Monday, 23 November 2009

Ориз на фурна с къри и лимон/Riz au curry et citron


Както повечето ми рецепти напоследък, и тази я мернах за първи път на сайта на Тейстспотинг. Снимката ме отведе в блога Kalyns Kitchen. Видя ми се проста и лесна за изпълнение, чудесна за гарнитура (след няколко мои модификации, разбира се ;)). В  оригиналната рецепта авторката ползва една смес от подправки, чието съдържание  е дълго колкото краката на топмодел. Аз промених малко подправките (списъкът е вече дълъг колкото моите крака) и замених кедровите ядки с бадеми.

Wednesday, 18 November 2009

Супа от сладки картофи.../Soupe de patates douces...

Супа от сладки картофи, моркови и крема сирене

Преди няколко седмици пробвах една рецепта за супа с пилешко и крема сирене. Досега не бях пробвала такъв вариант. Обикновено в супи (най-вече зеленчукови)  слагам 2-3 триъгълничета „Ла ваш ки ри” или подобно топено сирене. Реших за пробвам да го заместя с крема сирене и модификацията се получи доста сполучлива.

Продукти:
1 голям сладък картоф (батат)
3 средно големи моркова
2 средно големи картофа
1 ешалот (или 1 малка главичка лук)
100 г сирене „Крема” (или тип „Филаделфия”)
1 с.л. зехтин
Сол, черен пипер, индийско орехче, щипка сух джинджифил
Около 100 мл прясно мляко

Зеленчуците се обелват и измиват. Ешалотата се нарязва на дребно, картофите – на едри кубчета, морковите – на тънки шайби.
Лукът се задушава в зехтина до омекване, в дълбока тенджера. Добавят се двата вида картофи и морковите. Налива се вода, докато зеленчуците се покрият. По желание може да се добави кубче сух бульон. Подправя се със сол, черен пипер, индийското орехче и джинджифила. Оставя се да ври на тих огън  за 20ина минути, до пълно омекване на зеленчуците. 
Сваля се от огъня и се пасира. Добавя се крема сиренето и се пасира отново. При нужда може да се разреди с прясно мляко до желаната гъстота. Сервира се поръсена с нарязан на ситно магданоз или див чесън, крутони или лъжица заквасена сметана.
Soupe de patates douces, carottes et Saint-Moret

Il y a quelques semaines, j’ai testé une recette de soupe de poulet au Saint-Moret. C’était la première fois et j’étais plutôt agréablement surprise du résultat. Habituellement, je mets 2-3 triangles de « La vache qui rit », surtout dans les soupes de légumes. Je me suis dit que le Saint-Moret pourrait être une bonne alternative.

Ingrédients :

1 grosse patate douce
3 carottes de taille moyenne
2 pommes de terre de taille moyenne
1 échalote (ou 1 petit oignon)
100 g de saint-Moret
1 càs d’huile d’olive
1 pincée de noix de muscade râpée
1 pincée de gingembre séché
Environ 100 ml de lait
Sel et poivre

Laver et éplucher les légumes. Émincer échalote et couper les pommes de terre en dés et les carottes en rondelles.
Faire chauffer l’huile d’olive dans une casserole. Y faire revenir l’échalote pendant quelques minutes, sans coloration. Ajouter les légumes et mouiller à hauteur avec de l’eau. Selon vos préférences, vous pouvez ajouter un cube de bouillon lyophilisé. Saler, poivrer, ajouter la noix de muscade et le gingembre. Laisser cuire à feu doux pendant une vingtaine de minutes ou jusqu’à ce que les légumes soient tendres.
Retirer du feu et mixer la soupe avec un mixeur afin d’obtenir une consistance lisse. Ajouter le Saint-Moret et mixer à nouveau. Ajouter le lait si nécessaire pour obtenir une épaisseur à votre gout. Servir bien chaude, parsemée de persil ou ciboulette ciselées, accompagnée de croutons et/ou une cuillère de crème fraiche.

Sunday, 15 November 2009

Италиански Ренесанс.../Renaissance italienne...

Италиански Ренесанс, сьомга и макарони

Краят на седмицата започна повече от добре – с великолепния филм на Тери Гилиъм „Имагинариумът на доктор Парнасус”. Харесвам Тери Гилиъм още от незабравимите „Монти Пайтън” и техният абсурден, хапещ английски хумор. Филмът е увлекателна и феерична приказка за разказваните истории, въображението ни и изборът, който правим. Визуално е пиршество за очите, с прибавена щипка от Тим Бъртън и влияние на кича от 70те. Като добавим 2-3 намигвания към хумора на Монти Пайтън, символизма на картите таро и чудесната  актьорска игра (последният филм на Хийт Леджър), става ясно защо излязохме с ПП от салона  след полунощ с блажена усмивка на лицето.

Нисоазка тарта с лук (Писаладиер)/Pissaladière

Свекърва ми донесе лук от Португалия. Ама много лук – десетина глави с размерите на два мои юмрука. Трябваше да оползотворя количеството преди да се развали. След винения кебап и още няколко неща, количеството все още беще застрашително голямо. Трябваше да предприема крути мерки. Лучена супа не обичам особено, затова потърсих други рецепти. Сетих се за лучената тарта „Писаладиер”. 
Поразрових за рецептата и произхода й. Разбрах, че води началото си от Ница, от времето когато градът все още не е бил френски и е един вид местна далечна братовчедка на пицата. На провансалски  диалект „писала” е вид паста от солена риба, приготвяна в Ница и Антиб от вид сардина. Тъй като самата риба е почти на изчезване (само рибарите от 3 града имат право да я ловят за няколко седмици годишна, със специално разрешение), най-често се заменя със солена аншоа.
Рецептата е с модификации от тук.

Продукти
За тестото:
500 г брашно (аз ползвах пълнозърнесто, с добавени семена)
275-300 мл топла вода
10 г суха мая
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
2 с.л. зехтин

За плънката:
750 г лук, нарязан на тънки полумесеци
Около 20 малки филета аншоа (5-6 см на дължина) - тук ги продават в бурканчета с олио, ако се  ползва осолена, първо се измива и обесолява
2 с.л. захар
15-20 черни маслини без костилките
2 с.л. зехтин
Няколко щипки провансалски треви (смес от сухи мащерка, риган, майоран, чубрица и босилек)

Маята се разтваря в около 30 мл топла вода, добавя се захарта и се оставя да шупне. Брашното се изсипва  в дълбока купа, разбърква се със солта и се оформя кладенче. В кладенчето се изсипва маята, разбърква се и се добавят се зехтинът и останалата вода. Замесва се гладко, меко тесто. Покрива се с домакинско фолио и кърпа и се оставя да втаса на топло за около час (или докато удвои обема си).
В дълбок тоган се сгорещява зехтинът. Добавя се нарязаният на тънки полумесеци лук и захарта. Оставя се да се задуши на среден огън за около 15-20 минути, докато омекне и се карамелизира, но без да покафенее много. Добавят се подправките и се оставя още няколко минути на огъня. Половината филета от аншоа се нарязват на ситно и се добавят към лука като се разбърква доре. От топлината аншоата  почти се разтапя. Отдръпва се от огъня.
Тестото се премесва веднъж върху леко набрашнена повърхност и се разточва на кръг или правоъгълник с дебелина около 2 см. Прехвърля се върху намазнена тава или силиконова подложка  за печене. Отгоре се покрива с лука, подреждат се останалите филета от аншоа и маслините.
Пече се в предварително загрята на 220 градуса фурна за 20 минути. Оставя се да изстина не решетка и се сервира леко топла или на стайна температура, като предястие или основно ястие (гарнирана със салата). Може да се поднесе и на аперитив, нарязана на дребни хапки.


Belle-maman m’a ramené de l’oignon à son retour du Portugal. Beaucoup d'oignon, qui venait directement des champs de son pays et surtout très gros : de la taille de mes deux poings. Il fallait les utiliser avant qu’ils ne pourrissent. Au bout de quelques plats je commençais à être à court d’idées. Je n’aime pas trop la soupe à l’oignon, donc, je devais trouver autre chose. J’ai pensé à la pissaladière. J’ai trouvé son histoire, ses origines et sa recette sur ce site.

Ingrédients (avec modification) :

Pour la pâte :
500 g de farine (j’ai utilisé de la farine aux céreales)
1,5 sachet de levure de boulanger
 275-300 ml d’eau tiède (37-40 °C) 
1 càc de sel
1 càc de sucre
2 càs d’huile d’olive

Pour la garniture : 
20 filets d’anchois à l’huile
750 g d’oignons émincés
2 càs de sucre roux
2 càs d’huile d’olive vierge extra
20 olives noires dénoyautées
1 càs d’herbes de Provence

Délayer la levure dans un peu d’eau tiède et y ajouter le sucre. Laisser reposer jusqu'à ce que le bulles commencent à ce former sur la surface. Dans un bol, mélanger la farine avec le sel et former un puits. Ajouter  la levure et 2 cuillères à soupe d’huile d’olive. Pétrir en incorporant l’eau pour obtenir une pâte souple et non collante. Rouler en boule, couvrir avec du film alimentaire et un torchon et laisser lever la pâte dans un endroit chaud pendant 1 heure ou jusqu’à ce qu’elle ait doublé de volume.
Dans une poêle, faire chauffer l’huile d’olive et y ajouter les oignons émincés et le sucre. Les faire caraméliser légèrement, sans trop de coloration environ 15-20 minutes. Ajouter les herbes de Provence et laisser cuire encore quelques minutes. Couper finement la moitié des filets d’anchois et les  ajouter à l’oignon. Avec la chaleur, le poisson va presque fondre. Mélanger bien et retirer du feu.
Pétrir la pâte encore une fois sur une surface légèrement farinée afin d’enlever l’air. L’étaler en forme de cercle ou rectangle de 2 cm d’épaisseur  et la transférer sur une plaque huilée ou couverte de papier de cuisson.
Etaler le mélange d’oignons aux anchois sur la pâte, décorer de filets d’anchois et d’olives noires. Enfourner 20 minutes environ dans un four préalablement chauffé à 220 °C. Laisser tiédir sur une grille. Servir froid ou à température ambiante en entrée, plat ou apéritif.

Thursday, 12 November 2009

Тиела/Tiella

Видях снимката на тази зеленчукова торта в Тейстспотинга, проследих линка и записах рецептата. Мислех, че ще е удачен начин да прокарам малко зеленчук в менюто на петгодишната ми дъщеря. Финтът, за съжаление не успя, но тортата си заслужаваше.

Според авторката на рецептата, може да се използват различини видове зеленчуци, дори и тиква. Аз внесох малко модификации – намалих количеството зехтин, добавих чесън и завърших със слой домати вместо картофи.

Продукти  (с модификации от сайта Italian Food Forever)
1 глава лук, нарязана на полумесеци
1 средно голям патладжан, нарязан на тънки шайби
2 тиквички, нарязани на тънки шайби
2 червени чушки, нарязани на ивици (аз ползвах готови печени чушки от консерва)
3 средно големи домата
4-5 картофа, нарязани на тънки шайби
Зехтин
Сол, черен пипер, 1 ч.л. сух риган, 1 ч.л. сух чесън,  около 2 с.л ситно нарязан пресен магданоз, 1 с.л. ситно нарязан пресен босилек
Около ¾ ч.ч. настърган пармезан

Плоска тавичка се застила с пекарска хартия. Нареждат се резените патладжан, тиквички, чушки (ако ползвате пресни) и картофи. С четка се намазват с малко зехтин. Запичат се за 15ина минути на горен реотан на 200 градуса.

В тиган се загрява 1 с.л. зехтин и в нея се карамелизира лукът, докато покафенее. Доматите се нарязват на шайби. В купа се разбъркват зелените подправки, риганът, сухият чесън, сол и черен пипер. Добавя се зехтин до получаване на гъста каша.

На дъното на откопчаваща се тортена форма се подреждат зелечуците на редове – картофи, тиквички, чушки, лук, патладжан, в последователност според вкуса. Всеки ред се поръсва с малко от зехтина с подправките и с малко от настъргания пармезан. Според първоизточника, последният ред е от картофи. Мене ме беше страх, че картофите могат да останат малко сухи (имам подобен опит с едно португалско ястие със сушена риба-треска), затова завърших с домати. Поръсва се с остатъка от пармезана.

Формата се поставя в тавичка (за предпазване на фурната при евентуално протичане) и се запича за 30-35 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна. Сервира се на стайна температура или леко топла. Ние нямахме търпение да изчакаме да изстине, затова ви уверявам, че топла е също изключително вкусна.


J’ai vu la photo de cette tarte aux légumes sur le site Tastespotting. J’ai suivi le lien et noté la recette. Je pensais que cela pourrait être un bon moyen pour faire manger un peu de verdure à ma fille de 5 ans. Malheureusement, je n’ai pas réussi à duper ma fille mais la tarte s’est avérée très bonne.

D’après l’auteur de la recette, on peut utiliser toutes sortes de légumes pour la préparation. Fidèle à moi-même, j’ai introduit quelques modifications : j’ai diminué la quantité d’huile d’olive, ajouté de l’ail et terminé avec une couche de tomates à la place des pommes de terre.

Ingrédients (du site Italian Food Forever, avec modifcations) :

1 oignon coupé en lamelles
1 aubergine moyenne coupée en fines rondelles
2 courgettes coupées en fines rondelles
2 poivrons rouges coupés en lanières (j’ai utilisé des poivrons grillés tout prêts)
3 tomates
4-5 pommes de terre coupées en fines rondelles
Huile d’olive
1 càc d’origan séché
1 càc d’ail séché
2 càs de persil frais haché
1 càs de basilic frais haché
¾ de tasse de parmesan râpé
Sel et poivre
Couvrir le fond d’une plaque de cuisson avec du papier sulfurisé. Aligner dessus les rondelles de courgettes, pommes de terre, aubergines et les lanières de poivrons. Les badigeonner avec un peu d’huile d’olive à l’aide d’un pinceau. Les faire cuire en position haute, dans un four préchauffé à 200 °C pendant environ 15 minutes (jusqu’à ce que les légumes soient légèrement dorés).

Dans une poêle, faire chauffer 1 càs d’huile d’olive. Faire dorer l’oignon pendant environ 5 minutes. Couper les tomates en rondelles. Dans un bol mélanger les herbes, saler, poivrer et ajouter de l’huile d’olive afin d’obtenir un mélange assez épais.

Huiler légèrement le fond d’un moule à gâteau à fond amovible (le mien est anti-adhérant, donc j’ai sauté cette étape). Couvrir le fond avec les rondelles de pommes de terre précuites. Ajouter les légumes en couches successives, selon les préférences : courgettes, aubergines, poivrons. Arroser chaque couche d’un peu de mélange d’herbes et huile et parsemer d’un peu de parmesan râpé. D’après la recette originale, terminer avec une couche de pommes de terre. J’avais peur qu’elles ne se dessèchent pendant la cuisson (j’ai eu une expérience similaire avec une recette portugaise à la base de morue) et j’ai terminé la tiella avec une couche de tomates. Parsemer du reste de parmesan.

Mettre le moule dans un plat plus grand (pour éviter de salir le four si le jus de légumes coule pendant la cuisson). Faire cuire pendant 30-35 minutes dans un four préchauffé à 180 °C.

Laisser refroidir et servir tiède ou à température ambiante. Nous n’avions pas la patience de d’attendre que le plat refroidisse, donc je peux vous assurer que même chaude, la tiella est excellente !

Sunday, 8 November 2009

Бирияни с пиле/Biryani au poulet

..„Нека ви разкажа за лютите чушки.
Сухите люти чушки, ланка, са най-силната подправка. И най-красивата, с червената си напукана обвивка. Другото й име е опасност.
Чушките пеят с гласа на сокол, виещ се на кръгове над белите хълмове, изсушени от слънцето, където нищо не расте. Аз, ланка, съм син на Агни, бога на огъня, паднах от неговата ръка за да донеса вкус на тази безвкусна земя...”

Friday, 6 November 2009

Тарта тип „Татан” с тиквички.../Tatin de courgettes...

Тарта тип „Татен” с тиквички, козе сирене и качамак

Класическата рецепта на „Тортата на госпожиците Татен”, както е официалното и име, е с карамелизирани ябълки. Това е "сбъркана" по френските представи торта. Тук под "торта" се разбира кора от пясъчно тесто, крем и отгоре плодове (в най-общи линии). Докато при тарт Татан се пече наобратно - плодове и отгоре тесто и едва при сервирането се обръща.

Според легендата, сестрите Стефани и Каролин Татeн наследили семейния хотел-ресторант в градчето Ламот-Бьоврон. Стефани е била на рецепцията, а Каролин – в кухнята. Специалитетът на Каролин е бил хрупкавата и карамелизирана ябълкова торта. Един ден при голям наплив на клиентела (според друга версия, заплесната в сладки приказки с чаровен младеж), Стефани се усетила, че закъсняват с приготвянето на десерта. Влетяла в кухнята, грабнала първата й попаднала тава, сложила обелените ябълки и захарта и я пъхнала във фурната без да забележи, че тавата не била предварително гарнирана с тесто. Малко по-късно се усетила, и решила да замаже положението, покривайки вече карамелизираните ябълки с тесто. После опечена, я обърнала върху поднос да види как изглежда и как да се сервира това "сбъркано чудо". Сложила малко разбита сметана отстрани за фасон и забързала към масите. Клиентите отначало се почудили на този сбъркан десерт, опитали с недоверие първата лъжичка и изяли цялата торта с нарастващо удоволствие. Та така се родила знаменитата тарт Татeн”.

В днешно време съществуват още много сладки, солени и сладко-солени варианти. Толкова е станала популярна, че сега всяка тарта, която се готви "захлупена" с тесто и после се обръща, се казва "тип Татeн", или само "Татeн от еди-какво си".

Идеята за рецептата видях в блога "Guilty Kitchen", в която внесох някои модификации, най-вече при приготвянето на качамака:
За качамака:
1 чаша (250 мл) царевично брашно
5 чаши вода
2 с.л. сметана
100 г саламурено сирене
1/3 чаша настърган пармезан
Сол, черен пипер
За гарнитурата:
2 средно големи тиквички
1 червена чушка
1 с.л. зехтин
200 г прясно козе сирене 
Мащерка, риган, сол, черен пипер

Водата се подсолява с щипка сол и се слага да заври. Изсипва се царевичното брашно и се разбърква, за да не се образуват бучки. Огънят се намалява и качамакът се оставя да ври на съвсем слаб огън до готовост, като се разбърква редовно. При нужда се добавя още вода. Целта е да се получи подобна на крем консистенция. Отдръпна се от огъня, подправя се с черен пипер. Прибавят се сметаната, сиренето и пармезана.

Тиквичките се нарязват на колелца, чушката на ивици. Зехтинът се загрява в широк тиган, добавят се тиквичките и чушката, мащерката и ригана и се задушава на среден огън, докато изври водата на зеленчуците (5-6 минути).   

Дъното на тавичка се намазва с олио (ако тавата е с незалепващо покритие, няма нужда от намазняване). Подреждат се тиквичките и чушките. Посипват се с натрошеното прясно козе сирене. Отгоре се разстила кремообразния качамак.

Пече се около 40 минути на 180 градуса. След като се извади от фурната, се оставя леко да изстине. С нож се отделя от стената на тавата и се обръща в чиния, така че тиквичките да останат отгоре. Посипва се с нарязан наситно див чесън. Сервира се леко затоплен или на стайна температура, самостоятелно или като гарнитура.


Tatin de courgettes, chèvre frais et polenta

Chez certaines femmes le point G se trouve, parait-il, à la fin du mot «shoppinG». Le mien, je pense, devrait être au début du mot «Gâteau», si possible conjugué au chocolat. Je ne suis pas unе grand fan des tartes aux fruits et l’invention immortelle des Demoiselles Tatin me laisse habituellement de marbre. Par contre, j’aime tester de nouvelles, et parfois surprenantes, interprétations.

J’ai trouvé cette recette dans le blog «Guilty Kitchen» et y ai ajouté quelques modifications, surtout dans la confection de la polenta.

Ingrédients :

Pour la polenta :
1 tasse (250 ml) de polenta de mais
5 tasses d’eau
2 càs de crème fraiche
100 g de feta
1/3 tasse de parmesan râpé
1 càs d’huile d’olive
Sel, poivre

Pour la garniture :
2 courgettes moyennes
1 poivron rouge
1 càs d’huile d’olive
200 g de chèvre frais (type « Petit Billy »)
Thym et origan
Sel et poivre

Dans une casserole, faire bouillir l’eau avec une pincée de sel. Ajouter la polenta de mais en pluie et mélanger bien pour éviter la formation de grumeaux. Baisser le feu et faire cuire la polenta très doucement, à toute petite ébullition selon le temps indiqué sur le paquet (environ 15-20 minutes) en remuant régulièrement. Poivrer. A la fin, on doit obtenir une crème assez épaisse, mais pas solide (ajouter de l’eau en cas de besoin). Ajouter la crème fraiche, la feta et le parmesan hors du feu et laisser de coté.

Laver les légumes, épépiner le poivron. Couper les courgettes en rondelles et le poivron en lanières. Faire chauffer l’huile d’olive dans une poêle. Ajouter les courgettes, le poivron, le thym et l’origan et faire revenir 5-6 minutes jusqu’à ce que l’eau s’évapore. Saler et poivrer. Laisser refroidir quelques minutes.

Huiler légèrement  le fond d’un moule à tarte (ou utiliser un moule au revêtement anti-adhérant). Disposer joliment les rondelles de courgettes et les lanières de poivron. Parsemer de chèvre frais émietté. Verser la polenta et lisser la surface. Enfourner dans un four préchauffé à 180 °C pendant environ 40 minutes. Laisser tiédir et passer la lame d’un couteau le long du bord du moule afin de faciliter le démoulage. Retourner la « tarte » dans une assiette et parsemer de la ciboulette ciselée. Servir tiède ou à température ambiante en plat principal ou comme garniture.

Sunday, 1 November 2009

Верини с домати.../Verrines aux tomates confites...

Верини с  домати, печени чушки и прясно сирене

Едно от нещата, които купувам винаги, когато имам път към най-голямата верига магазини за замразени храни, е едно предястие с маринована сьомга, прясно сирене и доматено-чушков сос. Чудех се дали не мога да направя нещо подобно (без маринованата сьомга обаче) в домашни условия. Прегледах списъка на съставките, пробвах и взе че стана. Като прясно сирене използвах едно френско, с леко резлив вкус, който омекотих със сметаната. Предполагам ще може да се замени със смес от крема-сирене и кисело мляко.

За 4 верини от около 100 мл всяка:
4 средно големи домата
4 големи печени чушки (ползвах от консерва)
1 скилидка чесън
2 с.л. зехтин
Пресен босилек, сол, черен пипер, щипка захар
1 с.л. оцет балсамико
200 г прясно сирене (Faisselle)
2 с.л. сметана

Доматите и чушките се нарязват на дребно. Зехтинът се загрява в дълбок тиган. Прибавят се доматите. Подправя се с черен пипер, сол и щипката захар. След 2-3 минути се добавят нарязаната на дребно скилидка чесън и чушките. Оставя се на тих огън като се разбърква редовно, докато цялата вода от зеленчуците се изпари и се получи гъст сос с парченца печена чушка. Малко преди края се добавят балсамиковия оцет и ситно нарязаният пресен босилек. Оставя се да изстине.  Сиренето се разбърква със сметаната, подправя се с черен пипер.

Двата слоя се разпределят във верините – отдолу доматения сос, отгоре сиренето. Оставя се да се охлади в хладилник поне 1 час преди поднасяне.

Verrines aux tomates confites, poivrons grillées et à la faisselle

Une de mes entrées préférées chez une "chaine" célèbre de produits surgelés est une entrée de saumon mariné, tomates confites et fromage frais. Je me demandais si je pouvais le reconstituer à la maison (sans le saumon par contre). J’ai jeté un coup d’œil sur la liste des ingrédients et je m’y suis lancée. Le résultat en valait le coup.

Ingrédients (pour 4 verrines d’environ 100 ml chacune) :

4 tomates moyenne
4 grands poivrons grillés (j’ai utilisé des poivrons en bocal au rayon des produits du monde de l’hypermarché)
1 gousse d’ail
2 càs d’huile d’olive
Basilic frais
1 càs de vinaigre balsamique
200 g de faisselle
2 càs de crème fraiche
Une pincée de sucre
Sel et poivre

Couper les tomates et les poivrons en petits dés. Chauffer l’huile d’olive dans une poêle. Ajouter les tomates. Assaisonner avec la pincée de sucre (pour enlever l’acidité des tomates), le sel et le poivre. 2-3 minutes plus tard, y ajouter les poivrons et la gousse d’ail émincée. Baisser le feu et laisser cuire en remuant de temps en temps jusqu'à ce que toute l'eau des légumes s’évapore et obtention d'une sauce tomates assez dense avec des morceaux de poivrons dedans. Verser le vinaigre balsamique vers la fin de la cuisson et ajouter le basilic haché. Laisser refroidir complètement. Mélanger la faisselle avec de la crème fraiche (on peut omettre la crème fraiche, mais personnellement je trouve le gout de la faisselle trop vif et je préfère l’adoucir un peu).

Dresser dans les verrines : mettre d’abord les tomates confits et ajouter la couche de fromage par-dessus. Laisser au frigo au moins une heure avant de servir.

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...