармота в мен.

Седем – като седемте години, откакто Камбанката се появи на бял свят... и животът вече не беше същия. Бяхме млади и безгрижни, сега май останахме само млади, лол!

Спирам дотук и предавам нататък на Мъх, Буба , Мариета и Мина.

Втората награда е от Ина от блога „Ossigeno”. Там винаги има чудесни снимки и вкусни рецепти, разказани с много хумор. А в момента от първата страница надничат страхотни нежнолилави парижки макарони.

Благодаря ти, Ина!

Нея ще споделя с : Денерис, Диди, Allia, Лулу и Маги.

Каналът Св Мартин и Латинският квартал / Canal Saint-Martin et Quartier Latin

2011-11-02T22:03:00.001+01:00