Thursday, 11 February 2010

Мадлените на еЛеН - I / Les Madeleines de LN - I

Мадлени с мед и лавандула
Опитвайки са да науча повече за историята на мадлените, открих, че са били сътворени в кухнята на крал Станислас Лешчински (детрониран полски крал, тъст на крал Луи XV), който прекарва голяма част от изгнанието си във Франция и завършва дните си в Нанси.
Признавам, че преди да дойда тук, единствената Мадлен, която познавах беше тази с многото братовчеди, която не идва на срещите си със Жак Брел. Едва по-късно опитах малките сладкиши, които се съчетават изключително добре с чаша мляко. Няколко пъти чувах и за „мадлените на Пруст”, но като неособено голям почитател на литературата  от 19ти век, не се впечатлявах особено. При това, редовно опитвах да опозная и оценя западноевропейската класика от онова време – Зола, Балзак, Юго, Дикенс – поне по 3-4 техни произведения са ми минали през ръцата, но някак си не успяха да ме запленят. Любимите ми автори от тази епоха са Александър Дюма (баща) и Жул Верн. Но спадат ли те към класиците?
Опитах да прочета и „По следите на загубеното време”. С усилие стигнах до 25та страница и нищичко не си спомням. Затова и съм пропуснала момента, в който една мадлена по време на следобедния чай отключва редица спомени на автора за неговата младост.
Сега, след като си признах литературното невежество, с чиста съвест преминавам към рецептата. От близо 2 години имах форми за мадлени, но не и читава рецепта.Кръстникът на ПП прави страхотни домашни мадлени, но все забравям да му поискам рецептата. До деня, в който моята колежка еЛеН донесе на работа три кутии пълни с чудесни мини-мадленки. Този път взех рецептата... и поимпровизирах миналия уикенд.

Продукти:
(за 28 мадлени)
150 г брашно
125 г масло
100 г кафява захар
3 с.л. мед
2 яйца
2 с.л. прясно мляко
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. сушен лавадулов цвят

Млякото се затопля и в него се разбърква лавандуловия цвят. Оставя се да престои 10 минути. Маслото се разтопява. В купа се разбиват яйцата със захарта, прибавя се медът и се разбърква добре. Брашното се пресява с бакпулвера и се добавя към яйцата и захарта. Разбърква се добре. Прибавят се разтопеното масло и млякото с лавадула. Разбърква се добре. Оставя се да престои 30 минути в хладилник. (Препоръчва се стъпката с охлаждането да не се пропуска, защото именно разликата в температурата спомага за доброто издуване на сладките при печене).
Фурната се загрява на 220 градуса.
Охладената смес (вече сгъстена) се разпределя във формите с помощта на супена лъжица. Не трябва да се слага голямо количество – формите се запълват на около ¾ от обема. (Металните форми за мадлени се намазняват предварително, силиконовите нямат нужда от мазнина).
Мадлените се пекат първо на 220 градуса за 4 минути, после фурната се намалява на 180 градуса и се пекат още 5 минути (времето за печене е за моята фурна, която е с вентилатор, може да се наложи да се увеличи или намали в зависимост от типа фурна).
Изваждат се още горещи от формите. Оставят се да изстинат върху решетка.


Madeleines au miel et à la lavande

En me penchant sur l'histoire des madeleines, j'ai découvert qu'elles avaient été inventées dans les cuisines du roi Stanislas, à qui, parait-il on doit aussi le baba au rhum. J'avoue qu'avant de venir en France, la seule Madeleine que je connaissais, était celle qui avait beaucoup de cousins et qui ne venait pas à ces rendez-vous avec Jacques Brel.
Ensuite, j'ai pu gouter aux petits gâteaux succulents (avec un verre de lait). Par contre la référence aux "madeleines de Proust" me dépassait un peu. Voyez-vous, je n'ai jamais trop accroché aux grands classiques du 19ème de l'Europe occidentale. Et ce n'est pas faute d'avoir essayé : Hugo, Zola, Balzac, Dickens : j'ai lu au moins 3-4 œuvres de chacun d'eux, mais ils n'ont pas réussi à me captiver. Par contre, j'aime beaucoup Alexandre Dumas (père) et Jules Verne, mais font-ils partie des classiques ?
Bon, tout ça pour dire que j'ai essayé de lire "A la recherche du temps perdu". Je suis péniblement arrivée à la page 25 et je ne me souviens absolument de rien (peut-être pourrais-je essayer de recommencer le livre pour tester si je suis devenue plus sage avec l'âge). Donc, j'ai du rater le moment où une madeleine déclenche un flot de souvenirs de la jeunesse de l'auteur. Une jeunesse qu'il avait passé de coté de chez Swann (bizarre, j'ai toujours pensé que c'était un prénom hollandais). Bon, après avoir étalé mon ignorance de la littérature française, il est peut-être temps de passer à la recette.
Cela faisait 2 ans que j'avais les moules à madeleines, mais pas une bonne recette. Le parrain de PP en fait de très bonnes, mais la dernière fois que je l'ai vu, j'ai oublié de lui demander la recette. Jusqu'au jour où une collègue au travail, LN, est venue lundi matin avec 3 boites pleines d’excellentissimes mini-madeleines. Cette fois, j'ai demandé la recette… et j’ai improvisé derrière.

Ingrédients (pour 28 madeleines) : 

150 g farine
125 g beurre
100 g sucre
3 càs de miel
2 oeufs
2 càs de lait
1 càc de levure chimique
1 càc de fleurs de lavande séchées

Faire chauffer le lait et y ajouter les fleurs de lavande. Laisser infuser pendant 10 minutes. Faire fondre le beurre. Dans un saladier, mélanger les œufs, le miel et le sucre. Tamiser la farine avec la levure. L’ajouter au mélange œufs/sucre. Mélanger. Ajouter le beurre fondu et le lait avec les fleurs de lavande. Bien mélanger à nouveau. Laisser reposer 30 minutes au frigo.
Préchauffer le four à 220 °C.
Garnir les moules à madeleines, sans trop déborder : environ à ¾ de leur taille. Les miens sont en silicone. Si vous utilisez des moules en aluminium, il faudra les huiler auparavant.
Enfourner les madeleines et les faire cuire pendant 4 minutes. Baisser la température du four et les laisser cuire encore pendant 5 minutes (temps de cuisson à ajuster selon le four si nécessaire, le mien est à chaleur tournante).  
Démouler les madeleines encore chaudes et les laisser refroidir sur une grille.

6 comments:

Диди said...

Много интересен постинг, мадлените изглеждат пухкави и вкусни!....Аз пък съм в обратна на твоята ситуация - нямам форми за мадлени,но тук има(м)хубава рецепта за тях:)

Dani said...

Благодаря за подробната информация / за съжаление и аз не си "падам" по Пруст/. Много са ти хубави мадлените, но и аз нямам форма. Слънчево настроение и усмихнат ден от мен :))

Rayna said...

О-о-о,
сигурно са невероятни, не знаех за лавандуловия цвят, мисля че ще ги опитам най-скоро!
Поздрав най-сърдечен

Mira said...

Диди, Дани, Райна, благодаря ви за милите думи :)
Райна, аз лавандуловия цвят го купих от един магазин за биопродукти и сега му търся приложения :D. Иначе много харесвам аромата, даже имам една туфа лавандула на терасата :)
Приятни почивни дни ви пожелавам :)

nadezhda said...
This comment has been removed by the author.
nadezhda said...

Мира, благодаря за рецептата, ще я пробвам в най-близко бъдеще.
Аз пробвах няколко рецепти, но все ми стават твърди мадлените.
А за лавандулата, мога да ти предложа едни страхотни лавандулови бисквитки :)

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...