Sunday, 5 September 2010

Керамичните фасади на Лисабон / Les façades en céramique de Lisbonne


 Тази година ваканцията ни беше в Португалия. По семейни причини ходим там веднъж на 3-4 години. Базовият лагер е в едно малко селце близо до испанката граница, откъдето е свекърва ми. В близко време ще разкажа и за селото. Тази година бяхме предвидили, освен обичайната програма, и няколко разтоварващи дни в Лисабон.


Лисабон ми хареса изключително много. Сравнително малък и уютен град, с павирани тротоари и високи хълмове. Старият Лисабон е очарователен с тесните улици, висящо пране и хиляди стъпала. Фасадите на много от сградите са облицовани с керамични плочки, някои в типичното синьо („азулежос”), други в жълто, зелено, кафяво. С рисувани или керамични орнаменти около прозорците и под покрива. Жълти трамваи обикалят по уличките, понякога на сантиметри от сградите. Над града се издига замъкът Сао Жорж, кацнал на върха на едноименния хълм. В подножието и по склоновете са разположени два от емблематичните квартали на Лисабон – Мурария и Алфама – люлката на фадото (заедно с град Коимбра). Много ми се искаше да послушам фадо на живо, в някой от ресторантите и клубовете в Алфама и Байру Алто, но в отредения ден откраднаха портфейла на мъжа ми с всички документи, карти и част от бюджета, предвиден за мероприятието, та със съжаление отменихме клуба с фадо. Независимо от това непредвидено объркване на програмата, успяхме да се разходим и да видим доста неща.
Колекцията от азулежос по фасадите I / 
La collection d’azulejos sur les façades I

Тъй като блогът е що-годе кулинарен, няколко думи за португалската кухня. Едно от най-емблематичните продукти е bacalhau – сушена и осолена риба-треска. Можете да я опитате в различни разновидности – bacalhau cozido (сварена на пара и сервирана със зеленчуци),  bacalhau a braz (разбъркана с яйца и пържени картофи), bacalhau a lagareiro (печена и сервирана с картофи). Друго често срещано ястие са печените на скара сардини (sardinhas asadas). Изобщо рибата и морските продукти се срещат в изобилие в крайбрежните райони. В повечето случаи месото или пилешкото се сервират с ориз и пържени картофи, понякога, придружени от салата. Когато седнете в заведение, почти винаги след менюто носят хляб, масло, паста от сардини, сирене, маслини за похапване, докато чакате. Имайте предвид, че тези малки екстри се заплащат допълнително, а не са включени в цените в менюто. Ако имате път към Лисабон, препоръчвам да се отбиете в Cervejaria Trindade в Байру Алто – бивша пивоварна, построена върху останките на манастир от 13ти век, с разкошни керамични орнаменти в основната зала. За съжаление мястото е доста туристическо, затова идете рано (преди 20 часа). Кухнята е типично португалска, но не и висша кулинария. Хубаво хапване във впечатляващ декор!

Колекцията от азулежос по фасадите II / 
La collection d’azulejos sur les façades II
Не пропускайте да се отбиете и в Белем (малко встрани от центъра на Лисабон). Освен Манастира на Иеронимитите и Кулата на Белем, и двете класифицирани като световно историческо наследство от ЮНЕСКО, там можете да опитате един от най-разпространените португалски сладкиши – Pastel de Belém  – тарталетки от нещо като многолистно тесто, пълнени с яйчен крем. Историята разказва, че са възникнали през 18ти век, когато монасите йеронимити от започнали до продават сладкиши в манастира, за да наберат средства за издръжката си. Сладкишите бързо добили популярност и направата им продължила и след затварянето на манастира през 1820г. От 1837г. насам единствено сладкарницата срещу манастира пази оригиналната рецепта и имат правото да ги произвеждат под името „Pastel de Belém”, в останалата част на страната (и извън нея) за известни като „Pastel de Nata” (или просто „ната”). Ната, признавам, са и предпочитаните ми португалски сладкиши, другите видове ми идват твърде тежки и сладки.

Колекцията от азулежос по фасадите (пак)
La collection d’azulejos sur les façades (encore)

Накратко, с удоволствие бих се върнала в Лисабон, дори и само за един дълъг уикенд, за да видя отново керамичните фасади и да се загубя по тесните улички на Алфама и Байру Алто.

Хълмът Сао Жорж с квартала Мурария и замъка
La colline Sao Jorge avec le quartier de Mouraria et le château

Cette année nous avons passé nos vacances au Portugal. Ma belle-maman étant d'origine portugaise, tous les 4-5 ans nous allons faire un tour au pays, dans sa maison de campagne. La maison se situe dans un petit village pas loin de la frontière espagnole. Je vous présenterais le village un des ces jours. Cette année, à part les occupations habituelles, nous avions prévu de passer quelques jours à Lisbonne.

Кварталът около Замъка (Castelo) /
Le quartier du château (Castelo)

J’ai beaucoup aimé Lisbonne. C’est une ville à taille humaine et confortable, avec des trottoirs pavés et beaucoup de collines (7 en tout, comme Rome). Le vieux Lisbonne est très charmant avec ses ruelles étroites, des milliers d’escaliers et le linge aux fenêtres. Les façades de beaucoup de maisons sont couvertes de  carreaux de céramique en bleu traditionnel («azulejos»), en jaune, vert, marron. Avec des dessins en céramique autour des fenêtres ou sous les toits. Des tramways jaunes se faufilent dans des rues étroites, parfois en passant à quelques centimètres des maisons. Au-dessus de la ville, le château de Sao Jorge trône sur la colline du même nom. Au pied et sur le flancs de la colline se trouvent les quartiers de Mouraria et d’Alfama : le berceau du fado (avec la ville de Coimbra). Je voulais bien écouter du fado dans un des clubs d’Alfama ou Bairu Alto, mais le jour J venu, mon mari s’est fait voler son portefeuille avec tous ses documents, CB et une partie du budget pour le fado. Malgré cet incident très désagréable, nous avons pu quand même nous promener dans la ville et voir l’essentiel.

Изглед от замъка към река Тежу
Vu du château sur le Tage

Comme mon blog parle surtout de cuisine, je vais dire quelques mots sur la cuisine portugaise. Un des ses produit-phare est la morue («bacalhau») : du cabillaud séché et salé. On peu la déguster sous différentes formes : « bacalhau cozido » (cuit à l’eau avec des légumes), « bacalhau a braz » (avec des œufs et frites), « bacalhau a lagareiro » (cuit au four avec des pommes de terre). Autre plat très répandu : les sardines grillées (« sardinhas asadas »). En somme, le poisson et les fruits de mer sont très populaires le long des cotes. Les plats sont généralement servi accompagnés de riz et de frites, parfois avec de la salade à côté. Une particularité des repas servis au restaurant est « le couvert » : quelques morceaux de pain, olives, beurre, fromage ou paté de sardines qui sont apportés juste après votre arrivée. Ils sont payants si vous les entamez. Si vous êtes de voyage à Lisbonne, la Cervejaria da Trindade (merci, Hélène !) vaut le détour :  une ancienne brasserie construite sur les vestiges d’un couvent du XIIe siècle avec de magnifiques décorations en céramique dans la salle principale. Malheureusement, l’endroit doit être indiqué dans tous les guides, car après 20h00 du soir la foule se presse aux portes. De la cuisine traditionnelle sans prétentions pour haute gastronomie, servie dans un décor magnifique.

Уличките около замъка
Les ruelles autour du château
N’oubliez pas aussi de visiter Belém : un quartier un peu en dehors du centre ville, le long du Tage. A part le monastère des Hyéronimites et la Tour de Belém, tous les deux inscrits au patrimoine mondial del’UNESCO, c’est l’endroit où l'on déguste les célèbres pâtisseries « Pasteis de Belém » : tartelettes avec à la crème pâtissière sur une sorte de pate feuilletée. Selon l’histoire, elles ont été crées au XVIII siècle au monastère des Hyéronimites et vendues pour rapporter un peu d’argent au couvent. Le couvent a été fermé dans les années 1820 et depuis 1837 la pâtisserie « Casa de Belém » est la seule qui tienne la recette originale. Les tartelettes fabriquées là-bas sont les seules à avoir l’appellation « Pastel de Belém», ainsi dans le reste du pays elles sont connues sous le nom de «Pasteis de Nata». Ce sont mes gâteaux portugais préférés : le croustillant de la pâte avec l’oncutoasité de la crème dedans, un délice! J’avoue que je trouve les autres types de gâteaux un peu trop lourds et sucrés.
En résumé, je retournerai bien à Lisbonne, même juste le temps d’un long week-end, pour revoir ses façades en céramique et me perdre à nouveau dans les ruelles d’Alfama et Bairo Alto.

Уличките в Алфама I / Les ruelles d’Alfama I

Уличките в Алфама / Les ruelles d’Alfama II

Стълбите в Алфама / Les escaliers d’Alfama

Confeitaria Nacional – дна от най-известните сладкарници, построена преди 180 години
Confeitaria Nacional – une des plus anciennes pâtisseries de Lisbonne – depuis 180 ans

Изглед към Алфама от ларгото през църквата Санта Лузия
Vue sur le quartier d’Alfama depuis le largo de l’église Santa Luzia

Ларгото пред църквата Санта Лузия с изглед към река Тежу
Le largo devant l’église Santa Luzia avec vue sur le Tage

Жълтите трамваи (ул. Сао Томе)
Les tramways jaunes (rua Sao Tomé)

Ул. Сао Томе – кафене
Rua Sao Tomé - café

Асансьорът Санта Жуста – свързващ квартала Байша (Ниският квартал) с Байру Алто (Високият квартал) – проектиран от Раул Мение дю Понсар, ученик на Густав Айфел и построен през 1902г. / 
 L’ascenseur de Santa Justa reliant le quartier de Baixa (quartier bas) avec le Bairu Alto (quartier haut) – conçu par Raoul Mesnier du Ponsard (élève de Gustave Eiffel) en 1902

Изглед към Манастира на Кармелитите (14ти век) в квартал Чиадо, разрушен при земетресение  през 1755 г. /  
Vue sur le Couvent des Carmes (XIVe) dans le quartier de Chiado, détruit par un tremblement de terre en 1755

Байру Алто (Високият квартал) – живописни калдъръмени улички / 
Вes ruelles de Bairu Alto

Байру Алто
Bairu Alto

Колонадите под сградите около Praça Do Comercio (централният площад на Лисабон, точно да река Тежу) / Les  arcades de Praça do Comercio; la place centrale de Lisbonne; juste à côté du Tage

Прозорците на Лисабон
Les fenêtres de Lisbonne

Вратите в Алфама с миниатюрни градинки /  
Les portes d’Alfama avec leurs jardinets

Белем – манастирът на Йеронимитите и нефът на църквата Санта Мария, където са гробниците на Васко да Гама и на поета Луис де Камоенс
Le monastère des Hyéronimites et le nef de l’église Santa Maria où se trouvent les tombeaux de Vasco da Gama et le poète Luis de Camoes

Белем – защитната кула, построена през 16 век в чест на експедицията на Васко да Гама / Belém  – la tour fortifiée construite en XIVe siècle en honneur de l’expédition de Vasco da Gama

Белем – изглед към моста „25 април” над Тежу
Belém  – vue sur le pont « 25 avril » sur le Tage

Белем – сладкарницата "Casa de Belém" /  
Belém  – la pâtisserie "Casa de Belém" I

И пак сладкарницата в Белем / 
 Belém  – la pâtisserie II

Белем - Паметникът на Изследователите /
Belém - le Monument des Découvertes

Cervejaria Trindade

Португалската кухня в снимки – сардини на грил, дреболиите за похапване с местната бира (Сагрес), калдо верде (супа със зеле), печена солена риба-треска (bacalhau a lagareiro) / 
 La cuisine portugaise en images – sardines grillées , les amuse-bouches et la bière locale, la soupe au chou (caldo verde), la morue grillée au four (bacalhau a lagareiro).

9 comments:

ghost13 said...

Благодаря за разходката, много интересно.
Спорна седмица!

fedora said...

Първо, честит празник!

Второ, чудесна разходка в този празничен ден ни устрои :) Благодаря!
И аз обичам да снимам врати и витрини с храна :)))

Много усмивки :)

Dani said...

Маги, прекрасна разходка :)
Обичам тези градове, които сякаш са "кацнали"
Усмихнат празничен ден!

Milena said...

Привет,Мира:)

Интересен разказ, прекрасни снимки и местенце с много чар и атмосфера.
Тези фасади са много красиви, а уличките толкова живописни и вдъхновяващи...

Хубав ден ти желая!

Daniela Dineva said...

Мира,
страхотна почивка сте изкарали в тази прекрасна обстановка и толкова много интересни забележителности, които можеш да видиш в Лисабон.
Не съм била там, но много ми се иска да го посетя този чудесен град.

Поздрави :)

Mira said...

Лати, Ина, Дани, Милена, Дани, благодаря ви :). Наистина Лисабон много ми хареса, въпреки няколкото неприятни момента! Честит празник ина вас!
Ина, имам още няколко снимки на витрини с храна в запас (то нали всеки си е башка луд) :D
Лека и усмихната седмица!

Milen@ said...

Увлекателен разказ и прекрасни снимки! Удоволствие беше на видя Лисабон през твоите очи, Мира!
За тези сладки бях чувала доста и дори издирвах рецептата :-) Направих ги и много се харесаха, но не знам до колко е била автентична рецептата :-)

Поздрави, Милена

Диди Б said...

Мира,благодарности за чудесния разказ - словесен и снимков!Така ми се прииска да отида там!Радвам се,че сте имали такава колоритна отпуска,въпреки неприятния инцидент.
Поздрави!...в очакване на още интересни разкази:)

Mira said...

Диди, Милена, благодаря ви за комплиментите! :)
Милена, и аз имам в запас една рецепта за натас, купих си и формички (или поне мисля, че купих правилните, лол!) и ще я пробвам в скоро време. Твоите натас сигурно са били изключително вкусни!

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...