Friday, 30 April 2010

In the Dublin’s Fair City

 или ние в страната на лепръконите


Дъблин, или по-скоро Ирландия си ми е отдавнашна тръпка. Откакто в 7-8 клас ми попадна един сборник с ирландски приказки и легенди. Тогава си казах, че страна, в която се подизават лепръкони си заслужава да бъде видяна. Няколко филма с Колм Мийни, два спектакъла  с ирландски танци и определен брой чик-лит от ирландски авторки, ме убедиха окончателно, че една от спирките в обозримо бъдеще трябва да бъде Изумруденият остров.

Monday, 26 April 2010

Титани, Търнър и Чичковци /Titans, Turner et Tontons

.. или една пролетна парижка разходка


«Izraël» - пещерата на Али Баба за подправки, съвсем близо до Плас де Вож / «Izraël» - une caverne d’Ali baba remplie d’épices pas loin de la Place des Vosges 

За втори път ще ви разкажа за един уикенд, в който бяха събрани кино, изложба, парижка разходка и хубаво похапване.

Sunday, 25 April 2010

Награда III / Prix III

С малко закъснение и голямо удоволствие видях, че имам две награди при Лети (Кулинарно приключение). Лети, благодаря ти много!

В първата игра-награда вече участвах преди известно време, затова днес само преведох малките ми радости на френски ;).

Avec un peu de retard et beaucoup de plaisir, j'ai vu que Lety (Culinary Adventure) m'avait attribué 2 prix. Merci beaucoup; Lety!
Comme j'avais déjà participé dans le premier jeux-prix grâce à Ivane, il ne me restait que traduire mon post précédent en français.

Втората награда, пак от Лети, ме зареди с много пролетно и слънчево настроение.

Тъй като видях, че повечето от блоговете, на които бих искала да я предам, вече я имат, реших да я посветя на
Диди
Пепеляшка
Ирина
LaMartinia
Кали
и всички вас, които се отбивате при мармотите, за добрите ви думи и усмивките!

Le deuxième prix, de nouveau de la part de Lety, m'a mise d'humeur ensoleillée et printanière. Merci encore une fois!
Je dédie ce prix au blogs ci-dessus ainsi qu'à vous tous, qui passez de temps en temps chez les marmottes, à vos encouragements et vos sourires.

Слагам и една (последна) снимка на лалета от градината ми. Тези са известни като "онези лилавите, с фру-фру-тата".
Et je mets une dernière photo des tulipes de mon jardin, "Les violets avec les frous-frous", commе je les appelle. Après ce sera la place au muguet :)

Sunday, 18 April 2010

Мъфини с бял шоколад и малини / Muffins au chocolat blanc et framboises


Напоследък забелязах, че излизат на мода „аликаментите” – храни с уж лечебно действие. Маргарин, намаляващ холестерола; кисело мляко, подмладяващо кожата; ферментирало прясно мляко, подсилващо имунната защита. Не знам доколко са верни рекламите, но вече не мога да видя един тукашен актьор (който рекламираше точно едно намаляващо холестерола кисело мляко) в някой филм, без да се поинтересувам за състоянието на липидите в кръвта му. 

Tuesday, 13 April 2010

Великденски бриош / Brioche de Pâques

... или френски бриош в български прочит

Не мога да не се изфукам, дори и с близо двуседмично закъснение и да не ви покажа първия си успешен козунак! Всъщност, бриош, lol ! Досега не бях успявала да докарам приличен козунак за Великден. Тъй като от дълго време подхождам с недоверие към всякакави тестени изделия, изискващи месене и/или присъствието на мая. Всъщност, проблемът ми е най-вече в липсата на опит и недостатъчно точните рецепти, особено що се отнася до количеството брашно и структурата на тестото. Защото мярката „брашно колкото поеме до меко тесто” ми говори също тголкова, колкото и „светлинна година на литър”. Предполагам, че усетът се развива с натрупания опит, който, поне на този етап от живота си, нямам. Затова реших тази година да не се впускам в приключения с вемикденски козунаци, а де се пробвам на френски бриош.
Преди няколко години бяхме на гости за един уикенд през май на вилата на родителите на една наша приятелка, CookieZeNurse. Въпросната вила се намира в едно малко курортно селище на брега на Атлантика – Notre-Dame des Monts, в департамента Вандé

Толкова ни хареса, че 3 години по-късно, се върнахме да прекараме част от лятната си отпуска пак там – сред ниските бели къщички със сини капаци и керемидени покриви, нестихващият вятър, широките плажове със ситен пясък, и вълните на Атланитка. 



Областта е известна със силните си католически традиции, бриошите и един вид вино от иглички на трънка, ароматизирано с различни плодове (troussepinette). Имах великолепни вкусови спомени от бриошите от Ванде, както и от още един тестен специалитет, la gâche, доста приличаща на бриош, но с по-плътна структура. Затова реших великденският ми козунак тази година да е по рецептата на бриош от Ванде. От прочетеното научих, че тайната на приготвянето им е в дългото първо втасване – 6 часа. Супер, тъкмо ще имам време да боядисам яйцата!

Рецептата я взех от сайта
Saveurs du monde („Ароматите на света”), към която добавих малко български привкус при оформянето и гарнирането.

Продукти:
(за 2 големи бриоша)

1 кг брашно
250 мл леко топло прясно мляко
125 мл хладка вода
150 г масло
250 г кафява захар
3 с.л. заквасена сметана
3 яйца
2 пакетчета суха мая
2 ч.л. фина сол
2 с.л. ром
1 с.л. вода с аромат на портокалов цвят
75 г стафиди
75 г захаросани лимонови и портокалови корички
50-75 г обелени сурови бадеми
1 разбито яйце за намазване

Стафидите се накисват в 1 с.л. ром.
Маята се разтваря в малко от топлото прясно мляко, добавя се  1 ч.л. захар и се оставя да шупне за 10ина минути. Маслото се разтапя в микровълновата печка и се смесва с прясното мляко.
Брашното се пресява в дълбока купа. Добавят се солта и захарта. Прибавят се яйцата, млякото с маслото, водата, маята, сметаната, портокаловият аромат и останалият ром. Разбърква се добре и започва да се меси, докато тестото започне да се лепи по-малко на пръстите (при нужда може да се добави още малко брашно). 
Ръцете се намазняват с олио, тестото се прехвърля на работния плот и се меси около 10 минути, докато престане да залепва (при нужда ръцете се намазняват отново). Когато тестото стане гладко и започнат да се виждат мехурчета под повърхността му, се прехвърля в леко намазнена купа, покрива се с домакинско фолио и се оставя да втаса на стайна температура, далече от течение в продължение на 6 часа (тестото утроява обема си).
Стафидите се отцеждат добре. Захаросаните корички се нарязват на ситно.
Втасалото тесто се премесва върху работния плот и се разделя на две. В едната половина се добавят стафидите, а в другата – захаросаните корички. Всяка половина се разделя на три еднакви части. От тях се оформят фитили с дължина 50-60 см. Сплитат се два козунака. Прехвърлят се в плоска тава, застлана с пекарска хартия и се намазват отгоре с яйце, разбито с 1 с.л. вода. Покриват се и се оставят да втасат втори път за 1ч30 – 2 часа.
Фурната се загрява на 180 градуса. Бриошите се намазват повторно с разбитото яйце. Бриошът със стафидите се украсява с бадемите и се поръсва със захар.
Пекат се на 180 градуса около 40-45 минути. Оставят се да изстинат напълно преди сервиране.


ou la brioche vendéenne à travers les yeux bulgares

Il faut absolument que je crâne un peu, même avec presque deux semaines de retard, en vous montrant ma première brioche réussie. Car, jusqu’à maintenant, je n’étais jamais parvenue à faire une brioche traditionnelle pour Pâques. En fait, depuis très longtemps, j’ai des a priori concernant la boulangerie. Surtout, en ce qui concerne la structure de la pâte et la quantité de farine. La mesure de farine «jusqu’à obtenir une pâte souple» me parle presque autant que l’unité «année lumière par litre». J’imagine que c’est quelque chose qui s’acquiert avec de l’expérience, expérience que, à cette étape de ma vie, je manque encore. Donc, exit les brioches bulgares (« kozounak »), je me lance dans les recettes françaises.
Il y a quelques années, nous avons passé un week-end en mai dans la maison de campagne des parents dе notre amie CookieZeNurse, à Notre-Dame de Monts, en Vendée. Le coin nous a tellement plu, que 3 ans plus tard, nous y sommes retournés pour passer nos vacances d’été. C’est là où nous avons gouté aux spécialités locales telles que la brioche, la gâche et la troussepinette (vin d'épines noires). Voilà pourquoi, j’ai voulu me lancer dans les spécialités pascales en commençant par la brioche vendéenne. De ce que j’ai pu lire, le secret se trouve dans la levée : très longue (6 h). Chouette! : ça laisse le temps de colorer les œufs !
J’ai testé la recette du site Saveurs du Monde, avec quelques touches persos.

Ingrédients (pour 2 brioches) :

1 kg de farine
250 ml de lait tiède
150 g de beurre
125 ml d’eau tiède
250 g de sucre roux
3 càs de crème fraiche légère
3 œufs
2 sachets de levure de boulanger
2 càc de sel
2 càs de rhum ambré
1 càs de l’eau de fleur d’oranger
75 g de raisins secs
50 g de zestes de citron et orange confites
75-100 g d’amandes émondées
1 œuf battu pour la dorure

Mettre les raisins à tremper dans 1 càs de rhum.
Diluer la levure dans un peu du lait tiède avec une 1 càc de sucre et laisser de coté pendant 5-10 minutes. Faire fondre le beurre dans le four micro-ondes et ajouter le lait tiède.
Tamiser la farine dans un grand saladier. Ajouter le sel et le sucre. Ajouter les œufs, le lait avec le beurre, la crème fraiche, l’eau, l’eau de fleur d’oranger, le reste du rhum et la levure. Commencer à pétrir la pâte jusqu’à ce qu’elle tienne (peut-être faudra-il rajouter un peu de farine). 
Huiler les mains, transférer la pâte sur le plan de travail et continuer à pétrir pendant au moins 10 minutes, jusqu’à ce qu’elle ne colle plus aux doigts (en cas de besoin, huiler encore les mains). 

Quand la pâte devient lisse avec quelques bulles, la mettre dans un bol huilé, la couvrir avec du film alimentaire et la laisser lever dans un endroit sans courants d’air, à température ambiante (21-22 °C) pendant 6 heures (elle devrait tripler de volume).
Bien égoutter les raisins secs. Emincer finement les zestes confits. 
Abaisser la pâte sur le plan de travail et la diviser en deux. Incorporer dans une moitié les raisins secs et les zestes dans l’autre. Diviser chaque moitié de pâte en trois parties égales. Rouler chaque pâton afin d’obtenir un boudin d’environ 50-60 cm de longueur. Former 2 brioches tressées à l'aide de 3 pâtons chacune. Transférer les brioches sur une plaque de four couverte de papier sulfurisé, les badigeonner d’œuf battu avec 1 càs d’eau. Les couvrir de film alimentaire sans trop serrer et les laisser lever une deuxième fois à température ambiante pendant environ 1h30–2h.
Préchauffer le four à 180 °C. Disposer les amandes sur la surface de la brioche, les dorer une deuxième fois avec de l’œuf battu et saupoudrer de sucre. Enfourner et faire cuire à 180 °C pendant 40-45 minutes. Laisser refroidir complètement avant de déguster.

Monday, 12 April 2010

„Многолистник” от панийр и цвекло/Millefeuille de betteraves et paneer

За любителите на сладко-солени комбинации. В случая използвах собственоръчно направения ми домашен панийр, но той може да се замени с кашкавал, ементал, гауда или всяко друго твърдо сирене с не много силен вкус.

Продукти:
(за 2 порции)

80-100г панийр (прясно сирене, кашкавал)
1 голяма глава червено цвекло
Зехтин, оцет балсамико
Сибирски лук за поръсване

Цвеклото се нарязва на правоъгълни парчета с дебелина 7-8 мм. Сиренето са нарязва на парчета със същата дебелина. В чиния се редуват 3 реда цвекло и 2 реда сирене. Гарнира се със ситно нарязан сибирски лук и заливка от зехтин и оцет балсамико.

Pour les amateurs des combos sucré/salé. J'ai utilisé le premier paneer que j'ai fait avec mes petites mains, lol! Sinon, il peut être remplacé par tous les fromages à pâte cuite et à gout pas très prononcé (emmental, gruyère, gouda, jeune cantal, etc.).

Ingrédients (pour 2 personnes) :
80-100 g de paneer
1 grande betterave cuite
Ciboulette pour garnir
Huile d’olive et vinaigre balsamique

Couper la betterave en tranches rectangulaires d’environ 7-8 mm d’épaisseur. Couper le paneer en lamelles de la même épaisseur. Dans une assiette superposer des couches de betteraves et fromage. Garnir de la ciboulette finement hachée et cubes de betterave. Enfin, servir arroser d'une vinaigrette à l’huile d’olive et au vinaigre balsamique.

Панийр / Paneer

Панийр е вид прясно индийско сирене, което малко прилича по консистенция на твърда извара. Тъй като не се намира лесно по класическите магазини, а рядко отскачам до индийския квартал в Париж, започнах да се питам дали мога да го пробвам в домашни условия. В доста блогове и сайтове прочетох, че било лесно за приготвяне вкъщи и се престраших. Долната рецепта е от книгата на мридула Балджекар « The Ultimate Indian Cookbook ». Направих проба с 1 литър полуобезмаслено (2%) прясно мляко, каквото имах подръка, въпреки, че в рецептата препоръчват пълномасленото. Получиха се около 160г сирене. Но тъй като ми беше малко безсолно, следващия път сигурно ще добавя малко сол.

Продукти:
1 литър прясно мляко (за предпочитане пълномаслено)
30 мл прясно изцеден лимонов сок

Млякото се загрява в тенджерка до завиране на много тих огън. Сред като заври се добавя лимоновия сок и се разбърква внимателно с тел, без да се изключва котлона. След минута-две, млякото започва да се пресича – забелязва се разделянето на две фази и образуване на почти прозрачна течност. Котлонът се изключва и млакото продължава да се бърка още около минута-две. Сито или гевгир се застилат с тензух и в него се изсипва пресеченото мляко. Краищата на тензуха се събират и течността започва да се изстисква, като сиренето се събира на топка по средата. Тензуха се завързва, оставя се в гевгира  и се затиска с тежест (аз ползвах едни каменни държатели за книги с формата на водоливниците на Парижката Света Богородица, lol!). След около 2 часа, цялата вода е изцедена и се е получил диск от сирене с дебелина 1-2 см. Така полученото сирене може да се използва в различни ястия (със спанак, къри и т.н.) и може да се съхранява в хладилник до 5 дни.
Тъй като 160г сирене нямаше да ми стигнат за цяло ядене, реших да ги направя на предястие – „многолистник” (мильфой) от прясно сирене и червено цвекло.

Le Paneer est un fromage frais indien, qui ressemble à de la ricotta mais en plus dense. Comme c’est une denrée qu’on ne trouve pas facilement au rayon « Produits du monde » dans les grandes surfaces et que je suis tombée sur plusieurs sources disant qu’il était extrêmement facile à faire chez soi, le chercheur en moi a décidé de tenter le coup. La recette provient du livre « The Ultimate Indian Cookbook » de Mridula Baldjekar. J’ai utilisé 1 litre de lait demi-écrémé (même s’il est préconisé d’utiliser du lait entier : c’est  le demi-écrémé que j’avais à la maison) pour obtenir environ 160 g de fromage. Par contre, je crois que la prochaine fois je mettrais un peu de sel.

Ingrédients :

1 l de lait (entier de préférence)
30 ml de jus de citron frais

Faire chauffer le lait dans une casserole à feu doux jusqu’à l’ébullition. Quand le lait commence à bouillir, ajouter le jus de citron et remuer doucement sans baisser le feu. Dès que le lait commence à cailler (on observe la formation de petits morceaux solides et de liquide clair le long du bord de la casserole), éteindre le feu et continuer à remuer encore quelque temps. Couvrir le fond d’une passoire avec un linge et verser le lait caillé sur le linge. Fermer le linge et commencer à presser doucement pour enlever le liquide et former une boule de fromage. Laisser le fromage enveloppé dans le linge dans la passoire et mettre un poids dessus (comme quoi, les serre-livres en ciment en forme de gargouilles de Notre-Dame, ça sert, lol !). Laisser le fromage égoutter pendant 2 heures. Le fromage peut se garder jusqu’à 5 jours au frigo. A utiliser dans les plats comme le palak paneer (aux épinards), curry, etc...

Comme les 160 g que j’ai obtenus ne suffisaient pas pour en faire tout un plat (ha ! ha !), je les ai transformées en entrée : millefeuille de betteraves et paneer.

Saturday, 10 April 2010

Мус с кисело мляко и личи/ Mousse au yaourt et litchi

Горе-долу 1 път месечно обявявам почивен ден за готвене и търсим други начини за прехрана. Те поне не липсват – доставка на пица, суши, индийско, китайско. Един-два пъти годишно  даже стигаме и до някоя от задокеанските вериги за бързо хранене (за най-голяма радост на Камбанката). Когато вземаме китайска храна за вкъщи, винаги получаваме подарък - консерва с личи в сироп, бутилка бира или кокосови сладки. Та имах една такава изостанала консерва и се чудех какво да я правя.  Сетих се за чудесната рецепта за мус с кисело мляко и манго от блога „Whats for lunch, honey ?”, която съм правила няколко пъти в оригиналния вариант и която много ми допада. Замених мангото с личи и се получи също доста добра комбинация.

Продукти:
400 г личи (от консерва в този случай, но може да се замени с прясно)
250 г кисело мляко
50 г захар
250 мл студена заквасена сметана
Няколко капки ванилова есенция
3 листа желатин
Филирани бадеми за украса 

Плодовете личи се отцеждат от сока. Отделят се 7-8 и се нарязват на дребни кубчета. Останалите  се пюрират със захарта и ваниловата есенция. Желатинът се накисва в студена вода до омекване. 2-3 с.л. от пюрето се затоплят леко. Прибавя се желатина и се изчаква да се разтопи. Разбърква се добре. 
Пюрето се прехвърля в купа, добавя се желатиновата смес и киселото мляко, като се разбива с тел. 
Изстудената сметана се разбива с миксер, докато образува запазващи формата си върхове. Вниматтелно се смесва с киселото мляко и прлодовото пюре. Прибавят се кубчетата личи. 
Кремът се разпределя в купички и се охлажда добре за наколко часа в хладилник. Украсява се с леко запечени филирани бадеми.

Environ 1 fois par mois; je déclare une journée sans cuisine et nous devons trouver d’autres moyens de nous sustenter. Qui ne manquent pas, d’ailleurs : pizza, sushi, chinois. Une ou deux fois par an, pour la plus grande joie de Clochette (notre fille de 5 ans et demi)  nous nous rendons même dans une des chaines de fast-food d’outre-Atlantique. Quand nous prenons du chinois à emporter, nous nous retrouvons toujours avec un cadeau : boite de litchi en sirop, bouteille(s) de Tsingtao ou boules de coco. Donc, j’avais une boite de litchi et je devais lui trouver une deuxième vie avant la date de péremption. J’ai pensé à la recette de mousse au yaourt et à la mangue du blog « What’s for lunch, honey ? » que j’ai déjà fait à quelques reprises et est à chaque fois un succès (un peu comme les fêtes de l'Ambassadeur, lol !). J’ai substitué la mangue avec du litchi pour un résultat frais et plutôt satisfaisant.

Ingrédients :

400 g de litchi (en boite dans cette recette, mais on peut utiliser des frais)
250 g de yaourt à 0%
250 g de crème fraiche
50 g de sucre roux
Quelques gouttes d’extrait de vanille
3 feuilles de gélatine
Amandes effilées

Égoutter les litchis. Réserver en 7-8 et les couper en petits dès. Mettre les restants dans le bol d’un blender avec le sucre et l’extrait de vanille et les réduire en purée (on peu faire la même chose avec un mixeur plongeant aussi). 
Faire tremper les feuilles de gélatine dans un bol d’eau froide jusqu’à ce qu’elles ramollissent. Prendre quelques cuillerées de la purée de litchi et les faire chauffer sans bouillir au four micro-ondes. Bien égoutter la gélatine et l’ajouter à la purée chaude. Bien mélanger.  Ajouter le mélange au reste de la purée. Ajouter le yaourt  et mélanger. 
Mettre la crème fraiche dans un bol profond et la battre avec un mixeur jusqu’à la formation de pics qui tiennent leurs formes. Incorporer délicatement  la crème montée au mélange yaourt et litchi. Ajouter les dès de litchi. 
Diviser la préparation en 6 ramequins et laisser pendant quelques heures au frigo, le temps que la gélatine prenne. Servir garnis avec quelques amandes effilées torréfiées.

Thursday, 1 April 2010

Награда II / Prix II

Тази сутрин преди да изляза за работа, прегледах набързо няколко от любимите ми блогове (кулинарни, естествено, lol !) и с изненада установих, че Ивейн ми е отредила награда, при това сред няколко от блогърките, които много тача  и от които се уча – Ирина, Диди, Милена и Диана.
Хиляди сърдечни благодарности, Ивейн!



Сега на свой ред продължавам играта.
Правилата са следните:

1. Да изброя 10 неща, които ме правят щастлива;
2. Да изброя 5 неща, които не знаете за мене;
3. Да наградя 5 блога;
4. Да публикувам линкове към тези блогове и този, от който съм получила наградата.

Какво ме прави щастлива? Понякога са обикновени, дребни неща. Във филма „Имате пощ@”, имаше една реплика от типа, че понякога дреболиите с  определен човек могат да значат повече от редица важни неща. Всъщност, намерих цитата : "... But I just want to say that all this nothing has meant more to me than so many somethings..." 

Ето моите "дреболии":
1. Небивалиците, които си разказваме с ПП и които ме карат да се смея.
2. „Обичам те, мамо !” от петгодишната ми Камбанка.
3. Старите приятели – тези, с които имате преживяна история, с които се смеете на шеги, които никой друг не разбира и с които след години раздяла подновявате разговори сякаш сте се видяли за последно преди ден-два.
4. Първите слънчеви пролетни дни, които те подканят да седнеш навън с чаша капучино, или бира.
5. Париж  - това е моят град! Поне веднъж месечно си намирам повод да ида дотам (имам щастието да живея на 20 км южно от него).
6. Книжарниците и книгите в тях – обичам да съм заобиколена от книги. А най-добре е да са в библиотеката ми.
7. Пътуванията – дори и да не са по екзотични краища, всяко едно е добре дошло и очаквано с нетърпение.
8. Коледа – украсата, приготовленията, ароматът на карамфил и канела.
9. Мързеливите неделни следобеди, когато се изтягам в леглото с кафе и книга.
10. Всяко късче свободно време, което успявам да отделя за нещата, които обичам.

Пет неща, които не знаете за мен:
1. Пея, докато готвя. Пускам си онлайн една радиостанция със стари хитове и пригласям доста фалшиво, но за сметка на това, от сърце! И знам голяма част от текстовете.
2. Топлите напитки ги пия студени. Студените също!
3. Всяка година препрочитам „Гордост и предразсъдъци” и „Властелинът на пръстените”. Дълбоко и безвъзвратно съм влюбена в мистър Дарси и Арагорн.
4. Падам си малко маниак – недовършените поредици ме вбесяват. Ако видя книга под формата на трилогия, купувам и трите тома, дори и впоследствие да се окаже, че не ми харесва. Също така разгледах обстойно всички страници на Тейстспотинг и в момента правя същото с Фууд Гоукър.
5. Миналата година сбъднах една своя детска мечта – посетих зоологическата градина на Джералд Даръл на остров Джърси.

Блоговете, които награждавам са:
Пеп-4о


Le premier avril, j’ai vu qu’une bloggeuse bulgare, Ivayne, m’a attribué un prix qui fait aussi partie d’un jeu de type chain-letter qui permet de connaitre un peu mieux les gens que nous visitons virtuellement tous les jours chez « eux », via leurs blogs.

Les règles du jeux sont:
1. Enumérer 10 choses qui me rendent heureuse
2. Enumérer 5 choses que vous ne connaissez pas de moi
3. Remercier la personne qui m’a donné le prix et le transmettre à mon tour à 5 autres blogs.

J’avais déjà raconté les petites anecdotes et j’ai fait la transmission (qu’en bulgare, désolée) quand Lety, à son tour, m’a inclus à nouveau dans le jeu. Cette fois, je vais faire la traduction française.

Les choses qui me rendent heureuse ? Ce sont de petites trivialités de la vie la plupart de temps. Dans le film «Vous avez un mess@ge», il y avait une réplique qui traduit très bien mes sentiments sur le sujet : "... But I just want to say that all this nothing has meant more to me than so many somethings...".  Et voici mes trivialités.
1. Les délires qu’on se raconte avec PP et qui me font rire.
2. Le « Je t’aime maman » de ma Clochette de 5 ans (et demi, car à cet âge-là ; le demi compte énormément).
3. Les vieux amis avec qui j’ai une histoire en commun, avec qui je ris à des blagues que personne ne comprend et avec qui je recommence des conversations après des années comme si l'on s’était séparés la veille.
4. Les premiers rayons de soleil de printemps qui m’invitent à m’installer à la terrasse d’un café avec un capuccino ou une bière.
5. Paris : c’est ma ville ! J’ai le bonheur d’habiter à 20 km au sud et j’essaie de trouver un prétexte pour m’y rendre au moins une fois par mois.
6. Les librairies et les livres dedans : j’aime être entourée de livres. Encore mieux s’ils sont dans ma bibliothèque.
7. Les voyages : chacun est attendu avec impatience.
8. Noël : les décorations, les préparatifs, l’odeur de cannelle et des clous de girofle.
9. Flemmarder le dimanche après-midi avec un café et un bon livre.
10. Chaque moment de temps libre que je peux consacrer aux choses que j’aime.

Les 5 choses que vous ne savez pas de moi :
1. Je chante quand je fais la cuisine : je mets une station en ligne qui retransmet des vieilles chansons et je chante avec (faux mais avec beaucoup d’aplomb). Et je connais bien les paroles.
2. Les boissons chaudes, je les bois froides. Les froides aussi !
3. Tous les ans, je relis « Le Seigneur des anneaux » et « Orgueil et préjuges ». Je suis éperdument amoureuse d’Aragorn et Mr Darcy.
4. Je suis un peu maniaque sur les bords : je déteste les séries inachevées. Si un livre fait partie d’une trilogie, par défaut,  j’achète la trilogie entière, quitte à être déçue ensuite. J’ai aussi passé en revue toutes les page de Tastespotting et suis en train de faire la même chose avec Food Gawker.
5. J’ai réussi à transformer en réalité un de mes rêves d’enfant l’année dernière : j’ai  visité le zoo de Gerald Durrell sur l’ile de Jersey.

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...