Monday, 31 October 2016

Първите седем / L’âge de raison




[БГ] Кога минаха седем години?
[FR] Sept ans déjà !




Преди няколко дни Мармотникът навърши 7 години. За голямо мое учудване, защото обикновено започвам всяко ново начинание с нестихващ ентусиазъм, за да го изоставя да събира прахоляк няколко месеца по-късно. Мармотникът, обаче, засега устоява геройски, макар и постовете да са поразредени в сравнение с началните месеци.

В колективното съзнание първите седем години са едни от особено важните за децата, времето, когато се поставят основите на възпитанието и се формира характера на човека. Французите наричат седмия рожден ден „възрастта на разума”, тоест детето излиза от бебешката възраст и започва да се държи все по-осъзнато и разумно. Блогът ми е именно в този момент на захвърляне на късите панталонки, а докъде ще стигне с разума остава да се види. Но, както и с децата, и с него времето мина неусетно – появява се на бял свят дребно и безпомощно и докато се обърнеш, ти дава съвети как да се гримираш (в случай, че се чудите, последното е лично изпитано!). Е, Мармотникът засега не ми дава съвети за външния вид, но и той порасна и се промени с мен, при това в повече от едно отношение.

През тези първи седем години пробвах доста неща, опитвах се да нося няколко дини под мишница (не винаги успешно), борех се често с желанието да направя и снимам и това, и другото, и третото в някаква бясна надпревара сама със себе си, което в крайна сметка не беше никак ползотворно.  Мисля, че днес успях да намеря равновесието между блога, кулинарията и личния живот. Сега остава и да го задържа, а „продуктивността” може да иде по дяволите.


Тъй като рождените дни, пък били и те виртуални, са често и повод за равносметка, сега е моментът да отбележа, че планирам някои промени. През последната година, по причини, които не бих желала да обявя на всеослушание, променихме частично начина на хранене в семейството, ориентирайки се към ястия с ниско съдържание на въглехидрати. 

Какво значи това за Мармотника? Основно, че в рецептите вече почти ще отсъстват печивата, които така или иначе не правех често, акцентът ще е на различни видове риба и месо, гарнитурите ще са основно зеленчукови. Ще се опитвам да предложа и нисковъглехидратни варианти на познати ястия. По отношение на формата, определено ще се откажа от дългите и пространни обяснения и разкази преди рецептите. Признавам, не винаги имам вдъхновение, а и често ме помързява. Ще се опитвам да държа анотациите в стил Туитър - основното до 140 знака. Разбира се, ако става въпрос за ястие с история, както беше случаят с десерта „Мелба”, тя ще бъде предадена подобаващо. Като стана въпрос за десерти – само ще ги разредя, а когато ще ги правя, ще са с целия стандартен набор захар, масло, сметана, шоколад и калории. Няма да пипам и станалата вече традиционна серия коледни сладки през декември, въпреки че голямата част от тях ще бъде изядена от колегите на работа.

Това, което не смятам да променям – разказите за пътувания, доброто настроение и писането основно по кулинарни теми. И любовта към шоколада, разбира се!
И сега вдигам чашата за рожденика. Наздраве!


Il y a quelques jours, les Marmottes ont eu sept ans. Pour ma plus grande surprise, car je commence toute nouvelle entreprise avec plein d’enthousiasme pour la jeter aux oubliettes quelques mois plus tard. Pour l’instant, le blog est toujours là, fidèle au poste, même si les billets se font plus rares qu’auparavant.

En France le septième anniversaire est connu comme « l’âge de raison ». En Bulgarie, l’on considère que les « premières sept » sont parmi les années les plus importantes dans l’éducation de l’enfant. C’est la période où l’on acquiert les notions de bien et mal, la base des règles de bonne conduite et l’on établi les fondations du caractère de la personne. Généralement, c’est l’âge où l’enfant commence à sortir de la période « bébé » pour devenir plus raisonnable et mature. Mon blog vient d’atteindre justement le moment d’enlever la culotte courte, pour ce qui est de la raison, ça reste à voir. Et comme avec les enfants, le temps avec le blog est passé en un clin d’œil. Ils arrivent en ce monde petits et fragiles et tu as à peine eu le temps de te retourner, et ils commencent à te donner des conseils de maquillage (eh oui, c’est est du vécu !). Bon, pour l’instant Les Marmottes ne me donnent pas de conseils de beauté, mais elles ont grandi et ont changé avec moi à plus d’un aspect.

Pendant ces sept premières années j’ai testé plein de nouveautés, j’ai essayé de faire plusieurs choses en même temps (pas toujours avec un franc succès), j’ai souvent lutté avec le désir de préparer et ci et ça et l’autre dans une course folle avec moi-même, ce qui en fin de compte m’a porté plus de préjudice qu’autre chose. Je crois qu’aujourd’hui j’ai réussi à trouvé l’équilibre entre le blog, la cuisine et ma vie. Maintenant, il faut que je le maintienne et tant pis pour la « productivité ».
Comme les anniversaires (tout comme la fin de l’année) sont souvent l’occasion de faire un bilan, je profite de l’occasion pour annoncer quelques changements à venir. Depuis le début de l’année, pour des raisons que je voudrais garder privées, nous avons changé partiellement la façon de manger à la maison, en s’orientant vers une alimentation plus pauvre en glucides.

Quel impact pour Les Marmottes ? Principalement, il n’y aura quasiment plus de recettes de pains et de viennoiseries. Bon, de toute façon, déjà, il n’en avait pas de masse. L’accent va être mis sur des différentes préparations à la base de viande et de poisson, avec un accompagnement de légumes à la place de riz et pommes de terre. Je vais également essayer de proposer des variations des plats connus, mais appauvri en glucides. Côté format, je vais délaisser de plus en plus les histoires qui précèdent chaque recette. J’avoue que je ne suis pas toujours inspirée… et même de temps en temps j’ai la flemme. Je vais garder les annotations de la recette dans un style « Twitter » - l’essentiel en moins de 140 caractères. Bien sûr, si je présente une recette qui a sa propre histoire (comme récemment, la Pêche Melba), l’histoire va être contée. Et en parlant de desserts : ils vont apparaître moins souvent, mais ils seront avec toutes les quantités convenables de sucre, beurre, crème et calories. Je ne compte pas faire les choses à moitié. Je ne vais pas toucher à la série traditionnelle des biscuits de Noël, même si la majorité va être mangée par mes collègues.

Ce que je ne compte pas changer du tout : les récits de nos voyages, la bonne humeur et les billets dédiés presque exclusivement à la cuisine. Et mon faible pour le chocolat, bien sûr !
Et maintenant je lève mon verre pour l’anniversaire des Marmottes. A votre santé !

4 comments:

Алби said...

Честити седем! Място, което ме е вдъхновявало нееднократно, чрез което пътувам не само кулинарно! Наздраве!

Didi Bunova said...

Честит Рожден ден, Мармотник!
Мира, на мен винаги ми е приятно тук, промените са добре дошли, знам - и занапред ще бъде така! Постигането на баланс е важен момент, поздравления! И аз се старая в това отношение.
Прегръдки!

vesela said...

Честит празник на рожденика!
Наздраве за промените и за непромененото!

Mira said...

Благодаря ви, момичета! :)
Диди, права си, балансът е важен!

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...