Tuesday, 10 February 2015

„Окото на Саурон” / « L’œil de Sauron »




[БГ] Или просто тарталети с портокалово-джинджифилов сабайон.
[FR] ou tout simplement, des tartelettes à l’orange et gingembre.

„Три пръстена за елфите-крале под този небосвод

И седем за джуджетата в дворците им от камък,

Да вземат девет хората със краткия живот,

Един – за Мрачния владетел с трон от черен пламък

В страната му Мордор, където тегне мрак.

Единствен пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие,

Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие

В страната му Мордор, където тегне мрак” *

Както казва Камбанката, „не е лесно родителите ти да си падат малко гийкове**”. И, наистина, животът  й е изключително труден с родители като нас:
- на 3 години искаше да си гледаме дракон вкъщи,
- на 6 се дуелираха с баща си с лазерни мечове в магазин за играчки,
- на 8 разпознаваше основните герои от „истинските” (първите) серии на „Междузвездна война”,
- на 10 вече има в актива си шестте серии на „Хобита”/”Властелинът на пръстените”, в дълъг вариант (спестихме й все пак версията с режисьорските коментари).

И така, какво става, когато от двама родители-гийкове, единият се интересува от кулинария? Ами, купува си за Коледа книга, наречена „Гастроногийк”, разбира се!


В нея са събрани 42 (!) рецепти, подредени в тристепенни менюта от различните светове на гийко-нърдовската вселена – „Междузвездна война”, „Завръщане в бъдещето”, „Властелинът на пръстените”, „Доктор Кой” и т.н. Всичко това, придружено със чудесни снимки. Аз лично, намирам идеята за великолепна!

Някои по-съвестни критици, биха отбелязали, че всъщност рецептите не са нищо ново и оригинално, просто леко преработени класики, на които авторите са дали подходящи имена.
 „Какво е едно име? / Туй, което зовем ний „роза“, / ще ухае сладко под всяко друго име.***” – казват класиците. Така де, хамбургерът с патешко си остава хамбургер с патешко, пък бил той и на Бийф Танън. И няма как да знаем дали зеленчуковата тарта е същата, когато е сервирана в „Скокливото пони” в Брее. Но пък лесно си я представяме, на дъска, заобиколена от халби пиво, а във въздуха витаят няколко кръгчета от „Стария Тоби” от лулата на седналия в ъгъла Бързоход.

Да, розата би ухала все тъй сладко и под друго име, но съгласете се, че „Окото на Саурон” звучи къде-къде по-мистично и зловещо, от обикновената „тарталета с протокалов сабайон”.

Продукти:
(за 6 тарталети с диаметър 10 см, рецептата е с леки модификации от книгата „Gastronogeek” на Тибо Виланова и Максим Леонар)
250 г бутер тесто
3 нетретирани портокала – един за кората и сокът от трите
70 г захар
6 жълтъка
2 ч.л. настърган джинджифил
Около 30 г черен шоколад

Бутер тестото се разточва върху леко набрашнен плот до дебелина 2 мм. Изрязват се кръгове с диаметър 13 – 14 см и се поставят във формите за тарталети. Тестото на дъното се набожда на няколко места с вилица и се оставят за 30 – 40 минути в хладилника.

Настърганата кора се поставя в купа, заедно с половината захар и се разбърква добре. Оставя се за 15 минути, за да се ароматизира добре. Добавя се портокаловият сок и се разбърква.

Тенджера с вода, която ще послужи за водна баня, се загрява почти до завиране. Жълтъците, джиндифилът и останалата захар се разбиват в купа до побеляване, добавя се портокаловият сок и кора и купата се поставя над къкрещата водна баня, като се разбива непрекъснато с тел (не ви съветвам да ползвате миксер, защото много пръска). Сабайонът се разбива за около 15 – 20 минути, докато се сгъсти.

Фурната се загрява на 200 градуса. Формите за тарталети се покриват с пекарска хартия, върху която се поставят керамични топчета или зърна боб (за да не се надигне много) и се пекат за около 15 минути или до леко златисто. Оставят се да изстинат напълно.

Шоколадът се разтапя в купа или на водна баня и с лъжичка върху пекарска хартия се оформят „зениците” на Окото. Оставят се да стегнат в хладилника.

Тарталетите се запълват с портокаловия сабайон, отгоре се поставя зеницата и се оставят да стегнат в хладилник за 2-3 часа. Според мен, на другия ден са още по-вкусни.

* Дж. Р. Р. Толкин, „Властелинът на пръстените”, превод Л. Николов, изд. „Народна култура”, 1991 година.


** geek – така и не намерих подходяща дефиниция на български, затова ще използвам превод на английската от Merriam-Webster – социално несръчен и непопулярен човек, обикновено интелигентен, който не се вписва в другите хора (в по-стария вариант); човек, интересуващ се и знаещ много в определена област, обикновено техническа/технологична (в съвременния вариант).


*** У. Шекспир, „Ромео и Жулиета”, превод В. Петров, библиотека „Световна класика”, изд. „Народна култура”, 1983 година.




« Trois anneaux pour les Rois Elfes sous le ciel,

Sept pour les Seigneurs Nains dans leurs demeures de pierre,

Neuf pour les Hommes Mortels destinés au trépas,

Un pour le Seigneur des Ténèbres sur son sombre trône

Dans le Pays de Mordor où s’étendent les Ombres.

Un Anneau pour les gouverner tous, Un Anneau pour les trouver,

Un Anneau pour les amener tous et dans les ténèbres les lier

Au Pays de Mordor où s’étendent les Ombres »*

Comme dit Clochette, « ce n’est pas évident tous les jours d’avoir les parents un peu geeks* ». Et, en effet, nous lui menons la vie dure :
- A 3 ans, elle voulait un dragon comme animal de compagnie ;
- A 6 ans, elle faisait un duel au sabre-laser avec son père dans un magasin de jouets ;
- A 8 ans, elle reconnaissait tous les personnages principaux de « Star Wars » (les vrais !) ;
- A 10 ans elle a déjà à son actif les six films du « Hobbit »/ « Le Seigneur des anneaux », en version longue (nous avons lui quand même épargné les commentaires du réalisateur)

Et que se passe-t-il quand un des parents geeks est aussi intéressé par la cuisine ? Elle achète le livre « Gastronogeek » pour Noël, bien sur !

Il recueille 42 (!) recettes de menus composés d’entrée-plat-dessert, chacun faisant référence à un univers geeko-nerd : « Star Wars », « Retour vers le futur », « Le Seigneur des anneaux », « Doctor Who », etc. Le tout, accompagné de très jolies photos. Personnellement, je trouve l’idée géniale !
Certains critiques plus consciencieux diront que les recettes ne sont pas très innovantes ou originales, juste des classiques un peu revisités, auxquels les auteurs ont donné des noms de circonstance.

Qu'y a-t-il dans un nom? Ce que nous appelons une rose, / sous tout autre nom sentirait aussi bon ***, disent les classiques. En effet, le hamburger au canard reste un hamburger au canard, même étant celui de Beef Tannen. Et nous n’avons pas moyens de savoir si la tourte aux légumes est la même que celle servie à l’auberge du « Poney Fringuant » à Bree. Mais nous n’avons pas de difficultés à l’imaginer sur une planche, entourée de choppes de bière et de quelques ronds de Vieux Tobie venant de la pipe de Grands-Pas assis dans le coin.

Oui, la rose sentirait tout aussi bon même sous un autre nom, mais n’êtes-vous pas d’accord que « L’Œil de Sauron » a l’air beaucoup plus mystique et maléfique qu’une simple « tartelette au sabayon à l’orange » ?

Ingrédients :
(pour 6 tartelettes de 10 cm de diamètre, la recette est légèrement modifiée du livre « Gastronogeek » de Thibault Villanova et Maxime Léonard)
250 g de pâte feuilletée
3 oranges bio non-traitées – 2 pour les zestes et les 3 pour le jus
70 g de sucre
6 jaunes d’œufs
2 càc de gingembre râpé
30 g de chocolat noir

Etaler la pâte sur un plan de travail légèrement fariné sur une épaisseur de 2 mm. Découper des ronds d’environ 13 – 14 cm et tapisser le fond de moules à tartelettes avec la pâte. Piquer le fond des tartelettes avec une fourchette et les laisser au frigo pendant 30 – 40 minutes.

Laver les oranges et prélever les zestes. Mettre les zestes dans un bol avec la moitié du sucre et laisser infuser pendant 15 minutes. Verser le jus d’orange et bien mélanger.

Faire chauffer de l’eau jusqu’à frémissement dans une casserole qui va servir de bain-marie. Dans un saladier faire blanchir les jaunes d’œufs avec le reste de sucre et le gingembre. Verser le jus et les zestes d’orange et mélanger bien. Disposer le saladier sur le bain-marie légèrement frémissant et continuer à mélanger au fouet (je vous déconseille le batteur électrique à cause des projections). Continuer à battre sans arrêt pendant 15 à 20 minutes, jusqu’à ce que le sabayon devienne souple et épais. Retire du feu et laisser refroidir.

Préchauffer le four à 200°C. Couvrir le fond des tartelettes avec du papier cuisson et ajouter des billes de cuisson ou haricots blanc pour éviter que le fond ne gonfle lors de la cuisson. Enfourner pendant 15 minutes ou jusqu’à ce que les tartelettes dorent. Laisser refroidir complètement.

Faire fondre le chocolat au bain-marie ou au four microonde et dessiner la pupille de l’Œil à l(aide d’une cuillère sur un morceau de papier sulfurisé. Laisser prendre quelques minutes au frigo.

Garnir les tartelettes avec le sabayon à l’orange et laisser prendre au frigo pendant 2-3 heures. D’après moi, elles sont encore meilleures le lendemain.  

* J. R. R. Tolkien « Le Seigneur des anneaux », trad. F. Ledoux, Edition Presses Pocket, 1993.


** geek – (mot anglo-américain signifiant "fou de") – fan d’informatique, de science-fiction, de jeux vidéo, etc., toujours à l’affût des nouveautés et des améliorations à apporter aux technologies numériques. (Dictionnaire « Larousse » en ligne)/


*** W. Shakespeare « Roméo et Juliette », trad. M. Guizot, Librairie Académique Didier et Cie, 1864.

6 comments:

Dani said...

Мира, нищо че нищо не знам за гийкове :)
Чудесно изглеждат!
Хубава сряда от мен!

Мария said...

Хаха, развеселих се с този пост :) Явно не сме само ние с професионални и непрофесионални изкривявания по семейна линия, само че у нас се размятат въжета и възли,компаси, последно поколение спасителни жилетки и други плавателни джаджи, но, Слава Богу, за пиратско меню още никой не се е сетил да ме сръчка :)
Много са готини тарталетите и много арт!
С поздрав! :)

Гергана Лазарова said...

Ооо, само като видях Саурон и вече знаех, че тотално си ме спечелила. Ама колко идейно само! Ще очаквам с интерес всичките ти включвания по темата, Мире. И честита книжка - прекрасна идея е реализирана с нея! Да живее Гандалф обаче. ;)
Прегръдки!

Йоланта Делибозова said...

Уау! Уау! Уау!Страхотно!

Роси said...

За първи път чувам за тази материя :)) ,Мира,и на мен като на Дани е чужда,но пък тарталетка бих си вкусила с удоволствие!Поздрави на Клое!

Mira said...

Момичета, с голям закъснение - много ви благодаря за милите думи :)

Гери, Гандалф ти го оставям, на мен Арагорн ми е на сърце :)

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...