Wednesday, 31 March 2010

Чабата / Ciabatta

Едно от първите неща, които правим след преместване в ново жилище, е да обиколим близките хлебарници, за да намерим такава, която ни допада. Защото хубавите франзели и кроасани са неотменна част от семейното добруване и особено полезни при късното неделно събуждане. 

Тъй като не съм особен привърженик на машините за хляб, а още по-малко на месенето (освен в случаите на тежък ден, когато премесването на тесто на работния плот спомага за евакуиране на напрежението), гледам да се намира по някоя хрупкава франзела в кутията за хляб. Хубавото е, че винаги се намира по една хубава хлебарница в околностите. Ние даже имаме късмета да имаме две. Едната, обаче, е близо до хипермаркета, където ходим за ежемесечното си пазаруване и затова я посещаваме по-рядко. Но в нея правят изключително вкусни чабати. Чабата е италиански хляб със зехтин и лека и пухкава сърцевина с характерна леко овална форма. В превод името означава “Пантоф”.
От доста време си мислех да се опитам да я претворя в домашни условия и мартенското ми кулинарно предизвикателство беше налице! Разгледах и загледах  различни рецепти в Нета. Повечето, обаче бяха за машини за хляб или за месене в робот. Нямам нито едно от двете. В краина сметка се спрях на една рецепта от блога “Big Caprese Salad”, но в нея пък нямаше зехтин. Накрая намерих безценните съвети на Сандра от блога “Le Pétrin”, където не само имаше зехтин в рецептата, но и подробни обяснения за месенето на ръка.

От предния ден – приготвяне на закваската (бига)

130г бяло брашно
30г ръжено брашно
125 мл хладка вода
¼ ч. л. суха мая за хляб
Маята се разтваря в част от водата. Брашното се пресява и разбърква с останалата вода и с маята. Покрива се плътно с домакинско фолио и се оставя на стайна температура за 12 часа. На другия ден закваската е пореста, с консистенция на гъба и е увеличила двойно обема си.

В самия ден – приготвяне на хляба

260 г бяло брашно
125 мл хладка вода
1 ч.л. суха мая за хляб
30 мл зехтин
40 мл прясно мляко
10 г сол

Маята се разтваря в млякото. Брашното се пресява и се разбърква със солта. Добавят се зехтинът, водата, млякото и маята. Разбърква се с дървена лъжица в продължение на 10 минути. Получава се меко и много лепкаво тесто, което при разбъркването започва полека да се втвърдява, но продължава да лепне по стените на купата. Не се добавя допълнително брашно. Тестото се прехвърля в намазнена купа, покрива се с домакинско фолио и се оставя да втаса в продължение на 2 часа.
След първото втасване, тестото се прехвърля на леко набрашнения плот. С намазнени със зехтин ръце се оформят два овални хляба. Плоска тава се постила с пекарска хартия. Хлябовете се прехвърлят в тавата, поръсват се леко с брашно (аз ползвах ръжено), покриват се с пекарска хартия и се оставят да втасат повторно за още 2 часа (Аз се заплеснах и ги оставих 4! Не правете тази грешка!).
Фурната се загрява на 240 градуса. Тавата, в която ще се пече хляба се оставя също да се загрее в нея. Във фурната се поставя и метална съдинка. Непосредствено преди хлябът да се сложи вув фурната, в нагорещеният метален съд се сипва чаша вода. От горещината водата се изпарява и влажността във фурната се увеличава. Втасалият хляб се прехвърля върху горещата тава и се пече 10 минути на 240 градуса. Впоследствие фурната се намаля на 210 градуса и се пече още 15-20 минути, докато се получи зачервена коричка.
Готовият хляб се оставя да изстине напълно върху решетка преди да бъде разрязан.
Une des premières choses que nous  faisons après avoir déménagés dans une nouvelle ville, c’est de passer par toutes les boulangeries aux alentours afin de trouver celle qui nous conviendrait le mieux. Car les bonnes baguettes bien dorées et les croissants croustillants sont indispensables au bien-être familial, surtout par des grasses mat’ dominicales. N’étant pas une adepte de la machine à pain et encore moins du pétrissage à la main (sauf après une journée bien chargée quand la manipulation de la pâte sur le plan de travail contribue à l’évacuation du stress), j’essaie toujours d’avoir du bon pain sous le coude. Heureusement, les bonnes boulangeries ne sont jamais trop loin. Nous en avons même deux dans les parages, dont l'une d'elles fait d'excellentes ciabattas. Son plus gros inconvénient est qu’elle est à côté de l’hypermarché où nous faisons nos courses et nous y allons environ une fois par mois. Par conséquent, les ciabatta se font rares à la maison. 
La ciabatta (« chausson » en traduction) est un pain italien ovale à l’huile d’olive et à la mie légère et moelleuse. Cela faisait un moment que je voulais tester cette recette à la maison. Voilà donc mon défi culinaire du mois de mars ! J’ai consulté plusieurs recettes sur la Toile, mais la plupart concernaient les machines à pain ou le pétrissage de la pâte au robot. N’ayant aucun de ces appareils, j’en enfin choisi une recette un peu au hasard, du blog «Big Caprese Salad». A ma plus grande surprise, il n’y avait pas d’huile d’olive dans la recette. Or, l’huile d’olive est un des ingrédients phare. A la fin, je suis tombée sur les précieux conseils de Sandra du blog « Le Pétrin », où non seulement il y avait de l’huile d’olive, mais aussi des indications très précis concernant le pétrissage à la main. Côté recettes, j’ai fait un mix des deux.

Ingrédients : 

Pour le levain (biga) :
130 g de farine type 45
30 g de farine de seigle
125 ml d’eau tiède
¼ de càc de levure de boulanger 

Pour le pain :
260 g de farine type 45
125 ml d’eau tiède
1 càc de levure de boulanger
30 ml d’huile d’olive
40 ml de lait tiède
10 g de sel 

J-1 : préparation du levain (biga) :
Dissoudre la levure dans un peu d’eau. Tamiser la farine dans un bol et y ajouter le restant de l’eau et la levure. Couvrir avec du film alimentaire et laisser à température ambiante pendant 12 h. Le lendemain, le levain a doublé de volume et devenu spongieux et plein de bulles.

Le Jour J : préparation du pain :
Dissoudre la levure dans le lait. Tamiser la farine et la mélanger avec le sel. Ajouter l’eau, l’huile d’olive et la levure. Commencer à mélanger avec une cuillère en bois et continuer pendant au moins 10 minutes. La pâte commence à durcir au fur et à mesure, mais reste toujours collante et adhère sur les parois du bol. Ne pas rajouter de farine. A la fin du pétrissage, transférer la pâte dans un bol aux parois huilés, couvrir avec de film alimentaire er laisser lever pendant 2 h ou jusqu’à ce que la pâte double de volume.
Fariner légèrement le plan de travail et mettre la pâte levée dessus et la couper en deux. Avec les mains huilées, façonner deux pains à la forme ovale. Couvrir le fond d’une plaque de four avec du papier de cuisson. Transférer les pains dessus. Huiler et fariner légèrement leur surface. Couvrir avec du film alimentaire et laisser lever à température ambiante pendant encore 2 heures (à cause du défilé du carnaval dans ma ville, je les avais oublié et les pains ont levé pendant presque 4 h ! Grossière erreur – les alvéoles étaient moins bien formées !)
Préchauffer le four à 230 °C. Laisser la plaque dedans pour l’avoir chaude au moment de glisser les pains dessus et mettre un récipient métallique chauffer au four aussi. Juste avant d’enfourner le pain, remplir le récipient avec un verre d’eau. Au contact avec le métal chauffé, l’eau va s’évaporer humidifiant ainsi l’intérieur du four. Fariner légèrement la surface des ciabbati et les transférer sur la plaque du four chaude et enfourner pendant 10 minutes à 230 °C. Ensuite, baisser le four à 220 °C et continuer la cuisson pendant encore 20 minutes afin d’obtenir une croute bien dorée.
Laisser les refroidir complètement sur une grille avant de les couper.

Saturday, 20 March 2010

Colcannon

Този пост трябваше да се появи в блога на 17ти март, в деня на св. Патрик. Това беше преди да ме налегне предпролетна летаргия, в резултат на която си лягах цяла седмица с кокошките (не, не си държа ято пернати на балкона :)).
Защо св. Патрик? По две причини. Всъщност три. Св. Патрик е светецът-покровител на Ирландия. Впечатленията ми от този празник са основно пречупени през холивудската призма. Ако сте забелязали, в много филми стане ли въпрос за този ден, всички ирландски имигранти (и не само ирландски) в Щатите задължително участват в огромно шествие, целите облечени в зелено. Не знам дали наистина е така, тъй като досега не ми се е удавал случай да намина отвъг Голямата вода, или е просто поредният холивудски мит (като този, че Айфеловата кула се вижда от всеки прозорец в Париж). Но идеята ми харесва.
Свързвам празника на св. Патрик и с първото ми и последно посещение на Стад де Франс („Стадионът на Франция”, построен за Световното първенство по футбол, на което Франция беше домакин през 1998). Преди няколко години имаше организиран концерт-спектакъл, наречен „Келтски нощи” с участието на фолклорни групи от Бретан, Уелс, Шотландия и Ирландия. Място – Стад де Франс. Програмата предвиждаше песни, танци, гигански екрани и факелно шествие.  Ихааааа, си казахме и купихме билети, при това не от най-евтините, на трибуните точно срещу сцената. В уречения ден валеше като из ведро и беше кучи студ, но няма страшно, на трибуните ще сме под козирката. Тук е моментът да поясня, че нито аз, нито ПП имаме опит със специфичната архитектура на стадионите. Заехме отредените ни места и изненадите започнаха. Оказа се, че наистине сме под козирката, при това на последните редове. Иимахме чудесна гледка към терена и мокрите зрители на него. За сметка на това Почти не виждахме сцената. Мислехме, че поне ще можем да виждаме екраните от двете й страни. Рекламните бандероли, провесени от козирката закриваха половината от екраните. Два реда зад нас имаше нещо като коридор, обикалящ целия стадион и в чиито стени бяха пробити големи дупки за вентилация. Ставаше ужасно течение (сигурно много приятно в жарките летни дни, но не и при дъждовните 10 градуса) и вятърът така свиреше, че заглушаваше звука от концерта. 15 минути след началото станахме и си излязохме. Явно доста хора са се оплаквали, защото следващата година концертът беше на закрито в зала „Берси”. Но това приключение попари желанието ми за последващо посещение на стадиона и ни даде повод всяка година да си спомняме за празника на св.Патрик.
И последно, отдавна ми се ще да посетя Ирландия. Живот и здраве, това ще се осъществи в края на април – плануваме 3 дни в Дъблин. Затова реших да се поупражнявам предварително в кулинарно отношение. След ирландския соден хляб, вариацията на тема „бармбрак”  и сладкиша с Гинес, дойде ред и на прословутото пюре от картофи и зеле за деня на Вси Светии - colcannon. След като прегледах известен брой рецепти, реших да се базирам на тази от блога "One Perfect Bite". Това е чудесна зимна рецепта, изискваща само да си затворите очите за количествата масло ;).
Продукти:
500 г картофи (от по-нишестените сортове, които са подходящи за пюре)
80 - 90 г масло
150 г шунка
1/2 малка глава зелено къдраво зеле
250 мл мляко
1 пресен лук
Сол, черен пипер

Картофите се обелват и сваряват до готовност в подсолена вода. Изцеждат се от водата  и се намачкват на пюре, заедно с прясното мляко и 40 г масло.
Докато картофите се варят, зелето се нарязва на тънки ивички. Посолява се и се намачква малко с ръце.  Лукът се нарязва на дребно. Шунката се нарязва на кубчета. В дълбок тиган се разтапя около 20 г масло с малко олио (за да не изгори маслото) и зелето се задушава, докато цялата вода изври и остане на мазнина – около 10 минути. Добавя се лука, подправя се с черен пипер и се задушава за още 5 минути. 1-2 минути преди края се добавят и кубчетата шунка, колкото да се загреят.
Зелето, шунката и лукът се добавят към картофеното пюре и се разбърква добре.
Сервира се горещо. Поднася се на купчина, в средата на която се прави дупка с лъжицата и се поставя парченце масло, което се разтапя от топлината на ястието.

J’avais prévu de poster ce billet le 17 mars, le jour de la Saint-Patrick. C’était sans compter une soudaine léthargie pré-printanière qui m’a fait me coucher avec les poules toute une semaine durant (non, je ne fais pas un élevage de gallinacées sur la terrasse ;)).
Pourquoi la Saint-Patrcik ? Pour deux raisons, même trois. Tout d’abord, Saint Patrick est le protecteur de l’Irlande. Mes impressions de cette fête sont fortement influencées par les clichés hollywoodiens. Je ne sais pas si vous avez remarqué dans beaucoup de films, tous les émigrants irlandais (et pas seulement irlandais) sont tenus de participer à cette fête tout de vert vêtus dans une immense parade. J’avoue que je ne sais pas si ces images reflètent la réalité car je n’ai jamais mis les pieds au delà de l’Atlantique ou si c’est juste le énième mythe créé par des scénaristes à l’imagination débordante (tout comme le sait pertinemment chacun de nous, toutes les fenêtres parisiennes ont une vue sur la Tour Eiffel). Mais l’idée de la parade me plait.
En plus, le jour de la Saint-Patrick me rappelle ma première et dernière visite au Stade de France. Peut-être connaissez-vous le spectacle « Nuits Celtiques » ? Avec PP nous avons essayé d’assister à sa première édition. Nous avons acheté les places (pas les moins chères qui plus est) des semaines auparavant et nous nous réjouissions d’avance d’un concert avec des groupes folkloriques bretons, gallois, écossais et irlandais, le tout visible sur un écran géant. Le Jour J, il pleuvait des cordes et il faisait assez froid. Bravant les intempéries, nous avons pris nos places, juste en face de la scène qui était sur le côté opposé. Malheureusement elle était si loin, qu’on la voyait à peine. Par contre, nous avions une superbe vue sur la pelouse et le publique grelottant, mais nous étions à l’abri, sous le toit du stade. Tellement à l’abri que les pancartes publicitaires pendant du toit nous cachait la moitié des écrans géants sur lesquelles nous étions censés profiter pleinement du spectacle. De plus, n’étant pas des visiteurs assidus des stades et autres équipements sportifs, nous avons ratés quelques spécificités de l’architecture lors de l’achat des places. Par exemple, ce long couloir circulaire tout le long du stade, avec des grandes ouvertures des deux cotés assurant une meilleure ventilation et les  courants d’airs accompagnants. Lesdits courants doivent être très agréables par une journée de canicules mais le sont nettement moins quand ile fait 10 °C. De plus, le vent s’engouffrait dans les ouvertures en faisant tellement de bruit que l'on n'arrivait avec peine à entendre les binious sur scène. En bref, 15 minutes après le début de spectacle, nous nous frayions un chemin vers la sortie. Je pense qu’il devait y avoir un certain nombre de spectateurs  qui se sont plaints après le spectacle, car l’année suivante les « Nuits Celtiques » avaient lieu à Bercy, lol ! En ce qui me concerne, je n’ai plus envie de retourner au Stade de France, mais cela nous fait un souvenir à nous  rappeler tous les 17 mars.
Et cela faisait longtemps que je voulais visiter le pays des leprechauns.  Si tous ce passe bien, nous allons passer 3 jours à Dublin le mois prochain. En prévision de ce séjour, j’ai commencé à m’entrainer côté cuisine. Après le pain au bicarbonate, la variation sur le thème du barm brack et le gâteau à la Guinness, je suis arrivée au plats traditionnel de la Toussant : le colcannon, une purée de pommes de terre au choux et au jambon. Après avoir feuilleté un certain nombre de recettes, je me suis basée sur celle du blog « One Perfect Bite ». C’est une recette d’hiver qui demande comme seul effort seulement de fermer les yeux devant la quantité de beurre ;).

Ingrédients :

500 g de pommes de terre à chair farineuse
80 g de beurre
150 g de jambon
½ chou vert de petite taille
250 ml de lait
1 ciboule
Sel et poivre

Eplucher les pommes de terre et les faire cuire dans de l’eau salée. Les égoutter et les écraser en purée avec le lait et 40 g de beurre.
Pendant que les pommes de terre cuisent, laver et parer le chou et le couper en fines lanières. Saler et écraser légèrement à la main. Emincer la ciboule et couper le jambon en dés (ou carrés si vous utilisez le jambon en tranches). Faire fondre 20 g de beurre avec un peu d’huile (pour éviter que le beurre ne brule) dans une casserole. Ajouter le choux et laisser revenir à feu assez vif jusqu‘à l’évaporation de toute l’eau, mais sans le bruler. Ajouter la ciboule émincée et laisser revenir pendant encore 5 minutes. Poivrer. 1 ou 2 minutes avant la fin de la cuisson, ajouter le jambon.
Ajouter le mélange chou/ciboule/jambon à la purée de pommes de terre et bien mélanger.
A la présentation, faire un petit puits sur la surface du plat avec une cuillère et ajouter une noix de beurre qui va fondre au moment du service. Servir chaud.

Tuesday, 16 March 2010

Кеджъри/Kedgeree


В профила ми пише, че чета фантастика и фентъзи. Признавам, малко е преувеличено – чета и други неща, с особенна склонност към биографии, исторически романи, пътеписи и „дамска литература”. За последното, предпочитам англоезичния термин „чик лит”, защото „дамска литература” ми звучи по-скоро като нещо от „Арлекин” или Барбара Картланд – пълно с дълги въздишки и безкрайни лирични описания и нямащо нищо общо с живия стил и на моменти, хапливия хумор, на няколко английски и ирландски авторки, чиито книги заемат две лавици в библиотеката ни. В една от тях („Scarlet Feather”) се разказва за двама приятели от колежа - Кати Скарлет и Том Федър, които откриват свой кетъринг бизнес в Дъблин (щом е за готвене, там съм !) и различните неща, които им се случват в продължение на една година. Един ден, приготвяйки банкет за кръщене, се оказва, че гостите са поне двойно повече от предвиденото и трябва да спасяват положението с подръчни материали и приготвят... „кеджъри”. Заинтригувана, се захванах да проверя що за чудо е това. Оказа се, че основата му е индийско ястие с ориз, къри, масло и парчета риба, прнесено във Великобритания по време на викторианската епоха от английските колониалисти. По принцип се води закуска. Аз като традиционалист, го сервирам за обед, lol!
Долната рецепта е с малко модификации от сайта на Джейми Оливър.

Продукти:
(за 6 порции)
2 големи яйца
680 г пушено филе от пикша (така ми каза електронният преводач, на английски е haddock - вид риба от семейството на треската)
2 дафинови листа
170 г ориз Басмати
25 г избистрено масло (може да се замени с обикновено)
1 средно голяма глава лук
1 скилидка чесън
1 ч.л. джинджифил на прах
2 ч.л. с връх къри на прах
1 ч.л. синапено семе
2 домата
сокът от 1 лимон
2 шепи нарязан на ситно пресен кориандър
125 г кисело мляко
  
Яйцата се сваряват за 10 минути, изстудяват се в студена вода и се обелват. 
Рибата се поставя в плитка тенджера, налива се вода, копкото да я покрие, добавят се дафиновите листа и се оставя да заври. Оставя се да ври около 5 мин. Изважда се, оставя се да изстине, маха се кожата и рибното филе се изронва с пръсти на малки парчета. 
Оризът се сварява за 10 мин в подсолена вода, отцежда се добре и се оставя да изстине.
Лукът и чесънът се обелват и нарязват на ситно. Доматите се почистват от сърцевината и семките и се нарязват на ситно.
Пречистеното масло се стопява в дълбок тиган, добавят се лукът и чесънът. Kато поомекнат след около 5 мин, се добавят джинджифлът, кърито и синапеното семе.  Запържват се за  още няколко минути. Добавят се доматите и лимоновият сок. Сварените яйца се нарязват на четвъртинки. Рибеното филе и оризът се добавят към лука и подправките и се разбърква внимателно. Добавят се яйцата и почти всичкият кориандър. Тенджерата се отдръпва от огъня.
Сервира се със сос от киселото мляко с разбъркания в него остатък от кориандъра.

J’ai écrit dans mon profil que je lis exclusivement de la science fiction et de l'héroïc-fantasy. Exclusivement ne voulant pas dire «uniquement », je varie les plaisirs avec des biographies, romans historiques, récits de voyages et de la, si on emploi le terme anglo-saxon, «chick lit» ("livres pour filles"). C’est un peu, comme PP les appelle «des romans à l’eau de rose». Sauf que ceux que j’affectionne particulièrement racontent des histoires de trentenaires qui ont un travail, parfois même des maris et enfants (comme moi, quoi !) et sont écrits dans un style vivant à l’humour parfois caustique, à des années lumière des grands soupirs et envolées lyriques sans fin des auteures du type Barbara Cartland. J’apprécie particulièrement quelques écrivains anglaises et irlandaises dont les livres trônent sur deux étagères de nos bibliothèques. L’un des livres, « Scarlett Feather » (« Les saveurs de la vie » en français) raconte l’histoire de deux potes d’école : Kathy Scarlett et Tom Feather, qui ouvrent une société de traiteur à domicile et tous ce qui leur arrive pendant un an. A un moment du livre, ils doivent préparer le buffet pour un  baptême, mais à leur plus grande surprise, le nombre des invités est le double de celui initialement prévu. Nos deux copains arrivent à sauver la mise en préparant du… kedgeree. Ce nom de plat exotique m’a intriguée et j’ai voulu en savoir plus. Il s’est avéré que c’est un plat d’origine indienne à la base de riz, curry, beurre et morceaux de poisson qui a été rapporté en Angleterre à l’époque victorienne  par des colons britanniques. A priori, ce serait un plat de petit-déjeuner. Je fais dans le classique : je le propose à déjeuner, lol!
La recette ci–dessus provient du site de Jamie Oliver (avec modifications).

Ingrédients (pour 6 personnes) :

2 grands œufs
680 g de filet de haddock fumé
2 feuilles de laurier
170 g de riz Basmati
25 g de beurre clarifié (ghee) ou beurre ordinaire
1 oignon moyen
1 gousse d’ail
1 càc de curry en poudre
2 càc de gingembre en poudre
1 càs de graines de moutarde
2 tomates
Le jus d’un citron
2 poignées de coriandre fraiche hachée
125 g de yaourt nature

Faire cuire les œufs dans l’eau bouillante pendant 10 minutes. Les laisser refroidir et enlever les coquilles.
Mettre le filet de haddock dans une casserole, couvrir avec de l’eau, ajouter les feuilles de laurier et faire pocher à petite ébullition pendant 5 minutes. Sortir le poisson de la casserole, le laisser refroidir, enlever la peau et émietter la chair en petits morceaux avec les doigts.
Faire cuire le riz pendant 10 minutes dans un grand volume d’eau salée, l’égoutter et laisser refroidir.
Eplucher et émincer l’oignon et la gousse d’ail. Laver, épépiner et couper les tomates en petits dés.
Faire fondre le beurre dans une casserole, ajouter l’oignon et l’ail et les faire sauter pendant 4-5 minutes. Ajouter la poudre de curry, de gingembre et les graines de moutarde. Faire revenir le tout pendant encore 2-3 minutes. Ajouter les tomates et le jus de citron. Ensuite ajouter le poisson et le riz et mélanger doucement. Couper les œufs durs en 4. Retirer la casserole du feu et hors de feu ajouter les quartiers d’œuf et 3/4 de la coriandre. Mélanger le reste de la coriandre avec le yaourt.
Servir le kedgeree chaud, accompagné d'une sauce au yaourt.

Tuesday, 9 March 2010

Шоколадов кейк с бира „Гинес” / Gâteau au chocolat et à la Guinness

Сблъсквали ли сте се отблизо с WOW? Не? Късметлиииии...  ПП попадна на Гръмотевичния връх (главният град на торените) преди около година и оттогава насам опознах цял нов свят (Оргримар, Калимдор, Даларан), обогатих речника си с термини като «GG» («good game»), «BG» (battleground), и научих, че воините носят брони, но не правят магии, а троловете са готвачи (иха, ще можем да обменяме рецепти!). Времето, което благоверният започна да прекарва пред компютъра се увеличава право пропорционално на нивото на игровия му персонаж (или на аватара му, за да сме в крак с тенденциите). Добре, че все още семейните задължения от различно естество му пречат да се превърне в пълноценен no-life. Независимо от всичко, в WOW има и забавни моменти. Например, колко често ви се удава да видите любимия си съпруг, яхнал летящ динозавър и размахващ брадва, хвърляща сини светкавици, срещу дух на въздушната стихия? Някои играчи дори намират вдъхновение и разгръщат артистичния си талант. Един образ, Joffré, е направил клипчета с химни на различните раси от играта – елфи, гномове, тролове. Признавам, че любимият ми химн е този на джуджетата – ода за бирата, по мелодията на песента на италианските работници  в оризовите полета и партизаните („Bella Ciao”).
Бира ли казах? Какъв чудесен начин да удавиш мъката си, когато Мосю отговаря едносрично, едва махайки слушалките от ушите си. Като примерна съпруга, не мога да препоръчвам удавяне на мъката в алкохол и мъже. Но само в алкохол (в ограничени количества, разбира се!) и в шоколад – може, може! Бира, шоколад... а двете заедно дават шоколадов сладкиш с бира „Гинес”!
Отдавна бях хвърлила око на рецептата и наближаващият празник на свети Патрик ми послужи за чудесен повод за малко кулинарни експерименти. За основа ми послужи рецептата от сайта на Найджела Лоусън, към която приложих някои модификации в количаството захар и масло. Резултатът е мокър, плътен и шоколадов сладкиш, който ще ви накара да си затворите очите за много неща, дори и за бомбата-пънк!

Продукти:
(за форма с диаметър 24 см) 
250 мл бира „Гинес” (остатъкът до 330 мл от кутийката повдига настроението, докато сладкишът се пече)
200 г масло
300 г кафява захар
275 г брашно
75 г какао
2 ч.л. бакпулвер
2 яйца
1 с.л. ванилов екстракт
150 мл заквасена сметана
За глазурата:
250 г сирене тип „Крема”
6 с.л. захар (или повече, ако обичате по-сладко)
6 с.л. заквасена сметана
½ ч.л. ванилов екстракт

В тенджерка се загрява бирата (без да завира) и се прибавя нарязаното на парчета масло. Оставя се да се разтопи. В купа се разбъркват какаото и захарта. Брашното се пресява с бакпулвера. Отделно се разбиват яйцата със сметаната. Бирата и маслото се добавят към какаото и захарта. Добавят се яйцата и сметаната и се разбърква добре. Брашното се прибавя на части и се разбърква добре, до получаване на рядко кексово тесто.
Фурната се загрява на 180 градуса. Сместа се изсипва в предварително намазнена (или незалепваща) откопчаваща се тортена форма. Пече се 45-55 минути, като се проверява към края на печенето с клечка за зъби (не трябва да се изсушава много, трябва да остане леко влажен в средата). След изваждането от фурната се оставя да изстине напълно върху решетка.
Приготвяне на глазурата – захарта, крема сиренето, сметаната и ваниловия екстракт се разбиват с електрически миксер, до получаване на хомогенна смес.
Изстиналият сладкиш се намазва отгоре с дебел пласт крем, като пяната върху халбата бира. Охлажда се поне за 2 часа преди сервиране.


Connaissez-vous WOW ? Non ? Comme vous avez de la chance ! Il y a un an, PP est tombé dans le Piton du Tonnerre (la cité des Taurens) et depuis la vie n’est plus la même. J’ai appris l’existence de tout un nouveau monde (Orgrimmar, Kalimdor, Dalaran), un nouveau vocabulaire : «GG» («good game»), «BG» («battleground»),  «Regen’ mana», que les guerriers portent de la plaque et ne font pas de magie (très utile au quotidien) et que les trolls font d'excellents cuisiniers (tiens, on pourrait échanger des recettes, dis-donc !). De plus, j’ai remarqué que le temps que PP passe devant ce jeu tous les soirs augmente en proportion du niveau de son personnage (ou « avatar », pour être dans la tendance du moment, lol !). Heureusement, un certain nombre de devoirs familiaux l’empêchent encore de devenir un no-life à temps complet. N’empêche, il y a quand même des cotés rigolo dans WOW. Ce n’est pas tous les jours qu’on voit son cher et tendre prendre sa monture volante et agiter sa hache aux éclairs bleus vers des élémentaires d’air ou de terre. Il y en à même qui trouvent dans le jeu une inspiration pour déployer leur créativité. Tout comme ce gars, Joffré, qui s’est amusé à faire des hymnes de toutes les races du jeu : nains, trolls, gnomes et autres elfes de la nuit. J'avoue que mon préférée est celui des nains : une ode à la bière sur l'air de la chanson des travailleurs dans les rizières et des résistants italiens, "Bella ciao".
Bière, ai-je dit ? Mais bien sur, quelle manière agréable de noyer son désespoir quand Monsieur vous répond avec des onomatopées après avoir enlevé les écouteurs. Etant une épouse modèle, je ne pourrais pas préconiser noyer son chagrin dans les hommes et de l'alcool. Mais dans de l'alcool tout seul (par exemple, une bonne bière avec modération!) et du chocolat, pourquoi pas ? Bière, chocolat... et les deux en même temps nous donnent : le gâteau au chocolat et à la Guinness! Cela faisait longtemps que je voulais tester la recette et la fête de la Saint-Patrick la semaine prochaine était l'excuse idéale pour faire un peu d'expériences en cuisine.
Je me suis basée sur la recette de Nigella Lawson, avec quelques modifications dans la quantité de sucre et de beurre. Le résultat est un gâteau dense, chocolaté et moelleux à souhait qui vous ferait laisser passer beaucoup de choses… même la grenade punk !

Ingrédients (pour un moule de 24 cm) :
250 ml de Guinness (le reste de la cannette pourra servir de remontant lors de la confection du gâteau)
200 g de beurre
300 g de sucre roux
275 g de farine
75 g de cacao
2 càc de levure chimique
2 œufs
1 càs d’extrait de vanille
150 ml de crème fraiche

Pour le glaçage :
250g de fromage à tartiner (Saint-Moret)
6 càs de sucre en poudre (ou plus, selon le gout)
6 càs de crème fraiche 
1/2 càc d'extrait de vanille

Dans une casserole faire chauffer la bière sans la faire bouillir. Ajouter le beurre coupé en morceaux et le laisser fondre. 
Mélanger le sucre avec le cacao. Tamiser la farine avec la levure. Dans un saladier, battre les œufs avec la crème fraiche. Ajouter le mélange de bière-beurre au mélange sucre-cacao. Ajouter les œufs et la crème fraiche. Bien mélanger. Ajouter la farine et bien mélanger. Verser la préparation dans un moule (préalablement beurré si le votre n'est pas anti-adhérant). 
Préchauffer le four à 180 °C. Enfourner le gâteau pendant 45 à 55 minutes (vérifier la cuisson avec une pique de bois, faire attention de ne pas trop le cuire !).
Sortir le moule du four et laisser refroidir complètement sur une grille. 

Préparer le glaçage : battre le fromage à tartiner avec le sucre et la crème fraiche à l'aide d'un batteur électrique afin d'obtenir une préparation homogène. 
Repartir généreusement le glaçage sur la surface du gâteau en guise de mousse sur la chope de bière. Réfrigérer pendant 2 h avant dégustation.

Sunday, 7 March 2010

Шоколадови макарони/Macarons au chocolat

Шоколадови макарони с шоколадово-карамелов ганаш

Време беше за нов опит с макарони (пояснявам – правих ги успоредно със злополучните „червено кадифе”, но тези поне станаха :)). Реших да импровизирам на базата на модела „Plénitude” на Пиер Ерме. Оригиналният макарон е с една шоколадова и една карамелова черупка, слепени с шоколадово-карамелов ганаш и парченца леко солен черен шоколад. Аз ги направих изцяло шоколадови, промених пропорциите на типовете шоколад в ганаша и вместо солен черен шоколад, сложих шоколад с бадеми, карамелизирани с подсолено масло (производство на Cote dOr).

Продукти:
(за 36 макарона или 72 единични черупки)

50 г шоколад с 99% какао
10 г шоколад с 64% какао
55 г белтъци
150г пудра захар
150 г бадемово брашно
1/3 ч.л. червена сладкарска боя

За италианската целувка:
55 г белтъци
165 г кристална захар
37,5 г вода
Щипка сол

За шоколадово-карамеловия ганаш:
125 г шоколад с 64% какао
125 г млечен шоколад
125 мл течна сметана
10г солено масло
55 г кристална захар

Допълнително : около 20г шоколад с карамелизирани полусолени бадеми

4 дни предварително:
Разделят се белтъците от жълтъците и се претеглят по 55г белтък в две отделни стъклени купички (забележка – за 110тте грама белтъци, необходими в рецептата, аз ползвах 4 средно големи яйца). Купичките се покриват с прозрачно домакинско фолио, пробиват се 2-3 малки дупки с върха на ножа и се оставят в хладилника за 4 дни. Изваждат се на стайна температура около 2 часа преди използване, за да могат да се темперират.

1 ден предварително, или по-рано на същия ден – приготвяне на ганаша:
Надробеният на парчета шоколад се разтапя на водна баня. Течната сметана се загрява до завиране. В малка тенджера се изсипва захарта, оставя се да се разтопи на котлона и впоследствие да карамелизира, до получаване не наситен кехлибарен цвят. Карамелът с отдръпва от огъня. Добавя се маслото (внимавайте – пръска!), разбърква се с тел и се прибавя горещата течна сметана. Разбърква се добре. Така полученият карамел се добавя на 3 пъти към разтопения шоколад. Готовият ганаш се покрива с фолио и се оставя да изстине напълно преди да се използва за гарниране на макароните.

Големият Ден:
Шоколадът се разтапя на водна баня. Захарта и бадемовото брашно се пресяват поотделно, още преди претеглянето. След като се претеглят, се поставят в дълбока купа и се разбъркват добре. Сладкарската боя се разбърква с първите 55 г белтъци. Оцветените белтъци се добавят към захарта и бадемовото брашно и се разбърква добре до хомогенна смес.

Водата и захарта се загряват в тенджера  на котлона (при изсипване на захарта се внимава да не останат кристали по стените на тенджерата. При нужда, се почистват с намокрена с вода четка). Във водата се поставя термосонда. Втората половина от белтъците (55г) се поставят в купата на електрически миксер с щипка сол. Когато температурата на захарния сироп достигне 115 градуса, миксера се включва и започва разбиването на белтъците на сняг. Когато температурата на захарния сироп достигне 118 градуса, се снема от огъня и се добавя на тънка струйка към белтъците в миксера. Сместа продължава да се разбива, докато се охлади (купата да е леко топла на пипане), около 3-4 минути. Получава се бял лъскав и сравнително твърд сняг – италианска целувка.

Италианската целувка се добавя на 3 пъти към сместа от белтък, захар и бадемово брашно и се разбърква добре, с „размазване” по стената на купата и обръщане на шпатулата. Добавя се разтопеният шоколад и се разбърква до получаване на гладка и лъскава смес, която да пада на непрекъсната струя, като се вдигне шпатулата.

Няколко плоски и широки тави се покриват с пекарска хартия. За да мога по-лесно да шприцовам макароните, под пекарската хартия поставих „шаблон” с начертани на него 24 кръгчета (с чашка с диаметър около 5 см).
Сместа се прехвърля във пош за шприц, с широк накрайник (около 0,5 см диаметър), стяга се добре и се изгонва съдържащия се в началото въздух. В тавата се шприцоват кръгове с диаметър 3-4 см и на разстояние поне 2 см. След като тавата е готова, шаблонът се издърпва внимателно и се поставя под следващата. За да не се повдигат листата пекарска хартия при печенето, краищата им леко се повдигат и се залепват за тавата с малко от сместа за макарони. След като всички черупки са шприцовани, съдържащият се в тях въздух се изгонва като тавата леко се потупва върху покрития с кърпа плот (или се повдига на около 30 см и се пуска върху плота – внимание – прави се един път за всяка тава). Оставят се да се изсушат на стайна температура за 45 минути (според оригиналната рецепта, поне за 30 мин).
Фурна (с вентилатор) се загрява на 160 градуса. Макароните се пекат за 10-12 минути, без да се оставят да покафенеят. Вратата на фурната се отваря и затваря веднага на 8та и 10тата минути. Изваждат се и листовете готварска хартия се отделят веднага от горещата тава. Оставят се да изстинат преди да се отделят от хартията.

Шоколадът с карамелизирани бадеми се натрошава с нож на дребни парченца (аз гледах да запазя повече бадеми, отколкото шоколад). Ганашът се прехвърла в пош със същия накрайник, използван за макароните и се гарнират щедро половината от изстиналите макаронени чарупки. Поръсват  се с парченцата шоколад с карамелизирани бадеми. Захлупват се с другата половина от макаронентие черупки.
Оставят се да престоят 24 часа в хладилник преди консумация.

Macarons au chocolat et à la ganache chocolat-caramel

Il était temps que je prépare à nouveau des macarons. Pour la petite histoire : j’ai préparé ceux-ci en même temps que le fameux « Red Velvet », sauf que je ne les ai pas ratés, lol ! Je me suis basée sur la recette du macaron «Plénitude» du livre de Pierre Hermé. La création originale est composée d’une coque chocolat, une coque caramel, avec une ganache chocolat/caramel et aux éclats de chocolat noir à la fleur de sel. J’ai confectionné que des coques chocolat, j’ai modifié un peu les proportions de variétés de chocolat dans la ganache et j’ai substitué le chocolat à la fleur de sel avec des éclats de chocolat aux amandes caramélisées à la pointe de sel (de la marque « Côte d’or », en grand distribution). 

Ingrédients (Pour 36 macarons (72 coques)) :

50 g de chocolat à 99% de cacao
10 g de chocolat à 64% de cacao
55 g de blanc d’œufs
150 g de sucre glace
150 g de poudre d’amande blanche
1/3 càc de colorant alimentaire rouge

Pour la meringue italienne :
55 g de blanc d’œufs
165 g de sucre en poudre
38 g d’eau
Une pincée de sel

Ganache chocolat-caramel :
125g de chocolat noir à 64% de cacao
125 g de chocolat au lait
125 ml de crème liquide
10 g de beurre demi-sel
55 g de sucre en poudre

En plus20 g de chocolat au lait aux amandes caramélisées

J-4 :
Séparer les blancs et les jaunes (pour obtenir les 110g de blancs, il faut 4 œufs de taille moyenne). Peser séparément  2 fois 55 g de blancs dans 2 bols en verre. Couvrir les bols avec du film alimentaire et les laisser au frigo pendant 4 jours. Sortir les bols à température ambiante 2 h avant la confection des macarons.

J-1 ou le jour J :
Préparer la ganache : Faire fondre les deux chocolats hachés au bain-marie. Dans une petite casserole, faire chauffer la crème liquide jusqu’à ébullition. Verser le sucre dans une autre casserole et laisser fondre à feu assez fort. Laisser caraméliser jusqu’à l’obtention d’une couleur ambrée. Retirer du feu et ajouter le beurre demi-sel (attentions aux projections !) en mélangeant avec un fouet. Verser la crème liquide chaude en continuant de mélanger. Verser le caramel en 3 fois sur le chocolat fondu et bien mélanger. Laisser refroidir la ganache en couvrant le récipient avec du film alimentaire pour éviter la formation d’une croute.

Le Jour J :
Faire fondre le chocolat haché au bain-marie. Tamiser séparément le sucre glace et la poudre d’amande avant d’effectuer les pesées. Une fois tamisés et pesés, rassembler le sucre glace et la poudre d’amande dans un récipient et bien mélanger. Incorporer le colorant rouge aux 55 g de blanc d’œuf. Les ajouter à la poudre d’amande et le sucre et mélanger de nouveau uniformément, en étalant bien sur les bords du récipient pour faciliter l’homogénéisation.
Placer les autres 55g de blancs d’œufs dans la cuve d’un batteur avec une pincée de sel. Dans une casserole, cuire le sucre et l’eau à 118 °C. Lorsque le sucre est à 115 °C, commencer à monter les blancs en neige. Quand le sirop de sucre atteint les 118 °C, le retirer du feu et commencer à le verser en petit filet sur les blancs déjà bien souples. Continuer à battre la meringue jusqu’à ce qu’elle devienne tiède (les bords de la cuve du batteur doivent être  légèrement chauds au toucher). On obtient une préparation blanche lisse et brillante : la meringue italienne.
Mélangez la meringue italienne à la préparation sucre/poudre d’amandes, en 3 fois, en étalant bien sur les parois du récipient. Ajouter le chocolat fondu et continuer à mélanger jusqu’à ce que le mélange commence à être souple et brillant et tombe en ruban quand on soulève la spatule.

Couvrir une ou plusieurs plaques de four avec du papier sulfurise. Selon les conseils dans le livre de Pierer Hermé, j’avais préparé (ou plutôt PP avait préparé) un patron en dessinant des cercles de diamètre voulu (4 cm ici) sur une feuille blanche. J’ai glissé le patron sous le papier sulfurisé pour faciliter la confection des macarons. Une fois la plaque remplie, retirer doucement le patron et l’utiliser pour la plaque suivante. 
Remplir une poche à douille (douille de diamètre environ 0.5 cm) de la pâte à macarons.
Former les macarons  sur la plaque de four, en laissant un peu de distance entre les coques. Tapoter légèrement la plaque du four sur le plan de travail afin d’éliminer les bulles d’air (ou soulever la plaque à environ 30 cm de hauteur et la laisser tomber sur le plan de travail ; Attention : à ne faire qu’une seule fois par plaque).
Laisser reposer 45 minutes à température ambiante afin de constituer une croute sur la surface des macarons (il ne doit pas y rester de traces quand on touche légèrement la surface du macaron). Préchauffer le four à 160 °C (chaleur tournante). Cuire pendant 10 à 12 minutes en ouvrant rapidement la porte du four à la 8ème et à la 10ème minute. Ne pas les laisser colorer.
Laisser bien refroidir les macarons avant de les décoller.

Hacher le chocolat aux amandes caramélisées afin d’obtenir des éclats (j’ai essayé de préserver plus d’amandes que de chocolat).  Remplir une poche à douille avec la ganache et garnir généreusement la moitié des coques. Parsemer des éclats de chocolat aux amandes caramélisées. Recouvrir avec l’autre moitié des  coques.
Laisser reposer les macarons au frigo pendant 24 h avant de déguster.

Friday, 5 March 2010

Солен чийзкейк II / Cheesecake salé II

Солен чийзкейк със сьомга и спанак

Отдавна не бях правила чийзкейк – поне от декември насам, lol ! Трябваше да наваксам и в рамките на една седмица направих три – солен и два сладки – за хапване вкъщи и за събиране с колежки.

Макарони „Червено кадифе”/Macarons « Red Velvet »

Това трябваше да е първомартенския ми поздрав към вас, както и втората половина от февруарското предизвикателство. За съжаление, успях да проваля макароните като по учебник. Всичко вървеше като по ноти, до момента, в който художинкът в мен се разбунтува, че червеният цвят е много ярък и ще трябва да добавя малко лилаво, за по-карминен оттенък. Три тура с бъркалката по-късно и целувката спадна. Резултатът е ненадигнали се макарони и един урок за това колко важен е всеки жест при правенето им и колко лесно може да се премине от бухнали полички към бадемови бисквитки. 
На всичкото отгоре, точно на 1ви март, се оказах със схванато рамо за няколко дни и почти невъзможност да си движа дясната ръка. Дано мартеницата помогне за здраве поне през остатъка от годината! 
Но не се отчайвам! Както казва Скарлет О`Хара: „Утре е нов ден!”.

Независимо от всичко, с малко закъснение, Честита Баба Марта на всички! Да сте здрави, румени и засмени!


Le 1er mars tous les bulgares portent une petite décoration faite de fils rouges et blancs entremêlés pour la bonne santé, prospérité et pour annoncer l’arrivée du printemps – la martenitsa.
Je voulais faire une sorte de carte virtuelle pour marquer cette occasion – quelque chose en rouge et blanc… comme des macarons Red Velvet (qui seraient accessoirement la deuxième partie de mon «défi» du février). Malheureusement, je les ai ratés… en 3 coups de spatule supplémentaires. Voyez-vous, la préparation allait très bien jusqu’au moment où l’artiste en moi a décidé que le rouge manquait un une petite teinte violacée. J’ai rajouté du colorant et j’ai mélangé un poil trop longtemps… un poil suffisant pour faire tomber la meringue et passer des macarons aux biscuits aux amandes. Mais je ne désespère pas. Comme dirait Scarlett O’Hara (le personnage féminin principal de «Autant en emporte le vent») – « Demain est un autre jour ! ».
Bon printemps à tous !

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...