Wednesday, 23 December 2009

Картичка/Carte postale gourmande

Весели празници на всички!


През последните няколко дни с радост открих, че съм получила виртуални коледни картички от Кеми, Дими и Милена. Благодаря ви за доставената радост :)!
С малко подръчни средства трансформирах едни бадемово-портокалови, уж дантелени, бисквити в картичка, с която да пожелая чудесно изкарване на коледните празници и много радост, здраве, любов и късмет през Новата година на :

Кеми, Дими, Милена, Надя, Нанита, пеп-4о, Илиана, Танита, Тандури, Краси, Габи, Petrina, Лоис

и на всички редовни читатели на блога!
Поздрави :)
Мира

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~

Joyeuses fêtes!
Je vous souhaite à tous de très belles fêtes de fin d'année, beaucoup de cadeaux du Papa Noël et je vous présente mes meilleurs voeux de santé, amour et bonheur pour l'année à venir!

Bises,
Mira

Sunday, 20 December 2009

Panna Cotta “After Eight”

Много харесвам комбинацията от шоколад и мента, а от шоколадите „After Eight” мога да изям несметни количества. За зла беда, съм омъжена за човек, който не понася, цитирам „всичко с мента и хлорофил” :) . Убедена съм, че и тайно завижда на дъщеря ни, защото нейната паста за зъби е с вкус на ягода, а нашата не. За щастие притежава други ценни качества, които компенсират невъзможността да пробвам различни рецепти за сладкиши с шоколад и мента. Долната рецепта я импровизирах напълно, вдъхновена от едно десертно кисело мляко „Шоколад и мента” (марката е „Mamie Nova”).

Thursday, 10 December 2009

Barm brack

Barm brack  - ирландският козунак, който нарекох „Бангалорският Дворец”

Както повечето рецепти, които приготвям, и тази си има история... 
Обикновено изключвам звука по време на телевизионните реклами. Но образът остава. Така, преди няколко дни видях, че Липтън пускат на пазара нов вкус, наречен „Le palais de Bangalore”. Веднага сбутах ПП и дружно избухнахме в смях. Всъщност, Дворецът в Бангалор стана наша private joke след тазгодишната ни ваканция в Индия, която сега ще споделя с целия интернет.
Лятото бяхме поканени на сватба на наши приятели именно в Бангалор (южна Индия, щата Карнатака). Подготвяйки пътуването, прочетохме какви забележителности трябва да се посетят в града, сред които беше и гореспоменатият дворец, построен по подобие на Ундзорския в края на 19ти век. Решихме, че ще го посетим. Стигнали вече на място, тръгваме на пълна с изненади туристическа обиколка. Бангалорският дворец е разположен в средата на един парк и никой не знае къде се намира. Няколко моторикши отказаха да ни вземат, защото не знаеха пътя. Един се нави, но се изгуби и ни остави на 2 км от входа. След дълги перипетии и неколкократни разпитвания на охраната по пътя, стигаме до заветния парк (на чийто вход има табелки за училище по мениджмънт, школа по езда, но няма и следа от дворец). Любезен пазач на входа ни упътва. По пътя работници окачват лампички по дърветата в чест на предстоящия празник на Ганеш. Най-накрая стигаме до двореца и  ПП почва да го снима отвън. В този момент се чува диво свиркане и двама въоръжени пазачи почват да ни ръкомахат заплашително да прибираме фотоапарата и да идем при тях. Аз горчиво да съжалявам, че не взех координатите на френския консул и да си представям как сега ще ни арестуват за международен тероризъм, защото сме нахлули на среща на Г8. Нищо подобно – като стигнахме до портала, се оказа че снимките са разрешени, ако си купиш входен билет. Проявяваме разбиране, отправяме се към касата и със съжаление установяваме, че не само че за чужденците цените са тройни от тези за индийци (няма лошо), но и трябва да платим допълнително за правото да снимаме с апарат. Тук вече принципите ми се спогледаха и дадоха отбой. Нямам нищо против да платя за вход, но имам против да плащам допълнително сумата на три входни билета за правото на снимки на фасадата (в самия дворец снимките са забранени). Затова имаме само една „нелегална” снимка на двореца, направена преди охраната да ни подбере. Независимо от всичко, това пътуване беше незабравимо и с нетърпение чакам момента (след около 10 години, живот и здраве), когато ще можем пак да посетим тази магическа страна. 

Тиквен чийзкейк/ Cheesecake au potiron

Имах изостанала тиква, желание за нов вкус на чийзкейк и това е резултатът. Рецептата е от сайта Real Baking with Rose Beranbaum с малко модификации.

Friday, 4 December 2009

Red Velvet cheesecake

Това е един от личните ми свещени граали в чийзкейкоправенето – да докарам приличен червен цвят на „кадифето”. Другият е да успея да го опека без да се напука (още не съм го постигнала, но работя усилено по въпроса!).

Monday, 23 November 2009

Ориз на фурна с къри и лимон/Riz au curry et citron


Както повечето ми рецепти напоследък, и тази я мернах за първи път на сайта на Тейстспотинг. Снимката ме отведе в блога Kalyns Kitchen. Видя ми се проста и лесна за изпълнение, чудесна за гарнитура (след няколко мои модификации, разбира се ;)). В  оригиналната рецепта авторката ползва една смес от подправки, чието съдържание  е дълго колкото краката на топмодел. Аз промених малко подправките (списъкът е вече дълъг колкото моите крака) и замених кедровите ядки с бадеми.

Wednesday, 18 November 2009

Супа от сладки картофи.../Soupe de patates douces...

Супа от сладки картофи, моркови и крема сирене

Преди няколко седмици пробвах една рецепта за супа с пилешко и крема сирене. Досега не бях пробвала такъв вариант. Обикновено в супи (най-вече зеленчукови)  слагам 2-3 триъгълничета „Ла ваш ки ри” или подобно топено сирене. Реших за пробвам да го заместя с крема сирене и модификацията се получи доста сполучлива.

Продукти:
1 голям сладък картоф (батат)
3 средно големи моркова
2 средно големи картофа
1 ешалот (или 1 малка главичка лук)
100 г сирене „Крема” (или тип „Филаделфия”)
1 с.л. зехтин
Сол, черен пипер, индийско орехче, щипка сух джинджифил
Около 100 мл прясно мляко

Зеленчуците се обелват и измиват. Ешалотата се нарязва на дребно, картофите – на едри кубчета, морковите – на тънки шайби.
Лукът се задушава в зехтина до омекване, в дълбока тенджера. Добавят се двата вида картофи и морковите. Налива се вода, докато зеленчуците се покрият. По желание може да се добави кубче сух бульон. Подправя се със сол, черен пипер, индийското орехче и джинджифила. Оставя се да ври на тих огън  за 20ина минути, до пълно омекване на зеленчуците. 
Сваля се от огъня и се пасира. Добавя се крема сиренето и се пасира отново. При нужда може да се разреди с прясно мляко до желаната гъстота. Сервира се поръсена с нарязан на ситно магданоз или див чесън, крутони или лъжица заквасена сметана.
Soupe de patates douces, carottes et Saint-Moret

Il y a quelques semaines, j’ai testé une recette de soupe de poulet au Saint-Moret. C’était la première fois et j’étais plutôt agréablement surprise du résultat. Habituellement, je mets 2-3 triangles de « La vache qui rit », surtout dans les soupes de légumes. Je me suis dit que le Saint-Moret pourrait être une bonne alternative.

Ingrédients :

1 grosse patate douce
3 carottes de taille moyenne
2 pommes de terre de taille moyenne
1 échalote (ou 1 petit oignon)
100 g de saint-Moret
1 càs d’huile d’olive
1 pincée de noix de muscade râpée
1 pincée de gingembre séché
Environ 100 ml de lait
Sel et poivre

Laver et éplucher les légumes. Émincer échalote et couper les pommes de terre en dés et les carottes en rondelles.
Faire chauffer l’huile d’olive dans une casserole. Y faire revenir l’échalote pendant quelques minutes, sans coloration. Ajouter les légumes et mouiller à hauteur avec de l’eau. Selon vos préférences, vous pouvez ajouter un cube de bouillon lyophilisé. Saler, poivrer, ajouter la noix de muscade et le gingembre. Laisser cuire à feu doux pendant une vingtaine de minutes ou jusqu’à ce que les légumes soient tendres.
Retirer du feu et mixer la soupe avec un mixeur afin d’obtenir une consistance lisse. Ajouter le Saint-Moret et mixer à nouveau. Ajouter le lait si nécessaire pour obtenir une épaisseur à votre gout. Servir bien chaude, parsemée de persil ou ciboulette ciselées, accompagnée de croutons et/ou une cuillère de crème fraiche.

Sunday, 15 November 2009

Италиански Ренесанс.../Renaissance italienne...

Италиански Ренесанс, сьомга и макарони

Краят на седмицата започна повече от добре – с великолепния филм на Тери Гилиъм „Имагинариумът на доктор Парнасус”. Харесвам Тери Гилиъм още от незабравимите „Монти Пайтън” и техният абсурден, хапещ английски хумор. Филмът е увлекателна и феерична приказка за разказваните истории, въображението ни и изборът, който правим. Визуално е пиршество за очите, с прибавена щипка от Тим Бъртън и влияние на кича от 70те. Като добавим 2-3 намигвания към хумора на Монти Пайтън, символизма на картите таро и чудесната  актьорска игра (последният филм на Хийт Леджър), става ясно защо излязохме с ПП от салона  след полунощ с блажена усмивка на лицето.

Нисоазка тарта с лук (Писаладиер)/Pissaladière

Свекърва ми донесе лук от Португалия. Ама много лук – десетина глави с размерите на два мои юмрука. Трябваше да оползотворя количеството преди да се развали. След винения кебап и още няколко неща, количеството все още беще застрашително голямо. Трябваше да предприема крути мерки. Лучена супа не обичам особено, затова потърсих други рецепти. Сетих се за лучената тарта „Писаладиер”. 
Поразрових за рецептата и произхода й. Разбрах, че води началото си от Ница, от времето когато градът все още не е бил френски и е един вид местна далечна братовчедка на пицата. На провансалски  диалект „писала” е вид паста от солена риба, приготвяна в Ница и Антиб от вид сардина. Тъй като самата риба е почти на изчезване (само рибарите от 3 града имат право да я ловят за няколко седмици годишна, със специално разрешение), най-често се заменя със солена аншоа.
Рецептата е с модификации от тук.

Продукти
За тестото:
500 г брашно (аз ползвах пълнозърнесто, с добавени семена)
275-300 мл топла вода
10 г суха мая
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
2 с.л. зехтин

За плънката:
750 г лук, нарязан на тънки полумесеци
Около 20 малки филета аншоа (5-6 см на дължина) - тук ги продават в бурканчета с олио, ако се  ползва осолена, първо се измива и обесолява
2 с.л. захар
15-20 черни маслини без костилките
2 с.л. зехтин
Няколко щипки провансалски треви (смес от сухи мащерка, риган, майоран, чубрица и босилек)

Маята се разтваря в около 30 мл топла вода, добавя се захарта и се оставя да шупне. Брашното се изсипва  в дълбока купа, разбърква се със солта и се оформя кладенче. В кладенчето се изсипва маята, разбърква се и се добавят се зехтинът и останалата вода. Замесва се гладко, меко тесто. Покрива се с домакинско фолио и кърпа и се оставя да втаса на топло за около час (или докато удвои обема си).
В дълбок тоган се сгорещява зехтинът. Добавя се нарязаният на тънки полумесеци лук и захарта. Оставя се да се задуши на среден огън за около 15-20 минути, докато омекне и се карамелизира, но без да покафенее много. Добавят се подправките и се оставя още няколко минути на огъня. Половината филета от аншоа се нарязват на ситно и се добавят към лука като се разбърква доре. От топлината аншоата  почти се разтапя. Отдръпва се от огъня.
Тестото се премесва веднъж върху леко набрашнена повърхност и се разточва на кръг или правоъгълник с дебелина около 2 см. Прехвърля се върху намазнена тава или силиконова подложка  за печене. Отгоре се покрива с лука, подреждат се останалите филета от аншоа и маслините.
Пече се в предварително загрята на 220 градуса фурна за 20 минути. Оставя се да изстина не решетка и се сервира леко топла или на стайна температура, като предястие или основно ястие (гарнирана със салата). Може да се поднесе и на аперитив, нарязана на дребни хапки.


Belle-maman m’a ramené de l’oignon à son retour du Portugal. Beaucoup d'oignon, qui venait directement des champs de son pays et surtout très gros : de la taille de mes deux poings. Il fallait les utiliser avant qu’ils ne pourrissent. Au bout de quelques plats je commençais à être à court d’idées. Je n’aime pas trop la soupe à l’oignon, donc, je devais trouver autre chose. J’ai pensé à la pissaladière. J’ai trouvé son histoire, ses origines et sa recette sur ce site.

Ingrédients (avec modification) :

Pour la pâte :
500 g de farine (j’ai utilisé de la farine aux céreales)
1,5 sachet de levure de boulanger
 275-300 ml d’eau tiède (37-40 °C) 
1 càc de sel
1 càc de sucre
2 càs d’huile d’olive

Pour la garniture : 
20 filets d’anchois à l’huile
750 g d’oignons émincés
2 càs de sucre roux
2 càs d’huile d’olive vierge extra
20 olives noires dénoyautées
1 càs d’herbes de Provence

Délayer la levure dans un peu d’eau tiède et y ajouter le sucre. Laisser reposer jusqu'à ce que le bulles commencent à ce former sur la surface. Dans un bol, mélanger la farine avec le sel et former un puits. Ajouter  la levure et 2 cuillères à soupe d’huile d’olive. Pétrir en incorporant l’eau pour obtenir une pâte souple et non collante. Rouler en boule, couvrir avec du film alimentaire et un torchon et laisser lever la pâte dans un endroit chaud pendant 1 heure ou jusqu’à ce qu’elle ait doublé de volume.
Dans une poêle, faire chauffer l’huile d’olive et y ajouter les oignons émincés et le sucre. Les faire caraméliser légèrement, sans trop de coloration environ 15-20 minutes. Ajouter les herbes de Provence et laisser cuire encore quelques minutes. Couper finement la moitié des filets d’anchois et les  ajouter à l’oignon. Avec la chaleur, le poisson va presque fondre. Mélanger bien et retirer du feu.
Pétrir la pâte encore une fois sur une surface légèrement farinée afin d’enlever l’air. L’étaler en forme de cercle ou rectangle de 2 cm d’épaisseur  et la transférer sur une plaque huilée ou couverte de papier de cuisson.
Etaler le mélange d’oignons aux anchois sur la pâte, décorer de filets d’anchois et d’olives noires. Enfourner 20 minutes environ dans un four préalablement chauffé à 220 °C. Laisser tiédir sur une grille. Servir froid ou à température ambiante en entrée, plat ou apéritif.

Thursday, 12 November 2009

Тиела/Tiella

Видях снимката на тази зеленчукова торта в Тейстспотинга, проследих линка и записах рецептата. Мислех, че ще е удачен начин да прокарам малко зеленчук в менюто на петгодишната ми дъщеря. Финтът, за съжаление не успя, но тортата си заслужаваше.

Според авторката на рецептата, може да се използват различини видове зеленчуци, дори и тиква. Аз внесох малко модификации – намалих количеството зехтин, добавих чесън и завърших със слой домати вместо картофи.

Продукти  (с модификации от сайта Italian Food Forever)
1 глава лук, нарязана на полумесеци
1 средно голям патладжан, нарязан на тънки шайби
2 тиквички, нарязани на тънки шайби
2 червени чушки, нарязани на ивици (аз ползвах готови печени чушки от консерва)
3 средно големи домата
4-5 картофа, нарязани на тънки шайби
Зехтин
Сол, черен пипер, 1 ч.л. сух риган, 1 ч.л. сух чесън,  около 2 с.л ситно нарязан пресен магданоз, 1 с.л. ситно нарязан пресен босилек
Около ¾ ч.ч. настърган пармезан

Плоска тавичка се застила с пекарска хартия. Нареждат се резените патладжан, тиквички, чушки (ако ползвате пресни) и картофи. С четка се намазват с малко зехтин. Запичат се за 15ина минути на горен реотан на 200 градуса.

В тиган се загрява 1 с.л. зехтин и в нея се карамелизира лукът, докато покафенее. Доматите се нарязват на шайби. В купа се разбъркват зелените подправки, риганът, сухият чесън, сол и черен пипер. Добавя се зехтин до получаване на гъста каша.

На дъното на откопчаваща се тортена форма се подреждат зелечуците на редове – картофи, тиквички, чушки, лук, патладжан, в последователност според вкуса. Всеки ред се поръсва с малко от зехтина с подправките и с малко от настъргания пармезан. Според първоизточника, последният ред е от картофи. Мене ме беше страх, че картофите могат да останат малко сухи (имам подобен опит с едно португалско ястие със сушена риба-треска), затова завърших с домати. Поръсва се с остатъка от пармезана.

Формата се поставя в тавичка (за предпазване на фурната при евентуално протичане) и се запича за 30-35 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна. Сервира се на стайна температура или леко топла. Ние нямахме търпение да изчакаме да изстине, затова ви уверявам, че топла е също изключително вкусна.


J’ai vu la photo de cette tarte aux légumes sur le site Tastespotting. J’ai suivi le lien et noté la recette. Je pensais que cela pourrait être un bon moyen pour faire manger un peu de verdure à ma fille de 5 ans. Malheureusement, je n’ai pas réussi à duper ma fille mais la tarte s’est avérée très bonne.

D’après l’auteur de la recette, on peut utiliser toutes sortes de légumes pour la préparation. Fidèle à moi-même, j’ai introduit quelques modifications : j’ai diminué la quantité d’huile d’olive, ajouté de l’ail et terminé avec une couche de tomates à la place des pommes de terre.

Ingrédients (du site Italian Food Forever, avec modifcations) :

1 oignon coupé en lamelles
1 aubergine moyenne coupée en fines rondelles
2 courgettes coupées en fines rondelles
2 poivrons rouges coupés en lanières (j’ai utilisé des poivrons grillés tout prêts)
3 tomates
4-5 pommes de terre coupées en fines rondelles
Huile d’olive
1 càc d’origan séché
1 càc d’ail séché
2 càs de persil frais haché
1 càs de basilic frais haché
¾ de tasse de parmesan râpé
Sel et poivre
Couvrir le fond d’une plaque de cuisson avec du papier sulfurisé. Aligner dessus les rondelles de courgettes, pommes de terre, aubergines et les lanières de poivrons. Les badigeonner avec un peu d’huile d’olive à l’aide d’un pinceau. Les faire cuire en position haute, dans un four préchauffé à 200 °C pendant environ 15 minutes (jusqu’à ce que les légumes soient légèrement dorés).

Dans une poêle, faire chauffer 1 càs d’huile d’olive. Faire dorer l’oignon pendant environ 5 minutes. Couper les tomates en rondelles. Dans un bol mélanger les herbes, saler, poivrer et ajouter de l’huile d’olive afin d’obtenir un mélange assez épais.

Huiler légèrement le fond d’un moule à gâteau à fond amovible (le mien est anti-adhérant, donc j’ai sauté cette étape). Couvrir le fond avec les rondelles de pommes de terre précuites. Ajouter les légumes en couches successives, selon les préférences : courgettes, aubergines, poivrons. Arroser chaque couche d’un peu de mélange d’herbes et huile et parsemer d’un peu de parmesan râpé. D’après la recette originale, terminer avec une couche de pommes de terre. J’avais peur qu’elles ne se dessèchent pendant la cuisson (j’ai eu une expérience similaire avec une recette portugaise à la base de morue) et j’ai terminé la tiella avec une couche de tomates. Parsemer du reste de parmesan.

Mettre le moule dans un plat plus grand (pour éviter de salir le four si le jus de légumes coule pendant la cuisson). Faire cuire pendant 30-35 minutes dans un four préchauffé à 180 °C.

Laisser refroidir et servir tiède ou à température ambiante. Nous n’avions pas la patience de d’attendre que le plat refroidisse, donc je peux vous assurer que même chaude, la tiella est excellente !

Sunday, 8 November 2009

Бирияни с пиле/Biryani au poulet

..„Нека ви разкажа за лютите чушки.
Сухите люти чушки, ланка, са най-силната подправка. И най-красивата, с червената си напукана обвивка. Другото й име е опасност.
Чушките пеят с гласа на сокол, виещ се на кръгове над белите хълмове, изсушени от слънцето, където нищо не расте. Аз, ланка, съм син на Агни, бога на огъня, паднах от неговата ръка за да донеса вкус на тази безвкусна земя...”

Friday, 6 November 2009

Тарта тип „Татан” с тиквички.../Tatin de courgettes...

Тарта тип „Татен” с тиквички, козе сирене и качамак

Класическата рецепта на „Тортата на госпожиците Татен”, както е официалното и име, е с карамелизирани ябълки. Това е "сбъркана" по френските представи торта. Тук под "торта" се разбира кора от пясъчно тесто, крем и отгоре плодове (в най-общи линии). Докато при тарт Татан се пече наобратно - плодове и отгоре тесто и едва при сервирането се обръща.

Според легендата, сестрите Стефани и Каролин Татeн наследили семейния хотел-ресторант в градчето Ламот-Бьоврон. Стефани е била на рецепцията, а Каролин – в кухнята. Специалитетът на Каролин е бил хрупкавата и карамелизирана ябълкова торта. Един ден при голям наплив на клиентела (според друга версия, заплесната в сладки приказки с чаровен младеж), Стефани се усетила, че закъсняват с приготвянето на десерта. Влетяла в кухнята, грабнала първата й попаднала тава, сложила обелените ябълки и захарта и я пъхнала във фурната без да забележи, че тавата не била предварително гарнирана с тесто. Малко по-късно се усетила, и решила да замаже положението, покривайки вече карамелизираните ябълки с тесто. После опечена, я обърнала върху поднос да види как изглежда и как да се сервира това "сбъркано чудо". Сложила малко разбита сметана отстрани за фасон и забързала към масите. Клиентите отначало се почудили на този сбъркан десерт, опитали с недоверие първата лъжичка и изяли цялата торта с нарастващо удоволствие. Та така се родила знаменитата тарт Татeн”.

В днешно време съществуват още много сладки, солени и сладко-солени варианти. Толкова е станала популярна, че сега всяка тарта, която се готви "захлупена" с тесто и после се обръща, се казва "тип Татeн", или само "Татeн от еди-какво си".

Идеята за рецептата видях в блога "Guilty Kitchen", в която внесох някои модификации, най-вече при приготвянето на качамака:
За качамака:
1 чаша (250 мл) царевично брашно
5 чаши вода
2 с.л. сметана
100 г саламурено сирене
1/3 чаша настърган пармезан
Сол, черен пипер
За гарнитурата:
2 средно големи тиквички
1 червена чушка
1 с.л. зехтин
200 г прясно козе сирене 
Мащерка, риган, сол, черен пипер

Водата се подсолява с щипка сол и се слага да заври. Изсипва се царевичното брашно и се разбърква, за да не се образуват бучки. Огънят се намалява и качамакът се оставя да ври на съвсем слаб огън до готовост, като се разбърква редовно. При нужда се добавя още вода. Целта е да се получи подобна на крем консистенция. Отдръпна се от огъня, подправя се с черен пипер. Прибавят се сметаната, сиренето и пармезана.

Тиквичките се нарязват на колелца, чушката на ивици. Зехтинът се загрява в широк тиган, добавят се тиквичките и чушката, мащерката и ригана и се задушава на среден огън, докато изври водата на зеленчуците (5-6 минути).   

Дъното на тавичка се намазва с олио (ако тавата е с незалепващо покритие, няма нужда от намазняване). Подреждат се тиквичките и чушките. Посипват се с натрошеното прясно козе сирене. Отгоре се разстила кремообразния качамак.

Пече се около 40 минути на 180 градуса. След като се извади от фурната, се оставя леко да изстине. С нож се отделя от стената на тавата и се обръща в чиния, така че тиквичките да останат отгоре. Посипва се с нарязан наситно див чесън. Сервира се леко затоплен или на стайна температура, самостоятелно или като гарнитура.


Tatin de courgettes, chèvre frais et polenta

Chez certaines femmes le point G se trouve, parait-il, à la fin du mot «shoppinG». Le mien, je pense, devrait être au début du mot «Gâteau», si possible conjugué au chocolat. Je ne suis pas unе grand fan des tartes aux fruits et l’invention immortelle des Demoiselles Tatin me laisse habituellement de marbre. Par contre, j’aime tester de nouvelles, et parfois surprenantes, interprétations.

J’ai trouvé cette recette dans le blog «Guilty Kitchen» et y ai ajouté quelques modifications, surtout dans la confection de la polenta.

Ingrédients :

Pour la polenta :
1 tasse (250 ml) de polenta de mais
5 tasses d’eau
2 càs de crème fraiche
100 g de feta
1/3 tasse de parmesan râpé
1 càs d’huile d’olive
Sel, poivre

Pour la garniture :
2 courgettes moyennes
1 poivron rouge
1 càs d’huile d’olive
200 g de chèvre frais (type « Petit Billy »)
Thym et origan
Sel et poivre

Dans une casserole, faire bouillir l’eau avec une pincée de sel. Ajouter la polenta de mais en pluie et mélanger bien pour éviter la formation de grumeaux. Baisser le feu et faire cuire la polenta très doucement, à toute petite ébullition selon le temps indiqué sur le paquet (environ 15-20 minutes) en remuant régulièrement. Poivrer. A la fin, on doit obtenir une crème assez épaisse, mais pas solide (ajouter de l’eau en cas de besoin). Ajouter la crème fraiche, la feta et le parmesan hors du feu et laisser de coté.

Laver les légumes, épépiner le poivron. Couper les courgettes en rondelles et le poivron en lanières. Faire chauffer l’huile d’olive dans une poêle. Ajouter les courgettes, le poivron, le thym et l’origan et faire revenir 5-6 minutes jusqu’à ce que l’eau s’évapore. Saler et poivrer. Laisser refroidir quelques minutes.

Huiler légèrement  le fond d’un moule à tarte (ou utiliser un moule au revêtement anti-adhérant). Disposer joliment les rondelles de courgettes et les lanières de poivron. Parsemer de chèvre frais émietté. Verser la polenta et lisser la surface. Enfourner dans un four préchauffé à 180 °C pendant environ 40 minutes. Laisser tiédir et passer la lame d’un couteau le long du bord du moule afin de faciliter le démoulage. Retourner la « tarte » dans une assiette et parsemer de la ciboulette ciselée. Servir tiède ou à température ambiante en plat principal ou comme garniture.

Sunday, 1 November 2009

Верини с домати.../Verrines aux tomates confites...

Верини с  домати, печени чушки и прясно сирене

Едно от нещата, които купувам винаги, когато имам път към най-голямата верига магазини за замразени храни, е едно предястие с маринована сьомга, прясно сирене и доматено-чушков сос. Чудех се дали не мога да направя нещо подобно (без маринованата сьомга обаче) в домашни условия. Прегледах списъка на съставките, пробвах и взе че стана. Като прясно сирене използвах едно френско, с леко резлив вкус, който омекотих със сметаната. Предполагам ще може да се замени със смес от крема-сирене и кисело мляко.

За 4 верини от около 100 мл всяка:
4 средно големи домата
4 големи печени чушки (ползвах от консерва)
1 скилидка чесън
2 с.л. зехтин
Пресен босилек, сол, черен пипер, щипка захар
1 с.л. оцет балсамико
200 г прясно сирене (Faisselle)
2 с.л. сметана

Доматите и чушките се нарязват на дребно. Зехтинът се загрява в дълбок тиган. Прибавят се доматите. Подправя се с черен пипер, сол и щипката захар. След 2-3 минути се добавят нарязаната на дребно скилидка чесън и чушките. Оставя се на тих огън като се разбърква редовно, докато цялата вода от зеленчуците се изпари и се получи гъст сос с парченца печена чушка. Малко преди края се добавят балсамиковия оцет и ситно нарязаният пресен босилек. Оставя се да изстине.  Сиренето се разбърква със сметаната, подправя се с черен пипер.

Двата слоя се разпределят във верините – отдолу доматения сос, отгоре сиренето. Оставя се да се охлади в хладилник поне 1 час преди поднасяне.

Verrines aux tomates confites, poivrons grillées et à la faisselle

Une de mes entrées préférées chez une "chaine" célèbre de produits surgelés est une entrée de saumon mariné, tomates confites et fromage frais. Je me demandais si je pouvais le reconstituer à la maison (sans le saumon par contre). J’ai jeté un coup d’œil sur la liste des ingrédients et je m’y suis lancée. Le résultat en valait le coup.

Ingrédients (pour 4 verrines d’environ 100 ml chacune) :

4 tomates moyenne
4 grands poivrons grillés (j’ai utilisé des poivrons en bocal au rayon des produits du monde de l’hypermarché)
1 gousse d’ail
2 càs d’huile d’olive
Basilic frais
1 càs de vinaigre balsamique
200 g de faisselle
2 càs de crème fraiche
Une pincée de sucre
Sel et poivre

Couper les tomates et les poivrons en petits dés. Chauffer l’huile d’olive dans une poêle. Ajouter les tomates. Assaisonner avec la pincée de sucre (pour enlever l’acidité des tomates), le sel et le poivre. 2-3 minutes plus tard, y ajouter les poivrons et la gousse d’ail émincée. Baisser le feu et laisser cuire en remuant de temps en temps jusqu'à ce que toute l'eau des légumes s’évapore et obtention d'une sauce tomates assez dense avec des morceaux de poivrons dedans. Verser le vinaigre balsamique vers la fin de la cuisson et ajouter le basilic haché. Laisser refroidir complètement. Mélanger la faisselle avec de la crème fraiche (on peut omettre la crème fraiche, mais personnellement je trouve le gout de la faisselle trop vif et je préfère l’adoucir un peu).

Dresser dans les verrines : mettre d’abord les tomates confits et ajouter la couche de fromage par-dessus. Laisser au frigo au moins une heure avant de servir.

Saturday, 31 October 2009

Салата „Капрезе” с ягоди/Fraises mozzarella

Моцарела ди буфала (приготвена от биволско мляко) е една истинска вкусова експлозия. Всички познават салатата „Капрезе” – домати, моцарела, пресен босилек и струйка зехтин. По-малко познат, на също толкова вкусен е и вариантът с ягоди (аз лично го научих оттук).
250 г ягоди
1 топка моцарела
Пресен босилек
Оцет Балсамико (аз си направих редукция от балсамико и оцет с малини)
Моцарелата се нарязва напречно. Ягодите се почистват и измиват. Подреждат се според естетическите предпочитания – в моя случай –  мини „сандвичи” от парче моцарела между разрязана на две ягода. Поръсва се с нарязания на ситно пресен босилек и балсамикото.

La mozzarella di buffala est un véritable plaisir gustatif. Tout le monde connait la salade « Caprese » : tomates, mozzarella, basilic frais et filet d’huile d’olive. Ça sent déjà l’Italie. Moins connue, mais toute aussi bonne est la version avec des fraises (je l'ai apprise ici).
Ingrédients :

250 g de fraises
1 boule de mozzarella
Basilic frais
Vinaigre balsamique (j’ai préparé une réduction de vinaigre balsamique et vinaigre aux framboises)

Couper la mozzarella en tranches. Laver et équeuter les fraises. Disposer la salade dans une assiette selon les préférences esthetiques, dans mon cas, mini sandwichs d’une tranche de mozzarella entre deux moitiés de fraises. Parsemer de basilic frais ciselé et le vinaigre balsamique.

Солен чийзкейк I /Cheesecake salé I

Солен чийзкейк със зеленчуци и пиле

Чийзкейкът е любимият сладкиш на ПП. Всякакви поводи са достатъчно основателни да направя някой от тях – рожден ден, почерпка с колеги, третата събота на месеца. В света на чийзкейкоправенето имам два лични свещени граала – точната рецепта на чийзкейка в Старбъкс и намирането на свястна червена боя за Ред Велвет чийзкейк (който е на път да се нареди сред любимите ми сладкиши).
Идеята за солен вариант е толкова близо до ума, че е странно как не хрумва на повече хора (с мен начело). Аз попаднах на рецептата, преглеждайки блога „Fiber Fool”. Това, което ме спря първоначално е, че не обичам песто, и домати под формата на тарти и  производни. Но пък идеята за солен чийзкейк с нещо друго се закачи в главата ми и остана там. След няколкодневно колебание реших да импровизирам на базата на рецептата на Кристи.

Friday, 30 October 2009

Скоунс с червени боровинки и ягоди / Scones aux cranberries et fraises

Сигурно в някой предишен живот съм живяла отвъд Ламанша. Не виждам друго обяснениe на факта, че баш насред Франция, страна, горда с кулинарните си традиции, на висок глас заявявам как харесвам английската кухня! Добре, че мъжът ми е отворен към света (и най-вече към хубавата храна). Нищо, че когато навремето са били с класа си на екскурзия из Албиона, първото нещо, което са гледали в града в който са пристигали, е било местонахождението на МакДоналд'с.
За първи път опитах да направя "scones", когато бях на 12 години, по една доста мъглява рецепта от един учебник по английски. Получи се нещо неопределено на вкус, цвят и консистенция. Трябваше да дойде епохата на Интернет и сайтове като "Joy of baking", за да мога накрая да разбера какво точно се сервира с чая в 5 следобед.

За 8 скоунса :
(по рецептата от Joy of Baking)
280 г брашно
50 г кафява захар
10г бакпулвер
1/8 ч.л. сол
75 г студено безсолно масло
1 леко разбито голямо яйце
1 ч.л. ванилова есенция
120 мл мляко
Около шепа сушена клюква и сушени ягод
и, нарязани на едро
За намазване :
1 яйце (разбито)
Захар за поръсване


Фурната се включва да се загрява на 190°C. Плоска тавичка се постила с пекарска хартия.
В купа се размесват брашното, захарта, солта и бакпулвера. Маслото се нарязва на дребни парчета и се изронва с пръсти до получаване на по-груби трохи. Отделно се смесват млякото, яйцето и ваниловият есктракт. Прибавя съм брашнените трохи и се размесва леко (не трябва да се разбърква твърде много). Добавят се сушените плодове.
Тестото се омесва на леко набрашнена повърхност (става доста меко тесто). Разточва се на кръг с диаметър 18-20
cм и дебелина около 3 -4 cм. Кръгът се разрязва на 8 триъгълни парчета. Намазват се отгоре с разбито яйце и се поръсват със захар.
Прехвърлят се в тавата и се пекат 15-20 минути на 190°С, докато се позлатят отгоре и клечка за зъби излезе суха. Оставят се да изстинaт върху решетка. Сервират се по желание с разбита сметана.
























J’ai du être anglaise dans une vie antérieure. Je ne vois pas d’autre explication au fait qu’au beau milieu de la France, un pays si fier de ses traditions culinaires, je daigne clamer haut et fort mon appréciation de la cuisine anglaise. Heureusement PP a l’esprit ouvert sur le monde (et surtout vers la bonne nourriture). Même si, quand il était au collège et voyageait au-delà de La Manche avec sa classe, la première chose qu’ils cherchaient dans chaque ville anglaise était le MacDo du coin !!
J’ai tenté de faire des scones pour la première fois quand j’avais 12 ans, à l’aide d’une vague recette trouvée dans un manuel d’anglais. Le résultat avait un gout, une consistance et un aspect plutôt indéfinis. Heureusement vint l’époque d’Internet et des sites comme « Joy of Baking » pour que je puisse enfin découvrir ce qu’on sert avec le thé à 5 heures.

Ingrédients (pour 8 scones)

(recette adaptée du site Joy of Baking)

280 g de farine
50 g de sucre roux
10 g de levure chimique
1/8 càc de sel
75 g de beurre froid
1 gros œuf légèrement battu
1 càc d’extrait de vanille
120 ml de lait
Une poignée de cranberries et de fraises séchées, hachées grossièrement

1 œuf battu pour badigeonner la surface des scones
Sucre roux pour les saupoudrer

Préchauffer le four à 190 °C. Couvrir le fond d’un plat lèche-frites avec du papier de cuisson.
Dans un bol mélanger la farine, le sucre, le sel et la levure. Ajouter le beurre coupé en morceaux et émietter le tout afin d’obtenir une préparation homogène (sans grosses miettes de beurre). Dans un autre bol, mélanger l’œuf, le lait et l’extrait de vanille. Ajouter l’appareil liquide aux miettes de farine et mélanger délicatement avec une cuillère pour obtenir une pâte lisse (éviter de trop mélanger). Ajouter les fruits secs.
Pétrir la pâte sur une surface légèrement farinée. On obtient une pâte assez molle. Rouler la pâte en forme de cercle de 18-20 cm de diamètre et 3-4 cm d’épaisseur. La découper en 8 triangles à l’aide d’un couteau assez tranchant. Transférer les scones dans le plat. Les badigeonner avec l’œuf battu et les saupoudrer de sucre. Les enfourner pendant 15-20 minutes à 190 °C jusqu’à ce qu’il soient dorés à la surface ou jusqu’à ce qu’un cure-dents inséré dedans en ressort sec.
Les laisser refroidir sur une grille. Servir avec de la crème fraiche.

Wednesday, 28 October 2009

Водка „Тагада”/Vodka «Tagada»

(само за 18+, да се консумира умерено и никога преди да седнете зад волана!)


Желираните ягодови бонбони, наречени „Тагада” са едни от любимите на поколения фрeнски деца. Но и през ум не ми беше минавало, че могат да се приложат към бутилка водка. Ето че една стажантка в лабораторията, където работи мъжът ми (да ви го представя – ПéПé), му е похвалила комбинацията един ден. Тъй като в нашето семейство експериментаторският дух е на ниво, веднага заложихме опита. Получава се приятен коктейл с ягодов вкус. Аз не съм особен любител на водката, но коктейлът ми хареса. Сигурно биха могли да се използват и бонбони с друг вкус (лимон, портокал,карамел).

Пълнени чушки с булгур../Poivrons farcis au boulgour...

Пълнени чушки с булгур и гъби

Недалече от свекърите ми се намира един магазин за „екзотични” продукти, където сред маниока, хариса и оризови спагети се намират, о чудо на чудесата – кори за баница и саламурено сирене! Излишно е да казвам, че поне веднъж на 2-3 месеца минавам оттам за подновяване на запасите от кори. Та оттам между кадаифа и нахута грабнах един пакет едър булгур, за разнообразяване на менюто на домочадието. Известно време събирах смелост да го начена, после установих че всъщност не само че не хапе, но дори е и вкусен и може да се използва като заместител на ориза на много места – като в пълнените чушки, например.

За 6 порции:

6 чушки (12 от българските, тукашните са огромни)
1 чаша (250 мл) булгур
1 глава лук
250 г култивирани печурки
2 домата (или 150 г от консерва)
1 морков
2 с.л. зехтин

Магданоз, сол, черен пипер



Лукът, морковът, доматите и гъбите се почистват и нарязват на дребно. Капачетата на чушките се отрязват, вътрешността им се изчиства от семките и на дъното се правят няколко прореза с нож (за да може при печенето да влезе вода).


Зехтинът се загрява в дълбок тиган. Лукът и морковът се задушават за няколко минути (докато лукът стане прозрачен), прибавя се булугурът и се оставя да се запържи за 2-3 минути. Прибавят се гъбите. Подправя се със сол и черен пипер. След като водата от гъбите почти се изпари, се добавят доматите и ситна нарязаният магданоз. Разбърква се и се отдръпва от огъня.

Чушките се напълват с получената смес, като не се натъпква, а се оставя леко рехаво. Поставят се капачетата, чушките се подреждат изправени в дълбока тавичка, наливат се 500 мл вода (1:2 = булгур:вода) и се пекат или в предварително загрята на 180 градуса фурна, или в микровълнова (моята е с мощност 750 вата) за около 35-40 минути.

























Poivrons farcis au boulgour et aux champignons

Un magasin de produits « exotiques » se situe non loin de chez mes beaux-parents. Dedans, entre le manioc, les vermicelles de riz et autres harissa, on trouve Ô miracle, de la pâte filo et du « siréné » (fromage bulgare similaire à la feta). Inutile de dire que tous les 2-3 mois j’y fais un raid pour renouveler mes stocks. Et voici, qu'au printemps dernier, j’y ai attrapé aussi un paquet de boulgour afin de diversifier les menu à la maison. J’ai passé quelques temps à prendre mon courage à deux mains pour entamer le paquet. Je me suis aperçue que non seulement le boulgour ne mordait pas (lol), mais aussi qu'il pouvait très bien se substituer au riz dans des plats divers et variés, comme les poivrons farcis (eh oui, en Bulgarie on farcit les poivrons avec du riz… entre autre).

Ingrédients (pour 6 personnes)

6 poivrons
1 verre (250 ml) de boulgour
250 g de champignons de Paris
1 oignon
1 carotte
2 tomates (ou 150 g d’une boite de tomates en conserves)
2 càs d'huile d’olive
Persil plat ciselé
Sel et poivre

Nettoyer l’oignon, les tomates, la carotte et les champignons. Les émincer en petits dés. Couper le haut (« le toit ») des poivrons, les vider des graines et faire quelques entailles au fond à l’aide d’un couteau pour que l’eau puisse pénétrer lors de la cuisson.

Dans une sauteuse, faire chauffer l’huile d’olive et y faire revenir l’oignon et la carotte pendant quelques minutes (l’oignon devient translucide). Ajouter le boulgour et le faire revenir pendant 2-3 minutes. Ajouter les champignons, saler, poivrer et faire cuire jusqu’à ce que l’eau de cuisson s’évapore. A la fin, rajouter les tomates et le persil ciselé. Mélanger et enlever du feu.

Remplir les poivrons avec la farce, sans tasser. Les couvrir avec les « toits » et les arranger debout dans un plat à gratin. Verser 500 ml d’eau (1 : 2 = boulgour : eau) autour. Faire cuire les poivrons soit dans un four préchauffé à 180 °C, soit dans un four micro-onde (le mien a une puissance de 750 W) environ 35 à 40 minutes. Servir aussitôt, accompagnés d’un peu de yaourt bulgare.

Tuesday, 27 October 2009

Лазаня с тиква... /Lasagne au potiron...

Лазаня с тиква, рикота и кестени

Обичам топлите есенни дни, когато слънцето грее, но не напича. Обичам свежият и леко резлив сутрешен въздух. Обичам небето, ясно, синьо и дълбоко, разтигнало се над главата ми като свод от лапис лазули. Обичам шума на сухи листа под краката ми. Като цяло, харесвам есента, а още повече харесва един от символите й – оранжевите тикви, грейнали като слънца.
Идеята за лазаня с тиква видях в този сайт, но я преработих (най-малкото, заради различните видове сирене отсам и оттатък Атлантика/или Пасифика).


Продукти:
12/16 кори за лазаня (без варене) - толкова излизат за моята тава, която е около 30 х 40 см
Около 600 - 700 г тиква

250 г рикота
1 яйце
250 г моцарела ( от вида за готвене)
20 печени кестена
Около 800-900 мл сос бешамел
1 малка глава лук
1 с.л. зехтин
Настърган пармезан за поръсване
Няколко листа суха салвия, 1-2 щипки индийско орехче, 1 щипка сух джинджифил, черен пипер

Тиквата се обелва и се сварява в леко подсолена вода. Отцежда се (може да запазите малко от водата, в която е вряла) и се пюрира до получаване на гладко и не много гъсто пюре. Приготвя се бешамелът.
Лукът се обелва, нарязва на ситно и задушава в зехтина до омекване. Прибавя се към тиквеното пюре. Подправя се със салвията, щипка индийско орехче и щипка джинджифил. Рикотата се разбърква с яйцето, подпрвя се с черен пипер. Кестените се нарязват на едро и се прибавят към тиквеното пюре. Моцарелата се нарязва.
Фурната се загрява на 200 градуса. На дъното на намаслена тавичка се сипва 1 черпак от соса бешамел. Нареждат се 3/4 кори за лазаня. Отгоре се разстила половината пюре от тиква. Покрива се с половината от резенчета моцарела. Завършва се с 1 черпак бешамел. Нарежда се втория ред кори. Отгоре се поръсва рикотата и пак 1 черпак бешамел. Върху третия ред кори се разстила втората половина от тиквеното пюре, черпак бешамел и се покрива с последните 3/4 кори. Най-отгоре се нарежда останалата моцарела и се долива остатъка от бешамела, да покрие хубаво. Поръсва се с настъргания пармезан и се пече в продължение на 45-50 минути. Ако започне да прегаря по време на печенето, се покрива с алуминиево фолио.























Lasagne aux potirons, à la ricotta et aux chataignes

J’aime les chaudes journées automnales, quand le soleil brille mais ne brule pas. J’aime l’air frais et un peu coupant du matin. J’aime le soleil – clair, bleu et profond, tel un lapis lasuli étendu au-dessus de ma tête. J’aime le bruit des feuilles mortes sous mes pieds. En général, j’aime bien l’automne et encore plus un de ses produits-phare : les potirons. J’ai trouvé l’idée de la lasagne aux potirons ici, mais je l’ai adaptée un peu (au moins pour pallier à la différence des fromages de part et d'autre de l’Atlantique).

Ingrédients :

12 à 16 feuilles de lasagne (sans pré-cuissons) : j’en utilise autant car mon plat à gratin fait environ 30x40 cm
Environ 600 à 700 g de potiron
250 g de ricotta
1 œuf
250 g de mozzarella (spéciale cuisson)
20 châtaignes grillées
Environ 800 à 900 ml de sauce béchamel
1 petit oignon
1 càs d'huile d’olive
Du parmesan râpé
Quelques feuilles de sauge sèche
1-2 pincée de noix de muscade
1 pincée de gingembre en poudre
Sel et poivre

Peler et couper le potiron. Le faire cuire dans de l’eau salée, jusqu’à ce qu’il devienne tendre. Préparer la sauce béchamel. Égoutter le potiron (garder un peu d’eau de cuisson) et l’écraser à l’aide d’un presse-purée afin d’obtenir une purée lisse et pas très épaisse.

Peler et émincer l’oignon en petits dès. Faire revenir l’oignon dans l’huile d’olive. L’ajouter à la purée de potiron. Ajouter la sauge, la noix de muscade et le gingembre. Hacher grossièrement les châtaignes et le rajouter au potiron. Saler et poivrer. Mélanger la ricotta avec l’œuf. Couper la mozzarella en tranches.
Faire préchauffer le four à 200 °C. Étaler une louche de sauce béchamel au fond d’un plat à gratin rectangulaire légèrement huilé. Couvrir le fond avec 3 ou 4 feuilles de lasagne. Étaler dessus la moitié de la purée de potiron et châtaignes. Couvrir avec la moitié de la mozzarella. Ajouter une louche de béchamel. Couvrir de 3 ou 4 feuilles de lasagne. Étaler dessus le mélange de ricotta et d’œuf. Couvrir d’une louche de béchamel et encore 3 ou 4 feuilles de lasagne. Étaler le reste de la purée de potiron, couvrir avec les dernières feuilles de lasagne, la mozzarella et verser le reste de béchamel par dessus pour bien couvrir le tout. Saupoudrer de parmesan râpé et faire cuire au four pendant 40 à 50 minutes. Si le dessus commence à bruler, couvrir avec un morceau de papier aluminium jusqu’à la fin de la cuisson.

Thursday, 22 October 2009

Телешки пържоли.../Escalopes de veau...

Телешки пържоли «Панаирът в Скарбъро»

Баща ми е бил в Англия в края на 60-тте години, точно по времето, когато е излязал на екраните филмът „Абсолвентът” с Дъстин Хофман и Ан Банкрофт. Афишът на този филм толкова го беше впечатлил, че всеки път като чуеше „Мисис Робинсън”, ми го споменаваше. Самата аз успях да го гледам едва години по-късно (да живеят филмовите канали). Междувременно, обаче, си купих диск с най-добрите песни на Пол Саймън и Арт Гарфънкъл и останах хипнотизирана от «Scarbourough Fair». Едва наскоро научих повече подробности за историята на песента - оказа се, че е средновековна английска песен, доста смела за времето си (късното Средновековие), когато Скарбъро е бил център на голям търговски събор, продължаващ 45 дни. В песента бившата любима на лирическия герой живее в Скарбъро и той и дава да изпълни няколко непосилни задачи, преди да се върне при него и да поиска ръката му – нещо нечувано за времето на амур куртоа, когато се е очаквало от един благородник да обожава дамата на сърцето си отдалече, без надежда за взаимност, а още по-малко - да я кара тя да моли за неговата любов. Дори повтаряният във всяка строфа «parsley, sage, rosemary and thyme» има своята символика. Магданоз – за премахване на горчивината, салвия – за дълъг живот, розмарин – за вярност, любов и дълга памет и мащерка – за смелост (тук намерих повече за историята на песента и пълния и текст).
В деня, в който купих телешките пържоли и се чудех как точно да ги приготвя, на пазара по радиото звучеше друга песен на Саймън и Гарфънкъл, «The Sound of Silence». Тя ме наведе на мисълта за «Scarborough Fair» и си казах, че с подправките, изброени в нея, ще стане чудесна панировка.

За 4 порции:
4 телешки пържоли
1 голямо яйце
3-4 с.л. брашно
3-4 с.л. галета
Сол, черен пипер
Сухи подправки – магданоз, салвия, розмарин и мащерка
Малко настърган пармезан за поръсване
1 с.л. зехтин

Брашното се смесва с подправките в широка чиния. Яйцето се разбива в чиния за супа. Галетата се разстилат също в широка чиния. Зехтинът се загрява в дълбок тиган. Телешките пържоли се начукват леко до равномерна дебелина, овалват се в брашното, изтупват се от излишното брашно. Потапят се в разбитото яйце от двете страни и се отцеждат. Накрая се овалват в галетата и се изпържват до зачервяване (4-5 минути) на среден огън. Докато се пържат от втората страна, готовата вече се поръсва с настърган пармезан. Сервира се веднага.






















Escalopes de veau «Foire de Scarborough»

Mon père avait été en Angleterre à la fin des années 60, au moment de la sortie au cinéma du film «Le Lauréat» avec Dustin Hoffmann et Anne Bancroft. L’affiche du film l’avait tellement impressionné que chaque fois qu’il entendait à la radio «Mrs Robinson», il m’en parlait. Moi-même j’ai vu le film des années plus tard (vive les chaines cryptées). J’avais déjà acheté bien avant le CD des meilleures chansons de Paul Simon et Art Garfunkel parmi lesquelles se trouvait «Scarborough Fair» qui m’a littéralement hypnotisée. Je n’ai appris l’histoire de la chanson que très récemment. Il s’est avéré que c’était une chanson anglaise médiévale, assez osée pour son temps (fin du Moyen Age) datant de l’époque où Scarborough accueillait tous les ans une grande foire qui durait 45 jours. Une ancienne dame de cœur du héro y vit. Ce héro lui demande d’accomplir un certain nombre de tâches impossibles comme preuve de son amour afin de lui demander sa main : quelque chose d’impensable à l’époque de l’amour courtois où tout gentilhomme digne de ce nom se devait d’adorer de loin sa dulcinée, souvent sans espoir de réciprocité. Tout ça pour lui montrer que le vrai amour demande parfois de faire des choses qui semblent irréalisables. Même les herbes - «parsley, sage, rosemary and thyme», répétées à chaque vers ont leur symbolique – persil pour enlever l’amertume, sauge pour la longévité, romarin pour l’amour et la fidélité, thym pour le courage (ici j’ai trouvé plus de détail sur la chanson et les paroles complètes).
Tout ça pour dire que le jour où j’ai acheté les escalopes de veau, il y avait au marché comme fond sonore une autre chanson de Simon et Garfunkel, «The Sound of Silence». Elle m’a fait penser au «Scarborough Fair» et je me suis dit qu’on pourrait faire une très bonne panure avec les herbes énumérées.

Ingrédients (pour 4 personnes) :

4 escalopes de veau
1 gros œuf
3-4 càs de farine
3-4 càs de chapelure
Sel, poivre
Herbes sèches : persil, sauge, romarin, thym
1 càs de d'huile d’olive
2 càs environ de parmesan râpé

Mélanger la farine avec les herbes et étaler le mélange dans une assiette plate. Battre l’œuf dans une assiette creuse. Etaler la chapelure dans une deuxième assiette plate. Faire chauffer l’huile d’olive dans une sauteuse. Aplanir les escalopes à l’aide d’un rouleau à pâtisserie (ou tout autre ustensile adéquat). Rouler les escalopes dans la farine aux herbes, les secouer pour enlever le surplus. Les plonger dans l’œuf battu. Les égoutter et les rouler dans la chapelure. Les faire cuire à feu moyen jusqu’à ce qu’elles soient bien dorées (4-5 min de chaque côté). Pendant qu’elles cuisent sur le deuxième côté, saupoudrer la face déjà prête avec du parmesan râpé qui va délicatement fondre. Servir aussitôt.

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...