Thursday, 28 January 2010

Пиле по фламандски/Waterzooi de poulet

През лятото на 1994та, българският футболен отбор си пробиваше път към полуфиналите на световното първенство, а аз бях на летен стаж по програмата Темпус (като Еразмус, но за студенти от тогавашната Източна Европа, преди да станем част от голямото европейско семейство) в белгийския град Гент. От онова време ми останаха няколко чудесни приятелства, дори и през хиляди километри разстояние, любовта ми към Плоската страна и очарованието на Париж.
Няколко години по-късно по изключително щастливо стечение на обстоятелствата заживях в Париж. Тъй като Брюксел на е час и половина от града на светлината, успях да убедя ПП да отидем за един уикенд, тъкмо да му покажа и красотата на Брюге. За моя най-голяма радост, той не се противи особено и дори оцени всичко по достойнство. След още няколко години, мой много близък приятел се премести да живее в Ротердам, което доведе до ежегодни срещи по средата на пътя – Брюксел, Брюге, Гент, Антверпен, Лиеж, Мехелен… все хубави места за посещение, хапване и пийване (на бира, разбира се !). Миналата есен пак се върнахме в Гент (към който все ме тегли и който ще си остане завинаги любимият ми белгийски град). Когато след неколкочасова разходка под октомврийското слънце, стомасите ни напомниха за себе си, намерихме един чудесен ресторант, ‘t Klokhuys, точно зад края на Kraanlei. Изключително удачен избор - малък, почти семеен ресторант, с редовни клиенти, любезен персонал и чудесна кухня. Там си поръчах фламандското ястие с пиле, Waterzooi (нещо средно между супа и яхния), което си спомнях с много добри чувства.
 

«Ay Marieke, Marieke/ Je t’aimais tant / Entre les tours de Bruges et Gand… » - Jacques Brel

Оттогава намерих рецептата в сайта Marmiton (което в превод означава „кухненски чирак” и когото много уважавам), при това във варианта “Waterzooi от Гент” и във Food Network. Направих смес между двете. Не претендирам, че е оригиналната рецепта, но доста се доближава до това, което съм опитвала.

(Последно - За почитателите на френската кухня, неговорещи езика на Молиер – видях, че Мармитон предлага рецептите на някои по-известни френски ястия, преведени на английски).

Продукти:
За 4-6 порции

3 филета бяло пилешко месо
1 стрък праз - бялата част
3-4 картофа
2 -3 моркова
1 стрък целина - стъблото
500 мл пилешки бульон (аз ползвах на кубче)
1 с.л. олио
1 дафинов лист
Сол, черен пипер, индийско орехче
Нарязан магданоз за поръсване

За застройката:
1 с.л. нишесте
1 чаша (150 мл) заквасена сметана
4 жълтъка

Пилешкото бяло месо се нарязва на хапки. Празът и целината – напречно на тънки полумесеци, морковите и картофите – на дебели шайби (1 см).
Празът, морковите и целината се задушават за няколко минути в олиото, но без да се зачервят. Прибавя се пилето и се задушава още 3-4 минути. Добавя се пилешкият бульон,подправя се с черния пипер, дафиновия лист и щипка индийско орехче. Тенджерата се похлупва и се оставя да ври на слаб огън за 20-25 минути. 10 минути преди края се добавят картофите. Отдръпва се от огъня и се оставя да изстине няколко минути.
За застройката: В дълбока купа или малка тенджерка се разбъркват нишестето и жълтъците.  Добаня се сметаната и се разбърква добре. С черпак се сипва по малко от бульона от готовата супа и се разбърква добре. Добавя се още малко от горещия бульон и пак се разбърква. Когато съдържанието на двата съда достигне сходна температура, съдържанието на купата се изсипва в тенджерата с пилето и зеленчуците. Разбърква се и се връща на огъня, докато добие желаната гъстота.
Забележка - Варирайки количествата нишесте, може да нагласите гъстотата в зависимост от предпочитанията ви. С горепосочените пропорции стана с консистенцията на яхния. Ако сложите по-малко(или никакво) нишесте, ще стане по-скоро като супа.

Сервира се топло, поръсено със ситно нарязан магданоз, най-добре придружено с хрупкав хляб и студена бира.
Pendant l’été 1994, j’étais en stage avec le programme Tempus à Gand. Tempus n’existe plus, c’était un programme d’échange d’étudiants, comme Erasmus (devenu particulièrement célèbre avec le film "Auberge espagnole") pour les étudiant de l’Europe de l’est, avant que nos pays ne fassent partie de la grande famille européenne. Je suis revenu de ce séjour inoubliable avec quelques amitiés, persistantes malgré les milliers de kilomètres qui nous séparent maintenant, mon amour pour le Plat pays et la magie de Paris.
Quelques années plus tard, suite à un des ces concours de circonstances heureux et inespérés, je me suis installée durablement à Paris. Comme Bruxelles n’est qu’à une heure et demie de la Ville Lumière, j’avais réussi à convaincre PP d’aller y passer un week-end. A ma plus grande joie, non seulement il y a consenti, mais il n’a pas été déçu du voyage. Le hasard faisant bien les choses, quelques années plus tard, un de mes très bons amis est parti vivre et travailler à Rotterdam. Ce qui nous a naturellement amené à nous rendre  visites et à nous retrouver au moins une fois par an à mi-chemin : Bruxelles, Bruges, Gand, Anvers, Liège, Mechelen, etc...  que des endroits agréables pour y passer quelques jours, en bonne compagnie, autour d’un repas et, surtout, une bière ! En automne dernier nous sommes à nouveau retournés à Gand (qui restera toujours ma ville belge préférée). Après une longue promenade le long des canaux sous le soleil d’octobre, nos estomacs se sont rappelés à nos bons souvenirs. Nous avons trouvé un très bon resto «‘t Klokhuys» (juste derrière Kraanlei). Un petit resto chaleureux, avec des habitués du dimanche et une excellente cuisine. J’ai commandé le waterzooi (un plat entre soupe et ragout) que je n’avais pas mangé depuis longtemps… presque 15 ans.

Depuis ce dernier voyage, j’ai trouvé la recette de waterzooi sur Marmiton (que j’aime bien), en plus, en sa variété gantoise et sur Food Network… En fin de compte j’ai fait un mélange des deux. Je ne prétends pas que c’est la recette originale, mais ça ressemble fortement à ce que j’ai déjà gouté.

Ingrédients (Pour 4-6 parts) :

3 blancs de poulet
Le blanc d’un poirot
3-4 pommes de terre
2-3 carottes
1 tige de céleri
500 ml de bouillon de volaille (j’ai utilisé de bouillon en cubes)
1 càs de l’huile

1 feuille de laurier
Noix de muscade
Sel et poivre

Pour épaissir la sauce :
1 càs de maïzena
4 jaunes d’œufs (je pense que 2 œuf entiers feront l’affaire aussi, mais j’avais des jaunes sous le coude)
15 cl de crème fraiche légère

Eplucher et laver les légumes. Couper le poulet en morceaux. Emincer le poirot et le céleri (dans les recettes que j’avais trouvées on préconise de tailler le poirot en julienne, mais je n’aime pas les gros morceaux de poirot dans les plats, donc j’ai opté pour de fines rondelles). Couper les carottes et les pommes de terre en rondelles d’1 cm d'épaisseur environ. Dans une casserole, faire suer le poirot, le céleri et les carottes dans l’huile chaude (on peut rajouter une petite noisette de beurre) pendant quelques minutes, sans coloration. Ajouter le poulet et le faire revenir encore pendant quelques minutes. Verser le bouillon de volaille, poivrer, ajouter la feuille de laurier et une pincée de noix de muscade.
Couvrir et laisser mijoter à feu doux pendant 20-25 minutes. Ajouter les pommes de terre 10 minutes avant la fin de la cuisson. Une fois la cuisson terminée, retirer le plat du feu et laisser tièdir quelques minutes.

Dans un grand bol, mélanger la maïzena avec les jaunes d’œufs. Ajouter la crème fraiche et bien mélanger à nouveau. Ajouter une louche de bouillon du plat et bien mélanger. Rajouter encore une louche de bouillon du plat et mélanger à nouveau. Quand le mélange dans le bol est presque aussi chaud que le plat, verser le contenu du bol dans la casserole et bien mélanger.
Remettre la casserole sur le feu et laisser mijoter encore quelques minutes afin d’obtenir une sauce assez épaisse.
En jouant sur la quantité de maïzena, on obtient une sauce plus ou moins épaisse. Si vous n’en mettez pas, le plat ressemblera plutôt à une soupe.
Servir chaud, parsemé de persil plat haché, accompagné d’une baguette bien croustillante et d'une bière bien fraiche.

6 comments:

Dimitrana S. said...

Аплодисменти от мен, Мира, за чудесно представената рецепта!

И сърдечни поздрави :-)

пепеляшка said...

Мира рецептата е прекрасна, особено с тази изкушаваща чаша бира....
Аз обаче имам пак питане за онези Pains aux raisins...най-сетне намерих в нета една рецепта, на френски разбира се, но чрез Гугъл преводача, който превежда криво-ляво, подразбрах за какво иде реч....тестото всъщност е за бриош, което е подобно на нашето козуначено, нали? Но на рецептата за яйчния крем, пише някакъв крем на прах/гугъла ми го превежда сметана на прах, но нали е яйчен крем?/, това всъщност да не е яйца на прах, или какъв е този крем- просто нещо като крем ванилия ли е? щом е от яйца, мляко и захар....
Виж колко съм досадна, извини ме!
Прекрасен уикенд ти желая!
Пепеляшка

http://www.patiss.com/recette/viennoiseries/pain_raisins.html

Maria said...

Чудесна рецепта, още утре ще я спретна! Благодаря за страхотното представяне!

Към Пепеляшка, това е сладкарския крем от жълтъци, нишесте и мляко. На италиански е пастичера. Той може да се пече, затова се използва такъв. Иначе тестото за бриош е почти идентично с нашето козуначено, малко в технологията има разлика и на вкус на мен по ми допада.

Поздрави и хубав уикенд!

Dani said...

Поздравления, Мира за рецептата, а снимката е изкушаваща :)Може би в описанието трябва да направиш корекция :в продуктите пишеш жълтъци, а вописанието -белтъци :)))Хубав ден :)

Nanita said...

Мм..как апетитно изглежда!Чудесно представяне!Поздрави!

Mira said...

Дими, Пепеляшка, Дани, Мария, Нанита, благодаря ви за добрите думи!
Дани, благодаря за поправката - коригирах я (че то покрай макароните все белтъци са ми в главата! :)))
Пепелящка, Мария е права, това е сладкарския яйчен крем (на френски крем патисиер). Ще гредам тази вечер или утре да ти преведа рецептите и да ти ги пусна по мейла, че седмицата ми беше доста натоварена.
Весел и вкусен уикенд, момичета! :)))

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...